Донка

Моето поколение беше яростен привърженик на разбиването на "стария" модел на семейните отношения. Само че воювайки за свободата си, ние май заради бълхата изгорихме юргана. Сега вече минали отвъд петдесетте, започваме да осъзнаваме, че поколенията имат нужда едно от друго във всяко отношение. И започваме да откриваме начините как да живеем заедно и свързани без да сме обвързани и зависими - материално, емоционално, интелектуално...

Няколко от последните ми опитности ме наведоха на следните изводи: - необходимостта от административна структура се появява, когато 1) групата започне да се разраства дотолкова, че започват да се усещат разликите в предпочитания, индивидуалности (характер, вкусове, навици), идеи, информационни полета 2) свободният режим на групата започва да изисква толерантно отношение на всеки член към тези, които се различават от него по нещо. 3) груповите занимания стават разнообразни и повече, за да отговорят на разнообразния вече състав - т.е. групата не може да ги организира и присъства "сплотено", а всяко си има своя аудитория. При това е закономерно едни членове да имат негативно отношение към занимания, предпочитани от други членове. Последното означава членовете на групата да се отнасят толерантно към заниманията, които те самите не посещават и не харесват и да не правят опити да ги отменят или забранят или да (раз)убедят други членове в безполезност или вредност на това, което те самите не одобряват. Следват няколко възможни решения на ситуацията: - уголемената група се разцепва на 2 или няколко по-хомогенни групи без йерархия - членовете с по-силна лична воля и лидерски амбиции започват постепенно с различни средства да затварят свободния достъп на "външни" до групата, за да спрат разрастването и и с това дехомогенизирането. При съпротива "отлюспват" свободолюбивите членове и налагат "добрият" според тях модел на поведение и позиция на групата, забранявайки това, което не им харесва или не ги устройва - принципа "ако аз не го правя, никой няма да го прави". Оформя се лидерско ядро и "последователи" и така се ражда административната структура на духовен принцип. - групата продължава да се разраства без администрация и със свободен режим на съвместна работа и отношения, НО всеки се учи да приема с любов различията и да не реагира срещу занимания, в които не желае да участва по лични причини. Също никой не държи сметка на останалите за присъствие или участие в каквото и да било. Няма стабилно ядро и периферия на групата, но всеки е свързан с всеки свободно и свободно може да организира и участва без да налага на другите своето занимание нито да се чувства длъжен да "осигурява присъствие" или още по-зле да участва, за да не му се потърси отговорност за отсъствие или за инициатива без одобрението на стабилното ядро. Изобщо струва ми се , че феноменът "стабилно ядро" ежечасно ражда нуждата от административна структура ... и така покварява свободата на групата.

Не бих била толкова категорична - това е вашето лично мнение и виждане на живота тук. Много животни не виждат цветовете, което не означава, че те не съществуват. Ние хората също имаме мнооого ограничени сетива за света около нас, което не означава, че светът е такъв, какъвто ние го усещаме и виждаме. От личния си опит съм стигнала до извода, че светът около нас е такъв, какъвто е вътре в самите нас. Ако вътре в нас има многопластовост и дълбочина - ние сме огледало, което може да отрази повече от заобикалящия ни свят. Ако ние самите сме отчупено парче с изкривена повърхност - ще отразим само безсмислени фрагменти и то с изопачени очертания...

1.Досега единственото относително сигурно нещо, до което съм достигнала в себепознанието си е, че аз се променям непрекъснато и проявявам качества, за които преди не съм подозирала или обратно, усещам отсъствие на нещо, което съм смятала за своя константа. Така че какво точно и как точно ще опозная окончателно? 2. Ако в себе себепознанието участват негативни емоции и има някакви критерии за харесване и нехаресване - това вече не е познание, а нагаждане към някакви стандарти - никак не препоръчвам. Лично е изпитано разрушителното действие на стандартите при познавателните процеси...

Добре дошла, Милена! Радваме се, че ти и твоето прекрасно ангелче сте между нас.

