Добромир

Аз вярвам във висшия потенциал на всеки човек. Доверявам му се обаче според степента, в която виждам, че го проявява. Когато бъркам в преценката си, резултатите не са добри и за двете страни. Хубаво ще е, ако всеки, като пише тук, съпоставя и с нещата, които е правил и прави в реалния си живот, иначе всички можем да пеем дитирамби за силата на оказаното доверие!

Хората не се оказаха достатъчно зрели, за да оценят тази система, затова нямаше начин тя да остане. А и беше дирижирана, с двойни стандарти и т.н. "Дивият капитализъм" разголи вече съществуващи язви, насърчи вече съществуващи тенденции, много от които не ни се харесват... Но независимо от общата система, хората, които искат да си помагат безкористно, винаги ще намират за това подходящи начини!

Е, други пък може да улучат и без да "удрят"!

Да, ако иде реч за първоначалното доверие. А последното, което печели - много рядко! - е трайното и безусловно доверие...

ТАТЯНА БЕК * * * Вечно ме мамят дворове глухи с вехториите насъбрани... Вместо краваи - корички сухи, вместо жерави - грозни врани. Улиците, които са криви, и горичките - смешно редки, и лицата - тъй некрасиви, и - кривокраките табуретки. Ще надаря с красота пристрастно тяхната същност несъвършена... Всичко, което си е прекрасно, ще пребъде в света и без мене!

Книга за психосинтезата: www.mirbg.info/BOOK1-1.PDF

Всъщност, когато вярата в себе си е различна от вярата в Съществуванието, тя неизбежно е неустойчива. И обратното!

Моите отговори. 1 и 2. Универсални мерки изглежда не са ни достъпни, но това не значи, че трябва да се откажем от не напълно универсалните - вж. при т. 3. Нека да различаваме видовете преценк и съпоставки - доколко е стойностен човек като ниво в еволюцията, като адекватност на изразяването на това ниво, сравнително с хората около него или със средното световно ниво, доколко може да е стойностен конкретно за нас при определени взаимоотношения и колко е такъв за Цялото (предполагаме - там всички са еднакво стойностни). 3. Има една почти консенсусна карта в психологията и духовните школи (вижте Кен Уилбър), според която горе-долу би могло да се набележи еволюционното място на човека. След това задължително е за мен и да се прецени - и не винаги е лесно - доколко той действа конструктивно от своето ниво, защото и издигнати в съзнанието си личности могат да имат по-скоро "антиценностно" поведение към себе си, околните и света. 4. Тя е пряко отражение на горните два фактора. 5. Собствената ни стойност по отношение на нас самите не е константна. Но е трудно, когато се оценяваме само ние, без коректив от безпристрастен и добронамерен човек, да преценим кога самата ни стойност се е променила в сравнение с по-ранен период и кога единствено се е променило самочувствието ни.

На Мона: намирам за естествено, че любовта е едно от съществените условия за успеха в работата и съответно парите от нея като част от този успех. но тя е важна и за самочувствието на човека и на обкръжаващите го. Но не виждам нужда да се противопоставя тя на професионализма. Всеки знае, че има добродушни хора, които не са професионалнисти и биха могли да "оплескат" нещата, ако попаднат не на мястото си. Но нали любовта включва и това, ако я има у повече хора - всеки да е осъзнат и смирен, за да работи или да дава разпореждания само в сферите на неговата компетентност? Любовта не изключва високия професионализъм,а по-скоро помага той да бъде правилно насочван. Иначе даже и много високата компютъроподобна ефективност в професията и печеленето на пари може в един момент да ни се стори суха и сива, противна и обезмисляща живота... На другите по-горе: важността на призванието преди това се разглеждаше по отношение на мотивацията да се работи - определящата му роля е наистина такава точно в това отношение. След това няколко души казаха, че не признавието е най-сигурният начин да се спечелят повече пари - и това е така - но вече в по-друга плоскост. Човек в днешно време често се намира пред кръстопът дали да се ориентира повече според призванието си или според очакванията за по-висок приход на други места. Аз лично бих приел вторият вариант само ако съм притиснат много финансово и не виждам никакъв друга възможност. Но ще зная, че бих могъл да бъда щастлив само при първия вариант! На Тетрабиблос: българите имат традиционни добродетели, но да не забравяме, че "всичко тече, всичко се променя" - вече са до голяма степен изтикани от съзнанието на младото, че и на средното поколение. не че те са "лоши" в социален или духовен смисъл, но имат нужда от по-голямо дисциплиниране, в най-добрия случай - самодисциплиниране. В този смисъл, ако правилно съм разбрал Мона, любовта наистина не замества дисциплинираното и интелигентно отношение към проблемите. Но затова пък го улеснява - ако любовта е стабилна и зряла, разбира се...

