Донка

От миналия ден мисля над обективното и субективното на преценките, наблюдавам, опитвам и... ето един отговор. Както е речено - почуакй и ще ти се отвори, поискай и ще ти се даде.: Когато прочетох това, като на филм мина всичко, което съм преживяла и осмислила и променила в себе си, и всичко, което после постепенно се промени без да полагам усилия за това.... И е вярно всичко написано - наистина докато ограничава човек Бог в себе си вътре, светът отвън го стиска до задушаване. Оставим ли с вяра Бог да решава, всичко е за наше добро, наистина е за наше добро...

Като майка, която е работила с малки деца, но и е била в отпуск по майчинство, бих застанала зад доста от предложенията. Първо, за самата майка не е добре да потъва изцяло в грижите за децата, колкото и благородно да звучи това. Не е добре и за децата. След около година и половина най-много жената започва да изпада в "странни" състояния, граничещи с депресии и неврози и това се отразява и на децата. За самите деца също не е добре да потъват в присъствието и грижите само на една майка, която няма друг живот освен да се грижи за тях. Още втората половина на първата година детето трябва да контактува пълноценно с други хора, първо близки, после все по-далечни. Не искам да се отклонявам от тази тема - оптималният вариант е обществото да осигурява нещо като "полу-майчинство" - т.е. майките (и бременните в напреднала бременност в това число) да работят на частични щатове (почасови - например) и да заемат длъжности, които не пречат на майчинството им. В същото време - да - нека се дотират детските стоки и да бъдат безплатни (дотирани) детските услуги. Хубаво ще бъде да се развият детски занимални, но не комбинати като пчелни кошери, а домове, в които майките да могат да оставят децата си част от деня. Сега като жена в пред-бабинска възраст много бих искала на бабите (и дядовците), които все по-дълго ще работят, да се отвори някаква възможност да заместват временно родителите и това да става по законен начин и да се отразява в техния стаж.

Наистина "нарицателно" за обективна оценка, но не и самата оценка. Общо-приетите закони също са приети от определени хора и то влиятелни в своето общество, които са наложили своите ценности в определен момент по определен начин. Благодаря на Ина за включването! Бих искала да се обърна към теб като към уважаван от мен авторитет в своята област. Доколко смяташ за обективна преценката за ценността една картина (и въобще произведение на изкуството)? Защо в определен период обществото отхвърля едно произведение като без-стойностно, но само десетилетие по-късно е в състояние да го оцени на милиони и да го превъзнася, дори да го превърне в пример за подражание? И обратно - "класика" на времето си да потъне в праха на забравата и да предизвиква само снизходителност, като единствената му ценност е принадлежността към съответната епоха (т.е. историческа, но не художествена)? Кое, според теб може да се смята за обективно в изкуството?

Съгласна! Бих добавила, обективното е да осъзнава човек, че неговото човешко съзнание е субективно по природа и да го приема като нормално. В момента, в който приема, че моите разбирания и преценки в момента и въобще са си мои субективни и всеки друг човек си има също такива субективни преценки, които могат да се отличават диаметрално от моите, но за него да са истинни точно толкова, колкото моите за мен, аз се приближавам до обективното. Обективното съдържа в себе си субективното и субективното е един от образите на обективното.

Аз самата никога не съм играла роли, но мои приятелки пред мен са го правили. В единия случай искаше да "хване" своя познат от нета в лицемерно отношение към нея и да провери дали ще се държи с друга жена по същия начин както с нея и кое е истинското му лице. Беше ми смешно, защото тя самата правеше това, в което подозираше него. В друг случай жената не искаше да я "познаят" нейните реални познати по стила и на говорене и отношения, за да не се коментират нет - връзките и в приятелската и семейната и среда. Останах тогава с впечатление, че доста хора носят в себе си нещо неизявено, което напира и си иска своето. Имиджа, който са си създали, обаче, средата, която смятат за своя и ценят, по някакъв начин не им позволява да проявят тези качества или да направят това, което им се иска. И започва "целият свят е сцена и всички мъже и жени - просто актьори". В по-горния случай е възможно жената наистина да е стеснителна и скромна и външно свръхпочтена, но дълбоко вътре в себе си да и се иска да бъде секси-парчето, за което се представя. Възможно е и обратното... В известен смисъл мрежите ни дават възможност да си изиграем на полу-реалност това, което ни се иска, но нямаме реална възможност по някаква причина. Въпросът с доверието вече е съвсем друг.

