Ради

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) дойде в началото на миналия век, за да ни даде едно Божествено учение, да ни покаже методите за духовно развитие, които са абсолютно необходими особено в този момент, когато на Земята се извършва мощен процес на трансформация. Или както Учителя казва, настъпва Космичната пролет и нашата душа започва да се събужда от дълбок зимен сън. Навсякъде в света активно се работи за пробуждане на глобалното съзнание като важно изискване за преживяване в критичния космичен период на преход, в който сега се намираме. С Паневритмията това може да се постигне по естествен начин – с хармонични движения, изпълнени в молитвено състояние, под звуците на музика, която е израз на един висш космичен ритъм. Паневритмията е Божествен дар, свален от Небето чрез Учителя. Той казва: „Паневритмията е челният отряд на моето учение.” Тя се възприема най-лесно и с любов от всички, затова именно чрез нея много хора се запознаха и с учението. Включиш ли се в нейния животворен кръг, преживееш ли магията на Паневритмията, трудно е да я забравиш. Според Учителя: „Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, която в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота.” (Непубликувани записки на Боян Боев) „Паневритмията тонира човека, организира и хармонира вътрешните му сили, координира ги и ги насочва към разумен живот.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 18) „Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с разумната Природа”. (Непубликувани записки на Боян Боев) Паневритмията се играе и преживява на много нива – физическо, емоционално, ментално, духовно, Божествено. Смисълът е ние да сме будни на всички тези нива, те да са живи в нас, взаимосвързани и хармонично проявени. „Човек може да прави красиво и плавно паневритмичните движения, като в момента мисли, чувства и постъпва добре.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 18) Механичното изпълнение на движенията само на физическия план още не е истинската Паневритмия. Физическите движения са много красиви, изящни и пластични. Прекрасната музика ни вдъхновява и извисява. Това безспорно спомага за хармоничното развитие на нашето тяло, но Паневритмията има и друго, много по-дълбоко значение – да пробуди душите за новите идеи, за новата култура, която идва на Земята. Учителя казва: „Паневритмията не е обикновен танц, в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура. В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 31) И тя започва с упражнението „Пробуждане”, което означава, че: „Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 33) „Паневритмията събужда Божественото естество в човека.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 21) „Чрез тия игри (Паневритмията), които упражняват толкова повече своето въздействие, колкото по-съсредоточено и съзнателно се изпълняват, се съдейства за покълването и израстването на вложените скъпи дарове в душата на всеки човек.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 7) В основата на Паневритмията лежат седем основни принципа: принцип на разумността, принцип на съответствието, принцип на трептенията или движенията, принцип на полярност, двойственост, принцип на ритъма, принцип за причини и последствия и принцип за единство или сродство. „Паневритмията се основава на законите на съответствие между идея, дума, музика и движение. Защото само когато движенията строго съответстват на думите и музиката, ще имаме онова възродително действие върху човека.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 14) „В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили на човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 16) „Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и използването им за неговия духовен растеж.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 32). Паневритмията, дадена от Учителя, е за еволюционния период и съответства на днешната епоха на развитието на човечеството. Тя е в хармония с изгряващите сили в човека и живота, събужда ги и ги активира. Според Учителя изгряващите сили са: добро, справедливост, разумност, хармония, братство, свобода и космична любов. „Доброто е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се гради разумният живот. Съграденото върху доброто е неразрушимо.” „Справедливостта е хубавото разпределение на светлината, топлината, силата, на всички блага, с които природата тъй щедро дарява. Справедливостта е условие за правилен растеж, естествен развой и възход.” „Разумността е целесъобразно употребление на светлината, топлината, силата и на всички други блага. Само там, дето цари разумността, има плодове. В разумността влиза великата Мъдрост, великото Знание, което разкрива силите, законите и методите за работа.” „Всички същества представляват велик космичен оркестър. И когато между тях има хармония, тогава великият диригент ще изкара чрез този оркестър музиката на разумния живот, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъл, на своята любов.” „Иде култура на братство на всички народи. Тази идея изгрява в днешната епоха в съзнанието на човечеството.” „Свободата е премахване на всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божественото естество на човека да се изяви в света с всичката си красота, блясък и размах.” „Космичната любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Космичната любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота.” „Паневритмията подготвя пътя за нов и красив живот, който иде – на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на космична любов.