Донка

Реалност - аз знам, че съм актьор и си играя ролите по възможно най-добрия начин, но помня, че не съм ролите си, а съм този, който ги играе. Сигурно задължително се включва и условието да осъзнавам защо играя точно тези роли и защо съм се качила на сцената изобщо... Както и всички около мен... са като мен.

Умен, добър и силен

Умен, добър и силен

Ценни придобивки - днешната Рилска беседа

Наряд за 19 август 2012 г. 1. Песен: В начало бе Словото 2. Добрата молитва 3. Прочит на Диамантените лъчи от „Завета на цветните лъчи на светлината“ 4. Песен: Благословен Господ Бог наш 5. Прочит на евангелията: · Матей, 5:1-16 · Марко, 12: 28-34 · Лука, 17: 20-25 · Йоан, 17: 6-21 6. Беседа: Новораждане от т. Езикът на любовта, Рилски беседи, 1939г. 7. Формула: „И това е Живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил.“ 8. Песен: Бог е Любов 9. Молитвата: Отче наш 10. Формула: „Божият мир и Божието благословение да залеят цялата земя.“ (3 пъти) 11. Формула: „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията любов.“ (3 пъти) Наряд за 20 август 2012 г. 1. Песен: Вехади 2. Молитва на Царството 3. Прочит на Зелените лъчиот „Завета на цветните лъчи на светлината“ 4. Песен: Киамет Зену 5. Първо послание на ап. Павел към Солунтяни , 5 глава 6. Беседа: Абсолютни и относителни разбирания от т. Езикът на любовта. 7. Песен: Благославяй, душе моя, Господа. 8. Молитва на Избраните 9. Формула: „ Мир, мир, мир, Господи просим! Разумност, светлина и сила в умовете на человеците.“ (3 пъти) 10. Формула: „Бог царува на небето, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено.“ (3 пъти) Наряд за 21 август 2012г. 1. Песен: Духът Божи 2. Молитва: Пътят на живота 3. Прочит на червените лъчи от „Завета на цветните лъчи на светлината“ 4. Песента : Ранен час 5. Беседа: Малката молитва от т. Езикът на любовта. 6. Песен: Божията любов ме озари 7. Молитва на ученика 8. Формула на Братството: „Да се прослави Бог...“ (3 пъти) източник

Характерът, както и аз-ът подлежат на трансформация - всъщност това непрекъснато се случва с тях... Усещането за обреченост е скрито от самия себе си желание да се наложат личната воля и ценности над Божествените. Аз не съм свободна, ако се идентифицирам с ролите и живота - със сцената. Ако, обаче, ролите са само проекции на това вътре в мен, което расте и се учи, То е свободно да играе и избира своите роли, както и сценариите, в които да участва. Вътре в самия сценарий няма свобода, но има свобода да излезем от тази роля... Божията воля е изобилна откъм роли и сценарии. Последствията от действието не са свързани с моите лични и наложените социални морални отговорности. Първите са Божията воля, вторите - човешката.

по т. 1 - подсъзнателно са искали да бъдат намерени преди да е станало късно. по т.2 - да - и така може да се интерпретира моят пример. Имаме избор за вариантите на пътуване, маршрутите. Имаме свободата дори и да си останем на гарата... и пътя да отложим за следващ живот. Ами аз от такива добронамерени упътвания обърнах гръб на моите влакове и се качих на най-трудния влак и докъсно си мислех, че той е правилният, защото така са ми казали авторитетите ми... Сега не смея да упътвам и насочвам никого - особено деца - винаги ги насърчавам да мислят и решават свободно и по вътрешния си усет... -според мен човек не може да бъде духовен водач без да наруши по някакъв начин свободната воля, а тогава няма да е духовен водач. Водач всъщност е неговият дух - затова се нарича така. Такъв е случаят с Учителя...

