Донка

Тази тема по един особен начин прерасна от лична в значима тема за срама и страмежливостта по принцип. За притеснението, което човек може да изживява по различни поводи и за връзката между срамежливостта и самочувствието. Ето две крайни мнения: Предлагам вместо да се впускаме в даване на умни съвети към момичето, да поразсъждаваме върху този очевидно сериозен проблем за много хора. Мисля, че нашите разсъждения биха им помогнали много повече, отколкото съветите ни. И така: Срамът, страмежливостта - това агресивни състояния ли са или обратно - са признак на благородство и красива нежна душа? Каква е връзката (скритата и явната) между срама и самочувствието на човека? и... за каквото още се сетите...

Възможно е и да е успешен този метод - ще се радвам да споделят хора, които са го приложили с успех. За мен тази част с "отърваването" не сработи - оказа се, че боклукът, от който всеки път се отървавах, след време отново се трупаше... защото не ми го трупаха хората отвън, а моето старо аз отвътре. Когато последното се промени тотално и безвъзвратно, следващото ново аз имаше избор - или ще натрупа нов сорт боклук и ще го мъкне и рине с рев и скърцане на зъби, или ще внимава да не ръси карма около себе си и поне навреме ще чисти преди да се е събрало толкова, че да заболи... А какво след като простим на себе си, какво значи това - после какви ще сме, същите каквито сме били ли? Ако сме пак същите, значи това не е прошка... Помните ли какво си изричахме като невръстни момиченца: "Прощавай, мило другарче, вече няма да правя така"... А след като прощаването означава "вече няма да правя така", значи вече няма да съм човекът, който по някаква причина е правил така...

Докато осъзнаем как сме натрупали този дълг и докато не променим вътре в себе си това, което е предизвикало натрупването му. След тази вътрешна кардинална промяна, вече може да се каже, че новият човек, който се е "родил", вече не е същият, който е създал старата карма, т.е. тя е платена. Поне така го усещам лично - с опита си.

21.09.2013 - 22.09.2013 ПРОГРАМА СЪБОРНИ ДНИ - ХАСКОВО 21.09.2013 г. събота 17:00 - галерия „Модулор”, ул. „Оборище” 35; гр. Хасково Среща с Ина Дойнова – преподавател по Паневритмия, позната във всяко кътче на България, надарена с музикална и певческа дарба. Лекция: "Паневритмията през погледа на поколението което идва с Учителя" Концерт: музика от Учителя – изпълнител Ина Дойнова. 22.09.2013 г. неделя 07:00 – 07:30 посрещане на Изгрева на Слънцето край Кенана - сборен пункт на полянката за Паневритмия – 7:00 ч. 08:00 Празнична програма: Молитвена програма Беседа: „От север към юг” 22.09.1941 г. – от Съборно слово „Възможности за щастие” Упражнения от Учителя Празнична Паневритмия Закуска Концерт с песни от Учителя Братски обяд Каним всички приятели от цялата страна! За въпроси и уговаряне на нощувки в града (при братски семейства или по лично желание в хотел): Атанас Георгиев – тел. 0988867509 facebook Atanas Georgiev atanas.georgiev.165033@facebook.com Мария Дякова – тел. 0877272744 facebook МАРИЯ ДЯКОВА 100001096359688@facebook.com

Здравей мило момиче и добре дошла при нас Това, което усещаш като свой проблем, е познато на много хора от векове насам на пишещата тези редове, също. Изписани са дебели книги за него, но няма гаранция, че ако ги четеш, ще се спасиш от него. Както сочи положителният опит на хората, които са го преодоляли (не съм само аз), ключето е в една първа стъпка, която всеки е нужно да направи сам със себе си: да се изправи лице в лице със своето вътрешно аз (онова, което се срамува и не позволява да общуваш така, както ти се иска) и с цялата искреност, на която е способен човек към себе си да си отговори на въпроса: "От какво точно се срамувам/страхувам?" Можеш да си напишеш на един лист списък с нещата, които ще изскочат отвътре. Тъй като ще си сама със себе си, когато отговаряш, можеш да не бързаш и да си дадеш дни и дори седмици докато съставиш списъка. Всеки ден ще си го поглеждаш и ще проверяваш доколко искрена си била, когато си написала нещо вчера и дали не си замаскирала нещо. Постепенно ще изскачат неща, които в първите дни просто си "забравила" или с възмущение си отхвърлила отначало като невъзможни - тези последните са най-сериозните, тях е добре да проверяваш няколко пъти дали не са истина. После, когато списъкът придобие очертания и си го подредиш според своите усещания за сериозност на причината за срам/страх, можеш да потърсиш човек, с когото да споделиш тези свои открития за себе си - разбира се, ако и доколкото това е необходимо вече. Отначало ще ти се струва, че всяка една причина за страх/срам е напълно основателна - всъщност те наистина са много основателни и затова трябва да се разгледат внимателно една по една. Само така могат да се изкоренят. Ако само ги заравяш с пръст, те отново никнат, както вече си се убедила... Успех! Когато и да сме ти нужни, ние сме тук.