:thumbsup:

Не всички духовни последователи, които са яли или ядат месо, можем да окачествим като фалшиви духовни последователи. От друга страна, аз съм убеден, че онези от тях, които все пак имат духовни постижения, ще ги имат повече или в по-балансирана форма на изразяване, ако спазват здравословното вегетарианство. В не много фанатизирания си вид - то е достапно в днешно време почти навсякъде по земното кълбо!

Да!

И аз смятам, че товае много чест, вероятно силно преобладаващ варант в наше време - що се касае до т.нар. духовност. Но относно истинската духовност, която се среща и у хора, външто не занимаващи се с "нищо духовно", нещата стоят по съвсем различен начин. А що се касае до т.нар. реалност - там също е толкова лесно да се нагази в предразсъдъци, основани на уж солидни аргументации... Някои клонове на съвременната наука са типичен пример за това възможно тресавище. Изобщо, няма едно към то едно никъде, така си е, но какво от това? Духовността е приемане на живота - какъвто и да е, вкл. и позволяването му да бъде и различен от това, което ние си мислим, че е...

С това като цяло (общо принципно) съм съгласен; това беше 1:1 и моето мнение, когато пробвах отначало конвенционалните, а после и неконвенционалнте средства единствено върху себе си Обаче ти, предполагам, не си поемала отговорността за лекуване на стотици или хиляди хора? Иначе би разбрала и разликите. Повечето хора не са готови да мислят и действат по този начин. А докогато не са, те не могат също така да спазват правилно и продължително нещата, даже и да изчакат да им ги обясниш. Това за влиянието на семейството е много вярно, какво ще кажеш обаче за такъв вариант на влияние, при който самото семейство, вместо да помага, пречи на изпълнението на природолечебната програма на някой свой член? Няма ли опасност той да остане де факто без никакво лечение? Или ако самият човек не иска например да гладува, а негови близки го карат? Имаше такъв случай, когато майката на едно дете го остави на доста дълъг глад (за щастие без особени кризи по време на самото гладуване), но тъй като имаха противоречия вкъщи, бабата след като майката трябваше в началото на захранването да тръгне на работа, пое инициативата и така "захрани" детето, че освен възвръщане на старата болест се появиха 5 още други... Бих препоръчвал на всички "никакви лекарства и операции" и "само природни методи и средства", но при две твърде основателни според мен предварителни условия: 1). Да липсва много тежко и спешно заболяване, което изисква диагностично уточняване и евентуално хирургичен или друг подход, неосъществим в домашни условия. 2). Да има явна готовност у самия човек да следва очертания му от природната медицина път и поне приблизително благоприятна околна обстановка. Ако хората много интензивно се образоват в това направление, за 2-3 поколения може би ще е възможно 99% от тях в 99% от случаите да се лекуват и предпазват (още по-важен момент!) само и единствено с природни средства, а лекарят-специалист ще има повече образователни и координиращи, отколкто преки лечебни функции. Дали обаче ще се развият така нещата? Можем ли опитът на единичен човек - чест му прави, справил се за себе си - толкова лесно да се апроксимира върху останалите? Считам, че за съжаление това не може да проработи.

