Донка

Една гражданска доброволна организация, в която не се отчита нищо материално, може да влезе в съвсем реални контакти със службата за социални грижи по места и да поеме патронаж над бедстващи хора, които имат нужда от помощ. Това трябва да се прави на принцип съседи, познати, за да бъде по естествен начин. Като реален проект виждам например тук в нашия сайт да се координира такава дейност като на анонимни (или под никове) доброволци се подава информация (също без огласяване на личности) за съответния район, в който живеят. Доброволците на място ще решават с какво може да се помогне на човека или семейството. Остава един много сериозен проблем в селата, обаче, където живеят предимно възрастни хора и точно те са в бедстващо положение. Хрумват ми доста интересни идеи и за там, но искат обмисляне. обещавам да споделя, когато се избистрят. Имам познати в социални грижи и в доброволческата организация на нашия град, които могат да ми помогнат с текуща информация и проекти за сътрудничество. .

Имам един въпрос като собственик на такава малка фирма. Ако аз реша да помогна на човек с подобен проблем, това какво ще ми струва на мен? Аз никога досега не съм назначавала никого, така че съм пълен невежа за това.

Една добавка - предупреждение. На времето в университета един от преподавателите ни по руска литература обичаше да ни напомня: - Ако искате да схванете смисъла на руската класика, четете до самия край! Ако не успеете да свържете идеите на героя с неговата съдба като цяло, нищо не сте разбрали от идеята на книгата. В конкретния случай, ако откъснем идеите на всеки от героите на Достоевски от неговата лична съдба, особено в развръзката на романа, бихме могли да схванем философията на писателя съвсем повратно.Притчата, която разказва Иван, от линка на Ивета е свързана пряко с неговата съдба (нея можем да намерим в линка на Божидар). Иван е един от типовете хора от епохата, в която живее Достоевски, и която много малко се е променила до днес, предимно във външни подробности.

Съжалявам, ако се отклоня от идеята за Великия Инквизитор, но ми се иска да споделя какво ми е останало в душата от Достоевски. Под етикетите и маските, които хората си слагат или другите хора и обществото им окачват, живеят и растат и учат красиви души - дори и под най-отвратителните маски. Еднакво красиви души носят маските и на престъпник, и на инквизитор. Всички хора са добри и богати души, дори и когато са под личността на идиоти или убийци или тирани. Страданието идва не от живота, не от самата душа, а от маските и театъра, в който сами сме се вкарали. Но този същия театър е нашето училище...

Идеята за включване на каквато и да е държавна институция в осигуряването на безплатен хляб е червива с корупция от самата си същност. Огромната част от инвестираните пари няма да отидат по предназначение. Това е ясно и на опитните и на неопитните. След като ще е беплатен хляб, то в схемата не трябва да участват пари изобщо. Има и други начини на размяна на ценни и жизненоважни за човека неща. Второ, идеята с купонната система е остаряла и доказала неефективност, освен това е негативно емоционално натоварена особено за поколенията в напреднала възраст. По мое лично наблюдение на тях повече им е нужно общуване с любов, разходки сред природата с подходящи физически упражнения или лека работа в градинки, помощ за поддържане на хигиената у дома. Проблем за тях са сметките на тока, отоплението, лекарствата - те им изяждат пенсиите. А хляба искат сами да си го купуват, макар и на по-ниски цени. Има социален патронаж, който ги снбдява с евтина подходяща храна, но и там се иска надзор . Въобще виждам граждански доброволни сдружения като организатори.

Случилото се с професора, светла му памет, както и бедата, която могат да причинят бездомните животни, играейки по пясъчниците на децата, нима са тяхна вина, а не на хората, които първо са се поглезили прищявка да си имат любимец, а след това безотговорно са го захвърлили - или неговите рожби. Любовта и грижата на човека към животните съвсем не се състои в жалостиво подхвърляне на останки от храна на кварталните животни, а в прибирането им в приюти, намирането на дом за тях и на стопани, и ограничаването на популацията им. Мисля, че приютите трябва да предвидят някакъв механизъм на прибиране на малките кученца, за които няма намерен стопанин. Така собствениците на техните майки няма да са принудени тайно да ги изхвърлят покрай пътя, в парка или някъде в гората. В същото време тези, които биха желали домашен любимец в съвсем ранна възраст ще могат да си изберат без заплащане. Любовта към животните и грижата за тях още означава и по-сериозен контрол върху бременностите и ражданията при домашните любимци - през съответните ветеринарни кабинети...

