Донка

Дванадесетте племена Могат ли всички хора да станат художници? Ако да - какво е нужно? Как точно, според вас, ще се оправи света, ако всички станат художници? Вие рисували ли сте някога? Като художник?

Мисъл за деня - 13.02.2012 Промяна трябва да става и в този, който обича, и в този, когото обичат. Ако не стане промяна в онзи, който обича, не може да стане промяна и в онзи, когото обичаш. Не може Божията Любов да мине през нас и да не остави нещо от себе си. Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Негативните емоции са нещо като трънчетата в ходилата ни, когато неусетно се отклоним от пътя си и "нагазим в трънака". Боцкането има за цел да ни събуди и да ни напомни да се върнем там, където не ни боде нищо... Друг е въпроса, че човекът понякога упорства, че това е неговият път и тръните не са си пораснали на мястото, опитва се да ги скубе или мачка, с което се наранява все повече и повече. Ако все пак успее с цената на много болка и сили и време да разчисти част от трънака и да си направи път, тръните поникват отново и понякога човекът рискува съвсем да изгуби и забрави истинския си път - там, където няма тръни, а само меката трева на радостта, свободата, любовта.

Като всяко друго умение четенето (изкуството да се четат книги) се развива с... четене. И като всяко друго умение то се усвоява по няколко закона: - доброволно и с желание и удоволствие - с изобилни примери за неговата нужда и ценност, идващи от най-близката авторитетна среда на детето Защо игрите и филмите заместиха четенето? - защото наготово дават на детското съзнание образи, сценарии, идеи. Игрите позволяват и интерактивност - виртуална. Книгата е по-ценна от филма, защото развива личните ресурси за създаване на идеи, образи, сценарии - т.е. стимулира активност на мисленето и фантазията, а те са в основата на творчеството. Вместо да се конкурира с другите видове средства за комуникация, тя трябва да се "хване за ръчичка" с тях. Вместо да я избутват назад, тя трябва да заеме своето заслужено място на "венец". Как? Ето това е въпросът, над който трябва да мислим и предлагме и най-вече да работим и прилагаме любовта - всички - и филолози, и педагози, и родители и просто човеци. Много ще ми е радостно вместо да плюем това и онова, този и онзи в тази тема да съберем идеи "Как да научим децата да четат". (За сугестопедията и каква роля може да играе в развитието на детето предпочитам да отговарям в другата тема. Колкото до ролята и в четенето на книги, тя е предимно в прилагане на общите и принципи, а те са принципи не само нейни и съвсем не са родени от д-р Лозанов.)

Мисъл за деня - 11.02.2012 Любовта трябва да бъде приложена. Полей и малкото цвете, полей и голямото. За да познаеш любовта си към някого, виж каква жертва можеш да направиш заради него. Любовта ти трябва да бъде абсолютно безкористна. Даже онзи, когото обичаш, да не подозира, че го обичаш. Любовта има една вътрешна страна: като обичаш някого, ти вече му даваш, понеже от теб излиза Живот и се влива в него и ако той е болен, би оздравял, ако е тъжен, би се зарадвал, ако е грозен, би се разкрасил, ако е лош, би станал добър, ако е глупав, би поумнял, ако е обездарен, дарбите му биха разцъфтели. Любовта е служене Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Молитвена програма за начало: Кажи ми ти Истината Благата песен Формула: Аз ще пазя равновесието на моята душа. Аз ще пазя равновесието на моя живот, на Доброто в мен и във всички около мен. (три пъти) Нека от сърцето ми любов жива да блика Марко 7 Размишление Беседа: Общото благо - Утринно Неделно Слово, държано на 5 ноември 1933 г., 5 ч. с., София - Изгрев. Молитвена програма за край: Добрата молитва Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) Господнята молитва Общото благо

Кое те кара да си мислиш, че трябва да се бориш срещу егото си, срещу гледането в чуждата паница, срещу чувството за вина и още срещу куп неща?

Въпрос към преждеизказалия се: - Вие лично колко точно деца сте обучавали по метода на сугестопедията, какви резултати имате и какви книги обичат да четат? И като контрапункт: Надеждна! Благодаря! Доколкото аз имам лични впечатления от Надя, това е учител, когото децата ОБИЧАТ.

