Донка

На твое място не би се опитвала да се боря с чувствата си по какъвто и да е начин. Нека иконката му стои там и всеки път, когато я видиш да му пращаш своята приятелска, красива, вълшебна обич. Обичта не включва непременно секс, чатене всяка вечер и/или семейство. Обичта е вътре в нас независимо какво се случва отвън. И тя е истинска точно тогава, когато не е свързана с нещо конкретно, с някакви очаквания. Ако обичта води до някакво очакване, това е агресия към човека, когото обичаме, това е опит по някакъв начин да контролираме неговия живот и да го завържем за нашия по начина, по-който на нас ни е приятно. Освен приятелската "вълна" с искрено от цялото сърце пожелаване да е щастлив така, както за него е най-добре, задължително върви благодарността - за всичко, което е преживяно с него, за това, че е там някъде и е щастлив толкова, колкото си щастлива и ти. Ако този човек не ти беше показал на времето си какво означава една вълшебна споделена любов, ти щеше ли да намериш своя страхотен съпруг и да създадеш сегашното си прекрасно семейство? В същото време, ако той беше "висял на врата ти", щеше ли да имаш възможност да намериш човека, с когото си щастлива у дома сега? Ако Небето е пожелало да не живеете заедно, а всеки от вас да намери друг човек за семейството си, значи това е било най-доброто за вас двамата и за вашите близки.

Ами ето защо толкова упорито се опитвам да обясня смесването на термините и понятията. 1. Манипулирането е това, което създава заблудите и вярванията и ги обвързва с определени ценности. После поставя човека в зависимост от тези ценности. Ето един конкретен пример: Ценност - добри взаимоотношения и приятелство с колегите. Заблудата - признак за тези отношения е да се присъства на "кафе-пиенето" по време на голямото междучасие и да се участва по определен начин в разговорите. Вярването - Ако аз присъствам и се държа по начина, по който се очаква от мен, колегите ще ме уважават и ще са ми приятели, ако не - ще се държат хладно с мен, защото не съм "от тях:". Манипулацията - Аз присъствам и правя и говоря каквото се очаква от мен, в замяна си осигурявам одобрението и приемането на "колектива". Съответно като член на този колектив съм длъжна да уважавам и премам свойски всеки, който прави същото - т.е. манипулацията е двупосочна (винаги). Само едно нещо е в състояние да промени заблудата и вярването и да ме извади от манипулацията - безусловно доброто ми отношение към всички колеги - без оглед на това дали те присъстват или не и какво мислят за мен. И така имаше такива, които не ме поздравяваха по коридорите, защото не присъствах и не правех общоприетите неща, но аз си ги поздравявах, и това не ми създаваше никакъв дискомфорт. Аз си имах приятелските чувства към всички без изключение, а не ме интересуваше какви са техните към мен. Това за търговията и живота не е така. Само изглежда така, защото има сили, които искат да си го мислим и правим така. Ето например моите ученици не си плащат уроците, защото аз им ги подарявам. Те ми плащат, за да мога аз да платя наема и да се нахраня и облека, за да мога да дойда и да им помагам отново и отново. Така аз с любов им подарявам моето присъствие и помощ, а те с любов ми подаряват своите. Децата го разбират и това не е търговия. То с всичко е така - на вас ви подаряват хляба в магазина, но вие осъзнавате, че хората са вложили своя труд и живот в него и бихе желали да продължат така - затова вие пък им подарявате от своите ценности и то с любов. И какво като има пари - те са само за удобството... Защо не бива да се объркват понятията по принцип? - Защото смесването и размиването им ни е довело всички беди. Или както казва Учителя - правете въжета, но не се бесете с тях. В нашия контекст - вие си влияете един на друг, но не ставайте зависими от това влияние. Границата, от която започва манипулацията е зависимостта. Само лично мнение, разбира се.

Истината, която аз съм видяла, е че сме винаги заедно точно защото мислим и чувстваме различно и всеки си върви по своя начин по своя път и всеки си има някаква своя истина , по-различна от моята и тази на другите... И все пак сме заедно... Докато четях книгата на Шмаков бавно осъзнавах тази истина. Ние сме различни в проявите си на едното йерархично ниво, но всички заедно сме елементи от следващото йерархично ниво и там сме еднакви и сме едно. Развитието и усъвършенстването на съзнанието аз лично го приемам като осъзнаване на йерархичните нива, на които ние съществуваме едновременно - докато на едното ниво ние сме уникални и действаме с конкретни прояви, то на по-високото ниво ние сме елементи от по-голямо Цяло. И сега идва най-същественият момент - ние, хората имаме известна свобода на избор като елемент от кое Цяло да се осъзнаем. Един може да се осъзнава като елемент от "мравуняк" с "царица - майка", друг - като елемент от "екосистема".

