Донка

Прекрасна тема и незаслужено без внимание... С тъга си мисля понякога, че ни е по-лесно да се джавкаме за нещо, отколкото да творим добри неща... Дай боже да не съм права.. Ученето с радост е естественото учене, което почти сме забравили за съжаление. Подменили са ни го с учене за успех и състезание, конкуренция, убеждавайки ни, че в това се състои еволюцията и естественият отбор. Радостта и вълнението от победата е заменила радостта и вълнението от срещата с нещо ново и непознато досега. Радостта от "назначаването" на доходно място с несериозни претенции към трудови усилия е заменила радостта от овладяването на някакво ценно за нас и другите умение и от практикуването му. Радостта от банковата сметка, с която мога да си задоволя алчността и лакомията и суетата е заменила радостта да виждаме как сътвореното от нас оживява и служи на хората... И как да върнем истинската радост?

"Всяко нещо, което се случва на човека без негово желание, старание или намеса, е за негово добро". Ако започна да доказвамс примери от моя и други животи, няма да ми стигнат два дни...

Утринни беседи за месец април 2013 г. 06.04.2013 г. - 117. Подмладяване 1935 - 27 януари 1935 г. - Слънчева 13.04.2013 г. - 118. Ценната дума - 3 февруари 1935 г. - Рассвет 20.04.2013 г. - 119. Отдалечаване и приближаване - 10 февруари 1935 г.Розалина 27.04.2013 г. - 120. Път към Любовта - 17 февруари 1935 г.Слънчева Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Моят вариант е мааалко по-различен: - съветвам ги да учат така, че днес и утре и всеки обикновен ден да се радвам на усърдието и на любовта, с която учат. - съветвам ги да не вперват поглед само в една точка пред себе си, а да помнят винаги, че светът е дори повече от триизмерен и около тях има 360 градуса богатство, за което трябва да се научат да са БУДНИ - да се научат да приемат с всичките си сетива красотата и разума на света си. - съветвам ги да учат така сякаш управляват лодка, плаваща ПО течението на реката.

Неделни беседи за месец април 2013 г. 07.04.2013 г. - 241. Откъде ида - 13 декември 1925 г. София. - Слънчева 14.04.2013 г. - 242. Добрата земя 2 - 20 декември 1925 г. София. 21.04.2013 г. - 243. Показа им ръцете си - 27 декември 1925 г. София 28.04.2013 г. - 244. До скончанието на века - 3 януари 1926 г. София. - Ани Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Едно много навременно и много ценно мнение на Алекс: Безусловното право на труд за всеки гражданин очевидно е приоритет и на Хелзинкския комитет. Все пак си струва да мислим за това какво може да се направи за да можем да се трудим заедно всички и честно и почтено и с любов....

http://www.youtube.com/watch?v=hURktJO-0UM за теглене Филмът, на който сълзите ми сами се стичаха от очите ми и загубих представа за времето и мястото.... Велик...

Отношението на човека до нас е като нашето собствено отражение в огледало... само че огледалото е от увеличително стъкло... Изходът е любовта... безусловната. Да обичам това означава да разбирам и приемам човека такъв, какъвто е, да го подкрепям и да го оставям свободен. И вече няма значение дали живеем заедно или далеч един от друг. Ако сменим човека, но не променим в себе си това, което е предизвиквало проблема, следващият човек и проблемите с него - ще бъде дори по-зле. От лични наблюдения и опит...

За всички приятели и гости в Хасково - този сезон Изгревът на слънцето ще определя началото на Паневритмията. Всяка събота и неделя в часа на изгрева ще посрещаме слънцето с упражненията, следва песента Вдъхновение и формулата Мерухим. Така Паневритмията ще започва приблизително 20 мин. след часа на изгрева. Мястото - нашата полянка на първия завой за зоопарка по алеята в Кенана. за контакти - тел. 0898366770 Донка Честита първа пролет и нов сезон!