Напълно подкрепям Ани. Обаче всеки, който види огромното наследство, му се иска някак по-бързо да стигне до отговорите.... Има начин, но човек трябва внимателно да си формулира въпроса. Ние често се изкушаваме да задаваме въпроси с предварително формулирани от нас отговори, които само очакваме да бъдат потвърдени. Ясно е, че реалният отговор ще ни се строи неадекватен. Второ, бързаме да получим отговора "сега или веднага", а той работи на принципа на класическата поща - изпращаш писмо, изчакваш да го "получат", да "напишат отговора" и да "измине пътя до теб". Понякога помага дори да "изключи" човек временно въпроса. Трето, нужен е лесен достъп до максимално богата библиотека, макар че понякога и с една само книжка става. Искрено препоръчвам уикибиблиотеката, и petardanov.com . Остава само човек да се помоли за отговор и като "изпразни чашата на своите предположения", да отвори произволна страница и да чете внимателно. Това не е случайна страница... Поне моят опит това показва...

Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще издишате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти на ден: сутрин, преди обед и вечер по седем пъти. Опити

Каква е разликата между Божествена и човешка мисъл? Божествената мисъл от човешката се различава по своята интензивност, по своята широчина, дължина и дълбочина, както и по своето съдържание. За да направите точна разлика между тия два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в каквото пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се качите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото! Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен. Изпадне ли под влиянието на човешките мисли, човек започва да губи силите си; той ще се демагнетизира, ще прекъсне връзката на Божествените мисли в себе си. Този човек е изложен вече на постоянни съмнения и колебания. Тази е причината за анормалностите в живота на съвременните хора. Всички противоречия, всякаква дисхармония между религиозните хора и общества също се дължат на прекъсване на Божествената мисъл. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни по отношение на Божествените мисли, защото и без това те не стигат право до вас. Докато стигнат до вашия ум, те минават през умовете на ред същества от по-високи йерархии и най-после до вас достига едва един лъч от тия мисли. При това помнете, че Божествените мисли посещават човека, когато се намира при най-неблагоприятни условия на живота. Някой може да е цар, но случва, се през целия му живот не го посещава нито една Божествена мисъл. Друг може да е прост, беден, скромен човек, но Божествените мисли го посещават една след друга. Това зависи от душевното състояние на човека. Опити

източник За мен това е измерението на патриотизма.... Пред човещината на обикновения ни сънародник бледнеят всички гръмки патриотически лозунги и нека се изчервят онези, които го плюят "по принцип".

Всъщност ако авторът пише това, което "иска да каже", не се получава художествена литература, а публицистика. Второ - истинското художествено произведение се ражда за живот не когато излезе изпод перото на автора си, дори не когато се отпечата, а когато читателят го съпреживее. Всеки читател поотделно за себе си. Така че актуалният въпрос не е "какво е искал да каже авторът", а "какво усетих, осъзнах, научих.. докато четях това произведение". Най-важното предназначение на художествената литература е именно това - всеки читател да "мине" виртуално през някаква опитност и да извлече от нея своя личен опит и урок. Не е нужно да казвам, че всеки от нас извлича своите и те могат да са различни до диаметралност. Та ако ние филолозите учители можем да направим нещо за хората, то е да им събудим интереса към четенето и да ги научим как да четат така, че да извличат своите лични уроци. В светлината на написаното от мен по-горе, мисля за излишно да доказвам, че четенето е една от най- "активните" дейности.... Нали под активност не разбираме наивно само фитнес и постъпки някакви....

