Донка

Собствено мнение съвсем не значи да измисляме колелото или да откриваме Америка. Самият избор кое от мненията на Великите ни е допаднало и най-вече - сме се опитали да прилагаме в живота си, в ежедневието си както само ние лично сме в състояние да го сторим, това вече е собствено мнение, собствен принос. Щях да напиша много пъти, но се коригирах - винаги - когато чета Учителя, например, вътре в себе си усещам особената вълна на радост, когато човек открива казано с думи обикновени и точни това, което е носил неизказано вътре в себе си, но винаги е "знаел". Почти всеки, с когото съм споделяла това свое усещане, ми е споделял абсолютно същото за себе си. Ние сме свързани към един Източник, но Великите са притежавали майсторството да го "преведат" и изкажат на езика на обикновения човек. По темата - понякога пътят минава през книгите и "преводите" на Великите, понякога през личните опитности, за мен лично минава през съчетаването на двете.

Има случаи - човек, който се стреми към духа, в един момент започва да идентифицира себе си с това, което се стреми. След тази точка от пътя неминуема е следващата - да идентифицира това, към което се стреми, със себе си. И това е точката, в която става ясно, че вместо да върви към духа, е вървял всъщност в обратна посока.

Мисля, че това са страничните ефекти на всяко увеличаване на популярността. Ставало е и по времето на Учителя, когато влиянието на учението стремително се разширява и броят на последователите се увеличава с всеки изминат ден. Нормално е и отвътре и отвън да се увеличи натискът. Но Учителя и с лекциите и с делата си ние показал какво се прави такива случаи - двете предавания също ни показаха това. Благодаря и на участниците, и на журналистите, и на всички медии, които напоследък стават все по-интелигентни и добронамерени и работят все по-професионално. Синхроничност, може би, но вчерашната беседа даде отговора - Само онзи, който е заквасен от Любовта, законът не го лови.

Поздравления и благодарности към Галя и Андрей и към водещия! Интелигентно, стегнато интервю - въпреки принудителното сърфиране по темите, успяха да маркират най-важното без да се повтарят или да гонят евтини клюки и сензации. Пример за адекватна, смислена, искрена и добронамерена - професионална журналистика.

Господнята молитва Фир Фюр Фен Формула: Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) Беседа: Що е това? Молитва за плодовете на Духа Бог е Любов Добрата молитва

Открих това изречение в днешната утринна беседа Как разбирате "заквасен от Любовта" човек? Познавате ли такива хора? Ако човек не е бил заквасен от Любовта и е живял в зависимости, възможно ли е да премине в това състояние в някакъв момент? Доколкото аз разбирам мисълта - ако човек е заквасен от Любовта, това означава, че той никога не се променя вече, каквото и да се случи? Какъв е, според вас, механизмът, по който заквасеният от Любовта човек избягва ударите на Моисеевия закон?

Законът ограничава, Любовта освобождава. Законът дава справедливост, Любовта носи правда. Когато човек носи и прилага Любовта, няма нужда от други закони и правила, няма нужда от бастун или камшик... Когато на времето четях това, все си задавах въпроса - аз няма да нося бастун и камшик, добре, ами ако другият до мен, с когото работя и живея, носи и размахва камшик по неговия закон? Да се подчиня ли на закона му, или да рискувам да ме удари с камшик, ако неговият закон не съвпада с моята вътрешна любов и сила? Трябваше да изпитам, за да узная отговора...

Запис на предаването

Човек тръгва по духовния път, когато осъзнае вътрешните мотиви на това, което върши. Може външно да прави пари, но вътрешно да раздава себе си, може външно да раздава себе си, а вътрешно да прави пари. Познавам ревностна последователка на Учението. Тя не е работила никога. Работата щяла да я лиши от времето за молитвите и духовното развитие, четенето на беседи и т.н. В един разговор, обаче се изтърва, че не са и предложили подходяща работа като за нейните претенции и заплатата била толкова, че не си струвало... Как ли изглеждам аз с моята частна школа и 10-12 часа на ден? И дали вървя по духовен път, като стоя до полунощ, но не чета беседи и молитви, а си редактирам учебника за 2 клас и работя над проекта за 1 клас?

Към Емаус Прекрасен пример за същността на позитивното мислене - усещането за загуба, това е негативното мислене. Усещането и осъзнаването на печелещ от всяка ситуация - това е истинското позитивно мислене. То е в пътя на здравето и живота. Изпитано.

