Ради

Борис Георгиев, великият български художник, последовател на Учителя Петър Дънов, личен приятел с Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру и Николай Рьорих, става близък приятел и с Алберт Айнщайн. Това се случва през 1928 г., когато в Берлин д-р Елизе Владигерова (майка на Любен и Панчо Владигерови) запознава Борис и Айнщайн. Следва редица изящни портрети на физика и неговото семейство, които сближават творците, като Алберт Айнщайн съдейства на Борис Георгиев да открие своя самостоятелна изложба в Берлин, в Галерия „Шулте” (юли 1929 г.). Може би дружбата им е била крепко споена и от дълги разговори за законите на природата, красотата и хармонията – любими теми и на двамата. Последното навярно би потвърдил и Рабиндранат Тагор (ако бе сред нас), комуто се е налагало да си беседва и с Айнщайн, и с Борис Георгиев – поотделно. Може би именно тези сладки приказки, в които наука, изкуство и философия се сливат, запознават Айнщайн с основните идеи от Учението на Учителя Петър Дънов, с неговата дейност, лекции и беседи. Учение, в което гениалният ум, може би, е доловил живия пулс на светлина и свобода; в което е усетил, че животът е един, цялостен и неделим. Може би. Всъщност, няма как да затворим скицника без още един важен щрих – проф. Рашко Зайков. Даровитият български учен специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин и освен физиката, двамата споделят и любовта към цигулката. Рашко Зайков е и първият българин, получил престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация, като Айнщан е ходатайствал лично за него, а по-късно урежда и отпечатването на един от първите му трудове. Тъй като не разполагаме с данни за връзка между проф. Зайков и Учителя Петър Дънов, никак не бих искал да спекулирам с този въпрос. И все пак споменаването на Рашко Зайков има двойно оправдание – това е не само още една несъмнена българска връзка на Алберт Айнщайн, но и паметта за изтъкнатия български физик заслужава да остане жива.

За съжаление нещата няма да си никак добри и през новата година. Продължават негативните тенденции от 2013г. Тежкият квадрат между Уран и Плутон, владеещ миналата година, през тази продължава действието си. Планетата Юпитер също се добавя в един момент към този квадрат и се заформя поредната тежка Тао-квадратура при това в кардинални знаци, което допълнително усложнява нещата. На няколко пъти през годината тао-квадратурата се развива и като Голям кръст, от движението на планетата Марс през знака на Везните. Това са все трудни, сложни звездни конфигурации, които не вещаят от човешка гледна точка, нищо добро. Така жадуваното спокойствие, уталожване на нещата, разбирателство и излизане от кризата са все още много далече от нас. Тези звездни очертания на небето ще ни притискат нас, хората и ще изискват тотална промяна в нашето съзнание. Цялостни, не половинчати, временни, завоалирани и палиативни мерки. За съжаление обаче, нещата ще стават не доброволно от наша страна, поне за повечето хора, а с неотменният натиск от влиянията на висшите духовни планети – Уран и Плутон за една сериозна духовна трансформация в съзнанието ни и то по трудния начин, притиснати и заставени от суровите външни условия. Който приеме промяната – ще върви напред, който се противи - си е за негова сметка. Но тъй като всички сме свързани в една обща, народностна карма, то и сметката е обща. Звездни конфигурации в кардиналните знаци – Овен, Рак, Везни и Козирог ще управляват земята през първата половина на 2014г. Кардиналните знаци определят посоката, те придават енергия и активност, подтикват амбициите и предприемчивостта, внасят импулса. Като цяло влиянията им са рушащи, унищожаващи старото, громящи статуквото, носещи предизвикателства и провокиращи рискове. Кардиналността ще предоставя много кризисни ситуации, като изпитания пред хората, за да се провери кой доколко си е научил уроците как да се справя в свръхнапрегнати и трудни моменти. Кой на чия страна се е определил – на доброто или на злото. Ситото ще пресява непрекъснато. Небесните очертания провокират общата, световна и национална карма. Влиянията им са безприкословни, неотменни и твърдо изискващи промени на съзнанието.Така че времената са много усилни. И през тази година ще продължи пресяването на човешките души, за да се види кои са готови да продължат напред, по пътя на светлината. За противящите се на личностната промяна и придържащите се към старите идеи и възгледи, нещата ще са трудни. Всеки ще бъде изпитан по някакъв начин. В същото време тежките звездни конфигурации като квадрат, тао-квадрат и голям кръст ще са силно мотивиращи и предизвикващи човечеството фактори. Те ще задават подтика за вътрешна, духовна промяна, но изборите всеки сам ще трябва да си ги прави. Отговорността е строго лична. В най-голяма степен, засегнати от тежките звездни очертания през 2014г., ще са страните от арабския свят, които се намират под знака на Уран.