Добромир

И от мен много здраве, успехи и разбира се - щастие - каквото и да означава това!

Така е, стоят, но тези предпоставки могат и да не са непременно "неуважителни". В днешно време по различни причини е трудно за човек да смени името си, а смени на името от край време се правят и за изразяване на променящата се душевност у мистици и творци на изкуството. Един малък заместител на това може пък да са точно такива сайтове!

Ами освен по малки групички отначало, утопия е да се счита, че ще ни чуят от Образователното министерство, имаше вече доста такива провалени опити, вкл. започнали да дават резултати. В София при бившето АОНСУ имаше през 1995-2004 г. един осъществен проект за нов тип уличище, но въпреки че и учителите, и децата, и родителите бяха много доволни - природосъобразният живот, екологията и психологията бяха приоритетни - този профил беше закрит... Перспективни са проекти за частни училища, извънкласни форми - като целогодишни клубове и летни образователни инициативи например. Тези неща искат консенсус между по-малко хора и изглеждат близко осъществими, но с нашия бг маниер може и още години да се успеем да се сработим... Може би добро начало е един наистина убедителен сайт да се направи - за тази цел е достатъчно да се обединят няколко проекто-прощъпулника в това отношение и още по-малки са тук изискванията за консенсус на хора, които иначе работят почти в едни и същи направления... Някак си все още не сме успели да съберем критичната маса готовност, за да канализираме енергетиката си по-ползотворно...

Фанатиците не разбират, че писанията им действат единствено на хората, които и без това са фанатизирани. Най-много да подтикнат един фанатик да се прехвърли от една догма към друга, но това не променя нищо същностно. Макар и рядко обаче, срещат се широко скроени хора и в православието, и в другите официални религии и даже в т.нар. секти. Но извън тях процентът на по-високо еволюиралите индивиди е по-висок, това именно е коренната причина за кризата в споменатите институции и техните пропаганди. Те през изминалите десетилетия не успяха да заинтригуват духовния авангард на обществото. Много рядко чета нещо от техните форуми, но ми се струва че съм я срещал тази Златина вкл. да критикува порядките в православните си структури, затова си мисля, че не е подставено лице, но наистина се интересува от възхода на вярата си и я боли от това, че той не е налице... Но разбира се, има други хора, които се възползват от искрения плам и безкористното усърдие на такива фанатици...

Не е само въпросът в програмите, трябва да има система за обучение на истински учители! Още от приемния изпит, не може в такава отговорна материя да се влиза с назубрен материал, трябва и практически изпити да се измислят, както в рисуването. Който не може да "рисува" (контактува добре) с деца, да не се приема, ако ще и да има суперпамет! И преподаватели да са хора, вече реализирали споменатото по-горе "вълшебство" в отношенията с учениците! то същият проблем стои и пред медицинското образование, един руки лекар още по съветско време беше предложил освен теоретичните изпити кандидат-медиците да държат и "изпит по хуманност", да гледат тежко болни, да асистират сложни орепаии, да отговарят на телефони на доверието... и ако след няколко месеца все още искат, тогава да държат и стандартните интелектуални изпити! Това беше чудесна идея, но почти никой не й обърна внимание...

1. Естествени - без да сестремиш конкретно към него, но чрез усърдна духовна практика и себеотдаване с настройката: "Да става с мен, каквото е най-благоприятно на Пътя ми, за хората наоколо и за Вселената". Ако това включва да развиеш ясновидство, ще ти се даде, а ако не - не ти и трябва. 2. Изкуствени - насочени към развитието на самата сидха, с концентрации, мантри, дроги и т.н. - обикновено или претърпяват провал, или човек развива частично виждане, което подвежда него и другите, да не говорим, че се възгордява до небесата... Които са познавали леля Слава - тя разказваше как нейна позната денонощно се молила да вижда като нея и това й се дало в някаква степен, веднъж обаче й се показало, че тя може да пие отрова, без да умре, тя пила и... умряла!

Не всички ученвия най-напред го идентифицират достатъчно ясно. Някои целят и да го засилят, но точно в определена посока; не бих казал, че непременно е грешка, може в онова време или сред ония хора да е имало нужда от засилване, по-точно от преоформяне на егото. Та нали нещо трябва да стане много ясно като факт на съзнанието, като едва след това да бъде надхвърлено? Ученията, които говорят за премахване на егото, също са до стадий и едновременно с това те говорят и за облагородяване на душата... а човек докато се осъзнава като его, това за него е равнозначно на облагородяване на егото. Адептите не вярвам да не си дават сметка за този елементарен факт, но може би се надяват, че пречистеното его ще може по-лесно да се трансцендентира. не знам обаче дали и това е винаги вярно... Но в основата си тази идея за надживяване на егото е добра според мен - поне доколкото подчертава необходимоста да се започне съвсем друг живот, а не само да се видоизмени настоящият!