И земята ще се изпълни със знание Защото може би очакваме Любовта по своята изкуствена представа и не забелязваме, че тя вече е дошла по начина, най-добър за нас. По същата логика имаме своя лична представа как е редно да проявяваме и даваме Любов и често заради нея прикриваме и подтискаме истинската в себе си и я заместваме с някаква конвенционална, за която други да кажат "ето, този е добър и правилен човек", но растението, което поливаме, да изсъхне или да изгние от неподходящите ни грижи. Ако просто наблюдаваме своите растения и изучаваме всеки момент от какво се нуждаят, за да живеят пълноценно и не ги сравняваме с растенията на другите и с техните грижи... По живота на растенията ни ще познаем дали още Любов имаме...

Точно. Брат ми е еколог и снощи ми обясняваше процеса. Всъщност причината за появяването на блатната растителност са отпадъците от човешките жизнени функции - всякакви при това. Те отначало не са в езерата, разбира се, поддържа се хигиена, но през зимата и пролетта със снега всичко, което е било в повърхностния слой на почвата, се измива и стича в езерата, като така нарушава естетсвения химичен състав на водата в полза на организми, които процъфтяват в среда с изобилие на разлагщи се органични вещества. Веднъж започнал, процесът образува цикъл, защото първите водорасли и организми автоматино осигуряват следващата среда за новите. На тази надморска височина не би трябвало да има продължително и изобилно "наторяване" на почвата, което да попада във водата. Температурата и наистина забавя, но не спира развитието, а и организмите явно се приспособяват...

Научени сме да смесваме близостта с отнемането на свободата и навлизането в личното пространство на нашите приятели, за съжаление. Сега с колежката ми не се чувстваме длъжни да се съобразяваме една с друга и ни обединява спокойствието и свободата, с която общуваме. Тя знае, че аз я приемам такава, каквато е и че не очаквам от нея нищо, тя се научи на същото, а когато човек се научи на това, осъзнава, че така се живее много лесно и приятно. В същото време и двете знаем без да си казваме, че можем да разчитаме на другата на 100% и на искреност и на помощ и на дискретност, и на лоялност... на всичко.

Благодаря, марсин! ние нали си знаем, че е искрено - да му берат грижата тези дето го наричат подмазване - всеки подозира другия в това, на което самият той е способен. Но защо мнението на колежките е толкова важно за теб? Моята колежка и приятелка години наред напираше да ми е в услуга и помощ с мнението си, но в един момент разбра, че аз го уважавам, но доколкото нейното мнение ми говори за нейното състояние в момента - тя дълго не можеше да разбере как така не се съобразявам с мнението на другите хора, а само с моето. Накрая свикна и сега все по-рядко ми го споделя. В телефонните и разговори, обаче, чувам, че с други приятели го прави и то доста натрапчиво. Така че съвсем си е вярна приказката "каквото повикало, такова се обадило". Те държат една на друга на мненията си, зависят си от тях, аз съм вън от този кръг. И пак сме приятели и работим заедно. Възможно е. Съдбата ме събира с агресивни или лоши същества /по натал в картата си имам Марс опозиция на У7 /....значи или аз съм агресивна / по-малко вероятното за мен според мен и доколкото се познавам, но не го изключвам , разбира се / или ме стимулира да развивам умението да прощавам/ не съм от най-прощаващите,защото и не умея да приемам хората с техните слабости /....... Много ценни разсъждения - и аз съм си ги правила. Само да напомня, че под агресивност се разбират много неща. Например - обидчивостта е по-силна агресия от обиждането, стеснителността - по-агресивна от натрапничеството, да оставиш да те ударят и после да чувстваш другия виновен и агресивен е по-голяма агресия, отколкото да удариш ти самият, да угаждаме на другия е по-силна агресия отколкото да заставим другия да ни угажда и все в този смисъл.... Да добавя към интригите - те виреят там, където хората не са склонни да си казват истината един на друг. Ако човек покаже ясно, че "не си държи езика зад зъбите", а си казва всичко, което мисли и знае, интригантите сами го изхвърлят от схемите си и дори бягат от него като дявол от тамян

