Силата от една страна има едно по-общо и едно по-тясно тълкуване. Общо погледнато всичко има своята специфична сила - и любовта, мъдростта и истината, и всяка една добродетел, достойнство и способност. Една добра черта на характера..., силен ум, силни чувства, силня воля,...сила на вярата,..и т.н.
Като че ли навсякъде приляга тя.
По-тясно погледнато, Силата е точно определена - тя си има цвят, вибрация, музикален тон, управляващ Дух (Същества). В езотеризма за силен човек се счита духовният човек. Т.е духовен е този който има сила, а не който има вяра или е религиозен.
Казва се, че човек - за да се нарече такъв, трябва да бъде добър, умен, силен и богат. Т.е виждаме, че все пак Силата търпи определена конкретизация.
Силата помага да успеем, да побеждаваме, да се проявим и реализираме, да сме смели и да не отпадаме духом при трудности, да помагаме...
Главната идея е, че Силата не трябва да служи за насилие, а за помагане и избавяне на другите.
Оттук и двете посоки на нейната употреба - бяла и черна, Джедаи и Сити, алтруисти и егоисти...