Един поздрав за всички приятели в Христа - част от поема на Николай Райнов :
Иисус Христос
Последен от боговете
1
Христос – алмазена Змия, извита
По звездното небе на всички векове.
Аз искам – огнено длето в гранита
На изполинския обелиск да изкове
Лъчиста извивка
На светлата Змия
Обвила в звездна сянка цялата земя.
Аз искам лъчезарната Змия от камък да извая
И с изумруди да обкитя гъвкавата низ
От пръстени : да трепне жарствена омая
В мощта на поглед властен и лъчист.
Погледна ни апостоли, апостоли бездомни, и се вкаменихме
Пред огннеия лик на въплътено Слово.
От слънчеви потири звездно вино пихме –
Лъчи и пламъци на жъртвата Христова.
Пророчески език
Обжегна се огън дух новороден.
През бездни от светлик поведохме народа
Към Царството Господню:
От мрачни преизподни
Към светозарния чертог на въплътено Слово.
Аз искам лъчезарната Змия от камък да извая
И с аметисти да напъстря светъл низ
От люспи, но властта на млата късо трае:
Не светва под длетото погледа лъчист.
Обходихме света, дванадесет апостоли бездомни,
Творихме рай сред мъката
На всеки пъкъл,
Простряхме невод от лъчи по цялата вселена –
Да уловим душите заблудени,
Които плачат, хълцат, стенят,
Притиснати от ноктите на вечното страдание.
И ние, уморени странници
Към слънчеви земи,
Към светозарния чертог на въплътено Слово,
Събрахме вси души, обречени на жертва,
И ги поведохме по светлата пътека.
2
Залутани влъхви низ мрачна пустиня
Друм тежък минават в среднощна тъма.
Звезда огнелика ги води.
Рой звезден се сипна, стопи се. Отмина
И глух полунощ. Притихна земята,
Заспаха стозвездни кервани.
“Къде е Духа, що изходи
на Тайната пътя към огнена скиния?”
Мълчат мрачините,
Задиплени в тежки савани,
От скръб изтъкани.
Най-сетне звездата се спря
Навръх планината, що дига гранитно чело
Над ширни пустинни.
Пръст огнен разсече небесното лоно,
Зорница червена изгря –
И рукнаха звездни порои ;
И кипна море от обрадвани песни,
От звуци тържествени, строги, магесани,
Които отвеждат душата в чертога небесен,
В алмазния трем на предвечното Слово.
Вечни Поеми
Песни за човека и земята
Издателство Стоян Атанасов
София, 1928