Добромир
Участници-
Общо Съдържание
1722 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Добромир
-
Най-добре е вътрешният ни свят да е без разделение на светско и духовно, на "горе" и "долу". Тогава проблемът със забавленията няма да съществува, а и изобщо проблеми не се вижда откъде биха могли да възникнат... Обаче почти никой не е реално установен в Неразделението! И какво се получава тогава? Висшите визии на светците за неразделение се тълкуват опорочено като карт бланш за слободия на егото. То не обединява светското и духовното (не съзира духовните светове във физическия, в каквато посока е например постингът на Ради), а принизява второто до първото... Може повечето от нас да намират отшелническия живот за напълно неприемлив, но това не означава да си затваряме очите за огромните вътрешни резултати, които са постигали и постигат значително откъснатите от светското духовни търсачи, а също така усамотено живеещите хора на изкуството и науката. Друг въпрос е, че по този начин човек намалява притока на опитности от тоя свят, особено по отношение общуването с хора, може да развие комплекс за непълноценност в това отношение и едновременно - чувство за превъзходство по отношение на заниманията, в които се е вдълбочил. След като още не можем да видим Пъзела като едно цяло, изглежда неизбежно да го обхождаме част по част. Затова аз не виждам нищо странно в това, че много хора последователно сменят затворения си живот с много по-отворен към света и обратното, по този начин те "обхождат" различните части на Пъзела. Освен това забавлението има нещо общо със самозабравата. И ако това е самозабрава на душевния порив, забавлението е светско, а ако е самозабрава на егото в полза на по-широкото осъзнаване на висшия Аз - забавлението е духовно. Т.е. поне отвън погледнато, тези забавления могат да се описват и като противоположни, макар и с единна основа в цялостното Битие. Това, че духовният човек се забавлява по-добре, е вярно в точно определен смисъл. Това според мен не означава, че той по-често се отдава на светски развлечения, че по-добре се справя с модните танци и бие другите на билярд или покер. Не означава и че има непременно по-силни радостни преживявания - ако те са неуравновесени и последвани от всякакви негативни реакции - вътрешни и от обкръжаващия социум, каква духовност тогава е това? Духовното забавление е повече вътрешно и хармонизирано, устойчиво и на "Осанна", и на "Разпни го". Играта на Бога - Лийла, както я казват индусите - предлага неограничени забавления на всички, но преждевременното замазване на някои съществени различия между различните й форми може вместо напътствие да предложи на душата безпътица...
-
Може би, но именно един план, който ние не долавяме, за нас е непроявен. Ограничение според мен е по-скоро това да се постулира, че всичко е проявено и няма нищо извън проявеното. Плановете на битието не е задължително да са безбройни, достатъчно е да са безгранични по съдържание вътрешно. Макар че не може строго да ни бъде доказано, древните духовни учения все пак твърдят, че има периодично пълно изчезване на проявлението (съотворението). Такива хипотези издига и съвременната наука. Освен това всяко твърдение е ограничение, наистина. Затова употребявам термина "неизразимост".
-
Много съм се вдълбавал в какви ли не сложности, но винаги животът ми е поднасял факт след факт, че истински важните неща са наистина прости. Когато те са наред, сложните им слугуват успешно. Но когато не са... Най-големите грешки в живота се правят поради несъобразяване със съвсем елементарни неща - обичайните физически и психологически потребности, обозримата предпазливост към външни вредности, "А, Б"-то при напрегнати взаимоотношения: "Преди да направиш (или кажеш) нещо, брой до 25"... Често пъти хора с неусложнено, но чисто съзнание засрамват многоучените. Ако бих се върнал назад към юношеството, бих учил поне два пъти по-малко, за да ми остане повече енергия за това да бъда в основата си едно по-качествено човешко същество. Нима този акт на нераздробено самоотдаване на вътрешния импулс към подобрение не е било достъпен и в далечното минало, когато усложненията не са били толкова много или толкова явни? Аз уважавам специализираното познание, изключителните умения в тесни области и т.н., но само като едно разгръщане на оставащата си немногогласна Основа. Ако основополагането е сбъркано в основата си, то и последващото разгръщане на развитието ще е дефектно. За което примери има бол, особено в днешно време...