И аз се радвам, че разсъждаваме тук точно с този тон и разбиране. Примерът ми точно това имаше предвид - по моите наблюдения най-некомфортно се чувстват обикновено тези, който се съсредоточават изключително върху външната перфектност на играта и жертват вътрешната хармония между хората в кръга или респ. в лъча и пентаграма. И за да продължа примера - поучително е продължението - тази сестра постепенно спря да идва на паневритмия (по някакви лични причини), хората в курса и на поляната с всяка година се увеличават и непрекъснато идват нови хора, които се учат и на курса, и на поляната. Вече почти редовно сме повече от 10 и танцуваме все по свободно и все по-добре. Въпреки това и старите също продължаваме да се учим, но никога не забравяме първите си стъпки и трепети. Благодарни сме на всеки (напр. на Людмила Червенкова), които ни показват някои изтървани от нас тънкости и дори тази зима се каним да сложим в залата си огледала, за да наблюдаваме и изчистим движенията си. Това е един безкраен процес на усъвършенстване, който обаче, според скромното ми мнение, има две много важни правила: - всеки усъвършенства себе си и своята игра и помага на друг само ако той помоли за съвет. - с любов приемаме своите и на другите недостатъци и грешки по пътя на усъвършенстването и се учим от тях.

Всеки си има своето право, Всеволод. Ако ти не се чувстваш комфортно в непълен пентаграм, наистина е по-добре да не играеш в него, но това не означава, че другите, които с ентусиазъм и любов влизат в него и танцуват, грешат (според мен). Помня един случай от самото начало на нашата практика в Хасково. Бяхме 9 човека (едва започвахме тогава, бяхме малко и дори още не бяхме съвсем сигурни, но учителката ни по паневритмия ни подкрепяше да играем и да се учим всеки ден, всеки танц, да не се боим от грешки). Когато стигнахме до пентаграма, едната от сестрите се дръпна от групата като ужилена и каза, че непълния пентаграм има негативна енергия и не трябва да играем. Няколко от другите се поколебаха, но една млада сестра каза, че ние тогава никога няма да можем да играем и съвсем ще го забравим, а и на курса сме го играли и с 9 и с 8... колкото сме били. И решихме - който не се чувства добре, да не играе, а който иска, да започваме. Остана навън само сестрата, която смяташе непълния пентаграм за негативен. Изиграхме го много хармонично, имаше някаква светлина, която ни свързваше, и пеехме от сърце и сякаш летяхме. В един момент погледът ми падна върху сестрата, която ни наблюдаваше отстрани - на лицето и наистина бе изписано смущение и недоволство.....

Здравей Лора! За да стигнеш до Зекирица, трябва да отидеш до самия лифт на Паничище. малко след колелото на лифта има бариера. Там трябва да кажеш на охраната, че сте за лагера на братството на Зекирица, защото не пускат случайни хора (има опасност да се заблудят). Пътят се влошава прогресивно и накрая се превръща в черен път, по който колите на горското влачат трупи. Но ние и другите лагеруващи минаваме с натоварени опели, така че не е невъзможно. Ние оставихме шофьора да изкачи багажа без нас, за да не товарим излишно колата по неравния път и стигнахме пеш - около 4-5 км за вървене в гората са повече от приятно прекарване. Няма да се отклонявате никъде - вървите само по основния път - най-широкия. Малко преди финала пътят завива вляво и заобикаля една стръмнина. Веднага след като изкачите, се виждат табелите, на които пише, че се намирате на Зекирица. Колите могат да стигант до самия лагер - с каквото количество багаж ви е необходимо и можете дори да ги спрете до самата палатка. Имаше дори ванове-палатки. Лагерът не се вижда до последния момент, защото палатките почти всички са вътре сред дърветата. Трябва да излезете на една широка поляна, но има път и вътре в гората. Лагеруващите си строят тоалетни и ги поддържат в добра хигиена - там си има постоянен състав - много благи и весели хора от Бургас, Варна, Хасково и други градове. Поляната за Паневритмия е очарователна. Има извор, който лагеруващите са превърнали в чешма и не е далече от лагера - спокойно си носим туби не само за пиене, но и за къпане дори. Пере се до чешмата но се внимава да не се замърсява. Всеки сам се справя с отпадъците си - органичните се закопават в ями, а другите се събират и се изхвърлят в контейнерите в Паничище или в Сапарева баня. Ние тази година ще отидем за няколко дни през август, но нашите приятели ще постоят повече - с цялото семейство. В лагера има много деца, които играят заедно. Намират се и братя и сестри, които се занимават с тях. Ако имаш нужда от някаква специфична информация - питай, ще се опитам да бъда полезна ПП. Сега видях, че си от Варна - ако искаш, мога да ти намеря телефони на постоянно лагеруващи там семейства и братя и сестри от Варна.