Не изкрейзих, защото се спрях навреме. Но и да не бях изкрейзил, продължавайки, още по-трудно щях да овладея егото. Когато човек няма такива способности, си мисли, че едва ли ще се възгордее чак пък до крайност, но, повярвай ми, и това много лесно се случва! Нали си чувал: бързата работа е срам за майстора! Макар че в отделни случаи и доста бързо могат да се събудят минали опитности, дори и тогава се иска много време, заеда се приведат те в хармония с настоящата действителност. А при ново развитие почти от нулата, то е освен трудно, и по необходимост съвсем постепенно, не можеш да прескачаш нива или ако се опиташ, падаш и си удряш тая част от тялото, която според психосоматичната медицина има нужда да ти припомни в какво точно си сгафил... Ама ще разбереш ли посланието?

Обикновено под това да дадеш право на избор хората разбират да се остави човек в положението, което диктуват преобладаващите навици на конкретното ни заобикалящо общество и от там нататък той да си избира. Това е и най-лесният начин, но едва ли е най-добрият. То и без това тази преобладаваща маса от влияния ще го тегли силно към себе си, ние трябва наистина да сме сигурни, че тя е най-доброто, което може да се предложи, за да оставим нещата така! Шансът вече изграденото месоядно дете да стане вегетарианец е по-малък или възниква за втори път в живота при твърде тежки обстоятелства. От друга страна, преходът от вегетарианство към месоядство също е възможен след 18 г. възраст, но много неща у човека вече са формирани в условята на по-голяма чистота... Но разбира се, става трудно, ако единият родител иска, а другият не, детето му да бъде отгледано "не като хората". (Независимо, че в други култури това е правило, а не изключение, ние си гледаме нашето преобладаващо...) Тогава приемлив компромис е да отстраним само най-тежките месни храни от менюто му, на които и конвенционалната наука отдавна не им е фен. После това може да се задълбочи ли не, оставяме достатъчно пространство за свободен избор...

Благодаря!

Бъди сигурен, че си устойчив, хармоничен и добронамерен, преди да заправиш каквито и да било опти за отключване на оставащия потенциал. Той не е бил "заключен" случайно.

А може би затова са и многото пречки пред сегашните направления в образованието и по общо - в общественото развитие - за да не се продължи към втора Атлантида?!

Отначало все пак е добре да се направи интервю, акцентирано на психологическите симптоми. Тогава идва ред на интуитивнта преценка на терапевта. После някои включват интуицията и на самия пациент, като например му показват на снимка цветята на д-р Бах или съответния минерал, но това не е задължително. Прави се от няки и вибрационна диагностика върху място от тялото с костна подложка, или мускулен тест - преди и след като се даде средството мускулнатасила рязко се увеличава, макар и временно, ако средството е подходящо. После се съставя първочанална програма за избраните средства, след няколко седмици обикновено има смисъл да се обсъди и т.н. Според източниците и скромния ми опит, тези лечения се съчетават добре с множестно други и не се дотират подобно на високите хомеопатични разреждания от толкова много фактори.

Просто аз използвам този продукт за нас и много от пациентите и съм доволен. Даже купувам и подарявам на прекалено закъсали. От химията е известно явлението колоидойония, даже малки количества от някои метални йони предизвикват разпад на бактериалните клетки. Подобряването на храносмилането е до голяма степен поради унищожаването на Хеликобактер пилори, за който иначе се прилагат антибиотични комбинации с доста странични ефекти. Много хора усещат спад в стомашните киселини, които ги измъчват - това е, защото именно тази бактерия стимулира към производство на повече киселини. Има и роля на среброто като микроелемент - важен за имунната и нервната система. Интересно е, че и в хомеопатията сребърни лекарства се прилагат при инфекциозни, нервни и стомашни проблеми. Препоръчвам да се включват курсове със сребърна вода при необходимост по няколко дни или даже седмици, после се почива. При по-продължителен прием е важно да се приема достатъчно селен, който е допълващ за имунитета и трябва да върви със среброто. Натрупване се получава при прием с много месеци и години, което естествено не се препоръчва. Сребърните съдове не са добра алтернатива, там има и други метали, не всички от които са полезни. Също и в традиционната светена вода има примеси, но тъй като тя обикновено не се пие с години, това няма голямо значение. Съвременните колоидни сребра постигат много по-голяма концентрация обаче и се правят със сребърни електроди с чистота над 99,99%...