Там ще продължават размириците, бунтовете, военните конфликти и революциите чак до към 2017-2018г., докато планетата шества през знака на Овена. За България нещата също няма да са никак лесни, тъй като се намира под знака на Козирога и ще е под силното влияние на планетата Плутон, респективно ще търпи негативите от всички небесни тежки конфигурации, в които тя участва, през 2014г. Плутон в астрологията има отношение към волята за очистване от всяко зло и негитивизъм, към трансформиране на съзнанието и новораждането. Има отношение и към смъртта, като последен етап на трансформационния процес. Особено тежко ще е положението в страната ни през първата половина на годината, до към края на май месец. След това се очаква известно затишие до есента. Като цяло с Плутон в Козирог и Уран в Овен се очакват сериозни промени в държавното управление и държавните структури. За това способства и транзита на Сатурн в знака на Скорпиона, който и през тази година ще продължава да е в рецепция с Плутон и ще добавя своите тежки, кармични влияния към неотменни промени в статуквото на властта, държавните, административни и финансови структури, установени норми и правила в различни властови и обществени организации. Под ударите на промените, ще трябва да попаднат и законотворческите процеси, особено когато в тао-квадрата се включи и планетата Юпитер. Ще се налага твърдо и неотменно създаването на нови закони, устройването на обществото и държавата ни по нови норми и правила, но процесът няма да е лесен и спокоен, напротив – ще е съпроводен с голямо обществено напрежение, натиск на народните масите и различни конфликтни ситуации.Опасността да се вземат емоционални решения под моментния натиск, а не разумно обмислени е голяма. Промяна и то неотменна, ще изисква Юпитер и в различните религиозни и духовни общности и организации. Църквата ще трябва да се реформира, да открие новото си лице и да намери верния път към изначалните християнски забравени и потъпкани ценности. Всякакъв друг път на егоизъм, противоборство, користолюбие и алчност ще са пагубни за религиозните и духовни структури, и те ще бъдат рушени, бавно, но неотменно. Небето ще призовава и изсква смирение и намиране на Божественото в другия човек. Ако не се приеме доброволно това, всеки ще търпи своите негативи и в личен, и всички ние - в обществен план. Какви са по-конкретно очакванията за 2014г.? Още от първия ден на новата година – 1 януари, звездите няма да са благосклонни. 2014г. започва с едно голямо струпване на планети в знака на Козирога. На 1 януари в Козирог ще са Слънцето, Луната, /новолунието допълнително усложнява нещата и зове към ново начало/, Меркурий, Венера и Плутон – общо 5 планети. Всички те са част от заформилия се Голям кръст към Уран, ретроградния Юпитер в Рак и Марс във Везни. Козирогът в астрологията се свързва с властта, с държавните и обществени организации и структури. В психологически план – с консерватизма, егоизма, индивидуализма, големи вътрешни страхове, чувства на дълг и отговорност, но и с липсата на любов, със скъперничество, съмнения и подозрения. Влиянията на Марс допълнително ще усложняват ситуацията като внасят гняв, раздразнение, предизвикват спорове, конфликти, противоборство, провокират напрежение и агресия, като цяло - войнствено настроение и груби, животински подтици у хората ще вземат надмощие. Година няма да започне добре за властта, напрежението ще е голямо още през месец януари. Не е изключена сериозна ескалация в обществен план. Старото, статуквото ще се държи здраво за властта, но и новото безпощадно ще напира и ще търси пътя си. Януари месец ще е доста труден за нас, българите. В началото на март се образува един хубав тригон от Юпитер в Рак към Слънцето, Нептун и Луната в Риби. На 1 март е новолуние в Риби, което ще усили милосърдието, състраданието, съпричастността към чуждите болки и проблеми, желанието за взаимопомощ и безкористността у хората. Възможност и добри условия за начало на духовна работа над себе си. Но пролетта като цяло няма да е лесна и спокойна. Особено трудни ще са нещата от втората половина на април месец. Ще се започне с пълното лунно затъмнение на 15 април 2014г. Затъмненията са пряко свързани