Идеалният човек

Просто да си тръгне човек, да избяга - следващият партньор ще бъде "от трън та на глог", ако аз не си взема поука от провалените отношения и не променя нещо в себе си. Така че аз не бих го нарекла бягство, а съзнателно отдалечаване, защото аз вече не съм същия човек, който е влезнал в тази връзка. Има и друг тип отдалечаване - когато осъзная, че нашите пътища бавно но неумолимо се раздалечават и всеки има свободата и правото да си върви по своя...

Благодаря за ценната информация - сбито най-важното и на език, разбираем за обикновените хора. Имам въпрос: Когато данъците се събират, то те в един общ казан на бюджета ли отиват или отделните постъпления се насочват към конкретни сфери. Например, постъпленията от акцизите би трябвало да се насочват към здравното осигуряване и спортните дейности. Доколкото съм чувала тотализаторът плаща за развиването на спорта, но така ли е наистина? И за кой спорт плаща - за този, за който се залага или за масовия? Пътният данък директно ли отива за пътищата или минава през общата хазна и после се разпределя? Струва ми се по-справедливо всеки данък да си отива по предназначение, а не да се хвърля в казана и после от общото да се гребе...

Личният ми опит на бивша комплексарка сочи, че причината за комплексите може да се крие по-дълбоко, отколкото предполагаме - и докато не се изкорени, колкото и да косиш комплексите отгоре с разни техники, на тях даже добре им става и никнат все по-свежи и силни. При мен я открих в неосъзнавани от мен претенции и стандарти за ценност на човека, които бяха пуснали корен из цялата ми ценностна система и я бяха заразили с "взискателност". Естествено, аз смятах високите изисквания към себе си като нещо добро и дори не ми минаваше през ум, че няма такъв филм да си взискателен само към себе си. Има ли ги човешките претенции и мерки, те са към цялата вселена. Обаче ми трябваше време, сила и много страдания, за да си призная пред себе си, че аз не съм доволна не само от себе си, но не осъзнавам как прикривам недоволството и от останалите хора и целия свят и как им налагам мои лични мерки за добро. Или с други думи комплексът, който ме мъчи цели 40 години всъщност ме мъчеше, за да се осъзная и да изчистя от ума си "прокрустовото ложе" до последното коренче. Е, още го чистя, прекопавам, внимателно отскубвам остатъци от него и ... внимавам какво расте в градинката ми...

Ако някой човек или група хора по своите човешки критерии подбираме членовете, тя наистина ще се превърне в елитарна група и затворена общност, за да не я нарека с друга по-неприятна дума. Историята е дала много примери. Ако подборът се прави от по-високата от нас йерархия, а ние само приемаме този подбор без да го прекарваме през ситото на човешките си критерии, то подборът наистина работи идеално. Как да разберем? Ами на мен ми се е случвало да попадна в общности, които имат сходни с моите разбирания и идеи, но през цялото време имах едно особено вътрешно напрежение и сякаш блокирах напълно. Сигурно и вие сте имали подобни случаи, когато сте се чувствали чужди на мястото и хората - и обратно.

Oх, тези остарели стереотипи! Мислех си, че младите ще се разделят вече с тях.... Защо мъжката енергия да е свързана с агресия??? И защо силата да е синонимна на агресията??? Агресията всъщност е симптом на слабост и страх!

Здравей Мариан, и добре дошъл при нас! Благодаря за добрите думи, които си написал за нашия форум. Едва ли има човек, който на твоите години е мислел по различен начин. Аз също съм се опитвала тогава, но не се получаваше. Имах приятели - колеги в университета, но единият беше семеен и с жена му бяхме много добри приятелки, другият беше доста по-голям от нас и ние го усещахме като зрял човек, с когото можехме да споделим вълненията си. Той също имаше сериозна връзка в родния си град и поведението му изобщо изключваше всякакви намеци за интимен интерес към колежките. После ни показваше снимките на детето си и така... Но мога да те успокоя, че приятелството между мъже и жени без и намек за сексуални отношения е много красиво и зряло - то е приятелство вече между душите...

Умно момче си - помисли си как се справя с тях водата.... и светлината... Може и тревата да вземеш за пример - благодарение на тях оцелява животът на планетата...

