Донка

В примера има един несигурен елемент - зависи на каква точно духовна лекция е попаднал. Има лекции и учения, които наистина довеждат до недоволство и затъване и отвличат човека към гонене на някакви фалшиви ценности и напъване да се превърна в това, което не съм, защото учението смята това за израстване. Има и други учения... Наскоро "случайно" присъствах на една неформална среща на хора, търсещи себе си (ще нарека така групата, за да избегна разпознаването и). Докато ставаше дума за приемането на сянката в себе си и споделянето и с други хора без опасения, че ще бъдат отлъчени или порицани, всичко беше ОК за мен лично. В един момент, обаче, започна разговор на тема, която очевидно бе сериозно развивана на предишни занимания. Едно от момичетата (около 30 г.) сподели, че и е трудно да се научи да флиртува и останалите започнаха да я окуражават и дори да и демонстрират как да го постигне и да анализират коя е причината за това, че изпитва затруднение... След известно време ми "текна" да я попитам защо изобщо иска да се научи на това. Тя ми отговори, че флиртуването и харесва и ми беше обяснено, че това е основно умение, което се усвоява в процеса на разкрепостяването на личността от натрапените и норми на поведение и от затварянето в себе си, абе като една важна стъпка в свободното общуване с познати и непознати... Такова било това учение... Та идеята ми беше, че ученията са много... Възможно е, също, човекът да не е успял да разбере истинската същност на духовното учение веднага, а едва след време, когато попадне в подходящите условия, или когато страданията в живота му "остържат" както е нужно старите му самозаблуди. Едва тогава пониква семенцето, посято от духовното учение...

Вчера втори клас пристигнаха развълнувани - някой казал на някого много груби думи пред всички. Единият беше изненадано развълнуван, че такова нещо може да се изрече изобщо, другият беше настроен осъдително към нарушителя, третият се забавляваше от "филма", който явно е разнообразил училищното ежедневие. Момиченцето в групата мълчеше и с поглед очакваше моята реакция. "Има една древна мъдрост - казах с усмивка, - Но вашето приятелче явно не е чувало за нея. Кой каквото казва, за себе си и на себе си го казва." Момиченцето се усмихна доволно "И баба така ми е казвала". Развълнуваното момченце се замисли - "Значи ако аз кажа, че той е грозен, значи аз съм грозен, така ли?" "Да, - продължих, а ако ти кажеш на другия, че е хубав и умен и добър, това означава, че ти самият си хубав, умен и добър." Последва малка пауза и устицата с две липсващи зъбчета отпред точно се разтегна в усмивка - "Госпожо, много сте хубава, Павка, и ти си много добър, Мими, ти си много умна..." После ме погледна тържествуващо, явно открил как да казва всичко това на себе си... без да се съмнява дали е истина...

Още една карта: - Сатурн - 1 дом, Стрелец - диспозитор - Юпитер Юпитер в Риби на трон и в 4 дом - кардинален И Юпитер, и Сатурн са управители на огнения триплицитет, в който влиза Стрелец Значи Юпитер ли ще спечели или сатурн вече си е в силна позиция като управител на триплицитета? Марс - във 2 дом в Козирог - в екзалтация; диспозитор Сатурн - в 1 дом (кардинален); Печели позицията в екзалтация, според мен. Юпитер в Риби в 4 (кардинален) дом - на трон; едва ли Венера ще се състезава за влияние с екзалтацията в Риби, макар и тя самата да е на трон във везни. И все пак тя е управител и на водния триплицитет.... Слънце - в дева (без достойнства) 10 дом (кардинален) - диспозитор - Меркурий, който е също в 10 дом, но в Лъв, т.е. в падение. Управителите по триплицитет земя - Венера е на трон; Марс е в екзалтация в Козирог . Според мен, Марс и венера печелят. Може ли 10 дом да им съперничи или той само допълва по някакъв начин?

Признавам, че и преди съм се самонаблюдавала и съм анализирала резултатите, но критериите ми за анализ бяха съвсем в друга равнина от сегашната. Според мен никак не е разумно да се пренебрегва четенето и осмислянето и прилагането на прочетеното в хармония със самонаблюдението и анализа.