1. за самоубийците - не се сещам за точно такъв пример - ще съм благодарна да го узная, най-вече обстоятелствата около него. 2. за законите - ами и аз същото се опитвам да кажа - Божията воля - това са законите за причината и следствието и другите като тях. Божията воля не е това, което се случва с хората, а механизмът, по който се случва. При грубо сравнение - Божията воля не е докъде ще ни заведе влака, а това, че влакът за Бургас отива в Бургас, а не в Русе, колкото и да му се иска на пътника в него да смени стрелките и със силата на своята свободна воля да промени разписанието и/ или дестинацията. Също по Божия воля има влакове за навсякъде и на всяка гара пътникът може да слезе и да смени влака, ако иска да промени своята лична дестинация. Ако нямаме свободна воля в този живот, това означава, че в който влак сме се качили в момента на раждането - нямаме вече спирки, нямаме право да слезем и да сменим дестинацията - обречени сме да я стигнем. Обаче не е така - аз лично я смених, ей така слезнах от първия влак, след като вече бях усвоила уроците. Този влак спираше и преди аз да слезна, аз можех да слезна и преди тази спирка, но не съм била готова, не съм била още осъзнала, че влакът за Русе никога няма да ме заведе до Варна - мислела съм си, че Варна е някъде по пътя за Русе... Когато разбрах, че това са различни линии, слезнах някъде към Горна Оряховица и си изчаках моя влак. И това си беше мое свободно решение. Можех и да остана...и да се цупя в Русе, че Божията воля е несправедлива или че аз съм си пропиляла този живот по моя глупава грешка в самото начало. 3. Колкото и добре да се ориентира един човек в Божията воля, той може да се ориентира само за себе си, само това му е дадено. Ако все пак знае и наистина е мъдър човек, Учител , то той никога няма да я разкрие на другия човек, а ще го остави свободен човекът сам да я осъзнае. Чета беседите - Учителя разговаря, разсъждава, стимулира мисленето и осъзнаването на своите слушатели (читатели), но винаги ни оставя свободни и дори ни насърчава да мислим самостоятелно, да не се подчиняваме на чуждите стандарти, да проверяваме всичко сами и да го прилагаме според своите лични усещания, да извличаме сами своите уроци от приложеното и да поемаме сами последствията от мислите чувствата и постъпките си...

От доста време си мисля защо тази тема предизвиква толкова силен интерес, такива яростни на моменти дебати и толкова несъгласия. Реших да тръгна от другата страна... Ако нямаме свободна воля, това би означавало: - човекът не носи никаква лична отговорност за своите мисли, чувства и дела, съответно спира да работи и законът за причината и следствието. Всяко нещо, което ни се случва, не е следствие от това, което сме мислили, чувствали и вършили, а е "част от Божията воля" и човекът само я "понася", но не може да промени нищо... Доста удобна формулировка... - винаги ще се намери някой по-осведомен или "ръкоположен от Бог да свежда до знанието на простосмъртните" Божията воля в този момент. Този богопомазаник ще има властта да "вкарва в пътя на Божията воля" непомазаните, без той самият да носи каквато и да е отговорост за последствията... Бог да си я носи... Още по-удобно.

Здравей, сестричке - много се радвам, че отново сме заедно тук във форума! Мисля, че следващото изречение обяснява извиняването: Ще дойде един брат цял живот да прекара, за да изкупи едно престъпление. и малко по-нататък И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. Грешката, която правим по незнание и неосъзнатост също не се извинява, също се поемат последствията, боде, боли докато не се осъзнае истината. Има си предназначение на последствията от една грешка и те са за доброто на сгрешилия. Когато грешката е направена съвсем съзнателно, когато добре осъзнава човекът какво върши, мисли и чувства и какви последствия имат те, значи той разчита да се измъкне от тези последствия и някак да ги прехвърли върху друг човек. Простено му е, защото все още не е имал знанието, че това не е възможно, но пак си поема последствиятa, за да научи и този урок. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло братство, на което е дадено право да съди света. Светъл ден и седмица!

Вратата на Любовта Имате ли опитността да "минавате през вратата" на нечия любов и / или някой да минава през вратата на вашата любов?