В случая с пушачите - този, който прилага насилие над другите, е точно пушачът. Този, който го възпрепятства, си иска правото на чист въздух. Той помага на пушача да преодолее слабостта и зависимостта си.

Защото семейството в някои случаи се свежда до домашната трапеза - това, че понякога отиваме да ядем в ресторанти, не означава, че трябва да се откажем от похапването по халат и пантофи, нали.... И отново, според мен, проблемът се свежда до How can we be lovers if we can't be friends текст

Днес някак без да усетя, от пръстите ми се изплъзна фразата: Обективни преценки не съществуват Съответно веднага се намери човек, който смята, че съществуват. Според вас съществуват ли? Ако да - какво отличава субективната от обективната преценка? Ако не съществуват - защо човекът е склонен да мисли, че нечия (обикновено неговата лична или на някой авторитет) преценка е максимално близо до обективното? Всъщност не бих искала да ограничавам темата за субективното и обективното само до преценките - днес те ми бяха само поводът да се вгледам в един вечен колкото човешкото съзнание проблем...

Моля, коментирайте темата по същество, без да включвате лични забележки към останалите участници. Последните ще бъдат модерирани.

Всъщност хората са същите и децата се развиват по същите принципи като по времето на богомилите. Всеки (действащ) педагог отлично знае, че часовете преди обяд са най-подходящото време за интелектуални занимания и за дейности, които изискват по-добро по-продължително съсредоточаване върху абстрактни обекти и задачи. Второ - пак от практиката - най-добрият начин за социализация е "училището - живот", т.е. децата да "живеят" живота на своята среда под формата на ролеви игри и с усещането, че са равноправни на възрастните. Старото не винаги остаряло - въпрос на прилагане на старите добри принципи, доказали се през вековете, в новите обстоятелства на цивилизацията...

Аз се самоосигурявам приблизотелно на същата сума, както писалия по-горе. Не съм крайна, защото моите родители са пенсионери и част от техните пари идват от мен и такива като мен, но определено с моите осигуровки няма как да покрия техните пенсии. Здравните също - давам ги с чиста съвест и ползвам само част от тях, защото знам, че има хора, които имат нужда от повече. За старините трябва да помисля, но без да разчитам на тези осигуровки... май е време. За семействата, които се издържат само от детските и раждат деца, за да получават пари от държавата - в същото време увеличават броя на неграмотните, и на тези, за които държавата само дава, но нищо не получава, освен проблеми- това е много много сериозно. Според мен трябва да се въведе някаква социална дисциплина на раждаемостта, но много разумно и с любов. Не можем да се правим на глупаци вечно. А и това, което позволяваме да се върши с нашите средства и на наш гръб, всъщност не правим на тези хора добро, а точно обратното, натикваме ги още по-дълбоко в калта.

А според моите опитности обмяната в нета е не по-малко силна (ако не и повече), от преките контакти. Не съм специалист, но синът ми, който е, ми е споменавал, че "усеща характера и настроението" на компютрите. За нета - какво да говорим, свързани сме в един "облак". А интересувала ли се, какво изпитва този човек след контакт с теб? Контактът ви повече интелектуален или емоционален ли е? Кой инициира този контакт - т.е. кой кого търси? Има ли някаква сянка на задължение да отговориш или някакво неудобство, угризение, ако откажеш дори и непряко да поддържаш този контакт? Зависима ли си по някакъв начин от него? Появяват ли се симптомите, ако само мислиш за човека, но си вън от нета и не комуникираш с него? По какъв повод започваш да мислиш за човек, който не е с теб и не общува с теб в момента по никакъв начин? Доста лични въпроси зададох, но те са по-скоро за теб самата - така че можеш да не ми отговаряш тук, а само на себе си...