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 27-30) Всяко упражнение от Паневритмията има дълбок духовен смисъл и символика. „Всичките двадесет и осем паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 32). С всяко упражнение учим определени принципи, закони и правила от учението, върху които се основава Паневритмията. И не е достатъчно само да знаем, че всичко това е така, но и да си изработим съответни критерии, дали ние го правим и как го правим. Според един пример от Учителя едно число като 10. . . 100. . . 1000 и т.н. колкото повече нули има, толкова по-голяма е стойността му, но ако няма единица отпред, това число е нула. По същия начин ние можем да изпълняваме перфектно физическите движения на Паневритмията, но ако не ги одухотворим, ако не поставим единицата отпред – духовната същност и сила на Паневритмията, тя ще се превърне в механичен сбор от движения, а с това се загубва и нейната основна стойност. За съжаление някои дори смятат, че духовният елемент е отживелица. А Учителя казва: „Играта (на Паневритмията) е средство за израз на духовното; ритмиката на телесната игра ни води до ритмиката на нашия духовен живот.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 6) „Силата на човека стои в концентрирането при упражненията. Правете Паневритмичните упражнения с Любов, със сърце, а не механически. В последния случай няма никаква полза”. (Непубликувани записки на Боян Боев) „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание, забележи ли, че няма, не взема участие, а щом е тaка, то всичката работа на човека отива напразно; тя е механична.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 28). Ние искаме да споделим с другите, да разпространим учението и Паневритмията – това, което сме научили и преживели. Известен е случаят, когато един ученик пита Учителя как да разпространява учението и той му отговаря – „като теменужките, скрити под дърветата в гората”. И ние трябва да работим по този начин. Нашите светли мисли, благородни чувства и безкористни дела са именно този аромат на теменужките. Вижда се, че за да се разпространи учението по верния начин, ние самите трябва да ухаем като теменужките, т.е. да бъдем носители на това учение, да живеем според неговите принципи и правила, да излъчваме това с цялото си същество. Това важи най-вече за Паневритмията, тъй като тя най-масово се разпространява. От всичко публикувано досега – в масмедиите, формиране на фондации, защита на дипломни работи, видеофилми, интернет и т.н., също така и живата игра – ясно личи, че всеки е възприел Паневритмията така, както той я усеща и разбира в зависимост от своето ниво на развитие. Това е естествено и нормално, ние сме на различно духовно ниво и в това няма нищо лошо – едни сега започват, а други са по-напреднали. Учителя казва: (19 август 1927 г., сп. „Сила и живот” 1995 г., бр. 1-2, с. 49) „Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните и по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно напредване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг, ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият ученик трябва да се отнася с почитание към по-възрастния. Аз искам да разрешите всички мъчнотии в живота и всеки, който преодолее най-големите мъчнотии, има моето уважение.” Обаче проблемът се явява, когато някои хора, непознаващи учението на Учителя или токущо навлизащи в това учение, опитвайки се да адаптират Паневритмията за тяхното ниво и начин на живот, налагат тази адаптация на другите, обучават деца и т.