6 дом в рак - професия, свързана с дома и семейството или да се чувства там като у дома и в семейството си. Прагматичен, умее да реализира идеи и грижлив към хората като към свои близки - може би собствен бизнес, свързан с малка група хора, на които осигурява работа? МЦ скорпион - реализация в областта на управление на парите и на собствеността на хората, сделки, при всички случаи самостоятелна, свободна кариера, без зависимост от някакви рамки или правила на работното място. Венера в 10 дом, Сатурн във втори дом (риби), но самият той в овен - управляване на някакво наследство, което ще изсква развиване на самодисциплина и отговорност.

6 дом във водолей - хуманитарна професия, вероятно свързана с пътувания (журналист?), добър екипен мениджър; ако е в областта на медицината или грижата за хората - спешна помощ или хирургия, психиатър, психолог, социален работник, диетолог или фармация също. МЦ в близнаци - професията, в която се реализира, изисква сериозно учене, почти цял живот, също е свързана с общуване с много хора и с бърза обработка на голям обем от информация. Сатурн е в 5 дом - работа с деца и творчески занимания, изисква знания, опит и умение по подходящ начин да се прилага личната сила и власт и да се контролира егото. 2 дом във везни - парите, които печели, са свързани с партньорство, често вътре в семейството, и се печелят или влагат като инвестиция в създаването на красиви неща. Виждам един много добър ръководител на детски клуб по изкуства или литература, или екскурзовод, организатор на тържества и различни забавления, защо не.

Нептун в скорпион, в 4 дом - в центъра на 4 бисекстила - от едната страна с венера и плутон в съвпад и от другата с луната и сатурн - също в съвпад. Благодаря за темата!

Благодаря! За себе си открих отговори на въпроси, които отдавна задавах в мислите си....

Диана, тъй като имаме опция само за едно плюсче, а на мен ми се иска да сложа 10 под твоя пост, напълно подкрепям всичко казано в него! Нямам дори какво да добавя.

Молитвена програма за начало: Вехади Псалм 23 Молитва за плодовете на Духа Господнята молитва 1 глава от Евангелието на Лука. Беседа: Реалното и нереалното Утринно Неделно Слово, държано на 14 януари 1934 г. Молитвена програма за край: Добрата молитва Заповедта на Учителя Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг - формула

Искрици от лагерното настроение и още от Сдружение "Слънчогледи"

Бургаската група ви кани на Приятелска среща „Айтос 2012” посветена на 100 г. „Завета на цветните лъчи” (Предварителна програма) 12 май Пристигане; 12:00 – Обяд; 13:00 – Откриване на срещата; І модул – История и наука. 13:10 – История на „Завета”; 13:30 – Хронология на материали за „Завета” в лекции и беседи на Учителя; 14:00 – Светлината през обектива на съвременната наука; 14:30 – Светлината като понятие в Учението на Учителя; 15:00 – Разлагане на светлината според Учителя; 15:30 – Кафе/чай пауза; ІІ модул – Духовни измерения на „Завета”. 16:00 – Духовни свойства на цветовете; 16:30 – Аурата на човека; 17:00 – Отделните цветове; 17:30 – Дискусия; 18:30 – Вечеря; 19:30 – Концерт; 13 май Посрещане на слънцето и Паневритмия на върха. 8:30 – Закуска ІІІ модул – Практическо приложение на „Завета”. 9:00 – Положителни и отрицателни влияния на цветовете; 9:30 – Принципът на съответствие; 10:00 – Лекуване чрез „Завета”; 10:30 – Упражнения свързани със „Завета”; 11:00 – Съвременен превод на „Завета”. 11:30 – Дискусия; 13:00 – Обяд; Нека Божият дух и Божието благословение присъстват! Заявки за участие:0888865418 (Георги Христов); 0899926304 (Ангел Запрянов)

Благодаря ти за прекрасната колекция! Когато човек търси доброто в света си, Доброто намира неговия свят.

По-скоро бих го нарекла възпитаване на себе си. За околните отстояването е важно дотолкова доколкото те имат нужда да са наясно докъде се простира техният личен свят и откъде започва светът на съседа. За справка много е полезно да се прочете нещо от Курт Левин. Но макар и да продължавам да смятам, че отстояването на себе си е свързано с човешките взаимоотношения, все повече съм склонна да мисля, че то има реален смисъл най-вече за собственото психично поле. И да - отстояването може да го втвърди, да го отрови с изисквания и измислени (или наложени) схеми. Но отстояването може и да хармонизира полето и особено неговата "мембрана". Старото правило - дозата, моментът и начинът на прилагане превръщат лекарството в отрова и отровата в лекарство.