Малко работа над личната ми карта: - Слънце и Венера - в Дева - диспозитор Меркурий, който се намира в своя знак, т.е. на трон. Самата венера е в падение, а слънцето няма достойнства в този знак, което ми навява мисълта, че качествата на меркурий и на дева ще оказват силно и решаващо влияние - Луна - в Козирог почти в съвпад със Сатурн - на трон. Самата луна в козирог е заточение, но силата на нейния диспозитор в същия знак повишава нейното влияние и значение в картата - според усещането ми точно в партньорството и със Сатурн. - Юпитер - в скорпион няма достойнства Обаче марс - управител на скорпион е във везни (заточение); няма планета в екзалтация; управителите по триплицитет Венера - в падение в дева; и луна - в заточение в козирог. Това трябва ли да означава, че Юпитер е със занижено значение и влияние в картата?

Подкрепям, за да не повтарям казаното по-горе... Тази седмица моето аз минава през много интензивен процес на самопознание - и мислите за всеки ден имам усещането, че всеки ден са точно за мен... По темата - на самопознанието помага много именно четенето след наблюдението и след впечатленията от прилагането.

Продължавам да не съм съгласна с паралелковата система - абсолютно остаряла и вредна за всички деца и за учителите. Почти в целия свят е отменена. Няма никакъв смисъл да се кичим с проекти и гръмки думи за модерно образование докато разпределяме децата в групи по този начин. Свръх НЕпрофесионално, нехуманно и демотивиращо всички. Казвам това с пълната увереност на професионалист - над 30 години в образованието (20 в училище+12 в школа). Преди 12 години напуснах, за да проверя дали е възможна алтернатива и как работи - 12 години работи перфектно и ако не променят масовото училище, то е заради инерцията и.... ами "така си е по-добре". Обратното означава да спрем да я караме ден за ден и колкото толкова...

Интересен експеримент! Какво ли наистина би се случило в продължение на тези 5 дни?

Тъй като дадените карти вече бяха разгледани, ето няколко примера с карти на мои познати: 1) 29.08.1986, 12:30, Хасково 1 дом в Скорпион - Сатурн 3гр.27'Стрелец - сила 12 4 дом в Водолей - Юпитер 19 гр.29' риби - сила 9 10 дом в Лъв - Меркурий 28гр Лъв / Слънце 5гр45' Дева - сила 11 Венера - 21гр.46' Везни - западна позиция Човек с много силен характер и воля, самостоятелност в решенията и изпълнението им, много емоционален, но не изразява емоциите си външно - лесно раним; много силна памет и с явен приоритет на професията в личния живот. 2) 10.03.1983, 10:30, Хасково 10 дом в Водолей - меркурий 5 гр.17' риби - сила 11 Човекът има много добър усет към обработката на информацията и програмирането - превърнал го е в своя професия. Въпрос: Юпитер (19 гр.29' риби) в източна позиция ли е спрямо Слънцето ( 5гр45' Дева )? Въобще къде е границата за позициите - Асцендентът или Овен?

Обаче ако търсим новия партньор преди тотално да сме променили начина си на мислене, всеки следващ ще ни поставя по-тежки задачи, докато не си решим проблема вътре в самите нас. Същото важи и за промяната на мястото, работата, уменията и т.н. Което обаче не означава, че няма смисъл да ги променяме всички изброени от автора неща. Според древния херметически принцип каквото отвън това и отвътре, възможно е: - вътрешната промяна да направи излишна външната - вътрешната промяна да предизвика външна - външната промяна да предизвика вътрешна - външната промяна да не успее да предизвика вътрешната (истински необходимата за душата) Помня случай, описан в Изгрева - Учителя завежда сестра Мария Тодорова до една пукнатина в стената и двамата я замазват. Учителя обяснява, че каквото човек прави във външния свят, се отразява на вътрешния му свят.

Курс по Паневритмия 07.10.2012 г. - 22.03.2013 г. всяка неделя - 9:30 физкултурен салон на ОУ "Св. Иван Рилски" - гр. Хасково

Не бих се наела да събирам цялото Учение в един само цитат.... Знаеш ли, че на мен ми отне една година само да подредя само беседите по хронологичен ред?! Напомням, че Учителя е дал и безценни молитви и формули, невероятно музикално творчество и Паневритмията - които също са Учението. Ето сега аз се застъпих за Истината, защото не мога да се съглася Учението да бъде ограничено до няколко реда. Нищо лично....