н. Те представят само тяхната „самоволна игра” за „истинската” Паневритмия. Промените и отклоненията, направени в Паневритмията, рефлектират на по-висшите й нива. Това пречи на правилното протичане на енергиите от духовните сфери и Паневритмията не може да изпълни основното си предназначение. Когато играем Паневритмия, ние сме концентрирани, мисълта ни е насочена към Възвишеното, кьм Божественото; ние правим непрестанен обмен с живата Природа и с околния свят, и ако някои от участниците имат негативно отношение към всичко това, не могат да го усетят и не го приемат, те сериозно пречат на цялостната игра. Оттук и отговорността, която носим, с какви мисли и чувства ще влезем в живия Паневритмичен кръг. Учителя е бил строг в това отношение дори и към малки пропуски. Така например една сестра разказва следното: „Веднъж, когато играехме Паневритмия, един брат правеше забележки на другите. След като Паневритмията свърши, ние отидохме да целунем ръка на Учителя. Когато този брат се приближи, Учителя си дръпна ръката и му каза: „Брат, Вие не играхте Паневритмия.” „ Учителю, играх” – отговаря братът. Рекох: „Не сте записан горе.” (вж. беседата „Имената ви са записани”, Свещеният огън, съборни беседи 1926 г., с. 101-128). Именно поради това се налага да бъдат изложени тези факти, колкото и болезнени да са те, за да се помогне на много души, които търсят верния път, да се ориентират и направят своя избор, какви източници да ползват и от кого да учат Паневритмия. Още веднъж трябва да подчертаем, че Паневритмията е мощен метод за духовно развитие и не може да бъде принизен до нивото на обикновените гимнастически упражнения. Според Учителя: „Паневритмията – това е висш метод, който сега трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото и човечеството. Хармоничните движения на Паневритмията са във връзка с човешките мисли и чувства; иначе движенията ще бъдат механични, няма да имат онова възбудително, обновително влияние върху ума и душата.” (Непубликувани записки на Боян Боев) Учителя препоръчва Паневритмията да се играе от деца в училищата с цел духовно повдигане, пробуждане на Божественото, посяване на духовния елемент в крехкото детско съзнание. За да се изпълни това, трябва да има добре подготвени преподаватели и съответни учебни помагала. За учители по Паневритмия в училищата трябва да бъдат поканени само хора с изработени духовни качества и излъчване, което те да могат да предадат на децата. Хората, които могат да подготвят преподаватели за училищата, трябва да познават учението и Паневритмията, да са я играли и проучвали поне двадесет години или през целия си живот, да са били добре подготвени от учениците на Учителя, очевидци на даването на Паневритмията. Физическите движения могат да се научат за кратък период, но духовното осмисляне, което е невъзможо без познаване на учението, е дълъг процес. И тъй като Паневритмията е непреривно и преливащо се движение, то трудно може да се опише и възпроизведе с думи, а може само да се предаде на живо от хора, които носят духовната същност на Паневритмията, така както ние сме я научили от по-възрастните ученици на Учителя. Учебните помагала за децата трябва да бъдат написани на ясен и достъпен език от хора, които познават и са носители на духовния смисъл на Паневритмията. За да се изпълни основната цел на въвеждането на Паневритмията в училищата, най-важното изискване е в учебните ръководства и видеофилмите да бъде вложена духовната сила и благословение на Паневритмията, което ще даде тласък и вдъхновение за пробуждане, израстване и развитие на духовните заложби у децата, а така също и у възрастните. Учителя казва: „Най първо научете музиката и упражненията, а после теорията.” (Непубликувани записки на Боян Боев). Вече двадесет години след 10 ноември 1989 г. Паневритмията свободно се играе, изучава и разпространява. Движенията в общи линии се знаят, но крайно време е да се обърне повече внимание на духовния смисъл и същност, а за това се изисква сериозно проучване и прилагане учението на Учителя, а също така и интензивна вътрешна работа. Макар и трудно, но е необходимо да си изработим верни критерии за точната игра на Паневритмията не само на физическия план, но и на другите, по-високи нива, които са много важни. Когато започнем да работим в тази посока, непременно ще постигнем резултати. Всички минават по този път. Да вървим напред „стъпка по стъпка”, всеки ден да правим по едно добро, да изпращаме по една светла мисъл и по едно топло чувство към нашите приятели и близки. Да работим вътрешно, да придобиваме добродетели като търпение, милосърдие, любов към Бога и т.н. Обаче за да влезе любовта у нас, се изисква да имаме абсолютна чистота, а това означава, че трябва да сме вегетарианци, да се въздържаме от алкохол, наркотици, аморален живот и т.н. Това е свързано със символиката на деветото упражнение на Паневритмията „Чистене”. Учителя казва: „Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е космичната любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на космичната любов!” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 30) За да можем ясно да съзнаваме дали играем и преживяваме правилно Паневритмията, ние трябва да се научим да живеем разумно и да постъпваме справедливо; да работим усърдно за изграждане на истински братски и сестрински отношения; да въдворим хармонията, като всеки намери своето място, осъзнае и изпълнява своята мисия като малка частица от Цялото. „Кога човек е в хармония с това Цяло, с този космичен организъм, за да приеме неговия ритъм, неговия пулс? Когато е добър, справедлив и разумен, когато тече през него любовта, понеже разумността и любовта са основните принципи, които царуват в природата. Когато човек е в хармония с Цялото, тогава ритъмът, линиите на космичната Паневритмия се преливат в него, изразяват се чрез него.” (Учителя, „Паневритмия”, 1941, с. 18) За постигане на хармонията се изисква много работа и търпение. Съзнателната игра на Паневритмията съществено допринася за това. При всяко отклонение настъпва дисхармония и конфронтации, затова трябва да сме будни, да усетим в какво грешим и веднага да възстановим хармонията. Това е изключително деликатен въпрос и изисква много любов в нашите отношения, дълбоко познаване и разбиране на учението и решаване на конкретно възникналите проблеми според основните принципи и правила, дадени от Учителя. Да пристъпим с благоговение и молитва към Паневритмията, да концентрираме мисълта си към духовния смисъл на упражненията, да изпитваме възвишени чувства, любов към Бога, обич към ближните, радостта ни да прелива. Да свещенодействаме, когато играем. Да се слеем с хармонията на цялата Вселена, да усетим вечния ритъм. Учителя казва: „Основната идея, която трябва да занимава съзнанието по време на изпълняването на Паневритмията,е идеята за Бога, за вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото слънце и за пробуждането на душата.” (Боян Боев, „Акордиране на човешката душа”, том ІІІ, 2001, с. 32) Само при този начин на игра ще настъпят дълбоки вътрешни промени в цялото ни същество, ние ще се отворим за Божественото. То като мощна сила ще протече през нас и ще ни пробуди за един нов живот в една Нова епоха, която сега започва. Ние ще израснем духовно, добродетелите ни ще оживеят и ще започнат да работят у нас. И само тогава хармоничните движения на Паневритмията могат да окажат своето магическо въздействие и благословение, т.е. Паневритмията ще може да изпълни основното си предназначение на свещен танц за пробуждане и разцъфтяване на човешката душа.

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. (1) С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е.(2) Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал.(3) Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България. Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ. (4) Вие – търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.(5) Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия.(6) Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси.(7) Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне.“(8) България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство.(9) На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ легло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на слънцето.“(10) Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от 1,500 години насам българите са направили 150 войни. Питам: За тия падения и нещастия на България аз ли съм виновен? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но както ги зная аз в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2,000 години.(11) Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща.(12) Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. - Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни.(13) Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”. Богомилите сега идат отново и животът сега минава в нова фаза. (14) С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата. Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество - твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство - наказание за гонението против богомилите. Един брат попита: - Богомилското движение има ли връзка с нашето движение? - Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същи велик център на Бялото Братство. В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено. (15) Съставител: Радислав Кондаков

Днес е модерно да се говори и пише за силата на мисълта, за това, че творческата мощ и потенциалът да сме свободни и щастливи се таят вътре в самите нас, но не би било честно да твърдим същото за мрачните времена на Средновековието. И който е дръзвал да оспори църковно – религиозните догми е заплащал твърде скъпо – с живота си. Щастливци сред подобни смелчаци са Богомилите, защото пламъците от кладите им разпалват огъня на Реформацията, осветил и изгорил безумието и жестокостта на тъмната епоха. Но идеята ми не е да правя обзор на Богомилското учение, и за да бъда коректен към заглавието, минавам незабавно към темата. Степените са им били три – оглашени, верующи и съвършени. Първите, понеже са били главно слушатели, ще оставим настрана и ще се насочим към вярващите и тяхната основна задача – нравствена чистота. Пречистването и себевладеенето са били основен критерий, за да могат да бъдат