Добромир

И аз съм склонен да вярвам, че най-напред всеки следва да стане истински човек, едва после може да има шанс - но не и сигурност - Бог да го избере за свой истински храм! В същото време и в най-пропадналото или патологично разцепено състояние ми се струва, че продължава да съществува някаква нишка на пряка връзка на съществото с Първоизвора. Проблемът е, че в такива състояния тя е почти невъзможно да се развие. Чувал съм или съм чел за някои твърде редки изключения на "внезапно обръщане" хода на живота, когато бързо се еволюира - или се отключва блокиралата еволюция - от привидно много ниско в стабилно много високо ниво. Допускам, че тези изключения съществуват, но не мога да си спомня такова измежду хилядите хора, с които съм контактувал... Винаги е имало доста силни заложби, които при някои се реализират трудно, при други доста лесно, при трети вълнообразно, но чак пък от пъкъла, та в небесата... Сигурно Господ държи такива най-редки казуси, за да ни напомня, че Духът е над всичко и следователно не можем да абсолютизираме изведените от нас емпирично закономерности, включително в основни области като еволюцията на съзнанието!

Методите по-скоро следва да се разделят на масово приложими и специални. Злоупотребата с вторите - най-често комерсиална и без необходимите знания и опит - е особено опасна. Лесно си говорим тук на теория, но има доста увредени хора, на които, за да ги склонят към някои от вторите методи, са им сваляли всякакви звезди и комети от небесата, а после като се ие получил фалът, са ги оставяли да се оправят сами!

И аз някак си често съм усещал този момент като подсъзнателно течение в редица постинги - далеч не само твои. Не мога да отрека, че selsal би могъл да помага за разблокирането на подобни вътрешни дисонанси, но както може да се подозира и от анкетата, много хора се плашат да заявят, че са за спора или и за двете. Така че те едва ли ще постигнат по-голямо вътрешно единство от това осъзнаване, може би дори още повече ще започнат да се борят срещу борбения си стил... Но всичко в крайна сметка е наред. Считам, че от всяко състояние човек би могъл да извлече по нещо полезно, даже от подтискането и последващото експлозивно "избиване" на какви ли не тенденции... А за споделянето, него според мен истински го предпочитат две категории хора - пасивните и хармоничните. Почти никъде в постингите обаче не видях и намек те да се различават?! Ако все пак запазим уважителния тон, периодично преоценяме или поне доуточняваме твърденията си и многократно гледаме както навън, така и навътре... Приятели, всеки от нас знае колко е трудно да се спазва конструктивен баланс във всекидневието, защо поне тук, където е доста по-лесно, да не пирложим още малко повече будност? Този форум всъщност може да се превърне в репетиция за по-важни стъпки в живота на всеки от нас!

Имам предвид, че някои хора се справят добре в житейските ситуации извън форума, които изискват много повече сила, разумност, любов и други качества, отколкото те се изискват, за да излезеш що-годе конструктивен в рамките на форума. И ако ще тези хора да нямат никакво желание да бъдат тук или ако само четат и не се обаждат или ако се обаждат понякога, но не им е силно дар-словото, те пак заслужават по-голямо уважение, отколкото онези, които се проявяват добре единствено във форума, но не и в разширената част от живота си, която все пак в някакъв смисъл е по-реална. Най-добре е човек да огрява на много места де, ама това си е рядко като възможност и още по-рядко - като изпълнение...

Силве, подозирам, че истински трудно става главно в някои ключови житейски ситуации извън форума?!

В най-висшия смисъл е така, сигурно не случайно използваш големи букви и особено пък ако прибавим и останалите същества... Само че този свят не е устроен така, че да се спазва това буквално във външното ни обкръжение, програмата максимум е да го постигнем в мисълта! Особено за мащабните каузи, даже ограничавайки се до хората, не мога да си спомня случай, за който да съм сигурен, че едно мащабно добро е допринесло само полза и не е навредило на никого! В крайна сметка, съществуват и феномени като погрешно тълкуване и различие между това, което е добро реално или само се смята за такова. Например, една прекрасна книга може да помогне на милиони, но все ще има някоя и друга сбъркана стотица, която ще вземе указанията според принципа "колкото повече, по-добре" и ще си навреди - или навреди на другите - чрез крайности в иначе хубавите идеи...

