Донка

Приятели, нямам намерение да публикувам тук километрични обосновки и финансови обяснения със съмнителна валидност. Нека в тази тема да се опитаме заедно да заформим идеен проект, който реално ще може да осигури правото на подходяща трудова дейност, от която всеки гражданин в трудоспособна възраст и състояние ще може да си изважда с честен труд прехраната и да издържа семейството си. Много сериозно трябва да помислим върху дефиницията на трудоспособно състояние, защото лично познавам хора, които формално са извън тази категория, но реално продължават да дават своя принос към обществото по начина, по който е добър и за тях, и за всички нас. В същото време ми се струва, че трудовата дейност за хората, които нямат никакви основания да се отклоняват от нея, би следвало да е по някакъв начин задължителна, защото това е доброто за тях. В тази точка, според мен би следвало да се прецизира понятието трудова дейност и в него да се включат и дейности, които по традиция не се смятат за "работа" заслужаваща заплащане. Да напомня, например, че в доста държави "домакиня" се смята за трудов стаж и отглеждането на децата в семейството се смята за напълно равнопоставено на останалите видове труд. Същото би следвало да важи и за художественото творчество, спорта и т.н., но отново в определени рамки, в които тези дейности ще бъдат в полза на обществото като цяло и на хората в отделност. Какво е вашето мнение по тази идея?

Киамет Зену Добрата молитва Формула: Ученикът трябва да има Сърце чисто като кристал, Ум светъл като Слънцето, Душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога и едно с Бога! (3 пъти) Беседа: Абсолютната и относителната реалност - 9 декември 1934 г., София, Изгрев Формула: Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява. В зорите на живота Господнята молитва

Много точна характеристика на проекта.

Според мен религията на 21 век не е и няма да бъде религия във вида, в който сме свикнали да виждаме религиите. Това ще бъде учение. Да се надяваме, че ще сме поумнели достатъчно да не го превърнем в религия, както са направили преди нас...

Доброто име

Доброто име

Утринни беседи за месец март 2013 г. 02.03.2013 г. - 112. Абсолютната и Относителната реалност - 9 декември 1934 г. - Донка 09.03.2013 г. - 113. В Ниневия - 16 декември 1934 г. Розалина 16.03.2013 г. - 114. Правият път 1935 - 6 януари 1935 г.Розалина 23.03.2013 г. - 115. Причинният свят - 13 януари 1935 г. -Слънчева 30.03.2013 г. - 116. Товарене и разтоварване - 20 януари 1935 г.Розалина Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Неделни беседи за месец март 2013 г. 03.03.2013 г. - 236. И Бога за свой отец казваше - държана на 1 ноември, 1925 г. В. Търново.-Слънчева 10.03.2013 г. - 237. Заведоха Исуса - държана на 15 ноември, 1925 година в гр. София - Донка 17.03.2013 г. - 238. Тридесет и осем години - държана на 22 ноември, 1925 година в гр. София- 24.03.2013 г. - 239. Той знаеше - държана на 29 ноември, 1925 година в гр. София. - Слънчева 31.03.2013 г.- 240. Видя го Исус - държана на 6 декември, 1925 година в гр. София - Ани Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

При тълкуването и сравняването на хороскопите вземали ли сте предвид дома, в който се намира северния възел?

Най-разумният метод на работа Работата е съзнателен и доброволен процес, в който ние влагаме личните си качества, сили и време в извършването на дейност, която е полезна и хармонична с функционирането на останалите хора и въобще на света около нас. Работата не е просто да се нося по вълните на ситуациите, в които попадам, но преди всичко да съм изградила метод - т.е. - критерии за преценка и анализ на ситуациите, на своята лична позиция в света по принцип и в конкретната ситуация; - принципи, по които съзнателно и свободно вземам решения, водена от своите приоритети - система от дейности, с помощта на които мога да реализирам решенията си по най-подходящия за мен и всичко около мен начин. Най-разумният метод, според мен предполага хармоничната съ-работа на ума, сърцето и волята, които в своето единство да се хармонизират съответно с Ума, Сърцето и Волята на Вселената - т.е. с Божията Воля. Последното за мен означава моята лична троица да усеща себе си в максимална степен като проекция на Вселенската Троица. И задължително условие за хармонизацията е да осъзнавам хармонията с останалите "троици - проекции" на хората и света около мен.

