Добромир

И все пак, процесът на осъзнаване е постепенен. Когато любовта е стеснена, тя се възприема като зависимост - и тогава ревността я спохожда най-редовно. Щом любовта се разшири (и започне едва тогава да се нарича с това име от приелите по-различна терминология) - тогава усеща нарастваща свобода и ревността става все по-безмислена. Но ако трябва да бъдем пунктуално точни, опасявам се, че трябва да признаем, че чак до много напреднали стадии има и някакви остатъци от ревността. Та нали и духовните учения са се разцепили на хиляди парчотии не толкова поради кавги на дебилни последователи, колкото от някои особено напреднали ученици на първооснователите, дали сериозни поводи за последващите събития?!

Може и да ви стане скучно, но пак ще свържа отговора на тези "въпроси за въпросите" с актуалното еволюционно ниво на съответните хора, както и с вече изградената или не комуникация между тях. Въпросите и съответните им отговори имат по-голяма роля при общуването между непознати, както и при опита за общуване между хора на доста различни нива. Между дълбочинно опознали се и разбиращи се сродни души те постепенно, но естествено губят своя смисъл. Тогава, дори и не всичко да е ясно, се появяват други изясняващи механизми, освен въпросите, на които повече може да се разчита в перспектива. А и човек не започва да треперушка от неяснотите, а ги възприема като естествени за този етап от живота му. Ако някой се раздразни от каквито и да било въпроси, това е белег за нарушение на собствената му хармония. Всеки може да счете, че въпросите на другия от негова гледна точка нямат особен смисъл. тогава трябва да се опита да разбере, какъв смисъл имат те евентуално за отсрещната страна. Ако успее да се включи емпатично в ситуацията, няма проблем общуването да е пълноценно. Не всички пълноценни общувания са на едно и също ниво, но когато има значимо различие в нивата, те трябва да се усещат и признават и от двете страни. Нали именно така са изградени ученичествата от всякакъв вид? те съществуват и между средно взето равностойни индивиди по отношение на отделни техни аспекти - например някой ще ме учи на музика, аз ще му задавам безмислени въпроси, но той ще има търпението постепенно да ме въведе на теория и практика до нивото, когато и аз ще разбера, че са били такива. А аз мога да направя същото, като обучавам тоя някой човек например да играе шах... Всичко в крайна сметка се свежда до разбиране на реалното ниво на развитие по съответния показател и неговото признаване във взаимоотношенията!

И освен това само през периоди на истинско замлъкване човек оценява правилно истинските си потребности, като всъщност разбира, че те не са качествено различни от тези на другите. Отпада основната причина за детинските конфликти на уж порасналите хора... Ето една притча от Джеляледин Руми: Събрали се турчин, персиец, арабин и грък. И един непознат влязъл в техния кръг. На тези приятели той пара подарил. И кипнал раздорът, и спорът се разгорещил. Персиецът казал на свойте приятели с жар: "Да идем енгур да си купим от оня пазар!" "Ти лъжеш, подлецо! - извикал арабинът слаб. - Не искам енгур! Ще си купим ейнаб!" Прекъснал го турчинът строг: "Що за шум! Другари, не е ли по-харно да купим юзум?" "Какви сте такива човеци - гъркът промълвил, - разбира се, трябва да купим стафил. Едно те говорели, но на различен език и тъй разгневили се, че сбили се в миг. Не знаели, казайки "грозде", че всеки от тях все грозде е искал, а пък получил пердах. Невежество, злобата в тях ти разгоря, та доста пострадаха там и зъби, и ребра... Слова неразбрани най-често донасят война. А моите думи - единство и мир, и добра тишина...

Бъди още дълго време с нас тук, Ася! Поздрави и от Хрис, тя утре тръгва да обикаля Европата...

Повече почти неосветени съзнания и много по-малко полуосветени... е, щом все още последните поддържат равновесието, може би не е толкова слабичко доброто И забележи: обикновено едни и същи хора обичат спора, но и започват да го мразят, когато в спора нещо не им изнася; обичат да правят забележки, но не обичат да им правят такива; обичат природните дадености, когато се случи да са в добро насторение и ги мразят , когато не са (сякаш завиждат на спонтанното щастие, което се излива в Природата)...