1. Шекспир не е за деца. Не е дори за юноши. Има доста пълнолетни, за които също не е подходящ... Никога няма да забравя моя преподавател по руска литература от 20 век. Четеше Горки - предстоеше да говори за Клим Самгин. В началото на лекцията застана пред аудиторията и ни огледа много сериозно. После ни предупреди, че това, което ще ни помоли, е много важно. Настъпи тишина (филолози!!). После тихо и бавно каза само едно изречение: - Обещайте ми, че няма да се опитвате да четете Клим Самгин преди да сте навършили 30 години. Последва изненадано мълчание. - Обещавам ви, да задавам въпроси само за историята на неговото създаване, за което ще ви говоря този час. Спази си обещанието. Аз също последвах съвета му. Когато станах на 30, спомних си и отворих книгата. Прочетох я на един дъх, имах чувството, че потъвах във времето, в душата му, плачех заедно с него, вълнувах се...аз, филологът... ние ставаме "дебелокожи" читатели с рентгенови очи.... Тогава разбрах и му бях благодарна, че ни предупреди. 2. За преводите на Валери Петров не съм съгласна. Но това си е мое, филологическо мнение. И на човек, минал през доста от въглените и прозренията на Шекспир. И още минавам през други... 3. В началото на кариерата си преподавах за малко литература - горен курс. В края на първия срок се стигна до конфликт с възрастна влиятелна колежка - моя бивша учителка. Докато работех с десетокласниците, прозрях, че не на литература трябва да ги уча, а как да четат с любов..... Само че децата се разприказваха и се похвалиха на съучениците си. Наложи се да давам "показания" как спазвам изискванията за преподаване. Втория срок излизах в майчинство, така че ме изтърпяха до началото на отпуската ми. после вече аз нямах желание да се връщам там. Реших, че ще пея песни с най-малките и ще ги уча на любов към езиците, знанието и книгите. Та в тази връзка - не да преподаваме произведния е нужно, а да учим децата си как да четат с любов....

Истината винаги е толкова изумително простичка! А обикновено пътищата до нея са толкова стръмни и дълги. И все пак на кого от нас не му се иска да го умее това. нима ще се намери човек да каже, че винаги, във всеки момент е съумявал да постъпи разумно така, че и той да е доволен и всички други... Аз поне винаги пост фактум съм намирала още един по-добър начин, по-добри думи, по-разумно решение... И все пак и едното старание да се приближим до това добро живеене, и то си струва и се възнаграждава.... с добро живеене.

Не бих допуснала най-близкият ми човек да живее с мен само защото е длъжен да се подчинява на закони, измислени от други хора с някакви човешки ценности и цели, които аз може би не споделям. Ако не е до мен по своя свободна воля и с любов, по-добре изобщо да не е до мен. Сърцето на жена, която живее с мъж, задължен да живее с нея от закон, прилича на затвор.

Темата е заключена по желание на автора.

Едно учителско мнение. Не е случайно, че имената на професиите ни толкова много си приличат... Учителят съвсем не учи вместо ученика, но той насочва по подходящите пътища, спестява излишно лутане, грешки, време, но не спестява съвсем всички грешки, опити и време. Основна роля на учителя - да мотивира ученика да работи върху своето развитие, да му даде сигурността, че пътят и усилията имат смисъл и че той не е първият и последният, минал покрай него на път към истинското себе си и към мечтите си... Учителят подкрепя и дава кураж, когато ученикът е на ръба да се откаже "никога няма да успея - не съм способен"...Учителят обича ученика заедно с неговите проблеми и неуспехи, но никога не се опитва да ги спести или прикрие или да му даде "отговорите на теста". Но му дава неограничен брой опити да скача летвата.... И сега най-важното: - учителят потупва по рамото и показва в какво точно е успял ученикът и колко път е изминал, какво е променил.... учителят показва на ученика истинските му сили и способности и вярва в тях и тогава, когато самият ученик не вярва. За мен ролята на лечителя е приблизително същата...

Точно това е. От майка и педагог да знаеш - децата не искат да им се угажда, а искат да имат щастливи майка и баща.