Благодаря, Дианче, за възможността! 1. Именно обществото, в което растат човешките деца е брилянтният начин, създаден от Бог - децата се социализират сами всяко по своя индивидуален начин. Точно това според мен ни препоръчва Учителя - училище-живот вместо сложна ситема от правила, закони, изисквания, мерки, проверки, стимули и куп измишльотини. Най-важното за педагозите е непрекъснатото опознаване на детската природа - на всяко дете, във всеки момент, не перфекционизъм в материала, който преподават, не високи резултати, не състезания, не изкуствени стимули и мотивация, а да се улавя естетствената мотивация, темпо, способности, път на всяко дете. Всяко дете върви по своя личен път и обществото трябва да уважава това право и свобода. Това е помощта ни - да не се опитваме да го променяме или "подобряваме", а да му съдействаме. 2. Когато работя, нямам усещането, че помагам или давам или уча. Уча себе си, учениците всъщност помагат на мен, а дали аз им помагам с присъствието си (временно) в техния живот и път - това вече те си решават. Това, което има нужда да променим е да отстраним "шапката", с която правим на всички задължителна "прическа", да видим в индивидуалния път на всяко дете пътят му към духа, както и да ни изглежда той... 3. Стремеж към духа и усещането, че е част от едно Цяло - прекрасно казано, това семе си е посадено в децата с идването им - не са ни оставили ние да садим, слава богу... От нас се иска да осигурим почвата, колкото можем. И най-вече да не се опитваме да извадим посаденото семе и да го сменим с нещо, което ни се вижда по-ефектно и добро...

Брилянтно обяснение що е то позитивно мислене и защо то е реалното мислене.

Според личните ми опитности човекът е създаден напълно способен да върви към Духа самостоятелно. Не просто способен - само ако върви самостоятелно, може да израсне, да разцъфти и плод да върже. Инак се получава накрая един привлекателен за погледа оранжериен хибрид, шарен и с причудливи форми, който обаче няма шанс да оцелее без нечия помощ и грижа и... семената му са фалшиви - от тях не израства ново растение, точно защото човек се е намесил...

Не бих се наела да твърдя толкова категорично истини за хора, които не познавам лично. Точно тези обобщения водят нови пациенти на д-р Първанов и психотерапевтите.

Е, какво пък, в крайна сметка - всеки си има път.... За едни това е истинското позитивно мислене, за други отказването от това "зло", защото на еди-кой си му се случило еди-какво си. А дали този еди-кой си наистина е мислил позитивно или само го е декларирал???? Има ли значение, когато сме си намерили удобно оправдание? Колкото до цитата - уважавам работата на автора, но ако нямаше хора, които той да учи, а не те сами да се учат, нямаше да има и платени серии от семинари... Аз лично промених живота си с помощта на позитивното мислене, но се ръководя по Учителя и в самото начало по Лазарев. Минават вече почти 10 години и не изпадам в депресия, дори не се задава на хоризонта, макар да е имало поводи за нея. Обратно, с всяко следващо преодоляно с негова помощ препятствие, то се превръща в ценен научен урок. И пак ще повторя - всеки има право на своя избор...

Поредното терминологично недоразумение, свързано с позитивното мислене. Според моето лично разбиране и опитности, да се мисли позитивно съвсем не означава да се крием от проблемите и неприятните си усещания, да бягаме от една реалност, която ни наранява, налагайки си лъжа, за която най-добре от всички осъзнаваме, че е лъжа. Съгласна съм с Шри Шри само в това, че този тип мислене е вредно и дотам. Но това не е позитивното мислене, а самозалъгването. Понякога се изумявам до каква степен употребените погрешно думи - дали съзнателно или не съвсем, могат да изопачават до неузнаваемост нещата и да ни тласкат в обратната на Пътя посока. Както е случаят по-горе - наричаме самозалъгването позитивно мислене и правим извода, че то е вредно. Следователно ако е вредно позитивното, значи кое е нормалното и здравословното - негативното ли? Или най-вероятно се опитват да ни тласнат да мислим, че светът е в черно и бяло, добро и зло, за да се опитваме да го познаем - дървото на доброто и злото? И за кого това мислене е най-"благоприятно" (за да не кажа доходоносно)?