Не наричам това манипулация, точно обратното. Това е подход за привличане на вниманието на някого към нещо, но не е манипулация. Опит за манипулация щеше да бъде, ако не беше дал източника изобщо, но твърдиш, че е от Учителя. Тогава четящият има избор - или да отмине цитата без внимание, защото няма източник, от който да бъде проверен, или да повярва, оказвайки доверие на твоя авторитет. И това все още не е манипулацията. Тя идва след това - ако добрите ни отношения ни с теб и мнението ти за мен зависят от това дали ще ти повярвам безусловно или ще потърся някакво доказателство, че коректно цитираш. Ако аз знам, че за да запазя уважението ти към мен и приятелството ни, цената е да ти повярвам на цитата само защото го цитираш ти, аз ще повярвам, за да запазя статуквото. С това, обаче веднага манипулацията се обръща в твоя посока - т.е. ти си ми длъжен с добро отношение и приятелство, защото аз ти вярвам. Ха си проявил някаква промяна в твоето отношение към мен, и рискуваш да загубиш един човек, който ти вярва безусловно. Един негласен и често неосъзнаван договор - аз ти давам сляпо доверие, ти ми даваш уважение и приятелство. Всеки получава това, което е ценно за него, но не го получава даром, а си плаща цената. Така се получава манипулативния кръг. Как се излиза от този кръг? Ти цитираш без източник - аз те уважавам, вярвам ти и искам да видя останалата част, защото съм ти благодарна, че си привлякъл вниманието ми към нея. Намирам цитата и установявам, че има обратното значение на това, което ти си ми дал. Това не променя моето отношение или доверие към теб, защото аз от самото начало не съм се доверила сляпо - аз си отговарям сама за информацията, която приемам и обработвам, не ти, нито който и да било друг. Би било агресия да хвърля тази отговорност върху когото и да било. Да речем, че ти разбереш, че съм проверила и съм открила разликата и определено ми покажеш, че това е повилияло негативно. на отношението ти към мен. Е, и какво - това ни най-малко не ме засяга. Твоето отношение към мен съвсем не е моя работа, ти си свободен да си мислиш за мен каквото ти си решиш и да реагираш на моето поведение както намериш за добре. Това че ще ми кажеш някакви сърдити думи или ще спреш да говориш с мен - това е твоето решение и аз няма да се опитам по никакъв начин да го променя. Аз самата ще те разбера и ще запазя моето уважение и любов към теб - въпреки това, което се е случило.

Добре, това, че аз всяка сутрин напомням на мързеливото си аз, че ако не си направи сутрeшното раздвижване, ще "скърца" цял ден, не е манипулиране - то е осъзнаване на истината, на фактите. Примерът с момата от беседата е много точен, но трябва да се прочете до края - като един отличен програмист, Вальо е дал достъп до сорс кода:

