Донка

Ходили ли сте скоро в Пампорово - там настроиха и недостроиха и сега стоят празни, мръсни, въздухът в курорта не се отличава от този в градовете. Ето това се канят да нацвъкат из всички планини. На някого му се мержелеят пари, пари.. Но пак подозирам, че става дума за пране, за заеми, които никой няма намерение да връща нито да инвестира наистина... Възхищавам се на природозащитниците, които спряха закона - сещате ли се с какво можем да помогнем от тук?

22 години се опитвах да правя добро на децата си, да ги направлявам, да ги предпазвам, да поправям недостатъците им... така съм разбирала и аз любовта. На 23-тата година животът ме принуди да захвърля всичко, в което вярвах и се стараех да приложа и тогава объркана, вместо да поучавам и критикувам, помолих децата си да ми кажат честно как мога да им правя добро, как да ги обичам така, че да не правя все катастрофи. Те, на 22 и на 18 - ми отвориха очите тогава. Отговорът беше: - Искаме само да си щастлива, да живееш пълноценно и когато дойдем при теб да ни приемеш с любов каквото и да се е случило, каквото и да сме направили... За останалото ние сами ще се грижим. Та по въпроса за връщането - аз изпълних точно желанието им. И ми се връща само любов... Преди не питайте какво се връщаше... А за тази тема - явно не съм критикувала, защото нямам усещането да ми се връща нещо негативно... Благодаря ви, приятели.

Благодаря Алекс! Преди две години останахме за два-три дни на Паничище. Аз имах много идеалистична представа за този курорт, която рухна само за 48 часа. Още вечерта на разходката по залез налетяхме на стари съборетини, бараки, ръждясали железа, боклуци в типично наш стил, които ясно маркираха стара ски писта и вече неизползваем влек. Склонът грозно и тъжно ерозира. На 100 м. по-нататък се кипри хотел, който е построил своя писта с влек. Запитахме се кога ли и той ще се превърне в призрачна съборетина, затрупана с пласмасови кофички, бутилки и "ухаеща" на гнило и на канализация. След като Черноморските ни води се напълниха с каналните нечистотии на хотелските ни комплекси и с прахоляка и грозотията на замразените строежи, сега явно е ред на планините ни. Признавам си, миналия ден докато с горчилка слушах какво се случва, някак спонтанно ми дойде молбата ангелите, които пазят нашата земя да запазят планините ни - каквото и да ни струва това.

Ще съм благодарна на специалистите да ми обяснят защо маслото на баба ми и това, което ми носят сега не може да се размазва гладко, а стои на тресчици и зрънца - едва когато се затопли до стайна температура (лятна), то става меко и пак не е съвсем гладко. В пакетчетата, обаче - не знам дали е от закваската - колкото и да е студено, то си остава гладко и се размазва лесно - като маргарина. И да - спомням си, че баба ми избиваше маслото в една машина подобна на малка пералня, а преди това имаше един специален съд - бурило - дървен цилиндър с бутало, чийто диаметър съвсем малко се различаваше от диаметъра на цилиндъра. Аз съм се пробвала като много малка, но заедно с баба - на мен се падаше обирането на зрънцата масло от повърхността на млякото. После от избитото мляко оставаше страхотен айрян - може би млякото е било подквасвано?

сега си спомних как в едни тъмни времена будната гражданска съвест и духовните корективи на своето време са разкриткували и вкарали в пътя (разбирай на кладата и в тъмницата) хората, който са се опитвали да докажат, че Земята се върти около слънцето, а не обратно... Тогава критикарите съвсем искрено и достойно са защитавали истината ......

Ами аз лично смятам, че съм намерила учението, което е описано по-горе. Надявам се никой да не успее да го превърне в религия и ще направя лично аз всичко, на което съм способна, това да не се случи. Според скромното ми лично мнение това учение е Пътят към самоорганизиращото се общество без административни структури.

Добре намерени откъси! Излиза, че който се наеме да криткува, смята себе си за велик мъдрец...

