Донка

О, ако е това, можеш да бъдеш спокоен, ти беше разбран още от самото начало - при това до болка добре. Как бих могла да не разбирам собствената си позиция отпреди десетина години? Надявам се ще ни оставиш правото докато разбираме твоята позиция да си живуркаме без да критикуваме и да ни се връщат само усмивки и благост. Доста съм брала от другото връщане, сега предпочитам тях.

Много точни и полезни наблюдения и изводи, според мен! А лично - от изключителна помощ и полза. Досега не се бях замисляла как точно се ражда гражданското общество. Някак си представях как един прекрасен ден то се възцарява... Никога нищо не се възцарява революционно, обаче. Всичко е еволюция - следователно гражданското общество трябва да покълне и расте и се развива в "утробата" на демокрацията, да се роди и расте независимо от нея и накрая да я замести по принципа на отмирането по естетствен начин.

Вече писах по-горе, че не желая да конкретизирам източника, защото темата няма за цел да одумва конкретна организация, администрация, личности. Има и по-далечни хоризонти на разсъждения от тези. Докато размишлявах над що е то "духовен принцип", стигнах до мисълта, че самата формулировка "основаваща се на духовни принципи" не е точна. Явно всяко формирование има комплект от принципи, които съответстват на троицата "физическо - умствено - духовно". Например демократическа организация има за физически принцип (реализацията) представителство на група хора от определен избран от тях човек, който на свой ред има за функция да управлява по-голяма група хора или да участва в управлението и. Умственият принцип (средствата за реализация) сигурно ще бъде структуриране на правата и отговорностите в голяма група хора. Духовният принцип на демокрацията (смисълът на съществуването) би трябвало да бъде този на власт на болшинството над малцинството, съответно на силните над слабите. Ще съм благодарна за коментар на по-горните разсъждения.

Не виждам какво друго ни остава освен да се радваме на твоя растеж и укрепване на силите! Желая ти от цялото си сърце да се наслаждаваш на успехите си - както и да ги разбираш, и да приемаш с мъдрост пораженията и критиките на други хора към теб. След доста годинки се надявам да се обърнеш назад и да въздъхнеш доволно, че всяка крачка от живота ти е била ценна с нещо за теб и за останалите! Можеш свободно и щастливо да развееш знамето на победата над нашите рухнали позиции и под нашите аплодисменти и благодарности! (И това го пиша с пълната си искреност и сериозност, макар и на някого да се стори нещо друго.)

източник глагол administer (администрирам) ръководя управлявам раздавам оказвам помощ разпореждам се с давам предписвам Някак не ми се свързва смисълът на глагола администрирам с основна характеристика на гражданското общество, която цитирах над него - благодарност към ISTORIK. Според мен понятието духовни принципи няма нищо общо със свещи и религиозни ритуали. Духовността е нещо по-различно от демонстрацията на духовност. Учителя често повтаря, че духовният свят представлява смисълът на нещата. Следователно духовните принципи ще бъдат нещо общо за смисъла на всичко в нас и около нас.

А, не, няма нужда друг да те критикува. Просто в един момент ще усетиш, че в нещо друго ти самият си неграмотен и това се забелязва ясно от околните. Извини ме, но ги изгубих някъде в темата, може ли да ги формулираш кратко наведнъж? О, нека опитват! Никой не пречи, просто споделям личните резултати от същите опити. Само че не борбата и опитите ме формираха като сегашната ми личност, а осъзнаването на тяхната агресивност и тоталната вътрешна промяна. Бях борбен човек в личния си живот, но никога в професията си - там винаги съм работила с песен и лекота - по гребена на вълната. Затова успях да си направя своя школа и авторитет. А в личния си живот си натрупах 20 години катастрофален първи брак с много напрежение и сълзи и накрая пълна разруха на всичко, за което се бях борила. И знаеш ли, когато развивах такива като твоите теории на 17-годишната ми дъщеря, тя се обърна и с раздразнен тон ме попита: "А ти попита ли мен и брат ми дали ние искаме ти да се бориш за нашето щастие??? така както ти го разбираш???" Изобщо за борбата ми се върна противоборство, а за мира и радостта - мир и радост. И вече е въпрос на избор как иска да живее човек - дали с вечно противоборство или с вечен мир и радост.