Надявам се, че все повече хора ще го осъзнават и ще оставят дефинирането на Истината на Божията Воля. На нас, мисля, тук на земята, ни е достатъчно да хармонизираме своите лични истини с Истината. И това е комай на-реалният начин да се застъпваме за Нея.

За момента поне, застъпването за Истината лично за мен често се изразява в откриване, предоставяне, ползване на възможности, варианти, пътища за осъществяването на нещо вместо да се подчиня или съглася със становище, което ограничава свободата на мен и на други хора. Много е важно и какво точно разбираме под Истина. Аз не мога да твърдя, че знам Истината и смятам, че никой от нас - хората не може да твърди това. Тогава се получава парадокс - ние да се застъпваме за нещо, в което не сме сигурни. Ако сме сигурни в своята лична истина, то застъпвайки се за нея, ние неминуемо ще ограничаваме нечия друга истина. Мисля, че да се застъпвам за Истината (с главната буква) това означава да дам свободата на себе си и на всеки да се застъпи за своята малка истина. При това застъпване и даване на свободата другите също да се застъпват - да не се почувствам наранена. Ние, обаче, често се съобразяваме с това какво ще помислят или почувстват другите - тези, които са засегнати от нашата лична истина и искат да я подменят с тяхната, т.е. да обявят нашата лична истина за неистина. Според мен за такива случаи говори Учителя. И след тия объркани сутрешни разсъждения може би да обобщя - "застъпвам се за Истината" изключва противопоставянето на понятията истина - неистина в рамките на Истината. А щом изключва противопоставяне на лични моменти, следователно аз не се боря.

Да се застъпваме за Истината означава ли, че искаме да вкараме повече добро в света? Моля дайте примери от живота.

Защо всеки иска да е по-добър, а не знае, че е достатъчно добър? Защо всеки иска другите да са по-добри, а не знае, че са достатъчно добри? Съвременното добро увеличава и утвърждава съвременното зло. Застъпването за доброто означава ли, според вас, че застъпникът иска другият да е ПО- добър, или напротив - точно защото се застъпва за него, той смята, че е достатъчно добър? Увеличаването на доброто право пропорционално ли е на увеличаването на злото или те са на принципа на светлина-тъмнина, топлина - студ (т.е. увеличаването на първото води до намаляване на второто.

което не значи трябва да си фанатик на тема истина ( добро ). Проблемът със злото е, че когато не си виждал на какво е способно ставаш способен да го оневиниш. Превръщаш се в завършен наглец, наглец, който на всичкото отгоре е и жалък! Който попада в капан и се влюбва в себе си и набива в болната си глава колко е достойно да си невъзмутим и спокоен. Наглец, който твърди, че към злото трябва да се подхожда с непукизъм, а грижите, които полага за болната си душичка са само и единствено добри. Такъв човек тича в парка сутрин и се радва на птичките. На обяд си прави слънчеви бани и релаксира на тиха музика. Вечерта прекарва в компанията на любимата си и прави всичко възможно, за да изпита удоволствие в любовта. Това е добрякът, който живее сред хората, но не е от хората! Такива личности нито се прераждат, нито пък живеят след смъртта. За тях смъртта е спасение, защото оная сила над нас ги обрича на вечно несъществуване! Дънов е посочил пътеката по която е искал да вървят хората, които го четат и го следват. Пътеката е когато можеш и колкото можеш да се бориш срещу злото. Да се застъпваш за добрите дела и хора и да се стремиш да си полезен, усетиш ли в себе си бунтовническа искрица. ...... Това разсъждение заедно с цитираните думи на Учителя ми направиха много силно впечатление. Вие как мислите - едно и също нещо ли означава да се застъпваме за Истината и да се борим за нея? Можете ли да дадете примери, които доказват едната от двете тези?

Не се притеснявай, не можеш да ме впрегнеш. Вече никой не може да ме впрегне. Не го написах за себе си, а за всички, които са като мен. Да не остане някаква сянка, че такива като нас си завират главите в пясъка... но и не смятаме за нужно да дрънкаме по щитове със добре наточени мечове... Предпочитаме да се застъпваме за доброто на принципа на теменужките. А за теб си мисля само най-добри неща. ... Както и за всички други хора.

