Днес си направихме малка екскурзия из околността - Александровската гробница и светилището на нимфите и Афродита. Та пътуваме ние и аз съм навигатор. И докато пътувахме в ума ми беше тази тема - за Божията воля. И ето - Божията воля е, че я има гробницата и музейния комплекс, направен със средствата на японците, има го светилището, има ги пътищата до тях, има ни и нас и колата, и информацията и каналите, по които да разберем, че всичко това съществува. Оттук нататък е нашата свободна воля да решим дали изобщо да отидем, кога и с какво и с кого; по кои пътища да минем (а можехме и напряко през нивите - имаше отбелязан и такъв път на картата). По свободната си воля ние избрахме да заобиколим, за да не се изгубим сред полските пътища между нивите. По свободна воля можехме да минем по затворения път, който пресичаше ж.п. линията, но ние предпочетохме да се върнем 6 км и да се качим на Цариградско, което бяхме сигурни, че води до Клокотница. Може би защото по свободна воля бяхме предпочели да пътуваме с кола, а не с раници на гърба.
И японците можеха да не си дадат парите за комплекса, какво ги топли някаква гробница на другия край на планетата... Дали е било предопределение? Било е, че ще се направи комплекс, но кой и кога... това е свободна воля.
Ето така я разбирам Божията воля. И тя винаги е за наше добро. Ако на пътя ни има стена, това си е от нашия избор, не от Волята.
Волята на Отца
Синхроничност....