-
Общо Съдържание
9099 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
649
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
194. Отвори очите ни! (НБ, 25.02.1923 г.)
Донка replied to Лъчезарна's topic in Неделни Беседи - изучаване
Това, което винаги ми е давало усещането за свобода в Учението - мога да клякам и да се задъхвам и да изкачвам планината без да ме дърпат или тикат или да ме укоряват, че изоставам. Но пък и не ме връзват да чакам някого или някакъв "звънец", за да тръгна нагоре отново - следвам само своя вътрешен усет за готовност и оставям ближните си да следват своя - и въпреки това (а може би точно затова) сме заедно винаги... -
Амиииии, ако отстояваш, то се опитваш да защитиш правото си на промяна, вместо наистина да се променяш Ако отстояваш личната си свобода, то се съмняваш, че имаш право на нея. Свободните няма какво да отстояват - те просто са свободни. Всъщност от личен опит мога да съм сигурна, че отстояването на правото на промяна е етап, следващ самата промяна - иначе няма да има какво да се отстоява. Отстояването изобщо на нещо, дали добро или лошо (има ли изобщо такова делене), според мен, е свързано с човешките взаимоотношения. Ние сме научени да запазваме някакво статукво в тях, но тепърва има да се учим да се променяме като запазваме любовта си един към друг въпреки промените в статуквото. Аз самата след като започнах промяната по свой вътрешен импулс, минах през периода, в който ми се наложи да отстоя това решение и самата промяна. Най-близките ми хора бяха от изненадани до шокирани и изплашени за мен и моето здравомислие и благосъстояние. Когато използваме думата отстоявам, това съвсем няма връзка с каквато и да е борба. По-скоро това е изпитанието да съхраним любовта си към най-близките си, дори и те да настояват да се върнем в старата си черупка, и в същото време да продължим своя личен път и развитие заедно с тях. Отстояването на свободата също следва осъзнаването и проявяването на тази свобода. Съпротивата на манипулативния кръг, в който сме пребивавали пред да направим решаващата стъпка, е най-естественото следствие от нея. Да отнесем хората, с които сме били заедно в него към "не-добрите" и да търсим нови, не е решение на ситуацията. Усамотяването също не е признак на свобода. Истинската свобода - за нея е казано в Светото писание - "да сме в света и да не сме от него". Отстоява се и правото да обичаме ближните си така, както обичаме себе си (а не както те си представят, че трябва да ги обичаме). Отстоява се и правото ни да обичам Бог с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум, вместо да участваме в търговия с жестове на обич между себеподобните ни, за да запазим тяхното одобрение и усмивка и да избегнем негативните ефекти и претенции. Пример? Ами един много ясен и широкоразпространен пример е отстояването на промяната към вегетариански режим на хранене ( с любов към тези от които се налага да го отстояваме).
-
И рече Бог: Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.
-
Ако човек отстоява правото си на промяна, това пак ли е отстояване на егото? А отстояването на личната свобода - и тя ли е отстояване на егото?
-
Приятели от Хасково! От вчера упражненията и Паневритмията започват в 7 часа сутринта на същото място. Ще се събираме през всички празнични дни и всяка събота и неделя. Заповядайте!
-
Човек не е безчувствен камък, който хич да не се трогне и нищо да не му трепне, докато му правят поразии. Поне повечето хора не са. Наскоро четох за някакъв ню йоркски полицай, който бил изправен пред избора или да участва в корупционните схеми на колегите си или да им отстоява истината. Отстоял истината, свидетелствал : после колегите му се настроили срещу него, загубил работата си, поболял се от стрес (заради заплахите, загубването на работата), преместил се в друг град. Тоест, платил е определена цена за истината. От друга страна, явно е бил достатъчно съвестен и ако е бил решил да се държи конформистки е щяла да пострада съвестта му, а е можело и някакви кармични удари да получи. ............................................................................... П.п.: Намерих информация за него в интернет : Франк Серпико http://bg.wikipedia....i/Франк_Серпико Виждам, че има и филм по случая му. Съдбата има различни средства да извади човека от неподходящото място, в което той сам се е "сложил". Щом ни изритват с плесници и много болка отнякъде, това значи, че не е трябвало изобщо да сме там или прекалено дълго не сме обръщали внимание на "поканите" да се махнем и да си идем на мястото определено за нас. Загубването на един статус или работа винаги означава отворена врата към друг, по-добрият за нас. Друг е въпросът дали ще осъзнаем това и ще си "намерим мястото" или ще изпаднем в депресия и стрес, защото сме загубили оковите си...
