Донка

Топлината на любовта Човечността, излиза, се състои в работата за доброто, а не в борбата със злото....

Имаше период, в който интензивно проучвах въпроса, но сега не бих си губила тук времето да обяснявам как и какво... Та накрая за себе си лично приех схващанията, според които Бог може да се определи само с НЕ Е + допълнение. Човешкото ни съзнание е твърде ограничено за да си състави понятие какво е Бог. Колкото до какво прави - засега предпочитам да се придържам към схващането за синархията както съм го разбрала и приела от книгата на Шмаков. Това беше сериозно, макар темата да е по-шеговита най-вероятно. В тон с Ивета, но и със себе си бих добавила какво нямаше да правя - нямаше да се опитвам да оценям как мислят и какво представляват другите хора.

Ами според мен Бог нищо не прави. Той Е.

Степени на разбиране

Ами ето го приложено Христовото учение....

Е, тук вече зависи какво търси човекът и какво е важно за него - изворът или щерните? Оттам и докъде ще го доведе опознаването - до океана или до тинята. И свободен е всеки като се отграничи дали да се вземе за "правилния" или да се научи да живее заедно с различните от него, както живее цялата Вселена, от която самият той е макар и уникално но все пак само късче енергия - свързано с останалите като него късчета.

Ето - това е според мен ключът. Не само за християните. Религията превръща учението в канон и затваря пътя към познанието на вселената, обявявайки своя канон за правилния, съответно другите за неправилните. Така че тези, които имат прилагат принципа "разделяй и владей" имат силен интерес да насаждат търпимостта към различните от тях, като с тази търпимост заместват взаимното опознаване. Търпимостта предполага компромиси, жертви и естествено лесно може да се манипулира в не-търпимост. Нима се налага да търпим това, което ни е интересно и което обичаме?

Всъщност статията и разсъжденията по позициите на Протеро принадлежат на моя съгражданин Стоян Гяуров, който в момента работи в Германия - тук Напълно споделям подчертаното от мен и самия финал на статията. Религиите са черупките на духовните учения - тяхната реализация в определен културен контекст. Нормално е един историк да акцентира върху нуждата от опознаване на различията и спецификата на културните реализации - надявам се уважаваният професор не е пропуснал да спомене в монографиите си защо това е толкова важно. Коректност означава по-скоро търпимост между различните общности на една планетарна цивилизация. Понятието търпимост вече подразбира праг на търпимост. Всеки потребител на този форум добре осъзнава какво означава наличието на този праг. Търпимостта изключва взаимното опознаване, защото опознаването на разликите винаги довежда до осъзнаване на общото - на това, което ни свързва в Цялото.

темата беше заключена по причини, които не са свързани с името и - "разврат". В момента не смятаме за разумно да ги разгласяваме. Името на темата от подфорум Таро ще бъде променено след консултация с автора на темата. Това достатъчно ли е като публично обяснение ?

източник

Аз съм и двете - много е ценно за израстването на човек. може и смешно да е на някого, но след 45 г. започва истинското израстване... ако човек го осъзнава и желае разбира се.

Всъщност не виждам нещо лошо да споделим кой какво разбира под това понятие. Думата явно има негативен смисъл, но не смятам, че е свързана само със сексуални прояви. Дори като се замисля те са само една малка част, но тъй като са на повърхността, само тях сме склонни да виждаме. Може би за да замажем развращаването в елементарни житейски ситуации, което не ни се иска да видим. И на мен отначало ми се струваше, че самото използване на понятието вече е вид осъждане на някого или нещо. Но после си признах, че думите не притежават това свойство да осъждат. Те са неутрални понятия за нещо, което сме категоризирали ние - хората. Осъждането също ние го правим, като влагаме негативна емоция в едно негативно понятие и отхвърляме факта или човека, който стои зад него. А възможно ли е да говорим за разврата без да осъждаме никого?

Приятели, радвам се, че мога да ви запозная със Силви и Сашо от общност Животвор : източник Семейството е отгледало спелта и предлага на потребителите на нашия сайт - всеки който има желание да си закупи за себе си и за свои приятели, може да го направи лично от хората, които са го отгледали. Можете да се свържете с тях на телефони: Силви е 0894-718-476 Сашо 0894719092