Ще започна от кожата - аз също съм с матов тен, единият админ на този сайт - също. Доста години страдах заради този тен докато осъзнах, че това е агресия към Създателя - културата ни натрапва някакъв идеал за красив тен и не-красив тен и ние глупаво налагаме този идеал и започваме да недоволстваме от това, което сме, дразним се, когато някой ни настъпи по "мазола" ни. Всъщност мазолът не е тенът ни, а клишето за "красив тен", което налагаме с ума си и позволяваме то да обсеби психиката ни. Знаеш ли, преди години имах възможност да разговарям с чернокожи - съвсем приятелски. И те споделиха, че ние - светлокожите (и аз за тях спадах към тази група, макар и с облекчаващо мааалко по-свестен тен на кожата от руснаците и поляците, сред които се движехме) сме доста обидени от природата защото.... тенът на кожата ни разкрива кръвоносните ни съдове под повърхността и. За тях това било все едно гледат онези учебни скелети, по които се учи в медицинските училища. Изобщо изглеждали сме отвращаващо, но те не искали да ни показват отвращението си, защото за тях били важни душите ни, не кожата. Отначало останах като гръмната - никога не ми беше и минавало през ума, после си погледнах кожата - амиии ... те са прави всъщност Очаквам другите примери. За депресивните състояния може би отношение ще вземат специалистите.

Благодаря за уточнението! Беше много полезно Виждам, че ползваш думата чувствителен в значението, което ни е натрапено от съвременната култура. Всъщност чувствителността не е слабост, а сила. Чувствителният човек има дарбата да чувства, да усеща ситуациите, хората, реакциите, логическите връзки и т.н. Това му дава силата (power - not force) на психиката, НО при условие, че е в хармония с ума и волята и тримата заедно са в хармония с вселената около тях. Разочарованието не е качество или следствие на чувствителността. То е плод на изопачена ценностна система на ума, натрапена отново от културата ни. За да не чета лекции сега, би ли ни дал за пример някои значими за теб разочарования, които са ти дали усещането за слаба психика? Приемането на нещата твърде навътре отново не е плод на чувствителността, а на мисловните схеми, които са усвоени в детството и по време на формирането на личността - и отново би ли ни дал пример? Плачът и гневът са външен израз на горните два проблема - радвам се, че толкова добре осъзнаваш връзката им! Обидата, засягането, както го наричате, е симптом на агресивен модел на взаимоотношения с останалите, в който вие сте изтъкан от очаквания към другите и тяхното мислене и отношение - реално вие се измъчвате не от това, което те вършат или говорят, не от отношението им, а от това, че не можете да ги контролирате и манипулирате така, че да отговорят на вашите очаквания. Болката е нещо като болката на възпалена рана - предупреждава ни, че имаме да вземем мерки и да отстраним очакванията - те са агентите на възпалението... И отново ще бъда благодарна, ако споделите някоя от обидните ситуации, която е засегнала нещо във вас. ако ви се иска, разбира се.

Какво разбирате под "по-малко чувствителен" и с какво чувствителността според вас отслабва психиката, та има нужда тя да се подсилва? А как си представяте един човек със "силна психика"?

Не виждам смисъл вече да пиша, ако наистина четящите виждат смисъла на образователната система като място за поумняване и в резултат на това поумняване следва вземане на голяма заплата.... Няма нужда педагогът да мотивира детето - достатъчно е просто да хване вълната на естествената му мотивация... Но това може би да го говорим с някой който е на тази вълна...

Ще си позволя да отговоря и аз, въпреки че въпросът не е зададен на мен. 1. Разработване и одобряване на проект за експериментални училища без паралелки в системата на образованието. Реализация на проекта, наблюдение и усъвършенстване на новата система на организация. Одобряване на новата организация като равноправна алтернатива на старата в правилника за приложение на ЗНП. Всяко училище да получи правото да избере една от двете системи на организация като при това си защити всички образци по каналния ред. Новата система ще трябва да предвиди и заниманията на децата в извънкласните извънучилищни форми като ги интегрира в програмата и режима си - това също съм го обмислила как може да се осъществи. 2. Имаме институт(и) и специалисти в министерството, имаме учители с опит и новаторски дух, имаме училища... Пари не трябват кой знае колко много. Нужен е нов дух. 3. Пречките - инерцията, нежеланието да се работи, да се променя старата схема - както горе, така и до долу. Ще бъдат засегнати без- прозоречните работни дни от по 4-5 часа на ден и после всеки по личните си задачки. Или започването на учебния ден в 11 часа и приключването му в 3ч. Ще бъде засегната системата за проверка и оценка, в която сега едни и същи хора преподават и оценят, а оттам и уроците, с които се допълват доходите. И още доста "придобивки".