През изминалите седмици имах пряка възможност да наблюдавам и да участвам в примерно функциониране на общност от хора, които са обединени от духовни принципи, но нямат административна структура и не са изявявали желание или необходимост да имат такава. Ще бъде много дълго и затъващо в ненужни подробности да разказвам всичко, и затова ще се задоволя само с впечатленията и изводите си. - Най-важното - "задачката" отива към изпълненение с успех по най-естествения и хармоничен начин. Никой не може да каже кой точно и как взе окончателното решение и чие беше то, но всеки има усещането, че той е взел участие в него. - През цялото време участниците в решаването на задачката "играеха" ролите си според своите заложби, при което астрологичните ни характеристики много добре описват практическото ни участие - Дева, Стрелец, Скорпион, Рак, и Лъв подпомогнати от Везни, Близнаци и Водолей. Когато осъзнах как сме се събрали, първо ми стана смешно, после сериозно - сякаш Някой нарочно ни беше събирал така, че да има всякакви. Сега вече очаквам включването на останалите от зодиака докато финализираме. - Никой от участващите не изпъкна над останалите и не се опита да изземе техните роли или еднолично да движи нещо. Напротив - всеки внимателно се вслушваше в мнението на другите и си оставяше време за размишление и медитация, после свободно изразяваше мнението си. Всеки свободно предприемаше стъпки, които беше в състояние да направи без да изисква нещо от останалите или да ги ангажира с нещо. Всеки имаше готовността да променя мнението си при постъпване на нова информация и аргументи от останалите. В един момент имах усещането, че ние се движим подобно на пръстите на ръцете, когато вършат нещо сложно. Няма управляващ пръст, но всички работят по една обща програма... Ще ви държа в течение до края на решаването на "задачката".

Господнята молитва Фир Фюр Фен Формула: Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) Беседа: Тридесет и осем години - Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, 1925 година в гр. София Молитва за плодовете на Духа Бог е Любов Добрата молитва

Аз също съм нулева група. От личен опит бих препоръчала да не намаляваш месото и да не се ограничаваш. Обратно - препоръчвам да търсиш съзнателно обогатяването на хранителния ти режим със зеленчуци и плодове - все по-разнообразни. При това възможно по-малко обработени и не им смесвай вкусовете в разни манджи. Ние тук имаме специален форум за рецепти. Ключът, според мен, е да започнеш да усещаш колко са вкусни зеленчуците и плодовете, когато не са "омазани" от месо в тях. Когато човек яде месо, не подозира какво богато царство са зеленчуците и плодовете и колко са вкусни и хранителни! Така че вместо да ограничаваш месото, обогатявай колкото се може повече чистите зеленчуци и плодове и им се наслаждавай! Когато усетиш, че ти липсва мазнина, открий превъзходния вкус на суровите ядки. Препоръчвам ти например, да покиснеш в топла вода около 5-6 часа сурови бадеми и после да им свалиш люспиците. Преди да ги сдъвчеш, подръж ги в устата, за да усетиш аромата им и въобще го прави с всички сурови и полусурови веге-храни. Също препоръчвам в периода на отказване да подаваш на организма си рибни ястия по личен вкус (желателно е печени или на пара), когато се уловиш, че "мислиш за месо".

Аз по-скоро виждам нещата като Веселин. По темата - задължението за възпитаване на трудови навици още от ранна възраст не е трудно да се приложи. Ако то е не просто регламентирано, но престижно!, ако трудовата дейност не просто се смята за нещо нормално, но за желано и очаквано занимание, децата сами ще се стремят към нея независимо от влиянието на някои родители с изкривени ценностни системи. Въпросът е как да стане престижно и желано занимание. Колкото до детската градина и училището, това е лесно да се направи и ние учителите имаме нужда само от скромни условия за това. Дори бих с увереност твърдяла, че ние имаме тези условия и се иска само инициативност и въображение. Доста по-сериозен е въпросът за социалната мотивация - т.е. трудът (всякакъв) да стане престижен и желан в обществото. Засега за нас трудът е синоним на средства за препитание. Малко сме хората, които се трудим заради радостта от него, а средствата си идват без да ги мислим и пресмятаме. Не сме богати, но поне за себе си мога да кажа, че ми "се пращат" напълно достатъчно за моите скромни нужди, за да не се тревожа за утрешния ден и да мисля само за буквичките и картинките, за песните и за непрекъснатото поддържане на своята професионална форма. И така според вас, как трудът може да стане престижен и желан не заради парите, а заради самия труд?