което не значи трябва да си фанатик на тема истина ( добро ). Проблемът със злото е, че когато не си виждал на какво е способно ставаш способен да го оневиниш. Превръщаш се в завършен наглец, наглец, който на всичкото отгоре е и жалък! Който попада в капан и се влюбва в себе си и набива в болната си глава колко е достойно да си невъзмутим и спокоен. Наглец, който твърди, че към злото трябва да се подхожда с непукизъм, а грижите, които полага за болната си душичка са само и единствено добри. Такъв човек тича в парка сутрин и се радва на птичките. На обяд си прави слънчеви бани и релаксира на тиха музика. Вечерта прекарва в компанията на любимата си и прави всичко възможно, за да изпита удоволствие в любовта. Това е добрякът, който живее сред хората, но не е от хората! Такива личности нито се прераждат, нито пък живеят след смъртта. За тях смъртта е спасение, защото оная сила над нас ги обрича на вечно несъществуване! Дънов е посочил пътеката по която е искал да вървят хората, които го четат и го следват. Пътеката е когато можеш и колкото можеш да се бориш срещу злото. Да се застъпваш за добрите дела и хора и да се стремиш да си полезен, усетиш ли в себе си бунтовническа искрица. Да живееш смело и достойно и да не заравяш глава в пясъка, защото не си щраус, а човек. Да уважаваш и почиташ хората, които са загинали заради свободата на себеподобните си. Да дълженстуваш на добрите примери, които са оставили след себе си и да повярваш, че и от теб също се очаква да допринесеш с нещо! Да променяш себе си в посока добро и полезно. Да си горд със себе си когато постъпиш по човешки начин, а не да те е страх, че гордостта е зло и да я поставяш под съмнение. Да се виниш, когато съвестта те вини, а не да отричаш силата й! И утре ако се случи така, че се удариш челно с кола или мотор в някой стълб, то поне да си оставил някаква диря след себе си, която да твърди, че си живял. Ако заболееш от рак или някаква друга неизличима болест да знаеш, че си свършил каквото си могъл в живота и имаш право да се оттеглиш без да искаш ничие разрешение. "Във времена на морална разруха гаранция, че ще усетим свежия вкус на свободата може да даде само силния звън на съвестта. Защото този звън е морален феномен, който отказва да се възползва, като вместо това извлича само полза! "Рокко Кинничи (19 януари 1925 — 29 юли 1983, Палермо ) - италиански магистрат, основател на комисия " Антимафия ". Убит от мафията! Никого не поучавам как да живее и не нападам от този форум. Това е моята лична истина по темата добро/зло. Аз също нямам намерение да нападам или да критикувам - и аз само ще си кажа моята лична истина. 1. Да оневиниш нещо е същото като да обвиниш - то опира до вината като базово понятие. Човекът, който се е научил да разбира и прощава не борави с това понятие. Нито обвинява, нито оневинява. За безусловната любов съществува само отговорността - всеки си я поема, и за доброто и за злото. Човекът не може да осъжда и раздава правосъдие - само нашият общ Създател има това право. 2.Аз се старая да бъда невъзмутима и спокойна, да допускам до волята си само добрите си мисли и чувства. Останалите внимателно обработвам докато ги осъзная добре, превърна ги в добри и едва тогава прилагам в действие. Полагам много старателни грижи за тялото и душата си - те са това, за което аз лично нося отговорност. Разхождам се в парка сутрин и много, много се радвам на птичките, на изгревите, на тревичките, и на всичко и всички в моя свят. Когато съм в почивка правя слънчеви бани, но не на обяд, а сутрин - тогава е най-ценното излъчване. Вечер слушам тиха музика и прекарвам в компанията на своя любим и най-близък сред човеците. Често работя в сайта и другаде за свое удовлетворение и радост. Казват, че съм добряк, който живее сред хората, но не е съвсем като всички хора. Уважавам всички хора - и тези, който са дали живота си за нещо благородно, и тези, които са го пропиляли. Всеки учи своите уроци по своя начин, всеки носи отговорността си за начините, по които ги учи... Това прави ли ме завършен, жалък наглец? Може би...? 3.Снощи си тръгнах от школата един час след като вече бях приключила - все по-често след часовете ми ме чакат хора, които идват да се посъветват и да споделят нещо с мен - тревоги и кръстопътища техни лични... Дали се застъпвам за доброто и справедливостта - да - по моите начини. Няма по-сигурен и силен начин за мен от любовта, от безусловната любов. Имаше години, в които се борех, а не се застъпвах за правдата и истината. Различно е, но е много трудно за обяснение и не е за тази тема. От патил човек да знаете, че борбата срещу неправдите само ги увеличава, застъпването за доброто само го увеличава.... Надявам се разбрахте.