И аз разбирам, но и виждам вече много умни млади хора, които предпочитат шорт кътите вместо Дойде да послужи Единият беше на 25, когато ме убеждаваше, че моят метод за постигане на истината и светлината е безнадеждно остарял (защо ли ми се струва, че точно шаманското е базнадеждно остаряло и охвърлено от естествения ход на историята и цивилизацията???). Щяла съм да се мъкна като костенурка цял живот и никога нямало да стигна просветлението, което вече е постигнал той с помощта на... Е, не знам дали го постигна, но сега е на 33, не работи и никога не е работил, разчита на подаянията на майка си и баща си, жените, които бяха за кратко с него, го напускаха след не повече от година - ясно защо, два пъти беше в затвора, защото "някой го беше натопил" за нещо... В известен смисъл това също е посаждане на едно семе, отглеждане и вкусване на плодовете му...

Мисъл за деня- 23 януари 2012 година От челото ти, от главата ти да лъха хладина, а от лъжичката ти да излиза топлина. Горе на главата е месечината, челото е отражението на студената светлина, на лъжичката е отражението на слънчевата светлина. Ти като туриш ръката си на слънчевия възел, трябва да излиза топлина. Сърцето, за което вие говорите, то не е физическото сърце, то е слънчевият възел. Другото сърце, то е само физическото сърце. Човек има три сърца. Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата. Когато тия три сърца функционират правилно, когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето прекарва движението на кръвта правилно, то е нормално състояние. Даване и вземане Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

За усета - все съм се питала защо като получим усета за нещо и все се съмняваме в него и търсим някакви други доводи и постъпваме според други някакви мотиви и обяснения.... А после си казваме "знаех си аз, защо не си послушах усета" и така до следващия път.... Това дали е общочовешка черта въпреки че сме толкова различни? И за истината - може би бързаме, защото ни се струва, че няма да ни стигне живота да посадим, да отгледаме, да вкусим от плода... и затова предпочитаме да си го "купим полуфабрикат" вместо да чакаме? Що е Бог? — Онова Начало, Което всякога се самоограничава и вечно остава неограничено. И ако всеки от нас, нашите клетки, нашето тяло, нашата душа са по образ и подобие Божие, значи и смисълът на нашето съществуване е всякога да се самоограничаваме и вечно да оставаме неограничени... Може би това е ключът да сме в хармония с Божественото?

И всичко започва от думата изневерявам.... Етикет. Какво означава "изневери ми"?

Ще си позволя да постна и тук една мисъл, която много силно ме впечатли тази сутрин: Превъзмогване

Превъзмогване

Имаше един не много весел виц преди няколко години... Бог се отказал да съсипва цял астероид, за да вкара в път човечеството - то само щяло да си я свърши тая работа. Та и с ангелите е така. Сега не мога да намеря беседата - източник и ще го преразкажа така, както на мен ми се е запомнило. Когато човек оставя Бог да реши какво е добро за него, Бог на ръце го носи. Когато човек сам иска да реши какво е доброто за него, Бог се дръпва встрани и само го наблюдава. Оставя го свободен. Това са средствата на светлите сили.

Ами ако служенето едни на други е по волята на Оня Горе? Ако това е единственият разумен начин да служим на Него? Служа е особена дума - няма нищо общо с подчинението и е синоним на свободата и любовта едновременно....

Не би могло да се каже по-ясно и по-точно. И колко съвсем на място и навреме звучи днес - 2012 година.....

Преди няколко годни пред мен доста сериозно стоеше въпрос: - Ако аз обичам безусловно, а близък човек ме обича условно и по човешки - както е описал Учителя, то какво да е моето отношение, как да запазя качеството на моята любов без да се опитвам да променям любовта на другия. Честно казано, изглеждаше ми невъзможно. Или цената на това запазване беше отдалечаване разрушаване на отношенията. Все пак реших да опитам ... и се получи. Отначало има изненада, после недоволство, опит да бъда вкарана в системата на взаимните очаквания и манпулации, после леко охлаждане на отношението от другата страна. Тогава се наложи с думи кратки и простички да обясня позицията си и да изчакам търпеливо да я асимилират. После настъпи това облекчение, което не вярвах, че някога ще постигна. Усетиха, че липсата на някакви очаквания и съответно изисквания, критика, неодобрение, разочарование от моя страна напълно компенсира отказа ми да спазвам техните очаквания и да се съобразявам с оценките, претенциите, критиките. Последните просто не ги отразявах. Те си бяха проблем на хората, които ги носеха, не мой. С безкористното отношение и любов се свиква лесно - то носи усещане за свобода, лекота, сила, светлина. Сао има две условия - едното е любовта ни наистина да бъде безкористна, а не само на думи. И второто - да имаме достатъчно търпение и вяра, че близките ни ще свикнат с него.