Съгласна съм с всичко, освен да изключваме от картинката калпазаните. Те също са наши братя и единствената разлика е че по някаква причина не са се научили на насладата от любимия труд и не са намерили своето полезно и споделено с други хора занимание в детството си. Затова ролята на този проект ще бъде решаваща в годините, в които се оформя ценностната система на човека, т.е. детството. Ако все пак този момент бъде пропуснат, това обществото трябва да го компенсира на засегнатите си клетки в по-късен период. По-горе копирах един много ценен линк на Хармония - за задълженията на родителите. Като го четох, си мислех, че съвсем спокойно може да залегне в сериозен проект. Крайно време е училището да сложи истинските си приоритети. Проблемът ни започва още от подмяната на думата "училище" с "образователна институция". Докато ученето е образование и училището наричаме институция, възпитанието и развитието ще са забравени и ще превръщаме децата си в машини за вадене на добри оценки, точки и т.н. Едно училище-живот има нужда от среда за живот,

Приятели, иска ми се да изкажа дълбоката си благодарност на Анта за идеята, която създаде този форум и за труда, който тя вложи и ще влага в него. Личното ми усещане е, че това е един от най-ценните форуми в нашия сайт.

Съгласна съм с всяка дума - и с тези за калпазаните също. Аз самата винаги съм казвала, че всъщност не работя в истинския смисъл, който сега се влага в това понятие, защото това е любимото ми занимание и мястото и хората, от които съм научила и уча ценните уроци на моя живот. "работата" ми винаги ме е спасявала, връщала ме е в правия път, откривала ми е истината за хората, за света и за мен самата... Или както съпругът ми обича да се шегува - отивам на работа, за да се забавлявам и отгоре ми плащат за това... Повечето хора нямат и няма да имат нужда от безусловното задължение, а само от правото - но ще има и такива, които ще имат. То и с наказателния кодекс е така - повечето от нас никога не разбират какво точно пише в него, но има и калпазани....

Много добро уточнение Благодаря! Сегашната система на трудови отношения наистина задължава човека да се труди, за да оцелее, за да си плати нарастващите сметки и лекарствата си. Това задължение опорочава изобщо труда като благородна дейност в своя и на обществото полза. И това започва, както споменах по-горе, от глупостта да наказваме с полагане на труд. Започнало е от тъмнините дълбоки, когато силните, завоевателите са се възползвали от труда на по-слабите, за да могат те да не се трудят, но да прибират плодовете само. Постепенно нашата ценностна система се е изкривила до състоянието "Учи мама да не работиш". Историята безчислено количество примери ни е дала, че безделието е майка на всички пороци, но.... и то и те са си сладки... веднъж се живее, нали? И защо да копам като мога и да не копам и друг да копа вместо мене? Това имах предвид, когато написах в заглавието "безусловно задължение за труд". Струва ми се, че ако обществото остави хората свободни да избират дали да се трудят изобщо или не, но да им осигури при това "полагаем доход", със сигурност няма да помогне да развият любов и желание да се трудят на ползу роду и за свое удоволствие. Май дори точно обратното. Като може да лапа без да копа, кой е луд да копа? Само лудите... Може и да греша. Но идеята е по-скоро как да променим от корен ценностната система на човека? В нашите науки имаме една много поучителна пирамида на нивото на овладяване на уменията и навиците: 4.не мога да го объркам 3.мога го 2.знам го 1.разбирам го Та в този смисъл проектът, който коментираме би следвало да цели четвъртото ниво - не мога да не работя. Т.е. безусловното задължение да се превърне в потребност, но за да се превърне един ден, неминуемо има период в който "няма такъв филм - ако искам ще се трудя, ако не искам няма". Повярвайте ми без него не става...Ние му казваме "меката стена". Хората имаме нужда от нея.... И благодаря на Хармония! Точно в десятката! 18 неща, които всеки родител трябва да даде на детето си