с нашите чувства, емоции и страсти. Те многократно се усилват по време на затъмнения и доста хора са им подвластни, особено при пълнолуния, както е тук. Това е време на „небесна проверка“ за хората, доколко сме господари на нисшите си емоции или те ни владеят, доколко сме подчинили личния и обществения си живот на разума. Към края на април-на 29 април ще, се наблюдава и частично слънчево затъмнение, по време на новолунието в Телец. Новолунието е период благоприятен за осъзнаване, за достойно изправяне пред допуснатите грешки и загърбване на негативните емоции, за прояви на изчистване, разбиране и прошка, за осъзната и градивна промяна. Време за ново начало. Още от древността е наблюдавана и връзка на затъмненията, особено слънчевите, с различни природни катаклизми – земетресения, наводнения, урагани и пр. Земята като че започва силно да се бунтува и напомня за себе си в тези периоди. А е добре да се знае и помни, че ние - хората сме тясно свързани с духовното тяло на нашата планета-земя. Всичките мисли, емоции и страсти, които изливаме в пространството, и положителни, и отрицателни, са в много тясно влияние със земните вибрации. Земята реагира на това, което ние мислим, чувстваме и вършим. Тя е жив организъм, а не просто твърда, неодушевена материя. От втората половина на месец април отново се оформя на небето Големия кардинален кръст между Уран, Плутон, Юпитер и Марс. Точен ще е на 22 април. Така че втората половина на април се очаква събитията в България да са много бурни и трудни в обществен план. Размирици, бунтове, протести, стълкновения с властта са много вероятни. Особено силно това ще е около 20-22 април до към 29 април. Тогава напрежението може да ескалира и да се стигне дори до екстремизъм. Началото на месец май, първата половина на месеца също няма да са спокойни времена. През първата половина на 2014г. Юпитер е в знака на Рака и съответно дава мощно разширение на емоции, чувства, страсти и моментни настроения. Хората ще се им силно подвластни. Силна емоционална и психическа нестабилност. Много голяма е вероятността през този период, ако не могат да се овладеят юпитеровите излъчвания, важните решения в държавата ни да се вземат не под влияние на разума, а на моментните настроения и емоционални състояния. А знайно е, че емоциите не са добрият съветник. Лятото малко ще се поуталожат нещата. Юли месец ще е по-спокоен. Кардиналната тао-квадратура вече е развалена, напрежението съответно е намаляло и се очаква по-спокойно и мирно време. Разбира се квадратът между Уран и Плутон продължава да си действа. Юпитер навлиза в знака на Лъва на 17 юли и лятото нещата за България ще са малко по-спокойни. В началото на октомври Слънцето в знака на Везните се включва в тао-квадрат с Уран и Плутон и отново се очакват известни размирици и напрежение в обществен план, свързани с властови структури. На 8 октомври ще има лунно затъмнение, а на 23 октомври частично слънчево затъмнение. Така че месец октомври също се очаква да е неспокоен, драматичен, наситен с различни емоции, предимно негативни и повишени страсти. През октомври месец Уран тръгва ретроградно и се активизира квадратът с Плутон. Така че есента на 2014г. пак няма да е лесна – месеците октомври, ноември и декември ще са изпълнени отново с напрежение. Двете висши духовни планети ще ни призовават да се осъзнаем като човеци, да загърбим дребнавостта, егоизма, омразата, завистта, отмъщението, алчността, да намираме по-често пътя на единодействие, толерантност и разбирателство един към друг. Добре е хората да сме наясно с факта, че сме тясно свързани с различните звездни влияния, да отчитаме трудните, пикови моменти, когато е добре да се смирим и обърнем погледите навътре към себе си, да анализираме владеещите ни мисли и чувства и да си даваме по-често бепощадна и откровенна сметка доколко вървим по Божиите закони. Така, лично, всеки сам за себе си, е добре вечер да се опитва да отърси емоциите и отприщените страсти на ежедневието от мисълта си, и преди да се потопи в отмората на съня, да си даде личен отчет за деня – къде е бил добър и проявил милосърдие, разбиране и топлота, и къде и с кого се е отнесъл зле, нагрубил е някой, разгневил се е несправедливо, бил е зъл, нетолерантен и отмъстителен. И да се помоли за опрощение на грешките си към Бога и смирено да поиска през утрешния ден да има възможността да ги поправи. Това е единственият начин, за нас хората, да оправим живота си на тази земя. Успеем ли да го направим, ще подобрим и нашия личен живот, и този на страната ни. Не успеем ли – не ми се мисли...