избрани и посветени в степените на съвършенството. Защото там се е усвоявала силата на мисълта, често наричана и магия, а боравенето с нея било голяма отговорност и изкушение. Ако не вярвате, спомнете си джедаите. Шегувам се. Всъщност не се шегувам – тези, които използват енергията за користни и манипулативни цели ги наричат ситски лордове, но всеки има свободата да избере от коя страна на Силата да застане. Богомилите са насочвали съзнателно умствената си и духовна мощ за въздействие и помагане, както в личен, така и в социално – обществен план. Но за тази цел мисълта, освен пречистена, трябва да бъде и силна, иначе всичко се свършва с мечтите, а не се явява в материалния свят, както те са искали. Сред методите, които Богомилите са използвали за пречистване и усилване на мисълта, са: - Посрещане на изгрева на Слънцето - Възприемане на природните сили като живи; единство на духовното и материалното - Музика и свещени песни - Вегетарианска храна и водене на природосъобразен живот, използване на билки - Изучаване на различни „тайни” науки - Молитва и медитация - Символично и творческо тълкуване на Писанията - Активно участие на обществената и социална сцена, живот в комуни, братски обяди и вечери и т.н. - Практикуване на сакрални ритуали и използване на различни магически символи – Пентаграм, Свастика, елипси и концентрични окръжности - Често ходене в планините, считали са ги за резервоари на жизнена енергия Радислав Кондаков

Историята счита, че „Стефанит и Ихнилат” е преведена на български през 13 век, на база на гръцкия вариант, който пък е бил поръчан от император Алексей I Комнин през 80-те години на 11 век. Книгата е също така една от свещените за богомилското учение. Липсват данни дали богомилите са направили по-ранен превод на преданията, но те са ползвали това, което получават през 928г. от двамата непознати сирийци, при основаване на движението в манастира св. Параскева. Няма как да сме сигурни дали това е вариантът, известен като „Калила и Димна”, който и до днес се приема за едно от най-забележителните произведения на арабската средновековна литература. Най-вероятно не е, но определено трябва да се отбележи, че именно „Калила и Димна” е използвана от византиеца Симеон Сит, за да се появи на бял свят „Стефанит и Ихнилат” на гръцки, който, както стана ясно по-горе, е родителят на българската версия. Ако направим крачка назад, ще разберем, че благодарение на един сириец – несторианин, известен като християнският свещеник Буд, около 570г. вече има превод на старосирийски, който е в десет части и се счита за изключително близък до санскритския оригинал. А в случая, под названието „санскритски оригинал” са скрити версиите на загубения първоизточник – „Панчатантра”. В този ход на мисли е съвсем възможно копието на двамата странници от Изток в Св. Параскева да има съдържание близко до това, което е изписало перото на преподобния Буд. Но в крайна сметка, от двете версии, ще изберем трета. Според един от най-големите изследователи на богомилите, проф. Николай Райнов, те получават различен вариант на легендата, и в случая е най-удачно е да прочетем самия Райнов: В богомилската легенда “Стефанит и Ихнилат”, където Бикът /Земята/ и Лъвът /Огънят/, символизиращи Двата полюса на Мировата Змия, водят беседа, се казва: “… Да, ти ще влезеш. В най-съкровеното ще влезеш ти: но – дали Езикът ти носи язвите на света, дали Бедрата ти знаят проказата на чуждия грях, дали Шията ти усеща студеното острие на ножа, който виси над човешката престъпност? И ти намажи с Елей рогата си; на бедрата ти ще сложат подпоясник от бодлива Папрат; на гърлото ти – верига от Скорпии, на твоето виме – венец от Змии…И започни навлизането в Долината на страха, догдето твоята желязна подкова стане Змия, гвоздеите – Язви, юздата – Жило, поводът – съскащ разцепен Язик, хомотът – паст на гладен Лъв…И започни навлизането, за да спреш в часа, когато заговори Вселената, когато цялата Вселена заговори, че е тъмно, че е много тъмно на Земята, на Небето, в Бездните и в поднебесните Щерни…И тогава започни да се отдалечаваш…!” „…Според “Стефанит и Ихнилат”, Седем Царя търсят любовта на Балкиза, а Соломон е осмият. Но деветият цар само ще я овладее – неговото име е Горатремас и числовното му значение е десетка – числото на Осъществено Творческо Слово, отдето ясно личи, че Балкиза е съпругата на Възкръсналия Христа, Суламит – по египетската традиция. Защото : 3+70+100+1+300+100+5+40+1+200=320=10, а десетката е ключът на Великото Дело във Вселената…” И нещо много любопитно, а именно данни за книга с коментари за „Стефанит Ихнилат”, написана от Боян Мага и озаглавена по същия начин: „…Освен това, тъкмо тогава Боян написал бележитите “Предания за Стефанит и Ихнилат”, които са най- добрият и най-дълбокият коментар за легендата под същото име, 12 книги, 800 листа, диктувани на четиримата ученика: Симеон Антипа, Никита Странник, Василий Византиец и Хамерун Добровницки. Книгата е писана пет месеца. Подвързана с кожа от девствен бик, окована в злато, украсена със седем скъпи камъка, тази книга сега краси един олтар в Малта, в залата на посветените…” В заключение и за сравнение, ще се върнем на българския превод на „Стефанит и Ихнилат”, който, макар и различен от варианта, ползван от богомилите, неизбежно е роднина на индийския сборник „Панчатантра”. Повестта е изградена от отделни фолклорни разкази за животни, които, макар и незабележимо, са споени в едно цяло. Те биха изглеждали твърде наивни пред критическия съвременен взор, но не трябва да забравяме, че именно чрез универсалния образен език на приказките и притчите, мъдреците и посветените от различни епохи за завещавали посланията си на човечеството. Ето и цитати от старобългарската версия, в превод на Светлина Николова: „Заедно с другите животни там се намирали и два звяра: единият наричан Стефанит, а пък другият – Ихнилат. Те се различавали помежду си. И двамата били мъдри, обаче Ихнилат бил някак си лукав по душа и умеел да постъпва така, че да постига целта си. … Майката на лъва рекла: „Чух от един, който заслужава доверие, че Ихнилат е оклеветил пред вола поради завист.” А лъвът попитал: „ Кой е този, който ти каза?” Тя отговорила: „Трябва да се запазват тайните на онези, които обичаме, защото който не пази тайна, безчести своята съвест и посрамва доверието.” Това е „Стефанит и Ихнилат” – между добродетелта и безчестието. Радислав Кондаков Използвана литература: 1. Светлина Николова – съставителство, предговор, новобългарски превод и коментар; „Стефанит и Ихнилат” – „Видения из древна България”; Издателство ИК “Гал-Ико” 2. Райнов, Николай; „Богомилство и богомили”, неиздаден труд

Ако някоя безлунна нощ завари теб, страннико, между езерата Рилски и ти склопиш очи, надвит от сън безпаметен, то шеметният танц на падащи звезди ще ти разкрие тайна, която няма да разкажеш никому. Ще видиш тогава жена и мъж, по-снажни от тополи, а сърцата им – горещи от любов. Живеели сред дъхави цветя, нашарили зеления килим, под зоркия поглед на скалисти, недостъпни върхове. Вода от бистрите потоци, плодове от щедрите дървета и обич от планинската душа – дар за младите влюбени. А щастието им благодаряло на боговете и карало въздуха да трепти. Пътници от близо и далеч, канени и неочаквани, спирали да се насладят на красотата неземна и гостоприемството на домакините. Но в черна нощ, покварени същества, със сърца, проядени от злоба, повлечени от камъка на завистта, нападнали щастливото семейство. Дълго бранил младият гигант невеста и дом, земята потънала в кървава пяна, червени реки удавили цветята, бурни ветрове изтръгнали дърветата и мътни облаци скрили луната. Но отстъпил пред пълчищата на заранта, паднал покосен пред очите на любимата и горчив писък счупил въздуха. Вода потекла от очите й, бисерна и чиста, макар и от отровна скръб родена. И чули виковете й боговете, прогонили духовете на мрак и сянка, а сълзите й в седем езера събрали – спомен за обичта на великаните. Най-високото кръстили Шемхаа – Главата, за да дарява с мъдрост хора и ангели. След него идвало Сърцето, с шепот по-нежен от звук на арфа и песен на самодиви, и там бляскаво любовта танцувала. Петото назовали Махабур – “Големият и Силният”, за да брани правото на слабия, а следващото създали двойно – като близнаци, и от него ухаело на приятелство. Третото нарекли Балдер-Дару, което значело “Онзи, Който дава благата”, и ехтяла в него песента на скалите, а долното Елбур – да се оглеждат в него звездите и да бъде на доброто облог. И накрая, първото кръстили Махарзи – за да напоят останалите шест земята. Отразиш ли се и в Седемте, ти ще се събудиш, страннико, а каменни фигури на жена и мъж, в скала отлени, ще се вторачат в теб – да ти припомнят далечен и забравен сън. Радислав Кондаков

Не разбирам, добро ли това е: светлина безпределите вае; и кръжат полилеите звездни, и целуват се вихри и бездни - ала Ти си ми, Ти си едничка ясно слънце, и въздух – и всичко! Ти за мене си ада и рая, но добро ли е туй, аз не зная… О богиньо света, нежнолика! Само в Тебе вселената блика - и през дверите мои безмълвни дъх на хиляди рози ме пълни… Но без теб да се срива светът, и надолу слънца да летят, и да рухват безброй ореоли - туй какво е, не зная. Добро ли? Само миг да помислиш за мене – и простора престава да стене! С толко мощ Твоя дух ме зове, че не мога да спя с векове… Мойта песен и моят олтар са пияни от твоя нектар - даже яркия звезден разкош пред лика ти черней като нощ! Раздробих се за теб до частица, ала ти отлетя като птица - и сега всеки мах на крилете доизтръгва сърцето ми клето. Как пустее престола Ти земен! Как смъртта всеки миг ще ме вземе! … И угасва без Тебе всемира, но добро ли е туй – не разбира… Рабиндранат Тагор Прев. Григори Кьосев