Спокойно - не сте страшен на никого - благодаря лично аз за загрижеността за моето здраве и пълноценен хранителен режим. Пожелавам на всеки по същия начин да се грижи и за своя личен и да постигне, ако все още не е, най-малко същата хармония и физическо благосъстояние, което съм постигнала аз през последните 10тина години. Нека всеки сам си намери начините за това - за един това означава вегетариански режим, за друг - месо. Това, което се опитваме да кажем и аз и другите писали тук вегетарианци е, че всички приказки за непълноценността на вегетарианския режим и вредата му за човешкото здраве и психика са измишльотини на месарската промишленост. Ние живеем пълноценно и щастливо много години без месо в храната си. Днес на курса по паневритмия имахме нова ученичка - колежка учителка на 77! години - вегетарианка от 30 години насам. Всички "младежи" дето сме по на някакви си 50тина си пожелахме да се чувстваме и да изглеждаме като нея, когато стигнем нейната възраст. Свежест и чистота и младежки чар се излъчваше от физиката на тази жена, а когато започна да се представя на групата, се наслаждавахме на точна и красива мисъл с благ тон и премереност на всяка дума. Ето това е моят пример, а аз си чакам другия - за хора, които са се разболели единствено заради вегетарианския хранителен режим. За обвиненията към не-вегетарианците - стремим се да ограничаваме грубите нападки и обвинения, но всеки е отговорен за мислите и думите си - същото важи и за противната страна. Предлагам да игнорираме в тази тема моралните съображения на някои вегетарианци (уважавам и тях) и да се съсредоточим върху заглавието.

Писането с уголемени главни букви се смята за нарушаване на етикета на този форум - в другите сте свободен и сирена да им пускате, ако смятате, че така са по-убедителни. Размерите са оставени за писане на заглавия или при пожелания. В тази тема участниците, които се хранят с месо, се опитват да убедят останалите, че те се хранят непълноценно и че месото е основният източник на хранителни вещества, без които човекът не може да се развива правилно. Това е в разрез с първата препоръка на апостол Павел. Участниците, които не се хранят с месо, се опитват да покажат и споделят, че техният хранителен режим в никакъв случай нито им е навредил, нито отслабил, както твърдят опонентите. Аз лично, а и повечето писали нямаме нищо против и не се опитваме да съдим никого (не отговарям за тези, които се опитват да го правят - за мен те не са истински вегетарианци). за това, че се храни по-различно от нас. Самата аз съжителствам в мир и любов с човек, който не е отказал месото и това не пречи нито на него, нито на мен. Т.е. аз съм в хармония с втората препоръка на апостол Павел. И все пак разсеяно не ми отговорихте на молбата да ми дадете конкретен пример на човек, който се е хранил разумно без месо и се разболял по причина на отсъствието на месото от храната му.

Частно училище? Дианче, ти хвърляла ли си поглед на документацията за да се подаде само за лиценз? А после? Мислила съм върху това също, но според мен докато някой кмет не даде благословията си и да заложи експеримент в едно малко училище отначало, после според резултатите -в средно и така... няма да се получи. На времето акад. Сендов имаше авторитета и протекциите да започне експеримент вътре в системата - провалиха се по различни и все обективни причини, които не ми се иска да изброявам тук... За индивидуалния подход - аз лично 19 години работех като теб - по всевъзможни начини се опитвах да индивидуализирам в рамките на паралелката... докато през 1998 не се запознах с американските колеги доброволци от Корпуса на мира... Това вече е друга тема, но се почувствах като неандерталец, когато те ми разказваха как при тях вече никой не помни системата, която ние още практикуваме в България. И аз тогава все още си мислех, че е трудно да се организира подобно нещо, а т се оказа и лесно и просто и удобно и ефективно...

Господнята молитва Формула: Аз съм човек, служител на Доброто. Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание. Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти) Блага дума на устата Беседа:Искаш ли да оздравееш Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца. (три пъти) Благост Добрата молитва