И двете са верни - това, което човек е склонен да притежава и съответно придобива, привлича силно вниманието му, когато го забележи у заобикалящите го хора. Иначе няма как да го види, съгласете се, освен в огледалото. Вниманието е велика сила - когато в центъра му попадне нещо, от което се дразним и сме на път да критикуваме, това иде да ни каже, че е време нещо вътре в себе си да оправим. Но не бива толкова еднозначно и праволинейно да разсъждаваме. Например, ако аз се дразня от силна музика и от хората, които я обичат, това не значи, че скрито вътре в себе си аз имам афинитет към подобно нещо. Връзката може да е съвсем косвена на пръв поглед. Това може да е сигнал, че аз съм се "сложила" в среда, която не е моя по вкусовете си, но се опитвам да променя хората в тази среда и техните вкусове вместо да си намеря своята собствена. Може да е сигнал, че се опитвам да направя добро на някого като го "измъкна" от място, което според мен му вреди - и съвсем не е задължително да е с музиката свързано. То е като сънищата, като водата - те ни показват проблема по пътя на най-лекото съпротивление, откъдето най-лесно може да пробие информацията. Възможно е да се опитваме да "насочим" някого от семейството си по правилния за него път както ние го разбираме, и така да настъпваме свободата му, а това да избие като информация през критиката на някакви негови вкусове в музиката или филмите. Човек трябва да се учи да разчита образността и да вижда връзките...

Благодаря за ценната информация. Аз цъкнах, че не ям изобщо и това е вярно. Не купувам никакви готови сладкарски изделия, вкл. бисквити. Слава богу, живея съвсем близо до хора, които ни снабдяват с прясно мляко и от него си правим кашкавал, като го пресичаме с лимонена киселина. Страхотен е. Носят ни масло от близко село - наше приятелско семейство живеят там и от собствените си крави правят масло за себе си и за свои приятели. Направило ми е впечатление, че откакто започнахме да вземаме маслото им, намалихме количеството, което консумираме почти 4-5 пъти. просто ни е достатъчно малко количество от него. Същото важи и за кашкавала. Като си спомням в какви количества омитахме купения... сега сигурно 1/10 ни стига да се нахраним. Разбира се, и аз имам минало с Калиакра и Линко, но то приключи много отдавна. За мен има друг доста тревожен факт - в пакетчетата, на които пише краве масло всъщност има маргарин. За човек, който се храни с истинско масло няма никакво съмнение, че това НЕ Е краве масло.

Ако едно понятие може да означава едновременно позитивна и негативна характеристика, то би трябвало да изключва и двете и да бъде с неутрална коннотация. Естествено - има много такива, които не са неутрални, а в някои случаи се тълкуват положително, в други - отрицателно. Това явление сочи директно към нарочно усилие да се размие понятието и да се постави употребата и коннотацията му в зависимост от субективна преценка на говорещия. Похватът е добре познат в НЛП. Лично аз предпочитам в работата си изчистените понятия - или е неутрално, или положително, или отрицателно. Другият случай е червив с недоразумения и злоупотреби, тъй като там вече всеки сам поставя границата между положителното и отрицателното и тези индивидуални граници никога не са на едно и също място. "Положителната критика", както вече споменах по-горе се нарича с други думи в български език и уикипедия съвсем не е авторитет в това отношение. Тълковните речници от своя страна са длъжни да отразят актуалната употреба, но те не са нормативи. Остава на носителя на езика да прецени и да си вземе сам решението как да използва думите от езика си - чисти и ясни или с полусенки, които да може да манипулира в удобни случаи и с които може да манипулира другите. В крайна сметка "хлъзгавото" понятие манипулира всички, които си служат с него. И така за мен лично - критиката е това, което пишат англичаните - разглеждане на феномен от действителността, който се подлага на анализ от гледна точка на определена ценността система с цел да бъдат посочени неговите отрицателни качества. И в тон с темата - ако ние изпратим в света си такова послание, съответно то ни се връща по различни начини. Възможно е важен за нас човек да се отнесе с критика към нещо наше, което според личната ни система е добро, но се разминава с неговата. В примера на Пламъче е възможно приятел или член на семейството да се опита да "коригира към добро" нейните лични вкусове, убеждавайки я, че това, което тя харесва е скучно или старомодно или с ниско художествено качество или дори само да изкаже съмнение в стойността на вкусовете и, не е задължително да са в музикалната област. Втори начин на връщане - някой скъп на нея човек заобичва точно тази музика, която тя критикува, и Пламъче трябва да избира дали да запази любовта си към този човек или да я жертва заради разликата във вкусовете. При мен това се случи с дъщеря ми в един период. Аз осъзнах защо се случи и приех, че и тази музика си има свои някакви достойнства и хората имат право да я създават и слушат, щом им харесва. Важно е тази музика да им донася мир и радост в душите или да споделя някакви техни вълнения, независимо какви. След като искрено приех това, което написах, аз не започнах да слушам тази музика, но вече не се надигаше вълната на възмущение, когато я чуех. Месеци по-късно дъщеря ми промени вкусовете си. Поучена от опита, веднага внимателно прегледах всичко, което не обичам, и се опитах да го приема неутрално. Засега ми се връща все добро - моят начин на живот и възгледите ми изглеждат доста странни на много хора, но не ми се е случвало някой да се подиграва или да ме убеждава, че съм "попаднала в секта". - Констатацията ще обясня с примера на Пламъче отново - като филолог аз съм в правото си да констатирам безспорния факт, че текстовете на песните от този вид музика се отличават с елементарна образност (ако изобщо има такава), клиширани изрази, нарушения в ритъма и римите, които нямат смислова функция, употреба на много жаргонни фрази и думи. Тази констатация не дава оценка на текстовете, а само констатира тяхното състояние. Тези текстове могат да бъдат отлични за хората, които обичат, разбират и се повлияват добре от този тип поетична стилистика, но да предизвикват негативни емоции у други хора, с друга ценностна система в това отношение. Съответно на мен в живота ми се връщат констатации за моята работа и вкусове и аз ги приемам като такива, не като критика. - Впечатления - тук вече мнението е напълно субективно и дава информация не за феномена, а за човека, който дава преценката. Когато казвам, че не мога да понасям хеви метъл и техно, това не означава, че ги критикувам или че обективно те са лоши. Аз осъзнавам, че и те си имат достойнства и уважавам правото на всеки друг да им се наслаждава. Аз само споделям личното си усещане, когато слушам тази музика. Но съм напълно честна и признавам, че това е само личното ми мнение и по никакъв начин не е оценка на феномена. Съответно, ако някой каже нещо негативно по нечий адрес, аз го приемам само като информация за неговот лично мнение в момента и за неговата ценностна система, през която "вижда" същите неща., които "виждам" и аз.