Балансът е осъществим при най-разнообразни обстоятелства! Рядко обаче го постигаме във възможната степен и при това обикновено си мислим за онова, което ни липсва, преди да сме благодарили за това, което вече имаме. А пък това, което имаме, би могло да послужи като база за доизграждане на хармонията - ако старите предпоставки липсват, следва да се прибавят нови предпоставки. Човек трябва да може да вирее и в самота, откривайки например свое творческо призвание. Той или тя със сигурност има такова, особено ако реши да не се спира до личната любов, а я разшири към природата, човечеството и Бога. Тогава тя би си заслужила и главните букви!

Думата "страст" има и по-общо значение - дълбочинен усет за Живота. Тогава тя може да се асоциира и с Любовта. Прави ми впечатление освен това, че предимно жените подкрепят безрезервно живостта на чувствата - независимо дали го разбират в по-буквално чувствен или в по-одухотворен аспект. Сигурно защото при тях е по-лесно постижима хармонията, докато мъжете изпадат по-често в крайности (в плюс и минус) по отношение на чувствата. А по духовния път... зависи и от конкретната пътека. Много Учители казват, че страстите също са добри, ако ги претопим в съзнанието за Бога. При други пътища те се разглеждат като пречка към постигане на осъзнаването, но затова пък след като то се е появило, самият живот и на светците от тези направления показва едно безгранично състрадание... т.е. ако не "страст" в тесния, то определено в широкия смисъл на думата - съпричастност към Живота, както в големите, така и в малките му проявления...

И като допълнение: докато работим на това ограничено поле на проявление, винаги постигането на нещо е за сметка на неосъществяването на друго, може би по-важно нещо. Ето защо ни трябва преди всичко мъдрост, за да си преценим правилно приоритетите в живота и едва след това - компетентности и упоритост, за да ги отстояваме!

Позволявам си да понапиша нещичко на автопилот (занимавал съм за последно с номерология преди около 20 години)... Подходът ти към живота е директен, като очакваш същото и от другите. Умееш да се вдъхновяваш, да вдъхновяваш и другите, ала последните понякога се чувстват засегнати от твоите послания, защото усещат зад лекия воал от вежливост и едно недвусмислено подшишкване, от рода на: "Знам, че можеш да си по-добър(-ра), защо тогава не станеш такъв (-ава)?" Ти обичаш разнообразието в начин на живот, познанства, професии, игри, цветове, начини на изразяване и т.н. Обичаш също да мечтаеш и да планираш, като далеч не винаги пристъпваш към осъществяване на мечтаното, особено ако няма край теб подходящи хора, които да са съгласни да подработят подробностите. Притежаваш изразени лидерски и организационни качества, що се отнася до предпоставките за успеха на едно групово начинание, но не и необходимите предосторожности, за да предпазиш каузата от странично компрометиращи я елементи. Привлекателна си за противоположния пол, а и ти би отговаряла не рядко с взаимност, ако не бяха системите от задръжки, основани понякога на неподразбиращи се от отсрещната страна принципи, норми и категории. Много често не те разбират както би трябвало или както ти би желала. Пази си нервите, дихателните органи и двигателните структури. Първите 2 години от живота ти са били отбелязани и с много други промени в живота на семейството ти. Преди около 2 години си имала драматични преживявания със значителна мирогледна промяна, която продължава на импулси и до момента. В близките 3 години ще се извърши друга голяма промяна в целия ти живот, ориентирана най-вече към по-голяма практичност, поемане на материални отговорности и работа в по-широки мащаби. Ако няма нищо вярно, не се притеснявай, просто днес ми беше много натоварен ден и реших, вероятно по не най-подходящия начин, да се поразтоваря!