Благодаря за поставения проблем с добродетелите... Ако в пентаграма има 5 човека, вече има 5 добродетели, нали? Вторият човек в двойката отразява и обогатява усещането за тази добродетел, но това, според мен не означава, че отсъствието му я изключва и нарушава хармонията между тях. Какви са били личните ми усещания, когато съм играла сама: - човек се усеща по-ангажиран и по-отговорен, защото играе за двамата. Когато напускам мястото си, за да го сменя със следващото, мислено оставям една част от мен на старото място и после си я "довеждам" при мен. Или - втори вариант (за който вече споменах) - през цялото време си визуализирам като партньор някой от отсъстващите, но близки ми братя или сестри, мислено играя с него и с любов му изпращам от светлината и силата на пентаграма. Случвало ни се е по-късно някой да спомене как е бил на друго място по времето, когато сме играли, но сякаш е бил с нас. Според мен има едно по-сериозно изпитание за играещите в пентаграма - това са нови хора, които не се ориентират все още в динамиката му и допускат грешки. Играта в един перфектен пентаграм, в който играят само можещи, е завладяваща, наистина. Ако обаче човек играе само в такива условия, свиква на това, че всеки си знае мястото и ролята и... усеща раздразнение, ако някой обърка нещо. Когато играем в не-идеални условия и ни се налага да помагаме деликатно, да прощаваме грешките на учещите се и вместо раздразнение да усещаме любов към тях и уважение за старанието и желанието - това мисля е един прекрасен урок за екипност и безусловна любов. И струва ми се - лично мнение - това е именно "да се научите да играете по правилата", за което говори Учителя - основното правило е безусловната любов и постигането на хармония "при всичките условия". На това ни учи и всяка една от добродетелите на Пентаграма.

07.07.2013 г. - 254. Сават Амон-Ра - 14 март 1926 г. София.Слънчева 14.07.2013 г. - 255. Закон на съпоставянето - 21 март 1926 г. София. Розалина 21.07.2013 г. - 256. Петте разумни - 28 март 1926 г. София.Слънчева 28.07.2013 г. - 257. Дава плод - 4 април 1926 г. София - Рассвет

Това с призовките - съвсем си е наред системата - проблемът е, че някои не ги четат при получаването или не ги приемат на сериозно... От каквото има нужда заминаващата си душа - така си заминава. Проблемът е, че никой от нас всъщност няма представа от какво ще има нужда душата му преди да си замине. А прощаването е доста по-трудна задачка от внезапното заминаване, като се замисля...

И все пак има... Още едно наблюдение - свекървите имат някакво странно нелогично очакване, че момичето ще се отнася с тях едва ли не по-задушевно от родното им дете и ако не го усещат по всяко време, започват едни грозни мисли... А младото момиче си има свой живот и свое гнездо, което създава по своя си начин - от свекървата ако има уважение на личното пространство и на свободата да си гради своя дом както и е красиво и добре - отношенията са нормални, приятелски.

Къде точно? И как ще го разпознаете?

Какво означава "чужд мъж" - има ли "мой мъж"? Аз не се чувствам нечия нито пък притежавам някого. Дядо поп, обаче му изнася да се притежаваме - притежаващите някого лесно се съгласяват да бъдат притежавани от друг...

Бъдете съвършени! Прекрасна беседа! Благодаря!