Новата дреха

Ако един учител е критичен в работата си, нека си хвърли дипломите и да си намери друго призвание. Това го казвам с пълната сериозност на професионалист с успешна кариера и (може и да звучи невероятно за леля от провинцията, но е факт) - с доста добро образование и квалификации. Именно благодарение на знанията и уменията си, които изключват разпространения в нашите среди, за съжаление, критицизъм, успях да създам своя школа, учебник и авторитет. За сведение - критичността при проверката и оценката на усвоеното от учениците не е валидна в педагогиката още отпреди "леля" да беше студентка. Някой май чете учебници от 18 век. Още Мария Монтесори на времето си (а то е доста отдавна) показа истинският педагогически подход. Струва си да се прочете за това повечко.

А, това е много важен контрапункт - преди да започне да критикува, човек би следвало да е сигурен, че познава материята достатъчно добре. (За мен лично никога не се постига това достатъчно добре, че да критикувам. Все има още нещо...)

crit i·ciza·ble adj. crit i·cizer n. Synonyms: criticize, blame, reprehend, censure, condemn, denounce These verbs mean to express an unfavorable judgment. Criticize can mean merely to evaluate without necessarily finding fault; however, usually the word implies the expression of disapproval: The review criticized the novel. Blame emphasizes the finding of fault and the fixing of responsibility: "People are always blaming their circumstances for what they are" (George Bernard Shaw). Reprehend implies sharp disapproval: "reprehends students who have protested apartheid" (New York Times). Censure refers to open and strong expression of criticism; often it implies a formal reprimand: "No man can justly censure or condemn another, because indeed no man truly knows another" (Thomas Browne). Condemn denotes the pronouncement of harshly adverse judgment: "The wrongs which we seek to condemn and punish have been so calculated, so malignant and so devastating that civilization cannot tolerate their being ignored because it cannot survive their being repeated" (Robert H. Jackson). Denounce implies public proclamation of condemnation or repudiation: The press denounces the new taxation policies Надявам се, владеете английски в достатъчна степен, за да разберете дефиницията. Ако все пак има нужда, можете да ползвате преводача на гугъл - ще ви стане ясно в общи линии как англичаните определят понятието критикувам.

