Здравейте,
До Истината има много пътища, а и ние знаем Пътя на всеки.
Незнаем причините за нещо, а бързаме да атакуваме, критикуваме...
А една от основните повели е да не критикуваме.
Например - някой в минал живот в бил служител на църквата, искрен и предан служител на Бога. Благословение е да попаднеш на такъв човек, в неговия храм или църква. Неговото дело е било право и можем да разберем, че за този човек в настоящето църквата ще е свято място.
Обаче има и хора, жертви на Инквизицията (която е била под шапката на църквата).
Или някой е бил Богомил, измъчван и изгорен на кладата от нашата църква.
И нищо чудно тези хора в настоящето да приемат църквата доста различно.
Нека да уважаваме различията, защото еднообразие в природата няма. Можеда поспорим, всеки да се опита да разбере позицията на другия.
Но какво би казал например Юнг за отричането (известно като ефекта на сянката)?
А Библията какво е казала за съденето?
Бог е навсякъде - в нас и около нас - нека не забравяме това.
Поздрави,
Ради