Ето това ми звучи много точно приближение до представата ми за гражданско общество.

Добър въпрос! Благодаря! Не знам дали съм на прав път, но все ми се струва, че гражданското общество няма да се роди докато разчитаме на административни структури. За мен, колкото и добри да бъдат, самото им присъствие означава автоматично присъстие и на принципа на демократическия централизъм (в най-добрия случай) и на централизма по принцип.

Ооо! Безкрайна благодарност за това уточнение!

Ох, сега нямам време да вмъквам цитати, за да отговоря. За всички неприятности в моя живот причината беше моето убеждение, че мога да направя света по-красив и добър, че мога да помагам на хората да станат красиви и добри и не на последно място, моята свръх-самокритичност - че ако света и хората не стават по-добри въпреки моите усилия и старание, аз съм причината за това. Дали другите не са били виновни за неприятностите ми? - Да се търси вината за свои неприятности у този, когото критикуваме (гласно или негласно, осъзнато или неосъзнато - без значение) на това вече му казвам - като стигне човек до дъното на кладенеца, вместо да тръгне нагоре, да продължи да рови, та дано излезе от другата страна на планетата. Е защо, сериозно си копаех до 45-тата си година. Кое ме върна към слънцето? - ами един тъмен страшен ден осъзнах, че всичко "благородно", което написах в началото на поста е силна гордост и агресия много, много надълбоко в съзнанието, които се маскират като благородство и любов. Ако бях спряла само на критиката - пак щяха да са само шамарчета, аз отивах по-далече - на базата на тази критика се опитвах да поправям и помагам. Е, животът ме стръска накрая яко и на ръба успях да се върна... За музикалната и литературната критика - имате ли представа колко творци са убити от нея и в преносен и в пряк смисъл? И като се замислите накрая - вие като потъвате в "своята" музика и картина на душата си - а тя за всеки е различна - вие зарадиу критиката ли го правите? Вие обичате някакво произведение на изкуството, защото някой критик се е произнесъл с похвали за него????

И аз съм била критична - доста, и какво? Нищо не постигнах освен неприятност след неприятност. После осъзнах, че няма смисъл да криткувам и недоволствам, а има смисъл една друга много стара максима: - да променя, това което е по силите и способностите ми - да приема с благодарност това, което нямам силите да променя - да бъда винаги будна, за да усещам кога да отиграя топката, а кога да я оставя да си излезе аут.

Децата не се раждат табула раза - това е остаряла хипотеза отпреди два века. Изумителни са програмите, заложени в детските главици и скоростта и точността, с която функционират. Основната характеристика на детския начин на мислене и усвояване на средата е липсата на готова матрица на понятията - те са в естествен процес на нейното изграждане. Съответно детето няма база, от която да определи дали нещо е правилно или неправилно, i.e. да го критикува. Към всяко нещо, което е различно от неговия опит и представи до момента, то се отнася с любознателност и интегриране на новото познание към формиращата се система от стари опитности. Но нека се върна към темата, която характеризира начина на мислене на възрастните - те имат вече изградена система от понятия и ценности. Съответно при среща с нещо, те го "слагат в матрицата" и така изграждат своята преценка. Казано на наш език - това е вътрешна референция - т..е. фактът се интерпретира с помощта на готово понятие. Това е смисълът на критиката, според мен. Детето постъпва диаметрално противоположно - то непрекъснато реферира формиращите се понятия с опита си - или казано на езика на библията "яде от плодовете на дървото на живота". Възрастният предпочита плодовете на другото дърво, защото смята, че вече притежава познанието. И тогава, както пише в заглавието на темата, критиката се връща при критикуващия - т.е. Дървото на живота се опитва да компенсира опасното откъсване от реалността. Въпросът е дали ще забележим, че критиката се връща при нас. Ако успеем - това си е постижение. Имаме шанс.

Благодаря за приноса към административните структури. Беше наистина ценен. Напомням, че съвсем не съм имала за цел да определям кое е добро и кое лошо. Истината винаги е неутрална. Все още, според мен остават недостатъчно изяснени т.нар. духовни принципи. Ако според vorfax всяка административна структура почива на духовни принципи, то би ли формулирал духовните принципи на държавата или на една банка, например? Ще се радвам повече хора да предложат своето разбиране за "духовни принципи". Има ли различни духовни принципи, които зависят от ценности на обществото и исторически обстоятелства и т.н. или духовните принципи са някакъв общочовешки и надкултурен феномен?

