Ради

Духът на Учителя се вселява в тялото на Петър Дънов когато става на 33 години. Аналогичен е процесът при Христос и Исус. Но ние тук говорим за просветлението, което постигаме в живота си, а не за процеса на Вселяване на Миров Учител на Земята, в тяло подготвено от Посветен. Смърт трябва да има при просветлението но това е смъртта на недостатъците, заблудите, грешките, невежеството,... А не нашата физическа смърт. По-подходящата дума е трансформация, а не смърт. Думата смърт все още има друга вибрация в нашият свят.

Да, трябва да развием сетиво за Истината.

Дали физическият ни живот ще бъде в мрак или светлина, зависи си от нас. За който е в мрак, нима мисли че със смъртта му идва светлина?

Идеята ми беше не да си играем на думи, а да кажа че класификации кой е намерил пътя, кой е търсещ и какво търси за въпроси от много висок порядък, често недостъпни и за самият субект. Често когато се чувстваме загубени, търсещи, паднали ние преодоляваме поредната трънлива пътека или препятствие по Пътя ни. Често напук на цялата ни увереност, че сме на прав път, след време оценяваме колко далече сме били. Пътят е вечен и безкраен, той няма извървяване и в това е красотата му.

Защо мислиш, че не го е открил?

Физическа смърт? Просветлението е Светлина в Ума.

Здравейте приятели, Любо, ако разгледаме нещата чисто духовно или окултно, а не географски, ни представляваме волята в славянската общност. Разбира се, чисто кръвно, ние не сме, или не сме чисти славяни, но тук говорим за мисия и качества - а не за нации. Българите се покровителстват от Същества, Йерархии и Същество- едно от имента е Господа на Силите. Свързани сме с Козирога, Съботата, Виолетовият цвят, също с тона Ми и Фа. При Фа (материалните условия) ни е спънката. За да проявим Волята и Силата, за да дадем здрава основа, ние триябва да направим синтез между ум и сърце, чувства и мисли - хармония трябва да има. Например западната култура, която си споменал има развит ум. Но няма сърце, емоции, този ум не е жив още. Оттам няма и Сила. Ума е фокусна точка между висшите светове иматериалният свят, чрез него те се проявват. И така се ражда синтеза, волята - която не противоречи на вътрешният (небесният) свят а е дете на хармонията между мисли и чувства. Тази сила концентрира в себе си, а не "разлива" навън - оттам като негативе идва разединението и материалните трудности. Зеленото, тонът Фа е това разливане на енергията, с което ние трябва да се справим. Липсата на зелено боди и до материални трудности и бедност на народа. Нещата са на малко по-високо ниво и са трудно за логически анализ, той не е достатъчен. Затова спирам дотук и само искам да допълня, че България има важна и трудна Мисия. Наскоро с колегите от екипа публикувахме в библиотеката един текст от Учителя Беинса Дуно - Призвание към народа ми, който препоръчвам на всички интересуващи ги темата, както и на всички българи. Успех на всички!

Първо е Любовта- тя е тази изначална Сила, която ражда нашата Сила (джедайската ). Няма ли Любов - няма Сила. Не ме разбирай грешно - аз също съм голям фен на Силата - ама много голям... Но тя идва от Любовта. Любовта ражда животът и силата. May the Force be with you

Лидерът също трябва да има доверие в своите хора.

Енергията е една, тя циркулира през нивата, независимо как я наричаме.

Няма официален и неофициален член Няма "членство" изобщо - това е братство от духовен характер. Разбира се, има организация на материален план, която необходима за подпомагането на многото общи дейности - Общество Бяло Братство. Съборът на Рила е Духовна школа и празник, всички хора, които се стремят към доброто и чистота са добре дошли . Разбира се, там (и по това време) енергиите са много мощни и човек трябва да е съзнателен за своите мисли, чувства и постъпки. Благословението е голямо, а и за всяко нещо има първи път

Има много йерархии, много богове, ангели, архангели, началства,...,власти, сили, престоли, херувими, серафими,... Само Един е този, от Когото ВСИЧКО произтича и Него ние познаваме по трите принципа, с които се проявява - Любов, Мъдрост и Истина. На тях се крепи цялото Битие. Но Битието е само част от този непознаваем Абсолют. Ами небитието? Този, Вечният не може да греши, абсолютно е съвършен! А дали и как грешат Йерархии, като гореизброените, мисля че ни е малко рано да отсъждаме и разберем. Принципно щом се развиват - може би грешат. Но какво означава това? Този тип "грешене", което ние знаем е атрибут на тримерния свят - такъв ни е аршина...