Благодаря ти за отговорите - бих искала да те наричам с името ти, но няма значение. Сега вече мога да си кажа мнението - то е мое лично и не го смятам за истината, приеми го като една гледна точка, моля. - Ти определено подценяваш себе си и сам си градиш някакъв образ на мъж, какъвто ти "трябва" да бъдеш. Всъщност си интелигентен и чувствителен, с добро сърце, искрен и трудолюбив, почтен и сериозен. Няма нужда да спазваш някакви принципи, да натикваш себе си в някакви рамки на "добър мъж, съпруг и баща". Ти си повече от тези рамки, просто е нужно да си дадеш правото да си себе си и да забравиш какъв трябва да си. Сигурна съм, че ти можеш и да се смееш, и да се шегуваш, сигурна съм, че можеш да галиш и целуваш, и дори съм сигурна, че ще ти е много хубаво от това. И на двамата ще ви е. И на децата ще е . Избухванията, за които говориш приличат на изпускането на парата от вентила на херметическата тенджера. Ти притискаш нежността в себе си, смятайки я за немъжествена и глупава, ненужна и неважна. Тя се трупа и се "сгъстява" и накрая излиза със свистене и пари, дори може да отнесе капака. Ако оставиш капака отворен, ще излиза пара, на която ще се греете и четиримата. Сигурна съм, че ме разбираш. - За вас двамата. Сигурна съм, че вие сте заедно по много, много сериозни причини. Вие сте учители един на друг, вие сте си помощници. Затова сте толкова различни на пръв поглед. Твоето момиче е до теб, за да ти помогне да освободиш вътрешното си напрежение и да свалиш оковите на твоите "така трябва". Ти си до нея, за да и помогнеш за нещо друго, важно за нея. Важното е сега ти да мислиш над това, в какво ти помага тя, а тя над това, в какво и помагаш ти. Не обратното! - всяко нещо, което те дразни у нея, всъщност е нещо, което си притиснал и забранил, отрекъл дълбоко вътре в себе си и имаш нужда да освободиш. Същото важи и за нея. Ако се разделите сега, ще изпуснете най-големия шанс за вътрешната си промяна и израстване. Те са по-важни от парите и ти вече започваш да го осъзнаваш. Ще ти сложа тук една мисъл, която много силно ме разтърси миналия ден: Слушайте го

Благодаря за отговорите! Вашата приятелка, човекът, на когото сте се доверили, очевидно също носи някакво недоволство и също има нужда да го изкаже и да потърси някакъв изход. Направила го е във форумите. Моят въпрос е: - Според вас, тя има ли основание да бъде недоволна от нещо, което е ценно за нея, но не е оценявано и разбирано от вас? Още един въпрос: - Смятате ли, че вашето момиче, майката на децата ви, прави нещо за вас? Вашата оценка на това, което прави тя?

Здравейте Преди да отговоря какво е моето лично мнение, бих искала да ви попитам никът, който сте избрал в този форум, отговаря ли наистина на вашия характер? Недоволен човек ли сте и ако да - от какво? Ако просто сте се пошегували, то какво сте имали предвид? Отговорът ми зависи от вашия

Наивно е да си мислим, че познаваме всички механизми на природата да предава информация. Наивно е да си мислим, че природата разчита само на тези гени, които ние можем да "видим". Наивно е да си мислим, че като сме разчели ДНК веригите (или така ни се струва), сме приключили с човека и неговата популация.... И дали сме сигурни кое наричаме с името дете? И какво означава "с деца" и"без деца"?

От миналия ден мисля над обективното и субективното на преценките, наблюдавам, опитвам и... ето един отговор. Както е речено - почуакй и ще ти се отвори, поискай и ще ти се даде.: Когато прочетох това, като на филм мина всичко, което съм преживяла и осмислила и променила в себе си, и всичко, което после постепенно се промени без да полагам усилия за това.... И е вярно всичко написано - наистина докато ограничава човек Бог в себе си вътре, светът отвън го стиска до задушаване. Оставим ли с вяра Бог да решава, всичко е за наше добро, наистина е за наше добро...

Като майка, която е работила с малки деца, но и е била в отпуск по майчинство, бих застанала зад доста от предложенията. Първо, за самата майка не е добре да потъва изцяло в грижите за децата, колкото и благородно да звучи това. Не е добре и за децата. След около година и половина най-много жената започва да изпада в "странни" състояния, граничещи с депресии и неврози и това се отразява и на децата. За самите деца също не е добре да потъват в присъствието и грижите само на една майка, която няма друг живот освен да се грижи за тях. Още втората половина на първата година детето трябва да контактува пълноценно с други хора, първо близки, после все по-далечни. Не искам да се отклонявам от тази тема - оптималният вариант е обществото да осигурява нещо като "полу-майчинство" - т.е. майките (и бременните в напреднала бременност в това число) да работят на частични щатове (почасови - например) и да заемат длъжности, които не пречат на майчинството им. В същото време - да - нека се дотират детските стоки и да бъдат безплатни (дотирани) детските услуги. Хубаво ще бъде да се развият детски занимални, но не комбинати като пчелни кошери, а домове, в които майките да могат да оставят децата си част от деня. Сега като жена в пред-бабинска възраст много бих искала на бабите (и дядовците), които все по-дълго ще работят, да се отвори някаква възможност да заместват временно родителите и това да става по законен начин и да се отразява в техния стаж.