Правилен и грешен път от гледна точка на самия Живот, Бог, както щете сигурно няма, има един спонтанен път за разгръщане на всичко съществуващо. Същевременно е твърде отговорно човек, да твърди, че за него вече няма правилен и погрешен път. Тогава той би следвало с еднакво спокойствие да посреща щастието и нещастието, желаното и нежеланото, живота и смъртта. Иначе няма да е особено искрен, нито убедителен, когато го твърди. Но има и равнодействащ момент между тези две позиции - когато човек определя правилността на пътя си именно съобразно Съществуванието, за Което всичко е правилно.

В последните постинги се смеси евтаназията с обезболяването, а те не са непременно свързани. С медикаменти може да се обезболи и без да последва евтаназия. Но ако това са твърде високи дози, човек не би могъл да е в състояние да дообмисли каквото и да е от изминалия си жизнен път (казват, че при повечето хора се появявало огромно желание да го направят точно преди да си отидат, независимо какви са причините за този импулс). Не казвам, че винаги е възможно, но и аз имам такива случаи, а те изобилстват и в литературата, когато не непременно чрез всесилви влияния на духовни адепти, а чрез обикновени, свързани или не с духовните учения природолечебни мероприятия последните дни или седмици се облекчават достатъчно, за да може човек да не страда прекомерно и да може да извърши това преосмисляне. И например последователите на тибетските методи в мнозинството са хора като нас, но който е чел например "Тибетска книга на живота и смъртта", може да види как те се успяват да се научат как да се държат достойно и смислено пред личето на смъртта, че да вдъхновяват и другите. В Америка Станислав Гроф и дъщеря му Кристина Гроф са създали звена за бърза духовна помощ с доста впечатляващи резултати. И освен кризи при вече поели духовния път там се третира и въпросът за спешно възникналите кризи при хора без духовна нагласа, но които изведнъж се изправят пред въпросите, които дотогава са били решили да игнорират - просто защото вече нямат за кога да ги отлагат. Там също не се въвеждат нуждаещите се в някаква нирвана, а чрез спокойни разговори, подходящи четива, природни продукти, източни методи като акупунктурата и т.н. се постига реално подобряване качеството им на живот - дори в такива крайни негови стадии. Струва ми се, срещу това не би следвало да се възразява, независимо от светогледните убеждения на нуждаещия се, подкрепящите го и страничните наблюдатели (каквито в някакъв смисъл сега он-лайн се явяваме и ние). Та мисълта ми беше, че ето по такива начини може - поне в част от случаите - да се помогне, без да се прави евтаназия. Може и по комбиниран път - с по-малко лекарства и повече други средства. А ако се отрече възможността ясното съзнание в терминалните стадии да е полезно в някакъв смисъл, тогава вече едва ли можем да оборим рацоналността поне на пасивната евтаназия, а някои ще звучат доста аргументирано и по отношение на активната. Защото, ако човек е упояван редовно до степен на безсъзнание, трудно е да се повярва, че има смисъл да се държи в такова положение няколко месеца, вместо няколко дни... Искам да използвам случая, за да поясняи един въпрос, по който хората без медицинско образование няма как да са нясно. Имаше в развоя на темата много сериозни съмнения за това, дали може да се прецени кога състоянието е действително терминално и не са ли възможни чудеса на съживяване. По принцип пълна гаранця няма за нищо на този свят, но истината е, че "чудесата" са изключително редки, те и затова стават толкова известни и се пишат книги за тях. Правени са статистики, включващи стотици хиляди хора, посещаващи например свети места и само в единични случаи наистина се е касаело за необясними от медицината подобрения. А мнозина също не знаят, че клиничната смърт бива два вида - първична и вторична. В единия случай при общо здрави основни вътрешни органи и запазени жизнени сили поради травма или локализирана болест се стига до кртично състояние, но ако то се преодолее, има възможност за дълготрайно възстановяване. Във втория случай имаме изчерпване на функционалните резерви на жизнено важни органи - реанимационните мероприятия или са безуспешни, или могат да поддържат само вегетиране на основни параметри от живота на тялото, но без изгледи за възстановяване. Например, сърцето и дихателните органи могат да функционират, само ако човек е включен на апаратура, тъй като са разрушени съответните центрове в мозъка. Или сърцето изобщо не може да функционира самостоятелно (само на апарат или ако се прави трансплантация - не са видни други възможности); или да речем при рак в най-последен стадий, окупирал повече от половината тяло. Ето тук може да се обсъжда дали човекът иска и обстоятелствата позволяват да се направи духовно, природолечебно или комбинирано с лекарства облекчаване или при друго предварително изявено желание на човека и близките му да се мисли за пасивна евтаназия... Иначе, ако има запазени функционални резерви, аз не съм за такава евтаназия, а само за облекчаването. Това е лекуване и на душевно нивмо, много хора, които биха имали още много да живеят за себе си и имат какво да дадат на другите повече или по-малко основателно изпадат в тежки депресивни епизоди. Не би следвало и дума да става за евтаназия, когато имаме да помагаме не при терминално състояние, а при една депресия, свързана или не със сериозно, но не в краен стадий физическо заболяване.