Закон синархии - Владимир Шмаков ...когато една поредица от частни представи се обединява в една общност, то в тази общност се получават качества, които не са били характерни за нито един от нейните елементи, и обратно, много, а понякога и всички качества на отделните съставляващи изобщо не се проявяват в цялото, защото взаимно се парализират. Този факт може да се докаже с многобройни примери, но е достатъчно да се вземе която и да е сложна представа, за да се убедим в абсолютната истинност на общия закон: всяка сложна представа се отличава от своите съставляващи не само количествено, но и качествено, тъй като тя съдържа в себе си нещо съществено ново, по-общо и синтетично. Следователно, всички елементи на нашето мислене са разположени на различни стъпала на йерархията. ... Светът съвсем не е хаотично множество от отделни явления, напротив, те всички са свързани помежду си с последователно нарастващи закономерности..... Общият закон на йерархията е толкова точен, обаче, че ако знаем към коя група принадлежи произволен елемент, ние можем с голяма точност да предположим неговите свойства. .... Отвлечените индукции и дедукции свидетелстват за йерархичния апарат на самия разум, а възможността за прилагането на тези методи към емпиричното изучаване на околната природа свидетелстват за нейния собствен йерархичен строеж. По този начин законът на йерархията по отношение към нашия разум представлява едновремнно и вътрешен, и външен императив. Само благодарение на неговото съществуване произтича и хармоничната закономерност със вселената и възможността за нейното познание от нашия разум. Ако законът на йерархията не същесвуваше в самия свят, той би представлявал пълен хаос, а ако не присъстваше в нашето съзнание, то нашето съзнание нямаше да съдържа нищо друго освен хаотични, разкъсани и взаимно обезсилващи се диференциално малки единични представи. И така в основата на цялото мислене лежат способностите за анализ и синтез, т.е. умението да променяме йерархичното ниво на нашето съзнание в съответствие с положението на срещаните от нас обекти от йерархията на космоса и органично да ги обвързваме помежду им. ... Колкото по-далеч отива процесът на развитие на съзнанието, толкова по-способно става то да възприема причинните системи, толкова по-малко стават отделните етапи в последователната верига. В края на този процес – в съвършено развитото съзнание последователната верига се съкращава до едно цялостно заключение, благодарение на което мисленето преминава в съзерцание. И така законът на йерархията еднакво се проявява както в статиката, така и в динамиката на разума. цялата глава

Това се нарича според мен свободна воля и самовъзпитание.

Като се вземе предвид различното отношение на езиците към отрицанията (особено английски и български!) и се добави многократния превод и преписване на книгата от анонимни автори, става неразумно да се държим за буквата и да противопоставяме различните преводи. Аз лично приемам за поучителни и двете версии - и тази, в която има двойно отрицание (характерно за славянските езици) и другата с еднократното (характерно за английския). Когато имаме два смисъла и те се допълват взаимно с различни нюанси, ние сме по-богати. Така че нека си вземем кръста с двете версии и просто да Го следваме. Тук възниква въпросът - как разбираме ние хората това "да Го следваме"?

Според скромното ми мнение, ако аз осъзнавам, че някой ме манипулира по някакъв начин, значи той вече не ме манипулира. Друг е въпросът дали ще се оставя да ме манипулират (т.е. да си мислят, че ме манипулират). Ако продължа да стоя съзнателно в ролята на манипулиран, значи или имам интерес от това, или това ми харесва, или аз самият използвам това манипулиране, за да манипулирам на свой ред този, който манипулира мен. В първия случай това вече не е истинско манипулиране, а мое собствено свободно решение, което мога да прекратя в момента, в който спре да ми харесва или ползва. Във втория случай аз съм част от манипулативната верига и участвам в нея съзнателно по свой избор на принципа - ако искам да манипулирам другите, трябва да си платя цената като от време на време ги оставям те мен да ме манипулират. От всичко казано става ясно, че манипулирането е свързано със зависимостите, а не с осъзнаването им. Няма добра зависимост, следователно няма добро манипулиране.

Докато четях постовете в тази тема, си спомних за нещо, прочетено в книгата на руския философ от началото на миналия век - Владимир Шмаков (с огромна благодарност към Рассвет, която ми подари електорнния вариант на неговата книга за синархията). Тук ще цитирам само малка част от нея: Преводът на цялата глава... Оригиналът