Мястото на красотата в природата Къде седи красотата в природата? В някаква съразмерност или в свободата без всякакви мерки? Ако ли понечим с ума си да я измерваме и сравняваме, все ще откриваме не-красотата на задушената в мерките ни природа. Ако сърцето просто се радва на каквото Е, а умът го следва, ще успее да съзре красотата в свободата на живота. Къде седи красотата на природата? А къде ли НЕ седи? Заловим ли се да се взираме и да избираме къде - да и къде - не, ще търсим с широко затворени очи и ще намерим сянката си. Ще пожелаем да застине времето, за да се любуваме на красотата на формата и не ще усетим диханието на Живота в нея. Красотата седи в изгубването на красотата и придобиването на новата красота - отново и отново....

Мечтите ни, молитвите ни, една по една започнаха да се сбъдват! Не могат да се намерят думи, с които да опиша преживяванията ни от неделя вечерта и понеделник сутринта! Огромна БЛАГОДАРНОСТ на Добринка Ставрева, Йоана Стратева, Радослав Николов и Ана Каралашева от всички нас!

Ние намерихме изход. - Когато останат по-малко от 5 човека, влизат в кръга и пеят, докато другите изпълняват Пенатаграма. - когато останат между 5-10 човека - участниците в непълния пентаграм си визуализират с много любов близък човек, който играе заедно с тях като партньор - усещането е невероятно! Различно е от хармонията на пълния пентаграм, но си има свое очарование и пълнота.

Всъщност темата бе замислена като идея за формиране и успешно функциониране на общности, основани на духовни принципи и база, които се самоподдържат БЕЗ помощта на администрация и администриране. Идеята вече бе започнала да се реализира успешно, когато реших да потърся мнението на повече съмишленици. Мина повече от година - експерименталната група продължава да процъфтява с прекрасни взаимоотношения и хармонично единство и съгласуваност на действията, без да е проявила ни най-малка нужда, желание или стремеж към някакво админстриране или създаване на структури. Очакваше се, че ако съставът се увеличи и дейността се обогати и усложни, ще се появи такава нужда, но за наша радост нищо подобно не се случи. В същото време контролната група с админстративна структура запази първоначалния си вид и състав и рамки на дейност. Очертава се изводът, че админстрацията по-скоро рамкира, отколкото да стимулира творческото развитие на общността. Засега не се потвърждава основният аргумент на защитниците на административната структура, че тя е необходима, за да се поддържат контакти и инфо-обмен между отдалечените общности. На практика съвременните средства за комуникация позволяват лесна комуникация и координация и без да има администрация. Последната по-скоро служи за контрол над комуникацията и координацията.

Това, че се търсят много работници за психиатрични клиники, означава само, че няма достатъчно желаещи и квалифицирани за тях. Изводът, че те са много, може да се направи само ако имаме броя им в няколко държави от категорията на Норвегия и сравним на глава от населението. Колкото до истината за други държави, склонна съм да не вярвам на съмнителни бг вестници, блогове и сайтове, а само на оригинални източници.

Много внимателно трябва да се подхожда към информация, дошла от устата на един човек и непроверена. Когато се запознахме с настоящия ми съпруг и аз споделих за своите интереси към учението на Учителя Петър Дънов, той ме изгледа с особен поглед и ме попита дали е вярно това, което се е говорело сред приятелите му от вуза - че сутрин по изгрев дъновистите се събирали тайно и играели някакво "голо хоро". Той се усъмнил малко, че му се видяло неразумно по хладината на изгрева да се разсъблича човек гол, ама знае ли се? Наскоро пък чухме, че съпругът на една сестра от София бил спокоен за нея, защото всички знаели, че мъжете, които ходят на Паневритмия били "обратни". И въобще небивалици може човек да чуе и пусне какви ли не.... Друг е въпросът дали им вярва и проверява ли. Колкото до случая - поучително е да се изгледа един контраклип в ютуб, който лично според мен е доста разумен, с доказателствен материал и разобличава целта, за която въпросната майка се "бори". Ето клипа - нека всеки чете, слуша и си състави своята лична преценка. Как живеят в Норвегия - истината за Бергсет За Канада - можете да ползвате преводача на Гугъл.