Хвана ми мисълта - за упражненията и паневритмията. Докато съм гледала макар и с едното око някого от групата, мисълта, съзнанието ми не са успявали да се отправят към "върха на триъгълника". Забелязвам елементи от неговата игра, от моето изпълнение, но мисълта си остава във формата. То е като да се опитва човек да гледа едновременно краката и ръцете си и...небето... Обаче съм преживявала истинско единение с душата на човек, който дори не присъства физически в момента, но може би мисълта му в този момент е в същата вибрация и посока. Колкото до организацията - тя е най-добра, когато се спуска от върха към точките от основата - т.е. когато хората (точките) не мислят за себе си като за точки от отсечката на основата, а всеки е като точка от лъч, който е спуска от върха на триъгълника и се оказва в (образуват заедно) една отсечка с другите точки от другите лъчи, когато определена равнина на време и пространство пресича тези лъчи в определените точки. Така, както ни събира тук Порталът - всеки идва сам, без организация, поръчения, мейли - идва по своя лъч Отгоре и върши и учи това, за което го е пратил Върхът. Форумът, сайтът е просто равнината, която пресича снопа лъчи. Има и други равнини... много...

Според мен, много е важно, че именно съзнанията, мисълта се отправят към една точка, не физическото присъствие, не формата, в която тази мисъл е проявена. Ако искаме всички да проявим мисълта, съзнанието в една форма, това ни разделя, защото вместо в посока към Бог, нашето внимание се премества в посока на човека до нас или пред нас... Сега ми идва мисълта, че Учителя никога не говори буквално, винаги в думите му има някакъв подтекст. Да изпратим всички мисълта и съзнанието си в една посока - към Бог, това съвсем не ми звучи като "уговаряме се за място и час, някой казва три-четири и всички заедно започваме да си отправяме съзнанието в една посока". Разбирам го по друг начин - когато усетя вътрешен порив, потребност да отправя моето индивидуално съзнание, моята лична мисъл към Бог, да не търся или очаквам някой друг, който заедно с мен да отправи своите, а да се опитам да се свържа с всички същества, които някъде по планетата ни в същия този миг са усетили същия порив и потребност като моите и също отправят своите индивидуални съзнания и мисъл към същото Място. Да усетя единството не с конкретни хора в конкретно място, а единството с душите , които в този миг са на същата вибрация като моята и да се слеем в една посока, като поточета в река, която ни носи към Океана. Така ми се струва Единството...

Вратата на любовта Сигурно всеки го е изживявал това магическо влюбване, когато целият свят се събира в само един човек. За другите не знам, но моите свършиха или с разочарования или по-зле... Последният път не беше така - когато бяхме заедно сякаш по-ясно забелязвах по-ясно красотата на света около себе си, усещах по-отчетливо добротата на всеки и всичко, а самият човек до мен се сливаше с този свят... точно както го описва Учителя. Това ми беше "мярката", по която разбрах, че ще бъдем щастливи заедно. И сме...И светът е все по-красив и добър...

Вратата на любовта

Трудно може да се намери по-кратка и по-точна формулировка за причината, която е предизвикала разделението на християнския свят. В същото време си мисля как точно приложението на знанията, "удрянето с жезъла", ни събира вместо да ни разделя... Парадоксално, но факт - точно когато всеки от нас започне да прилага в живота си знанията, любовта, прочетеното в беседите, осмисляното, мечтаното, той реално се отделя от останалите, с които учи и се развива. Не е възможно дори двама души да прилагат заедно по един и същ начин едно и също научено нещо - уроците ни винаги са индивидуални и всеки си ги учи сам в своя път. Кое ни събира тогава? Може би по закона на триъгълника ни обединява идеята, че всички сме ученици и времето и пространството ни е сложило в едно училище, в един клас, а понякога дори седим на един чин. Спомням си един мой ученик преди години - той непрекъснато наблюдаваше с какво се занимават другите в часа и така не му оставаше време той самият да усвои нещо полезно за себе си...Та идеята, че сме се оказали на един чин и в един клас, сигурно не е в това да се гледаме кой какво прави и дали удря с жезъла, а всеки да си гледа неговия жезъл и как точно го удря... Другите... за мен те са по-скоро усещането, че сме заедно... като тревичките, като дърветата в гората - корените им са сплетени, но короните - всяка расте сама... А виждали ли сте отсечени дървета, приготвени за извозване? Те са натрупани едно върху друго и едно до друго, но вече нямат корени и...не са живи.

Да.