Кен Уилбър нарича висшата йерархия "холархия". Тя се интересува от "здравето" на всички подстоящи й нива, докато под определено ниво на осъзнаване - и при индивида, и при обществото се отпада от това разбиране за по-голямото цяло и се появява деленето и противопоставянето...

Абе, Благост, що за буламач са измислили тия хора от тоя сайт? На мен ми беше интересна номерологията главно като студент и не знам от нея ли или по интуция, но познавах над 90% на който правя изчисления. А тия уж автоматика някаква са внедрили, а пълни бози са, опитах с няколко познати дати на добре известни ми хора и почти нищо няма вярно!

Да не се натрапва, така е... Защото не винаги можем да преценим какво е доброза другите, а и защото много хора активно се предпазват от това да им се помага... И все пак понякога е добре еднократно да се предложи помощ. Тя може да бъде отхвърлена, но това може да даде плодове по-късно... Само като постъпка да се възприема доброто - не е точно... И това е така, и все пак, изказано дотук, съдържа и една "подхързулка"... Ако по-висшият критерий за доброто не е във външните постъпки, а във вътрешното състояние, не би ли следвало по-висшето да няяма проблеми с по-низшето? В светлината на това разбиране, не би следвало да се оправдаваме, ако действията ни не са адекватни, с това, че всъщност отвътре сме "много по-свестни"...

Ммммм..... като чета, май тая тема ми шантавее малко, да ме извинявате... Спомняте ли си гадателните листчета: "Щастие, нещастие, път, писмо..."

Възможно е да има слаби подсъзнателни сигнали, че съответната неприятност приблигава да се случи, тогава това е просто предусещане, а не създаване на това, от което човек се опасява. Същото може да е и при предчувстване на нещо желано. Ето защо, въпреки общо взето правилното схващане за причинността във филма, не може да се твърди, че винаги човек точно със сегашните си мисли програмира скоро случващото се. Доколкото знам, при кармата има един изключително сложен механизъм ("Неведоми са пътищата Божии"), при който сегашни фактори се преплитат с минали от тоя и от други животи и се съгласуват с разните колективни кармични обстоятелства... А позитивното мислене при 99% от психолозите и нюейджистите е крайна цел, тясно свързана със задоволяване на желанията. При пребладаващия брой духовните системи , особено по-пълно изградените, позитивното мислене има спомагателен характер, с целм намаляване на лошата карма и създаване на по-благоприятни условия за ОСЪЗНАВАНЕ. При това вече наистина има надежда да стане ясно, кои мисли и цели са наистина позитивни и, дай Боже, какво има и зад тях...

Според мен Учителите са осъзнали трайно, че съществува само Божествената Воля. От там нататък няма противопоставяне между частичните й проявления в лицето на индивидуалните човещшки воли и Космичния Двигател като цяло. Някои ученици или пък непосветени в особени състояния имат откъслечни проблясъци за същото. Повечето от останалите хора разглеждат тези неща като взаимноизключващи се, тъй като битието е парадоксално, а те нямат такава опитност и всичко остава на нивото на логиката, която винаги разцепва нещата. Но все пак при това положение е по-добре да се стреми човек към отдаване, защото едва след като се е опитал много сериозно и не е успял, може наистина да разбере ограниченията на ума си и наистина да започне да се отдава. Иначе се получава умствено зацикляне в едно състояние, от което не се вижда напредък, а то е: ако се отдам, това не е ли бягство от себе си, ако пък не се отдам, не е ли егоизъм, какво да правя, след като няма нищо средно?!... Според мене - ИМА - и то единствено е истинското духовно състояние. Там отдаването е не бягство, а намиране на истинското Себе; а липсата на мисъл за отдаване е следствие от вече извършеното такова...

Добре дошла!