И така, как е възможно познанието на космическите йерархии? Човекът е микрокосмос. В неговата собствена същност се съдържат съответствия на всички нива на световното битие. Неговото съзнание не е нещо елементарно просто, а представлява цялостна йерархия. Тази йерархия е потенциално безгранична, но актуално тя се осъзнава едва в по-голяма или по-малка степен, която съответства на постигнатата от човека степен на развитие. Във всяка от трите психологически категории съзнанието може да нараства йерархично, при което се видоизменя качествено и органично. Благодарение на това съзнанието може да формира като свои вътрешно присъщи качества обектите на различните йерархични достойнства. Представлявайки само по себе си особена единна и самостойна форма на битието, съзнанието е свързано посредством висшата интуиция с ноуменалния свят( на мисълта и понятията), а чрез низшата – с феноменалния (на проявленията). Съзнанието е построено по закона на организма: то е едновременно и единство, и множественост, в съответствие с двойствената йерархия на частните единства и частните множества. Този органичен строеж еднакво се проявява и в потенциалната си цялост, и в съчетаването на совите оформени и реализирани части. Съответно, променяйки своето синархично ниво, съзнанието в своята цялост може да влиза както активно, така и пасивно в частни органични членения. Съобразно характерните нива на синархията и на етапите на еволюцията на съзнанието във всяка от неговите категории, езотеричната философия различава следните основни състояния: - в категорията на волята: Низша Практическа Воля, Низша Воля, Висша Практическа Воля и Висша Воля. - в категорията на чувствата и мистиката: Низша Мистика и Висша Мистика. - в категорията на разума: Низш Разум и Висш Разум. Тези основни членения на съзнанието на едно цялостно човешко същество са предопределени от идеята на неговото битие, но същността им не зависи от опита в околната среда. В битието те само се пресътворяват от потенциално си състояние във формалното, но йерархичността на строежа на космоса е това, което определя йерархията на обектите на човешкото съзнание. Категорията на волята по същество не включва в себе си обекти от околната среда, а другите две категории притежават йерархия на състоянията, съответна на йерархията на обекта. Последните две йерархии са успоредни и аналогични една на друга. Така ние различаваме във възходящ ред: – в категорията на мистиката: Възприятие, Чувстване, Преживяване, Емоции, Йерархизъм на Емоциите и Същност на Емоциите. - в категорията на разума: Представи, Понятия, Мисли, Идеи, Закони на Идеите и Принципи. Тази система от понятия характеризира само общата йерархичност на човешкото съзнание. Отделните звена на тези системи съответстват на основните членения на космоса и затова улавят само резките промени в йерархическия ред. Успоредно с това, многообразието на състоянията на съзнанието се разчленява органично на общи групи, но в същото време тези групи плавно преминават една в друга и, на свой ред, вътре в своите собствени граници те самите имат йерархичен строеж. Например в категорията на разума понятията „Висш разум” и „Низш Разум” в никакъв случай не означават, че нашият разум може да се проявява само в двата определени вида. Напротив – всяко едно от понятията обединява в себе си безкрайно множество от конкретни състояния. Това представлява само общо име на групата, а не на едно определено състояние. Във всяка от групите определените състояния от периферна гледна точка изглеждат носители на общите признаци, а от централна – представляват конкретни проявления на някакво общо синтетично начало. Оттук произтичат едновременно и тяхната органична цялостност, и органичната им йеррхичност. Това е еднакво вярно за всички три категории. Във всяка от тях съзнанието не се изразява в някакъв ограничен брой прояви, а се променя с диференциално малки скокове по състоянията на безкрайно разгръщащата се йерархия. Така отделените в три категории основни членения от йерархията на състоянията на съзнанието се отнасят към пълното цялостно същество на човека, представляват обща схема на неговата еволюция и по тази причина могат да бъдат наречени статични йерархии. В отделните процеси на съзнанието се реализира едва незначителна част от техните звена – не само поради ограничения диапазон на колебанията на съзнанието по йерархията, но и заради нарушаването на непрекъснатостта посредством пропускането на междинни звена. Какъвто и конкретен процес на съзнанието да разглеждаме, обаче, той винаги се колебае по йерархически съответстващи си състояния. Подобно на начина, по който в геометрията всяка, дори най-сложната повърхност може да се представи като сума от плоскости, така и европейската мисъл с помощта на редица условни похвати като че ли успява да превърне пространствения космос в плоскостен модел. По същество такъв похват е напълно приемлив, тъй като не позволява допускането на грешки, но от друга страна, колкото повече облекчаваме съзнанието от неговата естествена работа, толкова повече стимулираме постепенното атрофиране на неговата способност да усеща изкуствено отстранената йерархическа координата. Ние свикваме да сравняваме всеки последователен ред от логически умозаключения с „верига”, изцяло пропускайки факта, че този образ е напълно неправилен по своята същност. Ако мисловният апарат бе устроен по този начин, ние щяхме да сме способни да мислим едновременно само за една представа, закон или съотношение. При среща със сложна система от представи, а следователно и с връзките между тях, ние щяхме да изпадаме в необходимостта да мислим или само за една от частите или ако все пак успявахме да