-
Ами не знам - само си споделям опита. Ако страдам заради реакциите на другите хора, това значи, че не съм си отстояла свободата и безусловната любов. Може ли още примери, в които като си отстояваш любовта и свободата и ще страдаш?
-
Да, като под индивидуалност аз разбирам своята свобода да се развивам по своя вътрешен усет, дори и да мина през тръни... Под себе си разбирам правото си на безусловна любов - така, както ни е завещал Христос - Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум.. и .. възлюби ближния си като себе си Тези двете по-горе когато не съм ги отстоявала, все съм си докарвала големи страдания, и обратно - когато съм ги отстоявала с любов, винаги е довеждало до добро и за тези, на които това не им е харесвало...
-
Олелеее Добре че няма да предаваш това есе за изпит по психология. Че то ако една цел не представлява идеалният образ на резултата, към който се стремим, то какво е тогава според теб? Второ, когато се говори за цел, бива да се споменат и понятията дългосрочни и краткосрочни цели, като първите определено имат пряка връзка с вторите. Трето, задачите се съотнасят към целите както стъпките към изминаването на разстоянието по посока на набелязания обект - това е само грубо сравнение. Интересно как набелязания обект и маршрутът към него могат да ни отклонят от стъпките, с помощта на които ще го изминем. Виж, обратното е напълно възможно. Ако започнем да стъпваме без да имаме посока и маршрут, съвсем вероятно е да се завъртим в кръг и дори да тръгнем в обратната посока. Да, животът е Океанът, нашия личен живот е лодката, с която плаваме в океана, а кормчията е нашето умение всеки момент да осъзнаваме хармонията на Океана и своето място в Нея и не просто да се носим като празна черупка по вълните, а съзнателно да проплаваме маршрута, с който сме влезнали в този живот и в този свят.
-
За мен в момента целта се изразява много просто само с една дума - хармония. Средствата за осъзнаване и постигане са безкрайно много и различни - според всеки човек. Дори прескачането на овчарската тояга е прекрасно.
-
Мотивът за намеса в този случай отново е безусловната любов. 1.Третият човек обича безусловно себе си достатъчно, че да няма нужда от някакво отношение на другите към него. Затова може да каже истината на глас спокойно и на останалите двама - тяхното отношение към него самия и към постъпката му не е определящо за неговия вътрешен мир и хармония. Това, което има значение за него е да остане чист от лъжата и свободен от отношението на другите към него и неговото поведение. 2. Той обича безусловно канещия се да излъже - т.е. отношението му не се определя от факта, че той лъже или се кани да го направи. Най-доброто, което може да се направи за един човек в момент на слабост и зависимост (те са, които ни тласкат към лъжата), е да се освети истината - така дори и да се изкушава да излъже за нещо, знаейки, че лъжата му ще се "види" от всички веднага, всеки би се въздържал от нея. Въздържайки се от нея, човекът ще получи шанса да потърси друг начин за преодоляване на своята моментна слабост и зависимост. 3. Той обича безусловно и човека, когото се канят да излъжат. Мисля, че е ясно защо. Съмнявам се да има човек, който предпочита да го лъжат, отколкото да му кажат болезнената истина. Самото подозрение, че може би ме лъжат, боли повече от която и да е истина.