Божидаре, аз си отстоявам правото да наричам познат на мен човек така, както съм го наричала винаги досега. Ако ти отстояваш своето право да бъдеш наричан с ника Божидарчо, моля, потвърди окончателно, че настояваш - на мен ми е все едно как те наричам. Същото е и с отстояването - има неща, които няма нужда да отстояваме по различни причини. Има и такива, които има нужда.

Според теб, Дианче, Учителя не ни съветва да отстояваме себе си (свободата си, идея, позиция, личност и т.н.), така ли?

Обаче прави ли ви впечатление как и двете страни си отстояват позициите, което е прекрасно, разбира се.

Същата тази интелигентна и разумна Природа е устроила живота на всеки един вид на тази планета (включително и на човешкия) така, че непрекъснато да има някакви препятствия за преодоляване. Препятствията изпитват готовността на вида за развитие и приспособяване и същевременно осигуряват еволюцията. Нашият вид може да се развива и приспособява съзнателно. Може да прозвучи, че приспособяването и развитието са обратното на отстояването на себе си. Всъщност ги виждам като двете страни на една монета...

Според скромните ми познания по българския правопис, думата се пише с И - воИн и е с ударение на О. Следователно приема членуване за м.р., запазва си ударението и гласните в корена си. Думата, изписана в заглавието на темата - война - е от женски род и ударението е на последната сричка. Двете имат сродство, но означават различни неща. Иронията е, че и с двете думи словосъчетанието има смисъл, естетствено, различен. Предполагам, че авторът е искал да напише "Пътят на воина" (доколкото съдя по съдържанието от линка, даден във втория пост - там също е направена правописна грешка и допускам, че авторът на нашата тема я е копирал оттам). Можем да редактираме заглавието, ако авторът изрично посочи какво точно е имал предвид. Лично моето мнение: пътища, включващи война изключват духовността изцяло. Идеята за човека - воин е разработена в много книги и имаше време, когато бе много на мода. Лично аз не се чувствам воин, не защото не мога да отстоявам нещо, а защото според мен воинът е воин, когато трябва да се бори, да воюва с нещо или с някого. Това нещо или някой очевидно трябва да е от "лошите". Според мен духовността се състои в осъзнаването на единството ни, а не на делене "добри - лоши". Стигнем ли до него, духовността си е отишла. Е, ако има някакъв начин да стане човек воин без да воюва и без да си търси враг - тогава да ... Само лично мнение, разбира се.

тук Интересна нова продукция с Кийфър Съдърланд в главната роля. Идеите на Новата епоха, този път под изпитания формат на 24. Отново герой с качествата на Джак Бауър, но този път не агент на тайните служби и супермен, а журналист. Отново в надпревара с времето, но този път не за да спасява президенти от атентати и градове от терористични акции, самият той обвиняван и преследван. Сега се опитва да следва "пътната карта", която неговият син - аутист чертае, за да лекува болките на вселената, да свързва разкъсаните нишки между хората. Невидим рицар на Мълчаливия си принц, който е длъжен да изчезне след всяко сторено добро и няма право на лична облага от него - иначе "не се брои"... Ще се справи ли един сериал с явни признаци на "екшън" с амбициозната задача да въплъти идеята за единството на Вселената? Поредната фантастика или опит да се надникне зад завесата на реалността? Ще направи ли зрителите си по-добри и по-чувствителни за връзките между всички нас, но не само пред екраните на телевизорите, а на улицата и на работните си места? Ще успеем ли и ние като червените мравки да се заловим един за друг, за да оцелеем по вълните на Живота?

Щом минахме към земеделските примери - имам въпрос: - при покълването на семенцето, кълнът не преодолява ли съпротивата на земния пласт над себе си? Ако семенцето не отстоява себе си и не влага всички свои сили да развие каквото е заложено в него, то ще изгние в земята, нали? И с естественото отстояване си го представям по същия начин - натрупали сме силите, мотивацията и волята, настъпва подходящия момент и .,.. или отстояваме поникването и израстването на новото или... изгниваме. Не разбирам защо от самото начало отстояването се свързва само с неестествени усилия? Няма ли естествено отстояване? не е ли на неговата основа поставена цялата еволюция на тази планета? Не е ли отстояването важна съставна част от Божествените закони?