Известно е, че при цар Петър I Византия нарушава мирните си договори с България и император Никифор II Фока се впуска стръвно във военни действия и набези. Но слабо известно е, че когато победителят на Сирия и Малта нахлува с многобройна и страшна войска, мекушавият ни цар усърдно кърши снага в параклиса си, откъдето почти не смее да излезе. И черна сянка на ужас се спуска тогава над България, лепкав страх душял народ и давил велможи – осиротели без водач. Нямало кой да поведе българите на бран. Разнесла се мълва, плаха и нехвела, че сам княз Бенеамин хвърля расо и покривало, за да препаше меч и да поеме шлем на главата си. Но – не повярва никой! Не повярва никой, че тази милостива и велика душа ще потопи в кръв крепка десница и ще вдигне ръка човек да посече. И изви се тогава странен вятър, който идеше отдалеч – и зашептя думите на мага: „Зла орис се готви тези дни през душата на народа ни да мине; тежка орис ромейско иго носи. Затова – с меч и щит – сам народ повеждам!” Зарадваха се тогава властници и врагове, запя свещеник Козма ехидна църковна песен: „Защо ставаш вожд на бранници, когато сам мълвиш, че не трябва да се убива? Нападаш бран, а бран сега самин ще водиш!…”* И замечтаха някои да видят разсипани българските пълчища, пръснати като скъсани мъниста по алени поля. Закопняха още да зърнат мъртъв вожда им, да го видят здраво вързан за победната колесница на славния император. Замечтаха – но напразно! Победител се върна княз Бенеамин, а радостни старци и румени моми кичеха с цветя и венци сребърната му колесница. Победител се върна княза, но взорът му бе приведен надолу. И неколцина само доловиха словата на далечен вятър, който си отиваше: „Спи болната съвест на царя – дълбоко в параклиса. Спи и мъченическа святост бълнува. А отиде светецът на смърт и бран вместо него!” Радислав Кондаков * Николай Райнов, „Царица Ирена” – „Видения из древна България”; Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.

Когато Небето реши да даде нови знания на човечеството, То открива Духовна, езотерична (вътрешна) Школа и отправя покана към готовите души да постъпят в Школата като ученици. Това е изпит за душата – да реши правилно тази задача. Ученик е този, който учи. В Школата се установява атмосфера на строга духовна дисциплина - на послушание и изпълнителност, на доверие и почитание към Учителя, на искрени братски отношения, на сътрудничество и взаимопомощ. Само при такива условия могат да покълнат посетите семена и да израснат Златните класове, които да приложат новите знания в Живота. „Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде.” Беинса Дуно Учителят избра да дойде при нас – българите, за да ни даде знанието за Новата Култура на Шестата Раса, да подготви съзнанието ни да станем участници в Новата Реалност. И в това се състои нашата отговорност пред Небето - Нашата Мисия. За задачата, която Небето поставя пред българския народ Учителят Казва: "Моята задача е да предам Божественото учение с живот и дело на вас, моите ученици. Ако аз не направя това, Небето ще ме държи отговорен! Вашата задача като ученици е да предадете Божественото учение с живот и дело на българския народ. Ако не направите това, Небето ще ви държи отговорни! Задачата на българския народ е да предаде Божественото учение с живот и дело на другите народи. Ако не направи това, Небето ще го държи отговорен!" Думите на Учителя съдържат Божието Слово, което не можем да намерим в Библията, защото е продължение на Библията, т.е. на свещените писания. Това е Третият Завет. „Сега иде Господ в света, за да донесе на хората Трети Завет. Чудно, даже Трети Завет! Да, Трети Завет ще има! Той ще бъде завет за прославянето на Синовете Божи.” (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923) Мисията на учениците, родени по време на земния живот на Учителя Беинса Дуно е ясна: да разпознаят идването на Всемировия Учител и да Му помогнат да предаде учението на българския народ - Новото Учение за братството, както и да Му съдействат в изграждането на цялата верига от братски групи в страната. Мнозина от тях изпълниха достойно задачата на живот си благодарение на тяхното дело ние стъпваме върху онази благоприятна почва, която те със своето безкористно служене, подготвиха за нас – техните потомци. Да помислим по въпроса: каква е Мисията на нашето поколение ученици – родени след Заминаването на Учителя? На много места в Словото Си Учителя изтъква особената роля на славянството като първопроходци за установяването на Новата Култура на Земята. „Славянството е олтарят на Новата Култура.” „Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята.” „Днес Бог благоволи към славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството.” „Славянството ще има велико бъдеще. 