-
Има още един вид недоволство - недоволство от Божията воля - среща се често и съществува предразсъдъкът, че недоволните са човеците, а другите са от широко използван за храна от същите тези човеци животински вид. За този вид недоволство съществува природен закон. Сега няма да открия притчата, но ще се опитам да я предам с две думи. Тръгнал един мъдрец да говори с Бога. минал покрай една богата къща с голям китен двор и пред нея седи богаташ с красиви дрехи, в двора му играят две ангелчета, за които се грижи майка им - неземна красавица. Мъдрецът казал къде отива и попитал да предаде ли на Бог нещо. Богаташът си излял недоволството - нито домът му, нито семейството му задоволявали неговите мерки за добро. На всички намерил недостатъци и поръчал на Бог да ги смени с по-добри. След няколко дни минал мъдрецът покрай една бедняшка къщурка и видял мъж и жена да копаят каменистата пръст. казал и на тях за срещата си с Бог и попитал какво да Му предаде от тяхно име. Двамата се спогледали и вдигнали рамене - само това, че сме му много благодарни дето сме заедно, обичаме се, имаме си дом и градина и дай боже някой ден може да се радваме на рожби с негова помощ. Мъдрецът намерил Бог и покрай своите си работи, споменал и за двамата. Бог въздъхнал и казал - е, щом не харесва това, което съм му дал, ще си го прибера. ...а на другите щом харесват каквото съм им дал, ще им дам още... Познайте какво намерил мъдреца на връщане...
-
Нещо подобно се случи с много близко семейство преди години. Жената вече беше на етапа с една гърда и всички се опитваха да намерят някакво алтернативно лечение, за да избегне разсейките и химиотерапията и т.н. и след няколко години внезапно се разболя съпругът и, който много я обичаше - рак, който го изпрати в другия свят само за 6 месеца. Тя остана сама и без чичо ми животът и се промени изцяло, тя самата също. Не съм познавала отношенията им, но я помня като доста претенциозен и налагащ волята си човек. Това изчезна заедно с чичо ми. За нея вече животът и любовта към сина, снахата, която тя обича повече и от братовчед ми и внука, който отглеждаше с толкова нежност и любов - сякаш даваше на чичо ми това, което не беше дала докато беше жив. Още е жива - над 80 г. ( 35 г. след първата си операция и почти 30 г. след смъртта на чичо ми) - стои си на лозенцето и виличката, които си направи близо до мястото, където положиха на времето чичо ми... От рака няма и следа. Да, Ивета, права си, животът има толкова различни сценарии...
-
71. Радост, която никой няма да отнеме (УС)
Донка replied to Розалина's topic in Утринни Слова - изучаване
-
193. Дойдох да изпълня (НБ - 18 февруари, 1923 г.)
Донка replied to Ани's topic in Неделни Беседи - изучаване
Човек има нужда от време на време да провери, да свери себе си с някаква мярка - по волята Божия ли живея, по Христовото учение ли? Ето това имам за себе си за мярка - добър дом, наричам дом всички места и хора, с които съм близка, които са ми по някакъв начин важни и значими. И всички тези "домове" ги свързва едно - всички, които сме в тях живеем по закона на любовта и мъдростта. Има един въпрос все още - ами ако в моя такъв дом попадне близък човек, който не живее по този закон, а по друг, но той смята своя закон за Истината и се опитва да вкара и моя свят в него? Можем ли да останем всеки от нас свободен и все пак да сме в един дом? -
193. Дойдох да изпълня (НБ - 18 февруари, 1923 г.)
Донка replied to Ани's topic in Неделни Беседи - изучаване
Ще рискувам да повторя откъс, вече даден от Розалина, но то е защото искам да го "подаря" на моя близка сестра, с която често сме разговаряли на тази тема. Тя сама ще се досети, че е за нея. (Сигурно и аз имам нужда от същия откъс, щом често ми докарват тази тема за разговор ) -
на човек, който има интерес към астрологията - важните позиции - Слънцето като дом и знак, Меркурий, Медиум Цели като знак и целия десети дом, Сатурн и северния лунен възел. И както казва нашата преподавателка по астрология, опитай се да съставиш малка композиция от ключовите думи за тези позиции Един въпрос към Ради, Диана, Йордан и Оля и всички с по-сериозен опит в астрологията - коректни ли са показателите, които съм изброила по-горе и има ли и нещо, което съм пропуснала? Благодаря предварително!
-
Моята прогноза е политика, право, бизнес, администрация, държавен служител - МЦ в козирог сочи към авторитетна позиция в обществото, свързана с правила, сигурност и стабилност, търсен за съвет и инструкции. В същото време би било хармонично на слънцето в стрелец професията да има възможности за пътуване и за консултиране на хора, които имат някакви проблеми. Хуманитарни цели и поле на работа, най-вероятно в екип. Интересно ми беше особеното значение на общуването с доста по-възрастни и опитни хора, но от друга страна един северен възел в козирог и близо да МЦ, в 10 дом - сочи преодоляване на влиянието на възрастните авторитети и изграждане на свой личен авторитет и път в живота.