Ами за последен път ще се опитам да обясня, че в моя случай аз не отстоявах вегетарианството си - то също си беше дошло съвсем естествено. Наложи ми се да отстоявам вътрешната си промяна от зависимост заради любовта към любов без зависимости и условности. Още когато започвах промяната, знаех, че ще ми се наложи един ден - не защото близките ми ще искат да остана в стария живот - не! Изпитанията са необходими, за да сме сигурни, че вече сме готови за промяната, че имаме достатъчно сили и правилна мотивация. Ти сама спомена,че и с теб се е случвало така. И с мен също - и аз съм се опитвала да променя живота си преди, но все не успявах да отстоя промяната. Сега разбирам, че съм щяла да го променя по начин, който щеше да ме отнесе в грешната посока и да задълбочи зависимостите ми, не да ги изчисти с любов. И отново искам да повторя - отстояването е вътрешен процес на съхранение на любовта без условия, не е борба с някого или с нещо. Воля, обаче е нужна, мисля. Само нека не разбираме волята като самонасилие. Обратно - тя е това, което ни спасява от него. ПП: Поликултурното земеделие означава ли да зарежем своята градинка без грижи или да го водим съзнателно, с необходимите съзнание и грижа? Аз знам, че за тревата, която пази почвата и влагата под сливата ни, е нужно животно, което периодично да я "коси", но при липсата на такова се опитвам с труда си да възстановя равновесието.И? какво лошо има в това? Има "отстояване", което реже клона, на който седим - то ни е внушено от социума ни и обикновено ни заставя да отстояваме образа, който отговаря на неговите стандарти. За него говори Божидар в началния пост. То е борба, противопоставяне, налагане. Има отстояване, което изключва борбата и противопоставянето.

Дианче, неведоми са начините, по които идва изкушението и нуждата от отстояване - т.е. съзнателно поддържане на градинката (Станимир!). Дали това ще е отпор от страна на близките, към каквото и да е по-различно от техните представи за доброто за нас; дали ще се изрази в някакво изкушение, на което ще се поддадем - вкус, забавление и такива подобни - няма значение. Ако нямаме достатъчно сили да отстояваме промяната, градинката обраства с тръни. Така че с две ръце съм за вътрешната промяна, за която говориш. Не знам в какъв ред са протекли събитията при вас, но ако дъщеричката ти първа е отстояла вегетарианския си режим (с твоя подкрепа, разбира се), то тя е проправила пътя за теб и лекото ти приемане. При нас се случи така - само че аз бях първа, а дъщеря ми втора. Съвсем не се оплаквам да са ме тормозили, но бяха загрижени. Наблюдавах ги с любов - това ми беше изпитанието дали съм се променила, дали съм се научила да не свързвам любовта си към тях с тяхното отношение и изисквания към мен. Това ми беше изпита дали съм узряла и променила старото си аз. Спомням си как в критичната вечер, майка ми се обърна нацупена към мен с думите "ако не ми опиташ кюфтетата, които с толкова любов и старание приготвих за твоя рожден ден, ще ме обидиш и нараниш много дълбоко". Сега и двете се смеем на това изречение. Тогава, обаче то ми прозвуча като камбана! Тя изрече точно това, което ми беше зависимост 45 години - зависимостта от човешката любов и добрите взаимоотношения. Като филм ми се превъртяха всички неща, които бях правила и допускала, за да ги "заслужа", всичките ни страдания заради тях. Дошъл беше решаващия момент да отстоя промяната си, новото си разбиране за любовта и свободата. И кюфтетата бяха само поводът - можеше да е друг, имаше и други подобни след него, и по тежки дори. Гледах с любов майка ми в очите на трапезата, която беше приготвяла с любов за мен, и бавно и казах "Мамо, моята любов към теб не се измерва с кюфтета или трапеза или каквото и да е друго, тя е далеч над тях и нищо не може да я наруши, дори твоето настояване да ги изям. Аз знам, че и ти ме обичаш така и грижата ти за мен съвсем не са тези кюфтета, а това, което носиш в сърцето си. Няма да ги опитам и ще продължавам да те обичам и знам, че и ти няма да размениш 3 кюфтета за това, което носиш в душата си." Тя ме гледа объркана няколко секунди, после се обърна, помълча и махна с ръка - добре, яж си каквото искаш. Благодарих и, прегърнах я... И в днешния ден ми се иска да благодаря на Христос за това, че е дал на нас, хората Учението за Любовта. От нас се иска само да го изпълним, да поливаме и прекопаваме с любов градинките си.