А защо ли? Товае всъщност преминаване на ново равнище на съзнание, иначе нямаше да бъде толкова рядко като явление. Кой не иска да е щастлив? Кой поне от време на време не се е молил искрено на нещо по-висше от себе си, дори и без думи, даже и ако на думи е атеист? Едва ли има такъв човек. И все пак (в нашите ограничени времеви отрязъци) при много малко хора се получава такова благоприятно "преобръщане". На пръв поглед изглежда просто, като това да почнеш да си купуваш друга марка перилен препарат. Но на практика изисква цялостно покаяние и обръщане към Светлината... Смелост се иска, за да се разкаеш и много смелост, за да се промениш. Джеляледин Руми Не е лесно да се променим, но е възможно. В това се състои величието ни като човешки същества. Морган Скот Пек В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва с радост и пребъдва в нея. Учителят Беинса, "Учителят", стр. 215

Най-вече да, важи за листните зеленчуци, че са много вкусни и полезни, докато са мънички. По-младите моркови обаче също имат по-нежна целулоза и по-добре се понасят при сурово ядене. За другото съм съгласен.

Е, може и аз да не съм я разбрал достатъчно твоята позиция за медиците, предлагам да не се отклоняваме повече от темата. Пропуснах да кажа, че освен наивни, те за момента са били и в практическа безизходица - изхранващи семейства, трудно намиращи друга подходяща работа и затова работещи без договор - от там не могат да подадат и никакъв иск. Когато човек е притиснат отвсякъде, не му е толкова лесно да взема правилни решения, дори когато са възможни, а след един етап те стават и все по-оскъдни... Гадна история, на никого не пожелавам да е на тяхно място. Една от тях, жена високо интелигентна и много устойчива, показала на дело, че може да преодолява кризите в живота, беше на ръба на самоубийството заради извращенията, които правеха работодателите с изхранващия ги съпруг (те имат 3 деца на различни възрасти).... А най-общо ставаше въпрос, че не може да се сочи като единствен някой отделен, макар и важен фактор - както от теб се сочи интерността на българина. Има си и много други фактори - материални, психологически, социални и духовни.

Колкото искаш ги има, макар да ми се струва, че тук думицата "добре" по смисъл трябваше да е в кавички?! Имам познати, на които месец след месец, понякога по цяла година все им отлагаха плащането на заплатите и те все се надяваха, че някога си ще получат наведнъж много... и нищо в крайна сметка не получиха! Съответните фирми изиграха своя "фалит" и се изпариха нанякъде. До последния момент шефовете се радваха на небивал лукс, но на онези, които бяха така наивни да продължават да им вършат работата безплатно - нищичко... Колкото и да гледам да съм разбиращ и толерантен към всички хора, към точно тези богаташи (опсс... Мона, извинявай!) ми е трудно все още да бъда такъв вътрешно. Както и самата Мона преди време заяви, че не й иде отвътре да бъде прощаващо настроена към виновниците за осъждането на сестрите ни в Либия. И ако аз се присъединя по този въпрос към нея, а тя към мен по току-що цитираните случаи с б..шите - ще имаме пълен консенсус и по двата въпроса. Иначе ще излезе, че упражняваме двоен стандарт...