-
Макар и със закъснение, но може и да има някаква полза За мен лично - със сигурност. МЦ в Овен ми сочи кариера в области, свързани с физическа активност, решителност, смелост да се поеме риск и да се носи отговорност за това. Интересно ми беше да разбера, че професията на фризьора, например, изисква същите качества като на полицейския служител и строителя, и това си е вярно! В същото време слънцето в 11 дом и в телец сочи, че за този човек ще е подходяща професия, свързана с работа с много хора и с приятелски отношения в професионалната дейност. Това ще осигури уважението, авторитета на човека на това професионално поприще и много добре се обвързва с МЦ в Овен. Нещо подобно сочи и северният лунен възел в скорпион - задачата на тази личност е да надскочи ограниченията на едно чисто материално трупане за лична изгода, да реализира потенциала си да усеща хората около себе си и да им влияе силно (Юпитер в скорпион в тригон със Сатурн). Сатурн в своя 9 дом сочи към професия, сързана с образование, философия, наука, право, педагогика и всичко подобно. Въобще моята прогноза е за професия, свързана с вземане на самостоятелни решения в някаква област, която подразбира работа с хора.. Ще съм благодарна на по-опитните пишещи тук да дадат и тяхното мнение за този случай
-
Историята започва през 1998 г. с Клинт Обър, пенсиониран директор на кабелна телевизия от Аризона, който един ден седейки на пейката в парка и наблюдавайки потока от хора, си задава въпроса, дали носенето на синтетични обувки и подметки не повлиява по някакъв начин здравето на човека. В света на електрониката и електричеството всички уреди се „заземяват“, т.е. свързват се с проводник към земята. Всички електроуреди в нашите домове са защитени и стабилизирани чрез „заземяване“ – такива са стандартите на строителство в съвременните страни. Клинт Обър си задава въпроса дали земната енергия не играе подобна защитна роля и при поддържането на здравето на човека. Това поставя началото на серия от изследвания и впечатляващи научни открития. В крайна сметка се доказва експериментално, че директният контакт със земята /като ходенето бос например/ има мощно положително въздействие върху човешкият организъм. Аспектите на това влияние са много. По-долу ще посочим няколко от тях. Около земята съществува отрицателно електрично поле, чиито източник са слънчевият вятър, който навлиза в магнитосферата, йоносферичния вятър и електричните светкавици в атмосферата. Изчислено е, че всяка минути в земната повърхност се изпразват от 1000 до 2000 електрични светкавици, като по този начин зареждат положително горния атмосферен слой и отрицателно земната повърхност. Поради това земната повърхност е изобилна на свободни електрони и това се явява естественият електро-фон, в който се развива живота на земята. Когато кожата на тялото е в контакт със земята, то се снабдява със свободни електрони и изравнява своя потенциал със земния /6,9/. Ако човек стои на открито, но изолиран от земята, то неговото тяло се изравнява с положително заредената атмосфера и той натрупва повече елекричество. При контакт със земята, електричеството от приблизително 3,7 волта спада до 0,007 волта, което е разлика от 467 пъти! Свободните електрони играят изключително важна роля за протичане на естествените процеси в тялото. На физиологично ниво нормалното количество електрони гарантират ефективно неутрализиране на свободните радикали в тялото. Свободните радикали се посочват като една от основните причини за много заболявания, в това число и канцерогенните. Здравните специалисти препоръчват какви ли не хранителни добавки, за отвеждането им извън от тялото на човека. Достъпът до земния енергиен резевоар от отрицателно електричество гарантира лесното неутрализиране на свободните радикали в организма. Освен това предотвратява и развиването на възпалителни процеси от всякакъв характер, спирайки по този начин развитието на много заболявания, които започват с възпаление. Еритроцитите /червените кръвни клетки/ в кръвта, заредени отрицателно, се „държат на разстояние“ един от друг /т.