Детска школа „Бялото кокиче” отвори вратите си на 4-ти април - в новия братски дом - София, на ул. ”Ген. Щерю Атанасов” № 2 и приключва своя начален сезон на 15 юли. Радостни сме от възможността да се запознаем и работим с толкова много нови – малки и големи приятели. С тях бяхме заедно на нашите импровизирани концерти, детски театри и рождени дни, ежедневни разходки в парка, на заниманията в детската школа и на двора. Вдъхновението, детското присъствие и слънчевата педагогика бяха изворът, от който черпехме с пълни шепи. Нашите занимания започват отново на 01.09.2011 г., като условията за приема в школата, както и всички актуални новини, можете да проследите на страницата на нашия блог Бялото кокиче. Благодарим от сърце на всички, които ни подкрепяха в нашите първи стъпки J За да направим още по-приятни, безопасни и полезни заниманията в детската школа, обръщаме се към вас за съдействие, като добавяме списък с необходимите допълнения: 16 детски матрачета Външен парапет за стълбите Индивидуални детски шкафчета Пожарогасители Аварийно евакуационно осветление Детски модулни маси Възлавнички и олекотени завивки Детски дървени играчки и конструктори Глина Блокчета за рисуванe Акварелни бои Моливи, пастели, флумастери на водна основа Коркови табла Обръщаме се към приятелите на ДШ „Бялото кокиче“, които желаят да ни подпомогнат, да се обадят на един от нашите телефони или да направят своето дарение на сметката на Общество Бяло Братство: 0896669767 0896669769 0889219981 лева: BG43UNCR96601060704509 Уникредит Булбанк София 1000 пл. „Света Неделя” № 7 евро: BG70UNCR76301209342600 Уникредит Булбанк София 1000 пл. „Света Неделя” № 7 С благодарност: от екипа на детската школа Източник

Духовен наряд за 19, 20 и 21 август 2011 г. Начало: 6.00 ч. за цялата страна 19 август 2011 г. 1. Песен: „Химни на Слънцето” и молитвата „Вярвам в Тебе, Господи” 2. Песен: „Духът Божий” 3. Молитва на триединния Бог 4. Прочит на Евангелията: - Матей 5 1-13 - Марк гл. 12 ст. 28-31 - Лука гл. 4 ст. 14-19 - Йоан гл. 8 5. Беседа: „Силен и слаб”, държана на 19 август, 1938 г. 6. Песен: „Благословен Господ” 7. Формула: „Да осветяваме името Божие, да търсим Царството Божие и правдата Негова, и да изпълним волята Божия” 8. Формула: „Божият мир да бъде над всички ни” 9. Молитва: „Отче наш” 10. Поздрав на Братството: „Да се прослави Бог във Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов”. 20 август 2011 г. 1. Песен: „Химни на Слънцето” и молитвата „Вярвам в Тебе, Господи” 2. Песен: „Бог е Любов” 3. Малката молитва 4. Песен: „Духът Божий” 5. Беседа: „Степени на съзнанието”, държана на 21 август, 1938 г. ( Лука 12 гл.) 6. Песен: „Аз мога да любя” 7. Формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” 8. Молитва: „Отче наш” 9. Поздрав на Братството: „Да се прослави Бог във Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов”. 21 август 2011 г. 1. Песен: „До ще ден” 2. Песен: „Да имаш вяра” 3. Песен: „В начало бе” 4. Добрата молитва 5. Беседа: „Великият подтик”, държана на 26 август, 1938 г. 6. Песен: „Божията любов ме озари” 7. Песен „Красив е животът” 8. Молитва: „Отче наш” 9. Поздрав на Братството: „Да се прослави Бог във Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов”. Инструментално изпълнение на песните ще намерите тук,а вокални и инструментални - тук. Източник

Ина, благодаря! Имах чувството, че чета своите мисли! Не можах дори да отделя това, което най-много ми допадна и затова го цитирах цялото! А още по-щастлива ме прави фактът, че това е написано от млад и изключително интелигентен и надарен човек. България ще я бъде!

Съвсем точно, Пламъче! Подкрепям. Това и за свекървите е най-доброто, вече съм сигурна в това. За липсата - не е бебешко, мисля. Миналия месец по друг повод чух моята родна майка да ми казва - "аз съм много щастлива, когато липсвам на някого - това означвава, че съм била много полезна и че човекът ме обича истински". Подскочих чак. И този агресивен модел на свързване на липсата с любовта съвсем с добри намерения се втълпява в главиците ни още от малки и почти цял народ живее с него. Е, после как няма да има проблеми във взаимоотношенията ни??? На мен моите деца не ми липсват - те са си винаги с мен в душата ми - нямаше да се радвам повече, ако бяха у дома или непрекъснато ме търсеха. Това би означавало, че когато съм била тяхна майка (сега съм им приятелка), не съм свършила добре своята работа и не съм ги направила достатъчно самостоятелни да имат свой личен живот без мен. Нали рано или късно родителите си заминават... Има една приказка сред нас майките-прителки на порасналите си деца "Щом не ме търси често, значи е добре".