Много сме още мънички, за да определим Любовта, но все пак ни остава завещаното - "според делата се познават хората на Любовта". Можем да се изразяваме изящно и пак да нямаме резултатите в сърцата на отсрещните хора, които Учителите са постигали със съвсем прости изразни средства. "Който се оставя да бъде понесен от силата на думите, често изгубва Духа" - Свами Вивекананда

Така си мислят много хора, които не са склонни към напълняване, но при тях проблемите възникват по-късно и са свързани не с толкова пълнота, колкото с други проблеми, които на тях няма да им хрумне да свържат със захарта... Вместо сметана може да се изпозват смлени ядки или сусамов тахан, акочовек иска да си направи плодов сладолед без млечни продукти

Напротив, аз споделям наблюдения от България - "пази Боже, сляпо да прогледа"... Признавам, че нямам директни впечатления от "истинския капитализъм", дано там да има повече богати хора, които да правят смислени неща с парите си! Някой да сподели, ако е бил задълго там или има пресни послания от близки хора?

Хубави нещица си мечтаем ние, ама ми се струва, че е трудно много пари да се дадат за каквото си искал, когато си ги нямал. После нещата се променят, не един и двама съм ги наблюдавал как забогатяват и какво правят после с парите си. Изглежда е много голям натискът от страна на трасираните пътища на финансите и човек отначало се "пречупва", за да се сдобие с толкова пари, а после вече и не иска да ги използва според по-раншните си идеалистични тежнения...

Всеки има задръжки пред пълното изразяване на Любовта, иначе да не сме тук, по моему. но според мен Донка е имала предвид, че е добре да се равнопоставят ценностите, в смисъл, че всеки има право на възглед, докалкото го изповядва искрено и без целенасочена агресия към другите. А иначе тя постоянно си казва коя е нейната позиция, че се опитва да разбира другите, но не и да се отказва от собствената си позиция. това правят доста последователно и повечето от другите тук, във форума. Тогава къде е проблемът? Не ровим ли понякога, за да търсим не особено важни проблеми? Не бягаме ли чрез това от наистина важните проблеми? За владеенето на изкуствто на диалога се съди главно по конструкитвните му резултати. Не бих посочил отличник в това отношение измежду участващите... Дали този факт е в състояние да допринесе с нещо за вътрешното ни смирение? При неговото наличие, наистина не бих казал, че който и да е диалогичен метод би съставлявал проблем!

Аз предпочитам несъвършените хора в настоящата им реалност пред съвършената представа за Бога. Но от друга страна, предпочитам да бъда воден от реалното Божие съвършенство - и в сравнение с хората, и в сравнение с висшите им представи! Разбира се, мога само да се надявам на Бога, да ми даде различаването между тези три категории...

Да, всичко може да се използва за прогрес - както в психотерапията, така и в духовното обучение. Но има по-универсални методи - например молитва, медитация, паневритмия, подходяща диета и т.н., както и методи, при които трябва повече да се внимава, а не както сега на много места ги препоръчват като панацеи. Между последните е и регресивната хипноза, а също холотропното дишане например. Без детайлно открояване на точния метод, точния човек, точния момент и възможните нежелателни ефекти, даже от най-елементарна медицинска гледна точка не е оправдано да се сипят суперлативи...

Но от друга страна - кога мечтата е творческо пресътворяване на Настоящето и кога - безсилен блян за невъзможно бъдеще? Маркери, показатели за различаване на едното от другото състояние?

Да. Когато съм на спокойно място, медитирам повече и малко ям, и 4 часа ми стигат, но когато не мога да отговоря хармонично на градската обстановка и свързаните със съвременния социум претоварвания и стресове, и 8 часа определено не ми стигат!

Хипнозата и самохипнозата наистина са всекидневие за хората. Могат да се използват в плюс или в минус на съответния индивид и задачата на добрия психолог е да прави първото, а не второто. Него достатъчно го правят в обществото... Някои духовни практики се основават също на повитивното внушение или самовнушение и в това няма нищо нередно. И все пак, някои от по-висшите духовни практики според мене не са нито хипноза, нито самохипноза, а по-скоро дехипноза, разхипнотизиране от привичното раздробено осъзнаване, от което изчистване на съзнанието спонтанно избликва по-автентичното осъзнаване на Единството

Всеки, който чете Стария завет без предубеждение, ще стигне до същия извод. "Само нашият бог е Господ..." Не случайно най-ограничено мислещи и често нападателно проповядващи са християнските секти, които основават по-важните си тези именно върху старозаветни цитати. Ако се вземе буквата, а не духа на писанието, нищо хубаво не може да последва в глобален и дългосрочен план, както го е доказала и историята.

