Според мен, тези хора са ви дали това, което сте търсели тогава - вие сте се самообвинявали, и тяхното схващане за изначалния грях е потвърдило мислите и емоциите ви. Затова сама сте останали при тях. Никой насила не ви е завел, нали? После сте пораснали, осъзнали сте любовта и сте прогледнали за това, което тези хора вършат. Вашите мисли и емоции вече не са съответствали на техните, и вие сте ги напуснали.
Сега да се замислим. Ако тези хора не бяха довели вашето самообвинение до абсурд, ако не бяха ви послужили като увеличително стъкло за собствените ви мисли и чувства, дали щяхте да осъзнаете любовта? Да ви отблъснат от позицията и състоянието, което ви вреди, също е вид помощ. Както е помощ да не "услужваш" на наркомана с наркотик или средства, с които да си го набави. Въпреки неговото страдание.
Така че не прошка ви е нужна, а благодарност към тях, че са свършилиз а вас тази кална работа... То всъщност прошката е благодарност след осъзнаване на смисъла на страданието.