7000 напреднали същества, адепти, ще бъдат вселени в славянските народи до края на ХХ век и ще образуват една вълна на подем. Най-умните, най-добрите ще се родят в славянството и девизът ще бъде Братство и Любов.” (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН, за година на изказването е дадена 1934) Втората половина на ХХ-ти век – това времето на повечето от нас. А също и началото на 21-век, за което ще стане дума след малко. Учителя разкрива, че Небето се е погрижило да подготви славяните за тяхната мисия. „Бог прекарва славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания. ..Определено е славяните, както едно голямо семейство, да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия.” Още преди 100 години, през 1912г., годината, когато Учителя създава „Завета на Цветните Лъчи” , на годишната среща на Веригата във Велико Търново срещаме думите: „Сега всички братства, които днес са въплътени на физическия свят, ще започнат да се събират и опознават. Когато те се обединят, тогава именно ще настъпи епохата на Христовото идване. Но има още някои препятствия, чието преодоляване ще отнеме 35-40 години. Затова виждаме, че навсякъде се работи за постигането на това обединение. Ето защо ние ще изпратим тези мисли на другите наши братя, за да ги ползуват.(Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново, 31.8.1912г.) Още Христос с идването Си на Земята работи за изчистване съзнанието на хората от догмите, от лицемерието и лъжата. Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате. (Мат. Гл.23, ст.23) Учителя в беседите продължава тази насока: „Сега ще ви дам няколко мисли за размишление. ...Не узаконявай робството в свободата. Като размишлявате върху 23-ти стих, трябва да знаете, че фарисеите и книжниците са вътре в човека.... Следователно, ако човек не се справи с книжниците и фарисеите в себе си, те ще го разпнат по всички правила на изкуството” (Беседа „Книжници и фарисеи” Рилски беседи, 8 август 1932г.) Да, епохата на Водолея е епоха на Сътрудничество, на Обединение. Разтърсващото влияние на Уран, който вече навлезе в огнения знак на Овена е влияние на рухване на бариерите на схоластиката и догмите, влияние на освобождаване на съзнанието от оковите на всичко старо, което е спъвало човечеството. „Периодът на Водолея е една мистична епоха, в която всички снегове и ледове започват да се топят” ( Мисли за всеки ден). Като пълноводна река се излива върху човечеството Святият Дух от Небесата. Ние ставаме свидетели на процеси с епохална значимост - Огненото Кръщение тече в пълния си ход! „След три години Слънцето влиза в нов знак, в нова епоха, която ще трае 25 хиляди години. Слънцето влиза във Водолей. Това е предсказано астрологически още във времето на Христос. Предсказано е, че когато Слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново – нов подтик, нов стремеж. Народите ще се обединят, ще дойде Шестата раса на Земята, Синовете на Царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове. Земята ще се превърне в райска градина. Пред вас се открива живот за 25 хиляди години." (ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи, 1917-38) (29.4.1923) По-нататък в протоколите Учителят разяснява за състоянието на братствата между славянските народи, както и ни казва, че ние ще можем да познаем тези наши братя-славяни: „Най-активните братя са между Моравското Братство, а между сърбите, черногорците и поляците Братството е най-изостанало. И вие ще можете също да разпознавате членовете на тези братства, на вас с течение на времето и съобразно с вашето духовно ниво ще ви се даде да познавате техните отличителни признаци. А сега ще се задоволите да знаете това, че всички тези братства ще се пръснат между славяните, които именно тогава ще се повдигнат.” (Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново, 31.8.1912г.) И отново