Ако говорим за Сатурн, бих предвидила още сериозни опити да се постигне някакво стабилизиране посредством интензивна комуникация между заинтересуваните страни - поне докато той се "люлее" в последните градуси на везните. Ако говорим в личен план до октомври имаме благоприятен период за установяване и стабилизиране на важни за нас взаимоотношения, позиции, стратегии на работа. И все пак няма как да пренебрегнем влизането в скорпиона. Връщайки се в далечната 1983 г. в личния ми живот започна много сериозна трансформация в дълбок вътрешен план. Събитията, през които минавах тогава предизвикаха и разрушиха много голяма част от вътрешните ми нагласи към себе си, към моите най-близки, към заниманията ми. За съжаление тогава нямах никаква представа от астрология и се съпротивлявах и "замазвах" с оправдания и безумно звучащи ми сега обяснения вътрешните си конфликти вместо да осъзная реалните си задачи. Сега отново се задават почти същите обстоятелства, но вече съм в по-различна роля. Надявам се да съм научила този урок и този път да съм на гребена на вълната, а не да се давя отдолу. Интересно ми е доколко и как ще влияе Юпитер, минавайки последователно през телеца и близнаците. Благодаря!

Сатурн напуска Везните, в които лъсна истината за парите, за реда в обществото ни, за богатствата и красивите етикети... Очаква ни "затягането на гайките" в Скорпиона - дали ще потънем в тъмните стихии и в блатото на престъпност, отмъстителни безцелни палежи, с които да се изпуска парата? Ще успеем ли да овладеем скритите си сили или ще ги оставим те да завладеят нас? Оценката ще я получим 2015 г. Квадратът на Уран и Плутон - Плутон в неумолимия Козирог, а Уран в напиращия да води събитията Овен. Ще успеем ли да им намерим подходящите роли в личния си живот без да сблъскаме рогата вътре в самите себе си и с хората около нас? Дано като се окажем наведена глава срещу другите рога, се сетим, че сме и двамата на едно тясно мостче над реката.... Надявам се Нептун, който си влиза в Рибите да ни отвори сетивата, които досега не сме използвали, но да не ни остави разплакани над собственото си усещане за самота Това само повърхностни разсъждения след пръв поглед - ще се радвам да чуя още. И да не забравяме, че звездите предполагат, но ние разполагаме с живота си.

Трудно ми е някак да намеря общо измерение между използването на психотропните вещества с някакви духовни цели и основания и осъзнаването и свободната воля, които за мен поне лежат в основата на любовта, мъдростта, истината, добродетелта. Ако безусловната ми любов се крепи само на омаяно състояние, то значи тя е условна и зависи от омайващото вещество. Ако мъдростта "идва" като просветление след като сме погълнали някакво вещество, то дали това е мъдрост-будност? За мен мъдростта е възможна само при пълна осъзнатост. Какво да говорим за добродетел... Остава истината. Явно претенциите са за нея. Сетивата и умът на човека в нормално състояние наистина са ограничени до нивата, които са ни необходими на тази планета. Разбира се, те се изострят или отслабват в зависимост от средата ни и от начина на живот. Да предположим, че психотропните вещества ги усилят и се преодолее ограничението. Възниква нов проблем. За всеки що годе запознат с начина, по който работи нашето съзнание, е известно, че "суровите сигнали" могат да се интегрират само след интерпретацията им, т.е. информацията, която получаваме в опиянено състояние се обработва от опиянен ум - каква гаранция можем да имаме тогава, че при обработката не се е случило нещо, което тотално да изопачи оригинала? Още повече, че тези вещества предизвикват освен изостряне на сетивата, също и хаотично "свързване" на различни центрове на мозъка.... Ако това наричат истина, бих си предпочела истината, която достига до мен посредством сетивата, които Бог ми е дал.