Би следвало всичко да подлежи на развитие или по-точно, на постепенна проява. Но за мащабите ние нямаме думата. Някои може и много прераждания последователно да не отбелязват голям напредък н интелектуалната област, какво да говорим за духовната, в случая може би се изграждат невидими за нас предпоставки, или кой знае какъв смисъл има това "тъпчене на едно място", което по всичко личи е често явление... А що се касае до терминалогията, мисля, че даже материалистите-психолози и със сигурност всички духовни учения разделят ума най-малко на две секции - низша и висша. Спорде една от терминологиите именно интелектът е висшата му част. Ако разбираме "интелигентност" само като развит интелект, той все още не предполага правилната си употреба; но е вярно и че теримнът "интелигентност" все по-често се употребява в разширен смисъл, а именно че човек не само притежава развит интелект, но има и насоката за оптималното му насочване. Низшият ум също може да се използва повече или по-малко адекватно. Даже на мен ми се струва, че има хора, които използват по-адекватно висшия, отколкото низшия си ум. Изобщо нещата не са толкова лесни за схематизиране...

Докато човек не е хапнал от този плод на Любовта, правилното хранене няма да му го достави автоматично, но все пак ще го направи по-възприемчив, ако и другите му тежнения са в тази посока... Ако пък вече е вкусил от този плод и все още има нужда от физическата храна, би следвало да я подбира интуитивно, така че да е по-чиста... Имам усещането, че няма измежду нас хора, които да са съвсем неопитни по отношение на различните начини на хранене, особено ако включим и наблюдаването на резултатите от тях у други хора около нас. Според моите опитности и наблюдения, най-добре се проявява еволюционният импулс на Духа у онези, които спазват на високо ниво чистота в храненето, но не се спират върху тази кота, пропагандирайки навсякъде колко е велико вегетарианството, а вместо това продължават към по-висшите и много по-трудни процеси. И все пак, ако някой изрично ги попита за важността на храненето, те няма да го отрекат, само защото е недостатъчно условие за Пътя.

"Абсолютна обективност" на нещо означава то да е откъснато от всичко останало. Следователно, ако то е напълно вън от нас, няма начин да удостоверим съществуването му. Движение или покой? И двете са необходими, покоят е като платно, върху което се прожектира движението. Затова считам, че има полза както от потапяне с осъзнаване в движението, както и от потапяне в осъзнаване на покоя. А за Вселената не можем да знаем дали е безкрайна, но ако е, не би имало проблем да се съвместят постоянното движение с абсолютнатанеподвижност: просто безкрайната сума от всички промени ще бъде константа! Будистите и физиците все по-често се спират на тази максима: "Формата е пустота и пустотата е форма".

За себе си считам, че разясних. Отдаването е съгласие с течението на Живота какъвто е - човек би могъл да Му се отдаде, даже и ако се съмнява в самото съществуване на Бога или независимо какви са идеите му по отношение на Него. На втори план, всеки би могъл определени представи, поучения и техники да ги счита за по-меродавни, отколкото други, според собственото си умствено схващане, но ако сме осъзнати, няма да бъркаме този повърхностен мироглед със самото отдаване...

За мен Божията Воля е самото течение на Живота. Когато си съгласен с Него, естествено Му се отдаваш. Когато не си, анатемосваш все някого - атеистите или религиозните, фаталистите или волунтаристите... Откровено казано, не ми се струва да съм срещал някой, който постоянно да е в състояние на отдаване, но много хора се опитват и според мене те са много свестни и достойни човешки същества. Повечето в тоя форум са си такива, ако не изпадаме в утопичен перфекционизъм. А иначе и те понякога затъват в частични квалификации и не могат да видят, че са едностранчиви. В други случаи го подозират, но пак си играят ролята, така че да се създаде по-драматичен диалог... Ето сега например тук 99% от драматизма на противопоставянето в плюс и минус относно следването на Божията воля ще се изгуби, ако се осъзнаят следните 2 неща: 1. Разликата между истинската и фалшивата религия е както тази между добрия обяд и словосъчетанието "добър обяд"; и 2. Хората се различават много - както по общо ниво на духовно развитие, така и по значението, което влагат в определени уж общоизвестни думи. Когато тези фактори се отчетат, тогава вместо с "остроумни" реплики без особена практическа стойност, тук бихме могли да се занимаваме с по-съществени разяснявания и споделяния... но когато дорастнем до това, сигурно и то ще се случи!