Според мен пропагандаторите на критиката дават страхотен пример за нейното развитие и "израстване" и "задълбочаване", както и за начините, по които смята да "промени света". Неминуем ход при разклащане на позициите на един критик е "лепене на етикет", после иронични подмятания под формата на императивни изрази... Това са просто наблюдения Никакви намерения да критикувам. Моля да не се бърка констатацията и споделянето на впечатления с критиката. Като се замисля сега, май доста хора не правят разлика между тези понятия.

Не съм запозната с катите в каратето, но то е трудно сравнимо с Паневритмията по принцип. Няма да говоря на теория, която винаги можете да прочетете на много места, а от опит. Докато танцувам, за мен е съществено важно усещането, че съм в кръг, с периферното зрение усещам останалите, колкото и малък да е кръгът (били сме трима). Ако все пак ми е било трудно да го усетя, съм си представяла приятели, които са играли с нас, но в момента отсъстват. Може и светли същества - не се наемам да профанизирам това понятие, може би е хубаво да се прочете какво има предвид Учителя под светли същества. Ако сте запознат с психогимнастиката за възрастни като тренинг на екипни умения, ще се приближите доста до това, което се усеща в Паневритмията. Само че там човек е едновременно сам и в група - така, както е в живота.

Администрацията има само един шанс да узрее до ново ниво. Показали са го динозаврите - някои са се превърнали в птици, други... са се борили докрай и са останали.. тук там - крокодили, варани...

Този, който се страхува да промени себе си, се опитва да промени света. Чий е света, та да го променя който и да е от нас? Света има право да променя само този, който го е създал. Същият Този е създал и нас, но ни е оставил свободата и правото да експериментираме със себе си (само със себе си). Например, решим да бутнем стената с глава - моля, бутай на воля! След първата цицина пак може да буташ, критикувайки стената, че те е ударила. И така може да блъскаш цял живот, а може да потърсиш и врата....

Благодаря ви за мненията, приятели - имам доста материал за нови разсъждения. Сега мога накратко да взема отношение по единия въпрос - за съответствоето между един организъм и една административна структура. Според мен те са коренно различни. Ето аргументите ми: 1. Организмът е система от хармонично функциониращи заедно като едно цяло различни по своя строеж и функции компоненти. Никой от тях няма представителни функции относно останалите компоненти. Всички са свързани помежду си, но всеки има свои специфични функции и между тях съществува взаимна функционална зависимост, а не йерархия. Разликата е съществена. 2. Ако изобщо можем да говорим за йеррхични нива, то те са следните: -общността от клетки образува тъкани -тъканите образуват органи -органите образуват организъм - организмите образуват съобщество т.е. всяко следващо ниво на йерархията в природата е качествено различно от предишното и съдържа в себе си всички членове от предходното ниво. Нямам време сега да го обяснявам - много подробно го е развил Шмаков в "Синархията". 3. Хората колкото и различни да сме един от друг, си оставаме от едно ниво на йерархия, например - ние сме съвкупността от клетките на един организъм. Съответно групите от хора със сходни функции образуват органите, а цялото ни общество е организмът. Да правим своя вътрешна йерархия в рамките на "органа"? Това никак не ми звучи като в природата. А освен това се сещам как се наричат онези клетки, които променят функциите си в рамките на един орган и започват да управляват останалите си събратя....

Нашата преподавателка по паневритмия се премести да живее в едно село наблизо и не може да идва сутрин с нас. Направили са с майка си малка полянка около голяма череша в двора си и там играят сутрин. Е, не е същото като да е на възвишение с приятелите, но те се чувстват прекрасно. По принцип смисълът на Паневритмията е в груповото изпълнение, но ако човек усеща вътре в себе си порив да играе сам, може . Ние казваме, че никога не сме сами - с нас винаги танцуват много светли същества, така че... важно е какво носи човек в душата, ума и сърцето си.

Благодаря ви за ценното включване! Крайно време беше да изчистим понятието административна структура. Особено ценно беше сравнението с организма, което Ани ни предложи с мисълта от беседата. Много често съм разсъждавала върху сравнението на организма с административна структура. Въпросът ми е: - Кой орган в организма изпълнява ролята на върха на пирамидата в администрацията? Втори въпрос: - Животът в група задължително ли предполага администриране на групата в смисъла на понятието, което съм дала по-горе? Може ли да има съжителство без административна структура? Трети въпрос: - Моля сравнете ми админстративната йерархична структура на човешка организация със "световната административна йерархична структура" И ми помогнете да направя паралелите между Йерархичните нива на Божествената администрация и тези на човешката.