Духът Божи Формула: Аз съм човек, служител на Доброто. Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание. Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти) Добрата молитва Беседа: И валя дъжд - Беседа от Учителя, държана на 1 юни, 1924 г. София. Мога да любя Псалом 133 Господнята молитва И валя дъжд

Езикът на дъгата

Езикът на дъгата - Утринно слово от Учителя, държано на 18 ноември 1934 г., София, Изгрев

Петте постижения

В начало бе Словото Добрата молитва Бог царува на Небето Беседа: Петте постижения - Утринно слово от Учителя, държано на 25 ноември 1934 г., София, Изгрев. Формула: Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй! Блага дума Господнята молитва Quote Петте постижения

В много беседи и леции Учителя изрично подчертава, че когато човек пости, не бива да говори на никого за това, защото това е негово вътрешно пречистване. Още по-нежелателно по ясни съображения е провокирането на спор по такъв повод Това е мой личен избор - и доколкото виждам от факта, че няма желаещи да вземат участие в ттази дискусия - явно подобен личен избор имат и много други наши съмишленици. По тази причина ще помоля солей да прoдължи тази дискусия в други подхгодящи според него за тази цел места.

Езикът на дъгата

Интересно деление на вътрешна и външна страна на духовния и на Божествени живот! Също много интересно, че Учителя отнася чувствата и любовта към външната красота към духовния живот - обвивката на непреодолимия стремеж към великото и красивото в света. Вътрешното не може да се прояви без външното, но външното може да бъде черупка лишена от сърцевината...

Благодаря, Анджи. И аз много се радвам, че тук намери събеседници, с които можеш да споделиш толкова лични преживявания и да усетиш близост и разбиране. Може би ще те разочаровам (моля, обръщай се и към мен на ти - така ми е по-комфортно) - рецептата за всеки е различна. Преди да започна да се занимавам с астрология може би бих дала своя начин за пример, но сега осъзнавам, че той си е бил само мой и при други не само не би подействал, но дори би влошил картинката. Така че аз ще го кажа накратко, но моля не го приемайте като рецепта и не го опитвайте, ако не сте сигурни, че той е "вашият". Години наред аз осъзнавах къде е моят проблем, знаех на теория какво трябва да постигна (все пак съм педагог и психолог), но когато се опитвах да променя отношението към себе си и да преодолея комплекса си за малоценност, в мен веднага се изправяше "честният човек", който разобличаваше жалките ми опити да убедя себе си,че съм по-добра и по-заслужаваща любов, отколкото съм си мислела. "Вместо да мамиш себе си и хората до теб, постарай се повече, виж си грешките и недостатъците и ги поправи" Сега знам,че това е бил моят сатурн в козирог, управител на моя партньорски дом. Накрая някак интуитивно открих успешния подход. Ако тогава разбирах малко от астрология сигурно щеше да стане по-лесно и осъзнато. Избих с клин клина. Същият този мощен Сатурн ми разруши комплексите, които той самият създаваше. Но за тази цел трябваше да сменя кардиналните си приоритети, основата на моята ценностна система. От "Бъди добра за всички и във всичко" тя се трансформира в "Бог дава и прави само добро за всички и за всичко". И сега сатурн вместо да ми се смръщи с мисълта "Е, погледни се на какво приличаш", се смръщи с мисълта "Е как може да не харесваш това, което Бог ти е дал и такава каквато те е създал Той!" Вместо да ме скастри "Как може да правиш такива грешки!" сега ме погледна строго - "Коя си ти да броиш грешките и да пишеш оценки на житейските контролни??!!" Аз смрънках "Ама аз само на себе си, не на другите..." - "Няма такъв филм - или си в ролята на оценящ или си ученика - и двете не може!.... И така сега пак да преговорим - кой е Учителя и кой е ученика???" Сигурно ви разсмях, но този филм наистина се въртеше в главата ми и то съвсем на живо... Даскалица ще... И подейства. Една година ме обливаше срам като уловях себе си в "узурпиране на Божията воля".Това беше "свалянето на чернилката" - направо си беше стъргане и болеше... Добре че беше Изворът на доброто, Добрата молитва и формулите, после беседите - те лекуваха обърканата ми душа и даваха нов хоризонт, нов свят, нова светлина... Простете ми за дългия пост. Избягвам по принцип да пиша в този подфорум, защото безкрайно уважавам колегите си специалисти. Направих го по лична молба на един от участниците в темата. Още веднъж ви моля да приемете участието ми само като споделен опит - нищо повече.