Марсин, познато ми звучи... що съм поила мишките вечер след работа... Докато осъзнах, че аз страдам, защото имам някакви очаквания към тези хора - очаквания за техния начин на мислене, за техните ценности и поведение, за нашите отношения. Някакви еталони за "добро" място, които, естествено, няма как да се покрият. В случая, агресията, която справедливо посочва Диди мъчи само човека, който я проявява, е в подсъзнателния опит да контролираме средата си и хората си. Да, когато го прочетох, възмутена хвърлих книгата - кой, аз, да контролирам??? ! - Не! Та аз съм толкова скромен човек, до стеснителност, върша и на хората работата, една дума напреки на никого не съм казала..... обаче плача вечер, защото не е така, както на мен би ми било по-приятно. Е то май по-добре да си бях казала истината, ако някой ме настъпи или най-добре навреме да дърпам крака преди да е успял да го направи, дори и да го дразни факта, че не може да ме настъпи... Вместо да се чувствам наранена, когато ми казват, че се ползвам със симпатиите на шефовете - защо да не кажа просто - да, това е самата истина, и аз ги заслужавам, защото се държа с тях приятелски, помагам им, разбирам ги и си върша работата с максимален професионализъм и старание. Просто винаги казвам истината - ама щяло да ги заболи и щели да говорят злобно после - ами това си е вече техен проблем... За хората, които с нещо в поведението си ни дразнят - има една техника - да видим ситуациите откъм комичната им страна - като театър и актьори - а погледнато отстрани наистина е много смешно, когато някой подскача и се опитва да напада като малко петле и особено когато гледа и говори злобно...

Юля, самият факт, че при заетостта ми "прописах" в тази тема и пожертвах други две (което няма как да знаеш) - говори за това, че поне се опитвам да влезна в твоите обувки и да потърся позитивен изход от тях. За мен в това се изразяват съчувствието и опита за помощ. Всъщност аз не се ангажирам да помагам на теб - ти си зрял и силен човек, аз по-скоро "проработвам" ситуацията, за да имам някаква начална готовност, ако попадна в подобна. Попадала съм, но поради моя характер и карма, за разлика от теб аз съм усещала силно съжаление. Последното е дори по-агресивно от осъждането, но вече съзнателно работя над запазването на уважението си дори към хората, които изглеждат както ти описваш... С мвм не спорим - ние сме приятелки и двете много уважаваме разликите в своите позиции и се учим една от друга - това е вече от години. Очаквам и тя да потвърди

Дао, on 22 Aug 2013 - 21:01, said: Приликата случайна ли е или търсена?... Или намерена?... някъде?

Как точно усети/осъзна, че твоето лично сърце е само имитация и твоят личен канал е запушен безвъзвратно? Може ли някакво лично преживяване? Как точно си осезавал нуждата, за която говориш? Можеш ли някак с думи да опишеш свои лични усещания?

Благодаря, Александър, за разбирането. Да влезе човек в обувките или кожата на другия човек, особено на този, който ни създава някакъв дискомфорт не означава да се откажем от своята позиция, но да разширим ъгъла на своя поглед към света. Да разберем поведението на другия не означава да го последваме, но помага да преодолеем порива да осъдим, да се възмутим, да излеем чернилката си... Човек не се мърси с това, което влиза в него, а с това, което излиза (излива се) от него самия.... В една от беседите през празничните дни имаше прекрасен откъс за това...

Излея ли чернилката, пак ще ми се събере - научих се да не я изливам докато не я филтрирам, докато не разбера защо НА МЕН ми е черно. Не е виновен другия, черното се ражда у мен - той само ми предоствя условята да го видя и усетя. Обикновено ми е черно, защото съм очаквала нещо по-различно, защото съм приемала, че той мисли, чувства, оценя и планира като мен... Аз не че го наритвам, просто си пазя личното пространство. Той и камъкът ни наритва крака, ако не го вземем предвид

Е, влизането в обувките на другия не само не изключва, а понякога предполага наритване по кокалчетата, защото този човек в този момент точно от това има нужда важно е да се нарита с любов...за нас си е важно, не за него. за него е важно да приеме наритването с любов.

Тази сутрин , също както вчера и миналия ден, имах усещането, че всяка дума в тези беседи е или отговор на мои лични въпроси, или въпроси, над които ми задават задачка да мисля и проверявам и прилагам през следващите месеци. И как се определя къде точно, на какво разстояние и от коя страна на злото трябва да застане човек, за да не изгаря, а да се ползва от него. И какво според вас, означава да се ползваме от злото... примери?