Орли, добре е, че го можеш! Сигурно си забелязал, че при повечето хора това са последователни процеси, по моя нестатизирана оценка това са към 95% от хората. 1 на 20 може едновременно да е в интуитивно възприемчиво и разсъдъчно капацитетно състояние.

Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в гр. София. Той е син на поета и писател Николай Райнов. Завършил е специалност "философия" в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1943 г. Автор е на монографиите „Стилът в изобразителното изкуство", „Проблеми на изобразителното изкуство," „Черният роман". През 1941г. излиза първия му сборник със стихотворения. След 1945г. публикува няколко повести и разкази. В 1963г. излиза детективския му роман "Инспекторът и нощта" по който е заснет и едноименен филм. Издава цикъл приключенски романи "Господин Никой", "Няма нищо по хубаво от лошото време", "Голямата скука" и др. По голяма част от тях са правени художествени филми в които той участва като сценарист. Автор е на редица трудове по естетика и изобразително изкуство. Признанието и на критиката, и на читателите му носят и романите "Пътища за никъде" и "Черните лебеди". И двата са екранизирани - първият от Методи Андонов -"Бялата стая", вторият - от Иван Ничев -"Черните лебеди". Богомил Райнов е избран за носител на държавна награда" Св. Паисий Хилендарски" за 2006. за принос в литературата. От Съюза на писателите в България разпространиха некролог по повод кончината на Богомил Райнов: "Той беше един от най-големите български интелектуалци - богата, сложна, драматична личност, творческа фигура без паралели в нашата култура. Роден на 19 юни 1919 г. в София в семейството на големия ерудит проф. Николай Райнов. Като ученик участва в марксически кръжоци, а като студент - в антифашистката съпротива. През 1943 г. завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподавал е естетика в Националната художествена академия - професор от 1954 г. От 1953 г. до 1960 г. е културен аташе в българското посолство в Париж. Заемал е ръководни длъжности във вестниците "Стършел" (1947-1953 г.), в списанията "Художник" и "Септември". Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1963-1970 г.). Повече от две десетилетия е първи зам.-председател на СБП (1968-1988 г.). Член-кореспондент на БАН. Богомил Райнов е емблематично име в лириката на 40-те години, наред с поети като Ив. Пейчев, Ал. Вутимски, Ал. Геров, В. Петров. През 60-те и 70-те години на миналия век широка популярност му носят приключенските романи за българския разузнавач Емил Боев "Господин Никой", "Голямата скука", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Тайфуни с нежни имена", "Умирай само в краен случай", "Ченге втора употреба" и др., както и екранизациите, направени по негови сценарии. Голямото му изкуствоведческо дело включва монографични очерци за художници като Паскен, Ван Гог, Дечко Узунов, Илия Бешков. Времето, през което живя Богомил Райнов - две трети от миналия век и началото на новия - е отразено с всичкото си величие и трагизъм в неговия живот и творчество. Приятел на Вапцаров и Вутимски, познавач на Рьорих и Блаватска, писател, поет, професор по естетика, ценител и познавач на изкуството, знаменит колекционер, меценат, автор на книги за велики художници, "забележителен европейски енциклопедист на новото време", по думите на Андре Малро, той с право се бе издигнал на върха на българския духовен Олимп. И ще остане завинаги там. - http://news.ibox.bg/news/id_957971091 Поклон пред светлата му памет." Ние почитаме големия творец и заради трактатите му върху "Тайното учение" и други свързани с духовността и делото на баща му трудове, в близка хармония и с делото на Учителя Беинса. Искате ли да се организираме във вторник да отидем поне няколко души от форума на погребението му? Аз самият не съм сигурен дали ще мога по това време, но определено човекът заслужава да бъде почетен поне от няколко наши представителя!

За кристалите не знам, но за магнитите съм чел, че не е добре да се поставят в близост до главата, ако са силни... То и Рамакришна например е заеквал, в случая един канал когато е по-малък, отколкото е потенциалът зад него е обяснимо да се получи, а как може да се хармонизира е наистина сложен въпрос. При мен се получава заекване, когато искам прекалено много да изразя за кратко време; но има и други причини при други хора, така че следва да се индивидуализира. Интересна е връзката на всичко това с вибрациите, вибротерапията - част от която е терапията със скъпоценни камъни - и разните мантики. На мен са ми казвали, че тъй като числото ми на израза - 22 - е много по-високо от другите (5 - стремеж, 7 - път в живота), винаги ще имам усещане, че не съм се доизказал и наистина е така... Също е интересно да се разбере защо на някои кристалите и други вибротерапии действат мнвого бързо и учудващо по степен, при други само временно, при трети сякаш изобщо не действат. При това съм следил дали има зависимост с това, дали човек вярва в метода, но тази зависимост не е убедителна, често пъти изненадващо се повлияват скептици, както и не се повлияват силно надяващи се... Не е толкова проста тази преценка!