Това е наистина много точно формулиран и сериозен проблем. Ако човек успее да го реши - един житейски университет е завършил. Според мен подходът може да бъде аналитичен - какво поражда желанието да има някого и в какво точно се състои и изразява навикът да няма - също - какъв е коренът на този навик. Когато съм била в подобна позиция, сядам и съвсем откровено записвам разсъжденията си по въпросите - понякога излизат зашеметяващи комбинации - просто отварят очите за реалности, които човек често крие от самия себе си. Човек си прочита и решенията... само после да има мъдростта и волята да ги приложи... Докато не се реши проблемът и не се промени мисленето и начинът на живот, всеки следващ привлечен ще причинява повече болка. Народът го е казал - от трън та на глог.

А според мен всичко зависи от хората отдолу - всеки народ заслужава управниците си - стар закон. Ако всеки от нас си заеме мястото и си върши работата с любов, няма да има нужда да се обединяваме около нещо измислено от някого.

Е то никой не се ражда независим и можещ да се освободи от зависимостта - май това ни е главния урок на този свят - да се научим да се освобождаваме от зависимостите си, да живеем свързани, но не обвързани. Може. И изобщо не е синоним и показател на съвършенство.

Също така няма нищо лошо в думата страдание. И на нея и се придават негативни смисли, а всеки на тази земя, когато изпадне в зависимост, трябва да знае, че с нея вървят и страданията. Приемем ли за нормално да сме зависими от нещо, ще приемем за нормални всички последици от реалната възможност да го изгубим или да бъдем принудени да плащаме и да се борим за него.

всеки човек е силен за едно и слаб за друго, но аз лично придобивам невероятна сила, когато ми се случи да обичам. Лошото е, че не мога да се сетя някога това да е завършвало добре ). Защо ние под "обичам" разбираме само интимните си връзки? Нима не обичаме цветята, дъгата, небето, живота, децата, които играят на поляната и малките тревички, и дъждовните капки...? Тези "обичам" случват ли ни се или си са в нас по принцип и дали зависят от нещо друго вън от нас? Ако обичта в една интимна връзка се отличава по нещо от това обичане, значи това не е обич, а зависимост от човека или от връзката. Ако цветето, което сме обичали, по някаква независеща от нас причина, а защо не и по наша вина някаква, увехне, това може ли да значи, че обичта ми към това цвете не е завършила добре? А как ще завърши зле обичта ми към птичките - като ми изцапат дрехата ли или като отлетят на юг? хората трябвало да бъдат мега силни и всичкоможещи и всичкознаещи, и че като някой си тръгвал от тях, било егоцентрично да ги боли и да се измъчват, и било поради неразбиране на духовните закони и т.н. А според мен точно тези, които смятат себе си за мега силни и можещи ги боли, когато някой си тръгва от тях. И това го знам, защото аз се смятах за такава и наистина много ме болеше. Ако човек се смята просто за тревичка, ама съвсем нормално е да залязва слънцето, да става студено или да изсъхне стръкчето ми от студа или сушата. Но кренчето си ми е здраво и пак ще покара и слънцето пак ще изгрее и ще дойде пролет, после пак есен... Кой е толкова железен, че да не страда от разкъсването на емоционалните си връзки. Всъщност боли, когато се разкъсват зависимостите. Или както казва един приятел - да сме свързани без да сме обвързани. Ако наистина сме имали връзка, а не обвързване, тя или не се влияе от вънщни за нея неща или съвсем закономерно пътищата на близки до вчера хора се разделят в различни посоки.

Това, което ме изненада отначало, но само отначало, беше, че Учителя говори не за всички хора по принцип а специално за окултните ученици. Защо точно окултните ученици изпадат в това неразбиране?

Благодаря Илиянче! А на какво друго, например, би могло да се подчини Божието царство освен на Божията Любов и Божията воля?

Откровено си казвам, че за последен път съм гледала такъв сериал преди повече от 10 години. Обаче познавам хора, които редовно гледат. Този въпрос ми се върти в главата отдавна, но изкристализира ясно вчера, когато се втурнах да питам чичко Гугъл за име, което прочетох на място, което претендира за философски разсъждения. Първо със срам си помислих, че това име ми е убягнало. Когато разбрах, че това е герой от турски сериал, ми стана смешно, после тъжно, после страшно. После изведнъж нахлуха всички знания от време оно, когато един от моите професори - бунтар за онова време, се опитваше да счупи рамката на "изкуството е отражение на действителността" и да ни докаже, че всъщност доста често изкуството може да манипулира тази действителност и да ограничава мисленето на хората, преценките им за ситуациите и характерите, дори да ръководи тяхното съзнателно поведение. Пъзелът ми започна да се нарежда - отиваха си по местата "артистичното" поведение, което наблюдавам все по-често у някои хора, коментарите им за живота, които сякаш са извадени от сериал. Те наистина са извадени от сериал! Какво мислите вие? Семейните сериали огледало ли са на нашите лични взаимоотношения или обратното - успешно влизат между нас и ни манипулират? В тази връзка имате ли пример за сериал, който би могъл да манипулира по положителен начин взаимоотношенията ни?