Учителя ни говори за нашата мисия според Божествения план: 4 Аз искам да ви покажа какъв е Божественият план, за да можете да изпълните вашата мисия. Ние ще работим във връзка с него, за да подкрепим всичките тези наши братя, които съставят Църквата. Същинските връзки между нас не са материални, а духовни и от това следва, че всички онези, които влизат между вас и искат да научат нещо, са от това Братство. И ето как ще разпознавате тези хора – когато срещнете такъв брат, с него винаги ще можете да се разберете, между вас няма да има никакви противоречия, нещо, което вие няма да можете да си обясните, ще ви привлича и свързва с него. Такъв човек е от това Братство. Числото на членовете на това Братство в България аз съм съобщавал вече друг път.”(Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново, 31.8.1912 г.) Значи, братството на Земята не е само сред българите, където пряко работи Учителя през последния Си земен живот, но Небето подготвя славяните и в другите страни за тяхната велика мисия и там също има братства. Следва да ги познаем и да направим стъпки за обединяваме с тях! Значението на обединяването на славяните е огромно. „Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички славяни трябва да се приобщят в едно.” „След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество.” „Общо братство ще се създаде по целия свят." „На славяните им предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите.” Учителя Беинса Дуно Обединяване, сътрудничество, братство – това са понятия, характерни за Епохата на Водолея. Знакът на Водолея предполага равностойни, равноправни отношения, в които всяка страна, достигнала до определена степен на зрелост в развитието си, запазва своята автономност, своите специфични преимущества и търси начин за взаимно допълване, за взаимопомощ в Общия път. Така всеки народ заема своето място в Единния Организъм на човечеството. „При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико тяло. И народите ще се уважават взаимно и ще се почитат. Това ще бъде култура на братство и сестринство.” Учителя Беинса Дуно Има още един много важен въпрос в темата за мисията на българския народ и славянството в полагане основите на Новата Култура на Земята. И този въпрос не може да бъде отминат, без да се постави акцент върху него. Това е въпросът за великата роля, която Бог определя на Русия за идването на Царството Божие на Земята. „В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми.” Ето как Учителя определя не само ролята на Русия за идването на Новата Култура, но и централното място, което се дава на Русия в този велик процес: „Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.” Посочвайки изключително благоприятните условия за развитие на Бялото Братство в България през 1999г., Учителя казва и пророческите думи, на които следва да обърнем особено внимание: „България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век. „ Да, през 21-и век Русия става Епицентърът на Събитията. Именно там работи в пълна сила Всемирното Бяло Братство! Златният Век се идва най-напред в Русия, след това - в България, и по-нататък се разпространява сред останалите славянски народи и цялото човечество. Затова, нека обърнем духовния си взор към Русия – необятната славянска страна, на която единствена сред всички останали държави по света е дадено името „Свята Рус”. Тук е мястото да си припомним заветните думи, които ни оставя обичния ни Учител в „Призвание към народа ми български – синове на семейството славянство”: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вас безброй человечески жертви - то е Свята Русия, на която Бог е отредил Велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.” Нужно ние, като потомци на преките ученици на Учителя, да положим съзнателни усилия за разтваряне на кармичното бреме, което тегне между двата народа – българския и руския. И всички стъпки, предприети от нас в това направление – създаване на братски отношения на сътрудничество, любов и взаимопомощ с приятели и духовни съратници от Русия - ще бъдат камъните, които ще положим като основа в Зданието на славянското обединение. По-нататък в Призванието четем: „ Ще приемете от нея (Русия – бел.