Като цяло съм съгласен с всичко дотук. Обаче препоръката да не се ядат малки зеленчуци не ми се вижда обоснована. Да, ако са още зелени плодовите зеленчуци, понякога са твърде кисели и стипчиви, някои вещества не са още акумулирани достатъчно и т.н. В други случаи, както е при марулите и морковите, те са си близки по състав до порасналите. И - както и ти казваш - ако са отглеждани нормално, наличието на малко повече нитрати в малките нарастъци не е проблем. А е доказано от друга страна, че те съдържат в пъти повече някои много ценни съставки, например вит. В2. Това позволява да се хапват по малко и пак с добър резултат. В градината на един познат съм ял по няколко десетки грама едва покарал спанак - просто съм хвърчал после от енергия, докато на пазара грамадните, сякаш от палми листа на спанака просто не могат да ми дадат това и с цяло кило...

Ами защото ни е такова вниманието!

На всички ни се лети! Но и всички имаме още какво да учим - тук и сега. Ако не сме изградили определени предпоставки, летежът няма да се получи или ще бъде с патологични резултати. Струва ми се, че това е най-често пренебрегваната от всякакви духовни последаватели истина, въпреки че, струва ми се, и Писанията, и съвременните учители, и трансперсоналните психолози, а и хората, които срещаме в споменатите кръгове (с позитивния си или негативен пример) ни водят неумолимо към същия този извод!

Смирната (мирата) е чудесно средство, жалко, че е вносно у нас. но аз съм го препоръчвал не само при афти и друиги проблеми в устната лигавица, но и вътрешно в малки дози при по-сериозни инфекции. Една позната се дооправи даже от пневмония, след като лекарствата въпреки че преодоляха критичните моменти я оставиха задълго в полуздраво състояние (а те често го правят това нещо наистина). Използвах концентрирана тинктура, 3х10 капки. Ествествено това е силно средство и при деца под 3 г. не се препоръчва да се пие, а само външно могат да се тампонират афтите. Включил съм го и в комбинирани капки за устна кухина. подобно растение е Comifora Gugul - няма българско име - известна аюрведична билка, влизаща в съства например на известния и у нас препарат "Септилин". Колкото до разделянето или неразделянето на "различните медицини", искам само да добавя, че още от дълбока древност, макар и лекуващи основно с природни средства, от лекарите са правели и операции! А днес - това не е природолечение, така ли? Или да вземем етеричните масла, които считаме за природни - изцяло ли са получени те по естествен път или има определени процеси на дестилация, които, както плътно е доказано, променят значително и състава, и свойствата им? Значи до голяма степен границата е изкуствена и макар че е важно според мен да преобладават методите и средствата, които са по-близо до природата, те не могат по състав и механизъм на действие рязко да бъдат противопоставени на другите. Има много добри лекари, за съжаление незапознати с природните методи, но които поне се събразяват точно с показанията и противопоказанията на конвенционалните средства и постигат не лоши резултати, макар и обикновено временни. От друга страна, има и случаи с отчайващи резултати след некомпетентни природолечебни усилия. Най-баналното е да се сбърка с дозировката, а даже в авторитетни книги за някои билки се дават твърде високи количества,непоемащи се добре от свръхчувствителните индивиди. Така както всяко правило си има изключения, има и синтетични лекарства, за които почти няма начин да навредят, докато една все още масово ползвана и 100% натурална подправка като индийското орехче е изключително опасна. Половинката от него наведнъж води до сериозно отравяне у възрастен човек, вкл. халюцинации (някои го вземат като наркотик), а средно 2 орехчета водят до смърт. Имаше няколко случая на смърт у кърмчета, на които техни близки са давали макар и много по-малко от него. "Дозата прави от отровата лекарство и от лекарството отрова" (Парацелз). А знанието за дозите и другите детайли при лекуването е наистина незаменимо!