Историческите документи не могат да бъдат съвсем сигурни. Работила съм доста в архивите - и с документи, и със спомени. Виждала съм как документите си противоречат в прав текст, как други документи отразяват тогавашната действителност или отчасти или субективно (което си е съвсем нормално). Може да се вярва, примерно, на запазена класна книга с данни за учениците. Да се опираме, обаче, на доноси на таен агент до неговите ръководители, едва ли е разумно.
Предметите са интересен източник на историческа информация. От една страна, това са "реалии". От друга, обаче, нямаме 100% сигурност по какъв начин са били преценяни и ползвани тези предмети през съответната епоха. Ако преди 200 или повече години гърнето е служило за съхранение на нещо (т.е. съвсем практическа употреба), то сега се намира в музея като експонат. След още 100 г. е възможно да му дадат друго предназначение...
Легендите затова са легенди - защото са анонимни устни предания. По правило всеки, който ги е разказвал, можел да ги допълва и украсява - и това се е смятало за принос . Можем да извлечем от тях някаква идея, която да проверим с други средства (Шлиман), но да се осланяме на тях, е прекалено смело.
За Акаша не мога да коментирам.