авт.) дан, както Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната ѝ сила и слава тя вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.” Следователно, нужно е да бъдем будни, в очакване, да приемем предопределените Свише духовни дарове от Русия. Именно благодарение на България - люлката на Орфей, на богомилското движение, което дава тласък на Западноевропейския Ренесанс, и на Учението за братството на Беинса Дуно през ХХ-ти век – Русия ще може да изпълни своята велика Мисия – да подслони славянските народи, да стане духовно отечество на Новата Цивилизация, която сега се заражда на планетата. Приносът на България в световното духовно-културно наследство се състои именно в това, че Учителя с помощта на Своите верни ученици успява да изгради в онези нелеки години на световни и локални войни мрежа от братски групи по цялата територия на страната. Последователите и учениците на Учителя Беинса Дуно разбират, че идеите на Всемирното Бяло Братство не са утопия или илюзия, че са самата истинска реалност и затова правят всичко възможно, за да помогнат на своя Учител да утвърди знанието, което Той проповядва в страната, в която са се родили. Идеите на Бялото Братство, тази най-висока обществена организация, която съществува, както на Земята, така и във Висшите Светове, са дълбоко осъзнати и възприети не само от съвременниците на Беинса Дуно, но намират израз и в дейността на последователите на Учителя – истинските продължители на Неговото Дело след заминаването Му от земния план. Идеите на Всемировия Учител, на великия български просветител, педагог и наставник, са високо ценени, както от съвременниците Му, така и от Неговите приемници. От друга страна, ние, българите, следва да благословим Русия в нейната Централна Мисия на Майка на Новата Цивилизация и да й съдействаме в това отношение. Неслучайно последните думи на Учителя преди заминаването Му са на руски. „В каком направлении быть будем жить? Хорошо!” Послушанието и верността на ученика към Учителя са най-важните опори в пътя на духовното израстване: „Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствате и ще постъпвате като мен. - Защо? - Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие, ще следвате моя път!” (Начало на Мъдростта, ООК, XI-та година, 1931-32 г.) Нека изпратим своите най-чисти, искрени, добросърдечни чувства към всички ония наши братя и сестри, войни на светлината, сподвижници на духа, които сега работят самоотвержено в Русия. И пак от последните думи на Учителя преди да си замине: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и Горе." Аум!

„Серафита” е странно произведение, което добива още по-странен вкус като бъде гарнирано със собствения си автор – Оноре дьо Балзак. „Серафита” е странна книга, със страници пропити от блян и копнеж по съвършения човек, ангелоподобния андрогин Серафита – Серафитус, за едни мъж, а за други – жена. Всъщност, въплъщаващ и двете, той е художествена проекция на идеала на алхимиците, двуликия – едната му глава олицетворяваща слънцето, а другата – луната. Но участието на Серафита в тази статия приключва тук, защото в романа на Балзак има друг персонаж, не по-малко интересен, макар и не толкова вълшебен. “- Ще е необходимо да разбуля пред вас мъглявините на най-непонятното от всички християнски учения; но не е лесно да бъдеш ясен, говорейки за най-неразбираемото от откровенията, последен отблясък на вярата, която, както казват, е огряла с лъчите си нашата купчина кал. Познавате ли Сведенборг? - Само по име, но за самия него, за книгите му, за религията му, не зная нищо. - Добре тогава, ще ви разкажа целия Сведенборг.” Целият надали, но Балзак се заема да опише една съществена и интересна част от него. Емануил Сведенборг. Шведският учен и философ, живял през 18 век и станал известен с множеството си изобретения и успехи в полето на науката (механика, математика, философия, металургия и т.