КОНЦЕРТ по случай издаването на сборник с песни на Марин Камбуров ("Един живот с песен") 6-ти октомври, 18 ч. в залата на ул. "Чехов" 16 Участват: Вокална група "Дъга" - Пловдив Солисти: Добринка Ставрева и Радослав Николов Вход: Свободен

Не бих подценявала читателите в този форум и тяхната култура... Натрупването не е застой, напротив, това е процесът в който се акумулира енергията, необходима за следващия скок. Убежденията ми тогава са ме тласкали към верига от проби и грешки или както е казал един велик изобретател - вече знам 100 начина, по които не може да стане. Ако не бяха тези убеждения, никога нямаше да бъда това, което съм сега. И кое те кара да си мислиш, че сега съм в застой? Е, сега да те прочетат близките ми и приятелите от Хасково и от екипа, доста биха се посмели.... А съпругът ми току що избухна в смях като му прочетох, че съм била в застой... И откъде знаеш какви са ми убежденията и и какво мисля за тях? Въобще позволи ми да се посмея и аз над предположенията ти - искрено съветвам да си провериш референтния индекс на убежденията си Сега сериозно по темата - с опитностите си съм "открила Америка" - но сама! - че наистина не може да се стъпи в една и съща река два пъти. Т.е. застой на тази планета няма, е така, не съществува реално. Застоят съществува само като понятие в човешкия ум, който нарича така нещата, чието движение и развитие няма все още сетива или не желае да отрази и/или признае. Или когато умът ни отчита застой някъде около себе си или дори в самия себе си, това означава, че нещо му пречи да осъзнае промените, развитието, движението, които реално се извършват около него и дори често с неговото собствено участие.

На мен ми направи силно впечатление брилянтно написаната от незабравимия Атанас Славов Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от този период на живота на Учителя. Изгревът е сборник от най-разнообразни материали от различни хора. Уважавам труда на съставителя, но не ми допада особено "сянката" на личното му отношение, която присъства почти навсякъде. Сигурно така е било прието и това е смятал за ценност. Може да се отсее при обективен прочит и да се намерят ценни зрънца информация.

Отне ми известно време, за да събера материал от живота, а не да "въртя и суча" умни приказки без покритие. 1. Обществото не се самоорганизира, както се оказа. Организира го по-висшата йерархия - т.е. не-човешката. Оказа се, че не само е възможно, но е съвсем реално група (не малка) хора да действат организирано без някой от тях или няколко от тях да играят ролята на администрация. 2. Това става възможно, когато всеки един от групата е отворил сетивата си, ума си за ръководството на по-високата йерархия и приема и задвижва задачите, които е получил от Нея. Последните пристигат при него като идеи, които самият той е нарочен да реализира. Много пъти се наблюдаваше типично явление - един член на групата съобщаваше идеята си и в този момент няколко други обявяваха, че и на тях им се е въртяло същото, но не съвсем. Оказваше се, че всеки е получил една част от голямата задача и заедно се е сглобила картинката. 3. Задължително условие за този тип организация е нито един от членовете да не дава оценка или да се опитва да коригира или възпира друг член от личната му задача, а да се заеме със своята лична задача, стараейки се тя да се хармонизира със задачите на другите дотолкова, доколкото позволяват човешкият ни ум и способности.

Колко убедително, целеустремено и принципно звучи стартиращото мнение! Ако така изглежда застоят - съгласна съм. Цитирам за да спестя на автора репликата... Това вътре в цитата се наричат утвърждения с отнет (умишлено) референтен индекс. Доколкото помирисвам, авторът им знае какво имам предвид. За тези, които не са срещали термина - твърдения, които не се проверяват чрез наблюдения и опитности, а се "варят в собствения сос" на умозаключенията - т.е. Едно умозаключение без референтен индекс умишлено се поставя като референтен индекс(ерзац) за следващото подред умозаключение. Така се промива психиката на "купувача". Как да се отърсите от тези пирончета, които много хора услужливо се опитват да ви забият в ума именно вечер (свалени филтри) - "елементарно, Уотсън" - възстановете референтния индекс, т.е. проверете ПЪРВОТО утвърждение от редицата чрез наблюдение и опитност. Бих била благодарна на автора ако сам го стори в тази тема.