обхванем цялата им съвкупност, то щяхме да сме способни да го правим само ако ги подреждаме една след друга Ние приемаме за нещо нормално да вкарваме в нашите концепции елемента на последвателността, макар да осъзнаваме, че в самия обект тя съществува само в изключителни случаи, като напрмер, когато събитията се развиват във времето. В далеч по-многобройни случаи такава последователност изобщо не съществува или възниква само благодарение на частни условия и обстоятелства. Вкарвайки в нашите разсъждения елемента на последователността, ние се оказваме принудени да нагаждаме целия съществуващ материал към нашата схема, не просто условна в една или друга степен, но и изцяло погрешна по принцип. В действителност, ако има дори само една действаща върху обекта причина, то с това ние имаме само определено начало на процеса, а по-нататък всички негови етапи зависят едновременно както от действащата причина, така и от реакциите на обекта. В тези случаи ние изкуствено разделяме действието и реакцията, изучаваме ги поотделно и след това се опитваме да обединим получените резултати в една концепция. Съвсем ясно е, обаче, че действието на синтетичното начало и съвместното действие на няколко самостоятелни фактора в никакъв случай не могат да се смятат за тъждествени. Дори в най-частните процеси ние винаги наблюдаваме съвместно проявяване на редица фактори. За да ги осъзнаем и изучим ние се чувстваме длъжни да прибегнем до изкуствено разчленяване на сложното цяло ( процес) в поредица от последователно свързани частности. Ние толкова сме свикнали да правим това, че обикновено съвсем не го забелязваме. И така, ние обикновено правим две грешки: първо, не отчитаме качественото достойнство на отделните представи, и второ, ние забравяме за условността на разлагането на сложното цяло на последователен ред от неговите части. Лесно е да се види, че тези две грешки си съответстват и се обуславят взаимно. Причината, поради която ние загубваме представата за качествената разлика между отделните представи, е защото мислим за тях като за една последователна верига, а причината, поради която не забелязваме условностите на последователната им интерпретация, е защото не улавяме различията в отделните представи. Достатъчно е, обаче, да осъзнем едната от тези грешки, за да ни стане ясна веднага и другата. Неосъзнаването на тези две взаимообвързани грешки ни довежда до това, че свикваме да си представяме основите на разума опростено и едностранно. На нас ни се струва, че всички представи и умозаключения се различават само по своята сложност и че тази сложност има само количествен смисъл. С други думи, сложната представа се състои само в алгебрична сума на редица частни, и самият факт на обединяването им в едно цяло не довежда до сформирането на качествено ново единство. За нас съществува само един разум, напълно определен и по природата, и по закономерностите си. Съвкупността от предпоставки се свързва с извеждането на верига от последователни умозаключения, произтичащи едно от друго. Всички тези умозаключения лежат в един напълно определен план, и мисленето преминава от едно заключение към друго по същия метод, както и при измерването на голямо разстояние на земната повърхност. Тъй като не притежаваме средства, с които непосредствено да обхванем връзката между предпоставките и изводите, ние „разделяме” това интелектуално разстояние на редица от по-малки участъци, съответстващи на отделните последователни умозаключения. Междувременно всичко това не само изобщо не отговаря на истината, но и изцяло противоречи на действителния механизъм на нашето мислене. Първо, нашето мислене се занимава с с различни по своето йерархично достойнство величини. Например, мисълта съвсем не е само механична съвкупност от някакъв род представи, а съществено се отличава от тях: и най-сложната представа никога не може да бъде наречена мисъл и, обратно, и най-простата мисъл съдържа признаци, които съществено я отличават от представите. Всяка мисъл се състои от ред представи плюс съзнанието за някаква кинетична връзка между тях – т.е. представата винаги е статична, а мисълта винаги е динамична. Същата разлика може да бъде доказана при всички останали стъпала на йерархията на състоянието на разума. Второ, и представите, и понятията, и мислите, и идеите, и принципите на свой ред се различават помежду си по йерархическото си достойнство. Така общата представа не само съдържа количествено по-голям брой елементи от частното, но и качествено се отличава от него. Достатъчно е да дадем за пример представата за човека и представата за човешкото общество. Един човек, двама – трима души, петстотин човека и петдесет милиона души по своята същност са представи, които се различават не само количествено, но и качествено. При нарастването на количеството се получават качествено нови явления, и затова цяла редица от научни дисциплини се занимава само с големите групи хора. Този пример е най-простият, тъй като в него всички елементи на сложната представа не само са от един разред, но са и тъждествени. Ако се обърнем към сложните представи, обединяващи разнородни частни представи, то картината ще придобие несравнимо по-голяма яркост. Въобще, когато една поредица от частни представи се обединява в една общност, то в тази общност се получават качества, които не са били характерни за нито един от нейните елементи, и обратно, много, а понякога и всички качества на отделните съставляващи изобщо не се проявяват в цялото, защото взаимно се парализират. Този факт може да се докаже с многобройни примери, но е достатъчно да се вземе която и да е сложна представа, за да се убедим в абсолютната истинност на общия закон: всяка сложна представа се отличава от своите съставляващи не само количествено, но и качествено, тъй като тя съдържа в себе си нещо съществено ново, по-общо и синтетично. Следователно, всички елементи на нашето мислене са разположени на различни стъпала на йерархията. Нека разгледаме как се проявява общият закон на йерархичността в неговата динамика. Всяка наука започва с класификация на явленията, фактите, събитията и понятията, разкривайки по този начин света в неговата перспектива, т.