Писанията са казвали - да изпълняваме Волята Божия. Има разлика, и то много съществена! Може би за най-напредналите души двете положения да са еднозначни, но колкото се слиза по-надолу, толкова по-тежки - често и чудовищни - са деформациите, поради неправилното разбиране на Божественото единение. Всъщност, колкото и сега това да не се цитира, имам данни, че по времето на Ведите и Упанишадите изобщо не се е допускало схващания в смисъла на веданта и Джнана Йога (с мотото - "Аз съм Той) да бъдат чувани от хора с преобладаващи качества на тъмнина и възбуда (Тамас и Раджас). Нарушаването на този принцип с вековете е резултирало в появата на многобройни псевдоучители, разклоняването на първоначални единните духовни школи и появата на много, много патология в манастирите и извън тях. Единствено огледално чистите (Сатва) адепти са могли да разберат правилно този въпрос, а техният брой едва ли някога е бил многоцифрен. А и някои от тях идобщо не са говорили. Наистина би било по-добре на човек да му личи, че е Божествен, без той да си го мисли, отколкото да му личи, че се мисли за божествен, без да се реално държи в живота като такъв...

Абе то повечето психолози обясняват почти всичко в живота на човека с "компенсации", ама не е ли така само на пръв поглед? Сега се запознавам с един интересен автор, според който привидните реакции към разни неща в живота всъщност се дължат на съкровени стимули - в различна степен осъзнати или не - от духовния потенциал на човека. Това е т.нар. теория на жълъда. Както дъбът не е компенсация и избиване на комплекси от времето, когато е бил жълъд, така и човекът, с всичките му очаквани или странни прояви е едно осъществяване на вътрешния му духовен импулс. Резултатите от това са твърде пъстри, за да приличат на стандартно отреагиране на малко на брой първични комплекси... Ето защо и съвременната психотерапия постига резултати само на повърхностно равнище - помага на хората да се приспособят към т.нар. "нормално" общество... ала може би за някои хора тази "норма" е задушаваща? И още един свеж полъх - авторът набляга върху това, че изключителността е по-обхватна категория от "нормалността". Също както напр. неевклидовата геометрия включва като частен случай в себе си и евклидовата, може би, казва той, по-полезно е за психологията да изучава изключителните прояви на съзнанието, вместо да се стреми да помести всичко в норматива на средно статистическото...

Парите? Ами те не са "всеобщ еквивалент", макар че така ги наличат някои учени глави и ги възприемат също до голяма степен много хора. Проблемите идват, когато се възприемат като такъв. не вярвам, че някой би бил истински щастлив дългосрочно при това положение. А иначе, при оценяване на факта, че най-важните неща не се купуват с пари, в днешно време системата е такава, че почти никой не може да я кара без тях, но на своето си място те вършат по някоя и друга важна работа. Вместо да се внушава по всякакви начини на хората, че за да са щастливи трябва да са богати, далеч по-добре е да се изясни истинското място на парите и материалните притежания изобщо. то е, да служат като предпоставки за други, много по-важни житейски отправления. Ние можем както да подценим, така и да надценим тези предпоставки - и едното, и другото не е особено здравословно...

Страхувам се, че в момента, в който допуснем връзката семейство - отговорност Любовта и Свободата бавно, но сигурно ни напускат. Разбрах го от горчивия опит на първото си семейство. Сега не се чувстваме отговорни - сега и двамата разбираме семейството си като мястото, времето и човека, с които можеш да си най-свободен и най-себе си от всякъде и всякога.... и по нашите разбирания за щастие ние сме щастливо семейство. Аз бих дал друго определение на истинската отговорност - тя е конструктивна, а не заробваща. В този смисъл съм съгласен, че семейството е нормално - не точно да се свързва - но да се придружава от отговорност. Но този вид отговорност естествено произтича от любовта, а не че любовта задължава с някаква притискаща отговорност. И не отговорност като изключваща свободата на Духа тегоба, а именно свободата на Духа като осъзната отговорност към Живота...