нар. rbc zeta потенциал/, като по този начин могат да изпълнят оптимално своята роля – а именно да се свързват с кислородните и молекули, транспортирайки ги до всяка една клетка, като отвеждат въглеродния двуокис обратно. При липса на контакт със земята, еритроцитите започват да се събират групи, настъпва процес подобен на коагулация, те се слепват, като по този начин правят кръвта по-гъста. Съществува хипотеза, че „синдромът на елетронната недостатъчност“ е една от причините за мозъчен инсулт. Установено, че рискът от мозъчен инсулт е с 40% по-висок от при хора, живеещи във високи жилища. Колкото по-далеч е тялото от земната повърхност, толкова по-положително се зарежда, а от там и нежеланият ефект върху кръвта, която става по-гъста като течност. В едно изследване на Gaétan Chevalier, Kazuhito Mori, and James L. Oschman върху ефектите на заземяването върху физиологията на тялото се отчитат параметрите на мозъчната активност, мускулен тонус и периферно капилярно налягане. Експеримента протича по следния начин. Заземяването се извършва като доброволците сядат в удобен стол и на петата на всеки крак се залепят електропроводими пластини, които с проводник са заземени чрез метална тръба извън сградата в земята. Взети са всички мерки за външно влияние от проводници в стените, електроуреди и т.н. Измерването продължава 14 мин. преди и 14 мин. след заземяването. Промените настъпват за по-малко от секунда в момента на самото заземяване. Интересното при EEG диаграмите е следното: дясното полукълбо /син цвят на диаграмата/ показва стабилна графика, а графиката на лявото полукълбо /червен цвят/ показва рязка промяна. Лявото полукълбо е това, което се повлиява благоприятно при контакт със земята. Лявото полукълбо отговаря за логическото мислене, то е „мъжкото“ полукълбо. В него се намират важни центрове като речта, писането, понятието за време, цифри и т.н. Всеизвестен факт е, че съвременния човек функционира и реагира в света от позицията на своето ляво полукълбо /този процент е повече при мъжете/. На графиката се вижда ясно момента на започване на заземяването и ефекта върху лявото полукълбо /обозначено със стрелка/. Графиките показват средните стойности на четирите основни типа мозъчни вълни – бета, алфа, тета и делта. В това изследване специално електродите са поставяни в предната част на черепа, която дава информация за фронталните лобове на мозъка, които отговарят за абстрактното мислене, преценка и предвиждане.Друг изследван параметър е мускулното напрежение. Взети са данните от левия и десния горен трапецовиден мусукул чрез SEMGs /повърхностна електромиограма/, които се вземат като показателни за нивата на стрес. Крайния анализ на резултатите показва рязка промяна в мускулното напрежение още в момента на заземяване /фиг. 2/ и промяната е по посока на изравняване, т.е. тези графики, който показват по-висока стойност от средната се намаляват, а тези, които показват по-ниска стойност, се увеличават. Сърдечния ритъм не показва никакви отклонения при заземяванена тялото, но за сметка на това периферния кръвен поток /BVP/ показва значително повлияване. Периферния кръвен поток се свързва с баланса между симпатиковия и парасимпатикoвия дял на вегетативната нервна система. От тук следва важен извод: Оросяването на крайниците се подобрява при контакт със земята. Като цяло се отчита увеличаване на парасимкатиковата активност за сметка на симпатиковата, което пряко свързано с нивото на хормонален стрес в тялото. В заключение учените установяват, че непосредствения контакт със земята „има значително влияние върху електрофизиологичните качества на мозъка и мускулатурата, върху периферното кръвно налягане /налягането в капилярите/ и върху шума и стабилността на електрофизиологичните записи. Всички промените в EEG, EMG и BVP показват намаляване на нивото на общия стрес и напрежение, както и промяна в автономния баланс при заземяване.“ В резултат на още много подобни изследвания се установява намаляване на хроничните болки, намаляване безсънието, подобряване на регулацията на глюкоза, подобряване на функциите на щитовидната жлеза, повишаване на имунитета... Играейки редовно Паневритмия на открито и на „бос крак“ би било най-добрия вид заземяване, както препоръчват специалистите по този въпрос. Изчислено е, че за 2 часа ходене бос, настъпват трайни положителни промени в биохимизма на тялото. За времето, което отнема изиграването на една Паневритмия може да кажем, че тялото е възстановило своя нарушен енергиен и биологичен баланс в следствие на липсата на контакт с „майката земя“. Ефекта се подсилва и от факта, че Паневритмия се играе рано сутрин, когато има все още роса по тревата. Водата действа като идеален проводник, като прави контакта на ходилата със земята още по-добър и преносът на електрони по-ефективен. Естествено контактът със земята има и други измерения – ние буквално се зареждаме с енергия от земята, както твърдят учителите от древността и по-ново време. Освен това се извършва естествен акупунктурен самомасаж и се стимулират всички органи и системи на тялото, които са представени в съответние зони на ходилото. Но тези факти вероятно ще бъдат обект на доказване от бъдещите научни изследвания.