И още, даже и без тези знания, традиционното хранене на не много бедните прослойки от Изтока е доказало, че децата се справят добре. Само най-бедните - не защото са вегетарианци, а защото не могат да си позволят разнообразна вегетарианска храна - имат проблеми. В България има отчасти традиция за здравословно безмесно хранене, но през последните 50 години тя все повече се губи, поради промените в менюто на народа ни от тогава (и до какво доведоха те?!). най-общо казано, ако човек избягва рафинираните храни, организмът му няма да обеднява откъм разни вещества и тогава и по-малки количества, но цялостни продукти като зърна, семена, ядки, плодове и зеленчуци - ще свършат работа. За някои и млякото може да присъства, то съдържа веществата, които ги има и в другите продукти от животински произход, с изключение на желязото, което му е малко. Но пък то се набавя от ядките, сусама и зелените листа, кайсиите, смокините и т.н. Е, ако човек иска да е на банички и кифли и да е вегетарианец (особено вегетарианка, желаеща да дари един нов живот), не става хубаво, ама това може сравнително лесно да се регулира.. има ли освен това разбиране сред околните, това е много важно?

Сега се чудя дали песимистите преобладават сред интересуващите се от духовното... и май че е така! Но от друга страна, те имат и много големи изгледи да се деформират, независимо от естеството на избраната от тях пътека. Оптимистите много по-рядко стигат до извода, че им трябва нещо повече от тоя свят, защото го тледат през розовите очила на хубавите състояли се и предстоящи случки. но може би при тях, ако се случи, духовността е по-истинска и интегрирана с всекидневието. (Песимистите искат отначало да избягат от него, защото не са достатъчно оптимистични да вярват, че могат да се развиват духовно и въпреки него!) Така че, усилията им са също негативни... То отдръпването си има и своите позитиви, разбира се, осигурявайки малко почивка на ума и сетивата, обаче в крайна сметка, ако можеха сами по себе си отшелниците да оправят света, отдавна да са го сторили... А аз се съмнявам, че и себе си биха оправили, макар че опитът ме е научил да вярвам и в изключенията от общото правило. Сигурно е възможно даже от крайния песимизъм човек да вдълбае в духовното и да постигне мир и щастие за себе си, а после да излезе в света, за да го сподели с другите. За съжаление обаче многомилиардното население днес не може да вземе масов пример от такива изключения.... И тогава следващият проблем е: как да се вдихне оптимизъм в песимистите и как неосъзнатите духовно оптимисти да се одухотворят, без да е нужно за тази цел да им посочваме като основен аргумент, че този свят е "долина на сълзите"?

И аз съм склонен да считам така, макар че всяка религия и всяко духовна школа си избира свое отношение към науките, вкл. и към предсказателните. Не винаги, когато това отношение е дистанцирано, това е направено с лош умисъл за съответната система. Например първите християни са били много-по-наясно от сегашните и с прераждането, и с астрологията, и с езотеричната медицин... и с ред други мостове към Изтока. Желаейки обаче да се концентрират върху по-съществени теми и главно върху духовната си практика в настоящето, те са оставили назад останалото и са дали повод на последващи събори да анатемосват, от там нататък вече този позитивен замисъл е бил изопачен, като нито е имало масово стабилни духовни практики, нито са били използвани по-второстепенните методи за стабилизиране на здравето, общуването и духовното статукво. По подобен начин в дзен будизма човек не се интересува от повечето езотерични знания, за да се съсредоточи върху главното - непредубеденото отношение към света и към себе си. Когато обаче не прави това, а не се интересува и от другото, той става най-обикновен мързеливец. точно дотам са я докарали много от западните "последователи" на дзен, че все повече и японските му "привърженици" (не е тайна, че Япония усилено са западнизира, вкл. и в светогледните сфери)...

Ако сме открили вътрешното слънчице, ще знаем, че не можем насила да предотвратим опитите за манипулиране и следователно - няма да се вбесяваме, като ги видим (което не ни пречи да вземаме съответни решения според убежденията си). И, разбира се, няма да тълкуваме пресилено като манипулации някои дребни неточности в общуването и информационната размяна! Но това е много висока цел, обикновено и онзи, който е зървал вътрешното си слънчице, било е за момент и през разни филтри... представяте ли си как непрекъснато би "грял" онзи, който винаги напълно осъзнава и проявява своето слънчице!

