Донка

Неделни беседи за месец юни 2013 г. 02.06.2013 г. - 249. Познат от Него - 7 февруари 1926 г. София.-Слънчева 09.06.2013 г. - 250. Позвах сина си - 14 февруари 1926 г. София - Лъчезарна 16.06.2013 г. - 251. Бъдете съвършени! - 21 февруари 1926 г. София. - Рассвет 23.06.2013 г. - 252. Приех от Отца Си - 28 февруари 1926 г. София.Слънчева 30.06.2013 г. - 253. Домовит човек - 7 март 1926 г. София. - Донка Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Напълно съм съгласна с въпросите на Всеволод. От опит вече мога да кажа, че изпълнението на предложената схема е доста проблемно и изисква специална тренировка на десятката, точно разчертано поле и определено ще е проблем при кръгове над 50 човека - невъзможно в кръгове, чийто радиус е по-голям, дори и в не толкова големите като на рила, вписването им в пентаграм би означавало танцуващите да тичат или да правят огромни крачки, за да могат да затворят очертанията. Обратно при по-малък радиус ще се тъпче на едно място и как ще се разминаваме - с бутане и настъпване... Няма да говоря за това, че никога не знаем на полянката точно кой ще дойде и как ще се наредим по двойки, още по-малко да предвидим как ще се нареди пентаграма. Да споделя и малко тъжен опит от твърде настървено старание на някои танцуващи преди няколко години, което предизвикваше неловки моменти, огорчение от забележки, дори препирни. Едно подобно изискване за свръхпрецизност би върнало "вдървеното" изпълнение и претенциите към играта на партньорите, от които зависим. И тогава пентаграмът ще има обратният ефект. От нашия положителен опит в Хасково можем да съдим, че най-добрият начин да се обикаля е главата да се движи по кръг около центъра, а вътрешните двойки да правят по-малки стъпки в сравнение с външните. Много е красиво, лесно за игра и коригиране, ако някой се "отнесе" или не умее да се ориентира (при нас непрекъснато идват нови хора). Най-важно е пентаграмът да е зареден с много любов - усещането когато се обърнем с лице един към друг и видим сияещите си лица е невероятно!

Как така намалено ДДС - книгите изобщо трябва да са освободени от ДДС. При това без никакви критерии и уговорки за освобождаване.

Организаторът е функционална част от структурата на едно йерархично ниво, но той не е на следващото йерахично ниво. Все едно да твърдим, че музикантът в центъра на паневритмията организира и управлява кръга и е на по-високо йерархично паневритмично ниво от простите танцуващи. (Да спомена, че и аз съм била вътре като вокал - изобщо не се замисля там човек за никаква йерархия и се усеща като частичка от целия кръг и ако не танцува мислено с другите, никак не се получава изпълнението) Като стана дума за Паневритмията, според вас кое е по-високото йерархично ниво от танцуващите в кръга?

Така - значи тогава въпросът ми е за йерархията в една система като азбуката. Кои букви са по-високо в йерархията: - главните? - по-сложноизглеждащите? - по-често повтарящите се? - тези, които бележат гласни звуци? - тези, които бележат съгласни звуци или по някакъв друг признак?? Следващото ниво на йерархия е написаната с букви дума - т.е. новото ниво се създава от единиците на нивото азбука. То има съвсем различна организация и смисъл. Зависимостта на по-високото ниво от по-ниското се състои в това, че по-високото осмисля съществуването на по-ниското, но не може да се прояви без неговите елементи. Нататък следва изречението, после текстът... И сега да ми откриете как един човек ще е буква, а друг - дума, трети пък ще заема поста на изречение? А защо не да се появи и пост, който човек като го заеме и директно се превръща в текст?

Хубаво е да се прочете отново - всъщност не е точно така в приказката....

Ами според мен когато един човек започне да се изживява и да живее като управлява живота на своите събратя от същото йерархично ниво (т.е. човеци), той вече по някакъв начин е иззел правото да променя Божията воля за себе си и другите. Продължавам да твърдя, че организацията и координацията не са йерархична структура и спокойно могат да се осъществяват БЕЗ йерархия - дори по-качествено отколкото с нейна помощ. От няколко дни си мисля за Стълбата - човекът, който се изкачва по нея за доброто на другите по закон е винаги във властта на Дявола, създал тази стълба... Не е ли малко рано да я слагаме в списъка за 8 клас - та до 12 да сме забравили за нея, а в 8ми да нямаме още реалните житейски ситуации и това да си остане просто една от приказките...?

Когато клетките от едно ниво на йерархичната система се захванат вътре в нивото си сами да създават йерархия по свой някакъв критерий, се получават.... тумори.

Външната, показната прошка е повече от суета дори. Имало е време дори са търгували с "прошки".... Истинската прошка е само вътрешната, която човек прави пред себе си и на себе си.

Ще се радвам на един пример за религия без догма.

Приложението на кармата в живота Истината в душата. Светлината в ума. Чистотата в сърцето. Искреното ни човешко желание да бъдем добри и да правим добро на другите хора закономерно ни довежда до раздвояването и формирането на някакви стандарти за добро и не-добро. Изключвам тук случаите, когато човекът ясно осъзнава, че неговото лично добро не е добро за другия и въпреки това се стреми да го постигне. По-интересни са случаите, когато човекът прави добро на другия, дори жертвайки своето лично добро и въпреки това натрупва карма. Защо и как? В момента, в който направим първата крачка да определяме кое е добро и кое не е за другия човек, в момента, в който сме направили предположението, че той трябва да мисли или постъпва по начин различен от този, който сам е избрал, ние вече сме нарушили закона за свободата му. Нарушението автоматично предизвиква закона на кармата и до нас се оказва подобен човек, който се отнася с нас по същия начин, по който ние се отнасяме с другия. Понякога дори не осъзнаваме колко много прилича на нас точно този, когото не харесваме и от действията на когото нас ни е заболяло. Заедно с него се появява задължително поне един човек, който ни предизвиква да му "направим добро" или да изпитаме недоволство и критика към неговото поведение и мислене. Това е нашият поправителен изпит, който ни е пратен отново от кармата. Ако пазим истината в душата си, светлината в ума си и чистотата в сърцето си, имаме шанса да осъзнаем кармичния урок и да приложим закона като променим позицията и поведението си и изчистим емоциите си.