Да, българската култура е наистина много богата и наситена с духовна сила, която крие в себе си редица възможности. Но кога българите ще вдигнат глава и ще приемата Духа, с който са благословени?

"Най-древни" не описва културно наследство, а времеви хоризонт

И аз не го познавам. Прекалено динамично и разнообразно ми е ежедневието. Толкова, че на моменти си мечтая за този дракон

Здравейте приятели, въпроса за спорта и физическата активност е наистина интересен, особено в съчетание с духовния живот. Задачите на ежедневието непрекъснато ни притискат и поставят въпроса - кое по-напред - семейство, работа, приятели, хоби, спорт, духовни практики, почивка, учене,... Списъка е дълъг. Разбира се, когато човек е съзнателен в това което прави, то всичко се превръша в "духовно". Но все пак нека да сме конкретни. Аз също съм си задавал въпроси като Любо по-горе - трябва ли да отделяме време за спорт, като можем да използваме физическата деятелност за нещо по-полезно. Това е труден въпрос и за мен. Дълги години съм тренирал киокушин кай карате (irresistible, не си права за шотокана - но това е друга тема ), боди билдинг, плуване... Сега, разбира се, нямам грам време. Предпочитам разходка на планина или малко дворна работа на вилата. Защото са по-полезни. Но всички малко или много знаем, че спорта развива много качества у човека - дисциплина, воля, концентрация, колективно чувство, борбеност, понасяне на успехи и неуспехи... Това е несъмнено. Но остава въпроса кога е правилното време затова - като младеж или като "възрастен" (изключвам професионалистите разбира се)? Защото когато имаш семейство, духовен живот, кариера, бизнес е трудно наистина да плуваш 2 часа 3-4 пъти седмично. Но все пак знаем, че човек трябва да се движи... Ще е интересно, ако някой е имал търпение да изчете тия дълги писания, да си каже мнението

Когато има Любов, и дългото разстояние и ежедневната близост са добре за една връзка. Тук нито за изневери, нито за омръзване не можем да говорим. Всичко е за добро. Примерно разстоянието усилва вътрешната връзка, близостта - това целта и на двете половинки. Няма ли я Любовта обаче са възможни много сценарии, но нито един от тях не е хубав. Много Любов на всички!

Здравейте приятели, тук Благост е маркирала един важен момент - къщи, вили, коли,... Разбира се, не всеки ги има, но като цяло българите гледат веднага да си похарчат парите за такива неща. Това си има своите обяснения, разбира се. Но трябва да разберем, че докато влагаме парите си в разходи и пасиви, а не в активи - няма да сме богати и независими. Всяко нещо което не носи пари, а изисква такива е пасив или разход. Всяко нещо което ни носи пари е актив - бизнес, инвестиции, депозити, оборудване,... Това разбира се, е по -трудно - изисква мислене, въображение, смелост, амбиция, характер и дисциплина, много усилия. Но това е пътя, за владеем ние парите, а не те нас. Парите да работят за нас, а не ние за тях. Трябва да познаваме законите, на които те се подчиняват - а те са чисто духовни и природни закони - повярвайте ми. Защото те са материята, а ние - Духа. Всеки тук знае кое е водещото. Пожелавам на всички порталци да развият необходимите качества, за да се радват на духовно и материално благополучие, и свобода.

Добър пример

Sony, всичко е важно в този живот. Не съжалявай, че си го написала - напротив! Желая ти успех!

Всеки си тълкува май както му изнася. Ми давайте тогава яко алкохол, наркотици, цигари, всякакви отрови - те са външно и не могат да ни осквернят...

Да - хармония между чувства и мисли! Само с чувства са животните, само с мисли - няма съдържание, няма живот. Тази хармония дава живот на волята, подтиква ни към реализация.

Да, например в "Анна Каренина" е описано преживяване на объръщението на човешката душа към Бога, чрез главния герой. За Толстой съм чувал, че бил прероденият Сократ.

Иване, това с думите - може би не разбрах напълно по какъв повод го казваш. Затова ще ти отговоря така : За мен мениджмънта е ежедневна действителност, а не думи. Орлин също е споделил своя личен опит и виждане по темата. Но принципно си прав, че е много важно и задължително нещата да не останат само на думи и добри намерения, а да бъдат реализирани на практика. Колкото и "трудно" (с и без кавички) да е това.

В реалността мениджмънта е винаги по-динамичен и гъвкав, реагиращ според особеностите на екипа, целите и бизнеса. Хората в една фирма задължително трябва да бъдат управлявани справедливо.