Благодаря! Този съвет пристигна по "заявка".

Има невероятно множество от духовни общества с административни структури, сигурно има и такива без никакви структури. Предлагам дискусията да не намесва което и да било конкретно социално формирование, група, общност или всичко от този род. Мисля, полезна ще бъде дискусия по принцип за духовните принципи и административните структури. Емил от Льонеберя изтъква бумащината като признак на административната структура, но аз мисля, че това е по-скоро следствие от нея, ефект от функционирането и. Самата административна структура има далеч по-съществени признаци, според мен. Например: - строга статистика на членуващите в общността - брой, социален и възрастов състав, материално положение. Държавата е добра илюстрация за това - тя притежава подробна база данни за всеки от нас. - йерархия, която може да бъде от различен тип, но си остава йерархия, колкото и да се опитваме да обърнем пирамидата с върха надолу за нейно добро. Очаквам продължение... Мисля, че темата е изключително важна за бъдещото развитие на обществото ни от демократически централизъм към гражданско общество.

Много пъти съм се изумявала на точността, с която животът ми е доказвал правотата на това, което съм подчертала в синьо. Има ли човек вътре в себе си безпокойство, все му се струва, че налита от едно препятствие в друго. Има ли мир и радост вътре в себе си, все хубави неща и интересни се случват.

Първите три примера си приличат по смисъла си - според мен за подобни духовни принципи става дума и в тази "административна структура". На мен въобще този тип духовни принципи трудно ми се връзват с административната структура по принцип и администрирането като дейност , но може би аз не виждам връзката и начините, по които административните структури ще прилагат тези духовни принципи, също ми е трудно да си представя задачите, които са формулирани на базата на тези духовни принципи. Благодаря за помощта.

Само една празна чаша може да се напълни с ново съдържание.

Дефинирай "наивно", моля.

Марко - 10

Чорбичка от тиквички и коприва: - тиквичките и лукът ( зелен) посолени се задушават във вода с една малка лъжичка зехтин до полуомекване - копривата се бланшира, нарязва се на ситно и се добавя към задушените зеленчуци и се задушава още малко - добавя се ситно нарязан домат и се задушава докато омекне домата (съвсем малко, ако е консервиран) - добавя се гореща вода, колкото да стане гъста чорба и се оставя да поври докато замирише приятно. - приготвя се застройка от една голяма глава чесън (стрит), ситно нарязана връзка копър и кисело мляко (домашно) - вече с леко кисел вкус След като чорбата се дръпне от огъня, се добавя застройката, разбърква се леко и се оставя захлупено да изстине бавно до температурата на тялото. Моята баба казваше, че такива ястия се слагат на масата чак след като "се залюбят зарзаватите" - което означава поне 2 часа да престои след приготвянето.

Ами затова ни се връща... навсякъде... Колкото до Ошо - моето мнение е, че той не принадлежи към хората, които мога да наричам с думата мъдрец. И това не е критика. Просто моето лично мнение, базирано на това, което съм чела от него.

Стан, много е интересно, може ли да обясниш по-подробно?

Знаех си, че ще опрем в понятието "духовни принципи", но мисля няма нищо лошо двете теми да вървят заедно. За мен лично духовните принципи са над-документни, те са от ниво на синархията, което е над нашето земно материално ниво. Всякакви материализации на тези принципи под формата на някакви конституции, кодекси, и прочие писания отразяват нивото на развитие на социума и конюнктурните му характеристики в момента на материализиране на тези принципи. Не съм историк и се надявам колегата с професионална подготовка да даде своето мнение. То ще бъде ценно за мен. Благодаря!

Тук имаме цяла тема за подобен казус - "Къде е границата между мнението и оценката?" Според мен критиката започва именно от тази граница. Друг е въпросът, ако някой приема различните мнения на друг човек като критика на своите собствени. В такъв случай говорим за нетърпимост към различното мнение и стремеж към налагане на своето мнение като правилното.