н.), както и с трудовете си. Други негови произведения, осемнадесет на брой, най-известното от които „Небе и ад” (1758) го изстрелват в орбитата на големите ясновидци, християнски мистици и теолози. Да се върнем на Балзак: „През 1740 година Свденборг потънал в пълно мълчание, от което излязъл само за да напусне светските си занимания и да се посвети изключително на духовния свят. През 1745 година получил първите заповеди от Небето. Ето как разказва той за начина, по който е бил призван. Една вечер в Лондон, след като се бил нахранил с голям апетит, гъста мъгла се разстлала в стаята му. Когато мракът се разпръснал, някакво същество, приело човешки образ, се изправило от ъгъла на стаята и му казало със страшен глас: „Не яж толкова!” Той си наложил пълно въздържание. На следващата нощ същият човек дошъл облян в светлина и му казал: „Изпратен съм от Бога, който те избра, за да разясниш на хората смисъла на неговото слово и на неговите творения. Ще ти продиктувам това, което трябва да напишеш.” Видението било краткотрайно. По думите на Сведенборг Ангелът бил облечен в пурпур. През онази нощ очите на неговия вътрешен човек се отворили и се приспособили да виждат в Небето, в света на Духовете и в Ада;” Стоп. Да, това е същият този Балзак, който в учебната програма (едно време) беше класифициран като „реалист”. Същият този Балзак, написал „Йожени Гранде” и „Дядо Горио”. По-нататък, той нарича Сведенборг „Божи пратеник”, човек, който „заживял живота на Духовете”. Нарича го изключително щедър и даващ на всеки, който го е посетил с молба за помощ и пари, дори и на „стари търговски фалирали къщи.” Нищо, че е живеел съвсем скромно. Сведенборг е бил известен и с това, че където и да живеел, той никога не заключвал входната врата на дома си. Въпреки тази непредпазливост, никога нищо не било откраднато или изчезнало. По адрес на оплакването на прислужника му, за тази негова небрежност, Сведенборг казал (с усмивка): „Нека бъде спокоен – прощавам му недоверчивостта, той не вижда пазача, който бди на вратата ми.” Балзак се спира и върху други любопитни случки от живота му, например: „В Гьотеборг, град разположен на шестдесет мили от Стокхолм, три дни преди пристигането на пощата съобщил точния час на пожара, който опустошавал Стокхолм, като отбелязал, че къщата му не е изгоряла и това било вярно”. Характеризира го като скромен човек, водил уединен живот и без желание за богатство и слава. Не е разкривал дарбите си, не е парадирал с тях – използвал ги е за помощ на нуждаещи се, сред които били и кралските фамилии на Швеция и Прусия. Тук ще си позволя и малко отклонение – Сведенборг е един от малкото хора, за които Учителя Петър Дънов е говорил лично, цитирам: „Могат да разправят някои, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания. Най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина върху всичко това.” „Има други учени, които са ходили и на Слънцето, и на Марс, и на Венера, и на Сатурн, и на Юпитер. Ето например Сведенборг е ходил на тези планети и разправя какво е видял. Ще кажете, че този човек бил луд. Той е като онези учени, които под микроскоп наблюдават онези малки същества, които никой друг не вижда, но те ги виждат и (ги) изучават. Този учен взема една капка от течността, показва на хората да видят има ли нещо, но те нищо не виждат.” „Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето. Индуските учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят. "В Европа има само един ясновидец – Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да ги вярвате. Един ден, като дойде време, да ги проверите.” Сръчно и веднага се връщам към „Серафита” , където Сведенборг е дал описание на жителите на тези планети: „Според пророка, обитателите на Юпитер отхвърлят науките, които наричат сенки; тези на Меркурий мразят изразяването на мислите с думи, които им изглеждат твърде материални, и притежават език с очи; тези на Сатурн са непрекъснато изкушавани от зли духове; тези на Луната са малки, като шестгодишни деца, гласът им излиза от корема и те пълзят; тези на Венера са с огромен ръст, но глупави и се препитават от разбойничество, обаче една част от тази планета има много кротки жители, които живеят в любовта към доброто. Най-накрая той описва нравите на народите на тези планети и изразява с много точни думи общия смисъл на тяхното съществувание по отношения на Вселената;”. Тъй като няма какво да добавя след тези цитати, давам думата на Оноре дьо Балзак и ще завърша с това, че Емануил Сведенборг предрича съвсем точно деня и часа на собствената си смърт. "Същия ден, неделя, 29 март 1772 година, попитал за часа. „Пет часът” – му отговорили. „Ето че се свърши – казал той, – Бог да ви благослови!”. След десет минути издъхнал най-спокойно. Чула се само една лека въздишка.” Радислав Кондаков