Благодаря за интересните казуси и разсъждения, приятели! Особена благодарност на д-р Първанов за напомнянето за амигдалата. Много интересен акцент и в мнението на Теодора (добре дошла във форума!) Далеч по-разумно от това да ги игнорираме. По казаното вече бих споделила: - ако човекът до нас ни дразни или подтиска или ни причинява болка - въобще води до негативни състояния, то това също е несъзнателна реакция на сигналите на неговата амигдала, нали така? А това логично води до една простичка зависимост "каквото повикало, такова се обадило". Сега ще се обиди някой, но първа би трябвало да съм аз самата - след като до 45тата си година хората около мен ми причиняваха само негативни емоции. Хората... но не децата. Когато започна да ми проблясва, осъзнах защо беше така. Техните амигдали отразяваха, усилваха моя "сигнал" и реагираха адекватно на него. В средата на децата аз се чувствах спокойна и уверена, обичах ги безусловно и харесвах себе си сред тях, знаех си мястото и ролята и смисъла на живота си с тях. С възрастните съвсем не беше така. Опитвах се да заслужа одобрението на повече хора, но винаги подозирах със свито сърце че не ме харесват и че ще остана сама, "наказана" и ще ми се присмиват и осъждат. Сковаваше ме комплекс за малоценност, един мой вътрешен "жертва-съдник". Да ви кажа кои ми бяха най-щастливите моменти с възрастните - да изживея някакъв период на парещо самосъжаление и когато съм на дъното вече, някой да ме погали и погледне със съжаление. Ужас, нали? И така - хората ми даваха каквото си исках - те просто правеха с мен това, което аз правех със себе си. Аз пък сигурно им давах това, което те изпитваха към себе си. Интересно, че в професията си се научих да си контролирам амигдалата много рано и без особени усилия, но в личния си живот стигнах до този етап едва когато промених излъчването си и хората постепенно се промениха - някои изчезнаха от живота ми, други коренно промениха отношението си. Тогава едва е възможно човек да започне да осъзнава и разграничава чуждите от своите емоции, да ги приема на "забавен каданс", за да има време да реагира съзнателно, а не първосигнално... И сигурно ще прозвучи декларативно, но е истина - без всичко, което съм прочела и приложила от Учението, това би било немислимо...

Какво е усещането ви за въпросите на светлината? Примери? Какво означава "да се разглеждат в светлина"? Какво се случва, когато те се разглеждат "в тъмнина"?

Благодаря за беседата! От ученически години ми остана неприязън към всякакви състезания - бях дребничко и слабичко дете и все последна пристигах. Накрая изобщо вече не тръгвах да тичам на състезания - нямаше смисъл да се опитвам, все едно щях пак да остана последна. Когато просто играехме - без състезания - винаги бях първа, но за съжаление учителите все смятаха (и още смятат), че състезанието е най-добрият стимул човек да се прояви - да се излюпи. Може би затова и човек изпитва понякога нежелание да го направи - или не вижда какво толкова ще постигне, или му е писнало да му гледат под лупа кусурите още като рече да си покаже човчицата... Та нека се радваме един на друг на омачканите перушинки и жълти човчици, на кривите си крачета и да забравим и за кусурите и за състезанията...

Оливия Нютън Джон 7 дом - партньорът - в риби. Управителят Юпитер - на трон в Стрелец и в 4 дом. Венера (екз.) е с доста по-малко достойнства - Лъв в 11 дом. Марс - нощният тригонократор - е на трон в скорпион, но е в 3 дом 1 дом - личността - в дева. Управителят и екзалтиращ в дева Меркурий, обаче е слаб (във везни и във 2 дом). Допускам, че сигнификатор ще стане Луната, която е управител на триплицитета в нощното раждане и в тази карта е на трон - в Рак и в много силен дом - 10ти. Връзката между асцендента и 7 дом намирам в Юпитер, който в качеството си на сигнификатор на партньорския дом едновременно е и в екзалтация в знака, в който се намира на трон сигнификаторът на асцендента. Опит за тълкуване: - Всеки от двамата партньори има много силни самостоятелни позиции. Оливия определено е силна в професионален план - за нея тази реализация на практика е станала дом и усещане за истинското себе си. Партньорът е "екзалтиран" именно от този аспект на нейната личност. На Оливия партньорът ще бъде "другият дом", семейството, в което тя ще намира отдих и спокойствие, сигурност. Връзката, обаче ще страда откъм комуникация - Естественият управител на асцендента - Меркурий е в "сянка" и в същото време е в заточение и в стрелеца, и в рибите на партнорския дом. Доколкото разбирам активният от двамата ще бъде партньорът - неговият сигнификатор е в основата на рецепцията, докато планетите на Оливия или нямат отношения към него, или ако се намери такова, то е по-скоро в ущърб на връзката. Напоследък забелязах нещо, за което имам въпрос: Като винаги противоположни знаци асцендентът и десцендентът винаги имат конфликтни планети. Оформило ми се е усещането, че позициите на конфликтните планети като че ли показват сферата и средствата, с които или се създава или може да се преодолее конфликтът - все още не съм сигурна. Например в разгледаната по-горе карта общата конфликтна планета - Венера (екз. в риби и падение в дева) се намира в 11 дом - идейните съдружия. Възможно е връзката да се разпадне заради несходство в това отношение или напротив - точно това да стане ключът към нейната стабилност. Всъщност двете не са лишени от смислова връзка... Имаме ли някакви основания за подобни разсъждения? Благодаря предварително