е. неговия йерархически строеж. Светът съвсем не е хаотично множество от отделни явления, напротив, те всички са свързани помежду си с последователно нарастващи закономерности. В химията и петрографията елементите се групират и по своето разположение в земната повърхност, и по свойствата си. В зоологията и ботаниката ние се срещаме с още по-сложни йерархии, които се отличават с поразителна цялост и комплексност. Общият закон на йерархията е толкова точен, обаче, че ако знаем към коя група принадлежи произволен елемент, ние можем с голяма точност да предположим неговите свойства. Вземайки за основа разработените вече от научния опит йерархически системи, ние свеждаме въпроса за познанието на новото към правилната му класификация, т.е. към определянето на йерархичните достойнства. Същият закон стои в основата на мисленето. В действителност, както в най-сложните му структури, така и в най-простите умозаключения и мисли ние по един и същ начин се ползваме от съвместно действащите процеси на анализ и синтез. Ако всички елементи и състояния на разума бяха от един разред, нито анализът, нито синтезът биха били възможни. И първият, и вторият се осъществяват изключително благодарение на различята в йерархическите достойнства. В първия случай ние от синтетичното, т.е. йерархично по-висшето понятие, идея, мисъл извеждаме по-частните, а във втория постъпваме обратно. Отвлечените индукции и дедукции свидетелстват за йерархичния апарат на самия разум, а възможността за прилагането на тези методи към емпиричното изучаване на околната природа свидетелстват за нейния собствен йерархичен строеж. По този начин законът на йерархията по отношение към нашия разум представлява едновремнно и вътрешен, и външен императив. Само благодарение на неговото съществуване произтича и хармоничната закономерност със вселената и възможността за нейното познание от нашия разум. Ако законът на йерархията не същесвуваше в самия свят, той би представлявал пълен хаос, а ако не присъстваше в нашето съзнание, то нашето съзнание нямаше да съдържа нищо друго освен хаотични, разкъсани и взаимно обезсилващи се диференциално малки единични представи. И така в основата на цялото мислене лежат способностите за анализ и синтез, т.е. умението да променяме йерархичното ниво на нашето съзнание в съответствие с положението на срещаните от нас обекти от йерархията на космоса и органично да ги обвързваме помежду им. Синтезът и анализът съвместно с изработената по-горе класификация коригират принципните грешки, които правим при разполагането на нашите умозаключения в последователна верига. Тя вече не е еднородна във всичките си звена, тъй като в своя последователен ход съзнанието се движи не само праволинейно, но също така се колебае по йерархичната координата. Нещо повече, самата праволинейност на движението губи изцяло своето първостепенно значение; центърът на тежестта се премества в йерархичността, а последователното редуване на умозаключения става само необходима отстъпка, която се дължи на нашата неспособност да възприемем изведнъж сложните вериги на закономерност и причинност. Колкото по-далеч отива процесът на развитие на съзнанието, толкова по-способно става то да възприема причинните системи, толкова по-малко стават отделните етапи в последователната верига. В края на този процес – в съвършено развитото съзнание последователната верига се съкращава до едно цялостно заключение, благодарение на което мисленето преминава в съзерцание. И така законът на йерархията еднакво се проявява както в статиката, така и в динамиката на разума. Всичо казано по-горе се отнася със същата сила и за другите две категории на съзнанието. В категорията на чувствата или мистиката ние по аналогичен начин виждаме йерархията на елементите и състоянията както в статика, така и в динамика. Достатъчно е да се смени в разсъжденията по-горе думата представа с думата възприятие, за да се получат съответните изводи. Вместо класификация на представите и понятията ние ще получим класификация на възприятията и чувствата, а вместо анализ и синтез в разума, ние ще получим анализ и синтез на чувствата. Както мисленето посредством съкращаването на междинните етапи в процеса на еволюцията на съзнанието се трансформира в съзерцание, така и интуицията аналогично преминава в ясновиждане. В категорията на волята, която е предимно активна, центърът на тежестта се пренася изцяло във вътрешната йерархия на съзнанието. Волята сама по себе си представлява просто начало и тя едновременно и предшества в битието другите две категории, и произтича от тях. В първото си състояние тя притежава вътрешна скрита йерархия, разкриваща се само в създаваните от нея резултати. А във второто си състояние тя се определя в йерархическото си достойнство от съответните състояния на категорията на разума или категорията на мистиката или в крайна сметка от тяхното съвместно действие. По този начин нашето съзнание е построено по закона на йерархията във всичките си три категории. Благодарение на това ние имаме възможността да познаваме космоса иманентно, както в неговата цялостна йерархия, така и в нейните отделни органични членения. Из "Закон синархии" - Вл. Шмаков Оригинал