1. Щом съм преценила, че конкретизирането на източника би предизвикало само издребняване и отклоняване на съществената част на темата към характеристики на този и онзи и неговите позиции, т.е. вечно досадно одумване, можете да ми вярвате, че е така. Имам достатъчно опит в тази област. В случая не става дума за цитат, а за едно явление, което все повече се разпространява, но все още няма ясно очертани контури и затова се приема многозначно. Думите съвсем спокойно бих могла да ги напиша и аз самата "по вдъхновение" преди няколко години. Дори и това обяснение да не ви задоволява, приключих по въпроса с цитата окончателно. 2. В портала никой никого не кара да говори и да заема позиции, мисля, че ни бъркате с други форуми. Ако имате да споделите нещо съществено като разсъждение, моля, с интерес ще чета. За коментари на дребно в тази тема и подфорум няма място. Продължавайки да си разсъждавам и да събирам наблюдения, стигнах до следното: От темата за гражданското общество взех един пример - клубове по интереси - и го сравних с разсъжденията си по-горе. Физическо изражение на принципа, заложен в тях - всеки член представлява само себе си и не делегира своите права и отгворности на никого. Никой не се отчита на никого за присъствието или отсъствието си и работата, която върши сам или в групата. Задачите се поемат доброволно от всеки член по негово лично решение и инициатива. Умственият принцип - Обикновено всеки, който роди инициатива, поема сам реализацията и сам или с друг, които свободно са се писали доброволци, защото идеята им е допаднала. Всеки върши своите 'задачи" с удоволствие и не очаква никакво признание или награда за тях. Наградата е вече получена в момента, в който той я върши. Лидерът на групата е човекът, който притежава по стечение на обстоятелствата най-богати знания и опит в съответната област. Той, обаче не е ръководител, а консултант и помощник на членовете. Той също е свободен винаги да се откаже от тази роля и на никого не се отчита за това, което върши. (описвам подробно нашите курсове по пеене и паневритмия) Духовният принцип, както аз го усещам, е Христовият принцип "Обичай ближния си като самия себе си." Но дали наистина е така? Ще съм благодарна за коментар по същество.

Всъщност точно подтикът към критика е рожба на страха, а не отказът от нея. Всеки, който дълго е практикувал в областта на психологията, т.е. работил е с поведението на малки и големи, ясно осъзнава и вижда всеки божи ден тази истина. Много напомня за принципа "кое куче лае по-силно - голямото или малкото - и защо?" Ако има нужда, мога да обясня връзката, когато остана по-свободна.

Наистина е поучително да се наблюдава как измествайки се, темата всъщност си отива в центъра на смисъла си. Вечно има аз - дали е неизменен? Ами зависи, според мен, от аза и стадия му на развитие. Като във форумите е. Има аз-ове, които смятат за смисъл на своя път, да изменят за добро аз-овете, с които се срещат, като така се надяват да изменят средата, в която съществуват, за да усетят те самите благотворния вятър на промяната. Има аз-ове, които са в стадий на съзерцание - самите те не се изменят, но акумулират познание за изменчивостта на света около себе си - може би след време акумулираното ще премине критичната маса и ще започне стадий на вътрешно изменение на самия аз. Има аз-ове, които непрекъснато са в процес на вътрешни промени... Всички имат място в Божествения свят, сигурно. И специфични роли в театъра.

E, то и Моисей си е въртял хората в пустинята докато се сменят поколенията... Със старо съзнание, родено в робски години, не се влиза в Обетованата земя. Но поне да отгледаме кълновете здрави и плодоносни - не да ги ашладисваме с магарешки тръни. Може би затова толкова ме заинтригува администрирането на общностите, които поне декларират, че са свободни, доброволни, с идеална цел и в основата им стоят "духовни принципи". Ако подобни общности са кълновете на гражданското общество (а дали са?), то точно те би трябвало да експериментират принципно различен начин на организиране, съвместим с обществото на бъдещето, макар и реално да съществуват в настоящето на демокрацията и да са свързани като с пъпна връв с нея...