Според моите лични опитности ключът е в разбирането - да се научи човек да превключва от своята "кожа" или "обувки" (англ.) в тези на другия - особено на този, който не ни допада, дори ни дразни...Раздразнението изчезва като с магическа пръчка...

Единство в любовта Следователно знание, придобито без Любов, е непълноценно, изопачено... Ако мотивацията при усвояването на някакво знание или умение изключва безусловната любов, радостта от самото придобиване, то май е по-добре да не се придобива...

Сутрешен наряд 1. Химни на Слънцето 2. Новото битие - Ден втори 3. Добрата молитва 4. Прочит от Евангелията: - Матей 5:43-48 - Марк 4: 14-20 - Лука 14:7-11 - Йоан 16:12-15 5. Беседа: Проветряване - Беседа от Учителя, държана при седемте рилски езера, на 19 август, 6 ч. с. 1940г. 6. Формулата "Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй" 7. Песента "Благославяй, душе моя, Господа" 8. Поздравът на Братството Проветряване

Сутрешен наряд 1. Химни на Слънцето 2. Новото битие - Първи ден 3. Добрата молитва 4. Първо послание към коринтяни, гл. 13. 5. "Изучаване и приемане" - Беседа от Учителя, държана при седемте рилски езера, на 18 август, 1940 г. 6. Тайна молитва 7. Песента "Духът ми шепне това" 8. Господнята молитва 9. Поздравът на Братството 5. Беседата "Изучаване и приемане",

Юля, аз също възмутена съм захвърляла книгите му отначало, но после съм осъзнала, че той просто ме кара да погледна истината в очите - неудобната за мен истина. Ако аз наистина мога да приема, че човекът, към когото изпитвам човешка обич и с когото силно желая да бъда, но това е несподелено желание, има свой щастлив личен живот с друг човек, с взаимна обич и да не усещам негативни емоции, а да се радвам за тях и на тяхното щастие - това вече означава, че аз наистина обичам този човек, а не го желая като своя собственост. Или както ме научи един приятел (заради когото прилагах техниката) да обичаш човека това означава да го разбираш, да го подкрепяш и да го оставяш свободен. Е, аз си мислех че много го разбирам и много го подкрепям, но го правех по моите представи и той се чувстваше притиснат и обсебен. Лазарев ме научи, че често си мислим че разбираме другия, но всъщност само си градим свой личен образ за него и разбираме удобната си представа за него, а не самия човек. Ако сме в състояние да направим мислено това, което описах по-горе, това означава, че ние наистина го разбираме, подкрепме и оставяме свободен с безусловна любов към него. Опитът ми с тази техника досега е само положителен и то с неочаквано добри резултати. Все пак си струва да се опита без да се страхувате от болката и разочарованието от себе си - те са част от израстването ни и от промяната.

Сянка и реалност Благодаря!

Съжалявам, че виждам това едва сега. Надявам се да съм полезна все пак. Изпробвала съм една техника от Лазарев - със сериозен успех. Започва се с фантазиите за човешката любов между вас двамата, за която споменаваш, като запомняш чувството на щастие и блаженство, които изпитваш при тях. После си представяш, че този човек е заминал някъде много далече и не можеш да имаш никакви контакти с него, но знаеш, че има някакъв свой личен живот без теб - неизвестен за теб. При тази фантазия постепенно трябва да успееш да трансформираш болката и недоволството и копнежа да си с него физически със същото блаженство и щастие - този път предизвикани от мисълта, че той е щастлив някъде там без теб. на този етап човек осъзнава, че е изпитвал блаженството не защото е обичал човека до себе си, а защото човекът е бил с него, т.е. защото го е усещал като принадлежност на своя личен свят. Болката възниква от усещането, че сме изгубили тази вещ, която ни е носила щастието - но това означава, че сме присвоявали свободата на човека, когото сме обичали по човешки. Така на степени малко по малко си представяме все по-неприятни за нашата лична човешка любов ситуации и постепенно изравняваме усещанията си до онова блаженство в началната ситуация. Докато не сме сигурни, че сме я усетили, не продължаваме. Накрая се стига до ситуацията, в която си представяме как този човек е много щастлив и усеща това блаженство с друга жена и дори има щастливо семейство и съвсем е забравил за нашето съществуване - и отново изпитваме същото блаженство - защото човекът, когото обичаме е щастлив и свободен. Не е лесно, но много помага и не само за този конкретен случай. От опит. Успех.