Честит Рожден ден, Алекс! Благодаря ти. за грижите и огромното ти детско сърце! Благодаря за пролетта, която носиш навсякъде със себе си!

о, това с групата хора, които са на еднакво мнение за друг човек ми звучи като одумване. Ако този човек наистина не отговаря на мерките на тази група, то нека и той и групата свободно следват своите си пътища без да си гледат в паничките...

Всъщност никой не може да каже, че другият издребнява, защото това, което за мен е дребно, за другия може да е съществено и двамата да сме си прави всеки за себе си. Тогава може би нашите пътища са съвсем различни... Ако само за себе си съдя, то да издребнявам може би означава да виждам само картинките на всяко малко парченце от пъзела, но да не ги виждам като парченца от цялата картина?

В същото време животът е в детайлите, дребните неща като усмивката, нежният поглед, добрата дума... Според мен издребняването не се състои във вглеждането в дребните неща, а по-скоро в поставянето на ума и емоциите в зависимост от тях. Но същото важи и за "едрите" неща. Дали ще определя отношението си към един човек според една негова дума и жест или според неговата ценностна система, има ли голяма разлика?

Защо и кога човек не обича ближните си? - вижда в тях някакви недостатъци или оценя постъпките им като не-добри. С една дума смята себе си за оценителя кой е добър и заслужаващ и на базата на своите лични оценки раздава любовта си... Тогава не му е нужен Бог и любовта МУ, нали той сам е бог на своя личен свят.. И Бог само го гледа отстрани, оставя го свободен в неговата лична капсула да изпита сам това, което твори и ръководи. Това също е любов, но човекът в капсулата не я усеща и не я разбира.

Ще бъдете свободни

Заповядайте при нас на Паневритмия! Събота - 24.03 - начало на упражненията - 06:45. Начало на Паневритмията - 07:00 ч. Неделя - 25.03. - 07:45 - 08:00 ч. (заради преминаването към лятно часово време) От тази седмица през целия сезон - всяка събота и неделя сутрин (от м. май - един час по-рано)

Да живеем за Господа

Светлина, мир и хармония на всички души! Днес те бяха в слънчевите лъчи, в окъпаната от росата земя, покрита с първите зелени стръкчета, в песните на птиците, в уханието на събуждащия се живот и в копринената синева на небесата над нас! Нека цялата година бъде красива, мъдра и добра като днешното утро! Докато слушах беседата, имах усещането, че тя е за нас - днешните хора! Ще започна само с малък бисер от нея и ще оставя другите да споделят своите бисери! Да живеем за Господа

Благодаря! Допълнителен въпрос: Луната може ли да се отнесе към ранените планети, ако се намира съвсем близо и в един знак със сатурн и е в квадратура с марс? Какво би означавало, че е ранена?

Отначало родителят казва: Ако млъкнеш, ще ти дам това... После детето започва да казва "Ако ми дадеш това, ще млъкна".

много е важно да осъзнаваме от какво се отказваме - от връзката или от любовта. Можем да останем във връзка и да се откажем от любовта, можем да се откажем от връзката, но да си запазим любовта.

Божидаре, боли, когато се отказваме от някаква зависимост. Ако наистина обичаме един човек и се отказваме от връзка с него по някакви причини, тогава не боли.