-
Любовта е "магията", която може да победи всякакви други "магии". Както и зле да се почувства човек, любовта е универсалното лекарство. Никакви зомби-устройства и усилия не могат да я засенчат, но тя може да блокира всички тях. Все повече хора усещат това вече.
-
Това е първокласна агресия към останалите хора, подсъзнателно или направо осъзнато желание и действия, насочени към управляване на мисленето и мненията им. Затова се усеща страхът и блокировката - заради повишеното ниво на вътрешна агресивност. В такова състояние човек по-добре да не взема важни решения - за него самия и за другите така е по-добре, да е блокиран от страха. Дори самият интерес към това, което мисли другият за нас е вече сам по себе си семенце на агресия към него и неговия свят. Ако той сам иска да сподели с мен какво мисли за мен, нека споделя - но това, което ще ми каже ще бъде само информация за него самия и неговия свят, а няма да ми служи като някакъв стимул аз да правя нещо със себе си. освен ако информацията, която съм получила оттам не ми е отворила очите за нещо, което досега не съм забелязвала. Тогава вече аз ще се променя не заради мнението и отношението на друг човек, а защото аз самата съм си решила така. И да споделя, че това горното го практикувам от десетина години, а до 43тата си година и аз бях същата, така че отлично разбирам състоянието. Светът ми се промени, когато разбрах, че това, което съм смятала за свое добро качество - внимание към другите, доброта и куп още такива щуротии, се оказаха точно обратното - чиста проба агресивност. Много е лесно да се откаже човек от нещо, когато осъзнае, че то не е добро, а зло за другите.
-
Огромно благодаря за идеята! Надявам се, че съм намерила правилната книга: тук и изображението тук Разбира се, първо си погледнах моите градуси - слънцето - 17гр 30 мин Дева В книгата е написано - човек, който живее в сигурност - в десятката! Интересно е, че следващият градус е свързан с гората - а това е мястото, където се чувствам най-уютно и най-защитена. Интересно беше и другото попадение - 7 гр. лъв - асцендент - излиза мъж, яздещ лъв - силен и храбър, доблестен... По принцип аз съм стеснителен човек и като малка имах голям проблем със страховете си, но иначе през целия си живот са ме възприемали като самостоятелен смел човек, способен да води, особено в професията ми - като се знам, чак ми става смешно. Но пък колкото пъти съм се опитвала да се скрия от тази роля, за ушите са ме връщали в нея.
-
Йордане - не защитавам никаква позиция, споделям своите си преживявания и до какво съм стигнала в живота си. Обичала съм и с очаквания, много. Обичала съм и с много жестоки зависимости. Жертвала съм се и какво ли още не за всичкия ми половин век зад гърба. Момичето ще си реши как да постъпи в случая - защото тя, както е видно си обича и съпруга и детето и семейството си, и уважава любовта на старата си любов към неговите близки. Сложно е, и е просто в същото време. Затова е изпитанието - и аз минах през него преди време. И решението е точно това, което казва мече - не исках аз да го наричам, тя го нарече. Да премине човешката любов в божествена - при това към всички, и към старата, и към настоящата любов. Нека си бъдат любов, но вече безусловна, без претенции,... истинската. И тогава Небето решава къде и с кого ще си най=-щастлив. оставиш ли го - няма грешка. Натиснеш ли на своето, дават ти го, но само с това си оставаш - с изпълненото желание, а то почти никога не носи щастие...
-
Молитвена програма за начало: Вехади Добрият път - молитва на ученика Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела - формула Беседа: Свещено правило Молитвена програма за край: Ихриш Бен Рут. (Господи, където ме зовеш, там отивам.) (три пъти) Господнята молитва В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. (3 пъти) Свещено правило