Исус едва ли е изглеждал смирен, когато е гонил търговците от храма! Което, разбира се, не означава, че вътрешно е усещал омраза, каквато ние на негово място при тия външни действие бихме усещали. Изобщо, не можем да съдим за вътрешното състояние на по-напредналите от нас според външните им изяви, защото сме склонни към неправомерни съпоставки...

Виж, Цвети, аз бих предпочел никой да не ме посещава, но хората да си са здрави, отколкото обратното! Що за извращение се е получило, та доста лекари и лечители се държат, съкаш желаят обратното!!! Нима няма достатъчно професии, с които човек да си изкарва хляба, които не са зависими от растящото страдания в здравен аспект? Даже и в областта на медицината, лекарите биха се преквалифицирали като профилактици и хигиенисти, еколози, психолози и каквото се сетиш друго сродно, ако силно намалеят основните заболявания. Което, за съжаление, както вървят нещата, едва ли е възможно в скорошно време...

Ами ето, човек сам си преценява как му върви захранването и последващото хранене при малките продължителности. Ако е наред, увеличава продължителността на разтоварването. Ако не е, работи повече върху базовата си диета. Психорегулацията е широко понятие, тя може да включва както елементарни принципи във всекидневието, например да се прекасва яденето при непълно засищане и да не се пазарува в огладняло състояние, а също така и различни индивидуални и групови методи за разтоварване, релакс и засилване на духа... Аз като присъствах на паневритмията, незабавно усетих, че с по-малко храна се чувствам много по-бодър и хармонизиран, подобно е било и с някои източни медитации, и при семинари със западни психологични техники... Човек днес поне има възможността да избере кое за него от различни гледни точки е най-приемливо...

Всеки, занимавал се теоретично и/или практично с духовни системи, скоро вижда, че не е лесно съгласуването на материалните ценности и опитности с духовните. Даже за хората, които смятат, че те ползотворно се допълват, има моменти на двуомене на кое да отдадат предпочитание в редица сложни ситуации. Други пък не се колебаят, но получават множество обратни връзки от приятели и непознати, че изглеждат да са повече в едната от двете крайности - или материалист под маската на духовно интересуващ се, или пък отвеян идеалист, нямащ достатъчно здрава връзка със всекидневието. В действителност, може би човек има нужда и от двата момента в определени периоди от своя живот? Да отработиш важни моменти в дълбините на материята, без които ще си твърде "хвърковат" и може би пустословен в духовните работи, сигурно е добре? Но също така е сигурно, че за повечето хора е далеч по-лесно да постигнат вътрешно, трансцендентно вглъбяване не когато са на пазара, а в усамотените си периоди... Как освен това да тълкуваме множеството, наглед противоречиви послания в практически всички свещени писания - ту например, че който е приятел на света, е враг на Бога; ту, че който не обича брата си, когото вижда, не може да обича Бога, който не се вижда?! Не е ли това редуване на всъщност допълващи се подходи, с надеждата те един ден ще се обединят във всеобхващащо, неразделящо Действителността осъзнаване?

Както виждам, дотук нещата се съгласуват много добре и с досегашните ми наблюдения! Хубави резултати при външни променки - ранички или синуит, все едно; различни при вътрешен прием; най-добри - при съчетаване с други действени методи. Орли, това за психологическата роля на този метод е интересно, но за момента не мога да взема категорично отношение. И аз съм го чел в разни книжки по психосоматиката, но според мен зависи много от моментното състояние на човека. Преодоляването на отвращението може би е полезно, но при някои хора като опитат, напротив, то се засилва, а оттам и свързаните с него неблагоприятни за здравето задръжки и асоциации. По същия начин, чрез поведенческа терапия могат да се лекуват някои страхове, но ако знаейки, че при нея пациентите постепенно се приучват да са в досег с онова, което се страхуват, човек сам реши да си я прави и отиде да речем в някой овчарник сред кучетата... Разбираш, че всичко е до балансирано отработен метод и неговата прецизирана индивидуализация, иначе резултатите могат да бъдат и противоположни на очакваните!