За мен означава следното. Съществува базово желание, което не считам за еднозначно с оформените чувства, а за първичен жизнен импулс в индивида. Когато този индивид се осъзнава все повече и се пречиства от замъгляващите наслоения на вторично оформените умствени "вавилонски кули", същият този импулс се хармонизира с неговия Източник и от тук произлича именно изпълняването на Божията Воля. И именно защото този импулс е първичен по отношение на волята, мислите и чувствата, тяхното хармонизиране е възможно тъкмо по този механизъм. Ако беше възможно само чрез мислите да се постигне единство и в чувствата, и във волевите импулси, какво остава до интуицията - нямаше да е пълно с неудачи и комплекси у хората, които се опитват да действат по този начин. А иначе, разбира се, че всички съставки в цялостния психичен механизъм си взаимодействат.

Да, съгласeн съм с егоцентризма като първоснова на "нечистотата". Но различието между желанията (не ги бъркайте с чувствата!) и мислите, макар и относително, е важно за разбирането на някои психични явления. Без това разбиране цели системи на самоусъвършенстване не биха могли да се практикуват правилно. Всъщност, аз само се повтарям, темата за мислите и желанията вече сме я разисквали, например тук: Ето и отзива тогава на Силвето: :thumbsup2:

Всъщност, аз имам в предвид като съображение по-скоро елементарната вътрешна наблюдателност, която е била самоочевидна в древно време, а в днешно време обикновено не се подразбира от повечето хора, а се получава след определен период на душевно пречистване, след внезапни сътресения, продължителни разнообразни житейски опитности или специални техники. Но в крайна сметка, идеята е човек да погледне непреднамерено в себе си, за да види при какви услвия се зараждат и изчезват мислите. Тогава лесно ще бъде опроверган Декарт, който смята, че "мисля, следователно съществувам". А както при смъкване яснотата на съзннието, така и при свръхбудно осъзнаване, мислите изчезват и остава едно фоново настроение. А последното е фина форма на желанието - тъй като без желания са само просветлените... Впрочем, и много западни автори сега се приближават до древните източни становища. Дори и без да приемат всички техни концепции, те установяват, че мисленето се появява едва на определен етап от еволюцията на съзнанието, и както правилно бе отбелязано по-горе, може да изчезне при съответни интуитивни, медитативни, свръхсъзнателни или както изберете да ги наричате състояния. Тогава възниква въпросът: какво е преди мисленето? Кой е импулсът, който движи живите същества с неоформен мисловен апарат - животни, бебета? Или какъв е този импулс, който е налице, когато нямаме сили или време да мислим - при огромна умора, на границата с безсъзнанието, при жестоко силни болки или внезапна смъртна заплаха - и ни кара да предприемаме определени автоматични действия или да се отдаваме Богу? Този импулс е желанието и е индуциран от движещите сили на природата. С индивидуализирането му той започва да се асоциира с индивидуалното съзнание на съществото и едва по-късно следва концептуализиране чрез мисловни образи, понятия и цели теории. А при медитацията, върховите възприятия в изкуството и т.н. - човек получава достъп до директни по-висши възприятия, които правят мисленето ненужно в съответния момент. В този именно момент желанието и мисленето сякаш че се претопяват в първоизточника си - Божествения импулс към живот. Разликата с низшите форми на съзнание, когато сящаш също има такова сливане без мисъл, е в липсата или наличието на осъзнатост. При низшето съзнание има подмисловна неосъзнатост, при висшето - надмисловна осъзнатост. Следователно чистотата на мислите е само една от проявите на чистотата в желанията или, по-общо казано, в импулсите на индивидуалното съзнание.

Именно по пътя на самонаблюдението отначало мислите спират, но остава тяхната основа - неопределеното, неконцептуализирано желание. Всички оригинални друвни духовни системи слагат желанието преди мисълта, макар че сега западни психологии и псевдодуховни авторитети вършат обратното. но то е от липса на елементарно самонаблюдение, те просто пишат книжки, без изобщо да са практикували. А иначе може и така да се каже, че желанието и мъсълта са две части на един и същи процес, но все пак финото желание предхожда мисъл-формите.