-
1. Споделяй себе си и поощрявай автентичната самоизява у възпитавания, вместо да се правиш на каквото не си и да манипулираш другия да бъде каквото не е. ................... Нека всеки напише по още едно и ще станат много повече от 10!
-
Струва ми се, че ако всеки върши добре своята работа, като включително е достатъчно внимателен при взаимоотношенията с околните, силно ще намалее необходимостта от голям брой психотерапевти. Учителят Беинса е казал, че най-големият враг на човека е мързелът, понеже не иска да се учи. По този начин Той свързва външната дейност с осъзнаването, едното без другото е едностранчиво в тоя свят. Работата с осъзнаване - включително вътрешната, в тишина - създава градивна и хармонична атмосфера, в която болестите и поводите за междуличностни конфликти избледняват като лунния сърп след изгрева на слънцето. Но както мързелът в буквалния смисъл на думата, така и трескавата, но ниско съзнателна активност причиняват неизчислимо множество беди в персонален и социален мащаб... Изкушавам се да обобщя, че основата на психопрофилактиката би трябвало да бъде - макар че едва ли скоро ще стане - именно конструктивизирането на начина на живот на всеки един от нас. Иначе нарастващия брой специалисти ще стои в горчив унисон с увеличаващата се необходимост от тях, а повечето телефони на доверието само ще ни напомнят колко е дефицитно това качество във всекидневните ни общения...
-
А аз не мога с по-малко от две - действителност+неизразимост. Защото според всички обичайни хорски стандарти неизявеното е недействително; но и учените, и мистиците знаят, че без неизявеното така наречената действителност би била съвсем невъзможна...
-
Всъщност ензимната недостатъчност е една от най-честите причини за летаргията. Суровите храни са богати на ензими, но само ако са в активирано състояние - плод, зеленчук, покълнало семе. Ядките, ако не са предварително накиснати, имат "спящи", латентни ензими и сами по себе си също могат да доведат до летаргия, ако се ядат по много и то без суров плод или зеленчук едновременно. А ако преди готвената храна на обяд се яде достатъчно сурова, това поне при повечето хора е достатъчно, за да се избегне отнемането на енергия. Но разбира се, във всички случаи ще имаме този проблем при преяждане - дори и само със сурови храни!
-
Да. Но защо ли е така? Може би хората по правило се боят да бъдат истински? Неистинското чувстно за вина води до фалшиво покояние, фалшиво опрощение и никаква съществена промяна в душевната ориентация в крайна сметка. Какво е автентичното чувство за неадекватност (не е задължително да бъде комплекс за вина, може да е усет за отклоняване от хармонията поради естествени еволюционни причини)? То пронизва като с кинжал досегашните стереотипи на мислене и поведение. Това не може да не доведе до скорошна промяна в живота. Какво е автентичното покаяние? То се подрежда в една права с автентичното опрощение. Ако по тъмно си паднал в шахта, няма втори път да се движиш без внимание за местоположението й. Вината, която не води до трансформация и прошката, която води до повтаряне на грешката, не биха могли да са дълбочинни. Човек на моменти може да осъзнава някои по-висши неща, но без да е подготвен да ги живее. Ето защо има толкова много "вярващи", затънали в ситуацията, която обрисува Диана. А не знам и ние доколко сме по-различни. Защото не е достатъчно човек да не злоупотребява с религията и да не е отявлен лицемер. Той може донякъде да си е искрен в духовните си стремления, но пак да има значителен разрив между неговия "върхов" светоглед, проблясъци от който получава в определени моменти, и всекидневния му начин на живот, който е все пак по-важният пробен камък според Учителите. Ето там си проличава калко много сме още назад в осъзнаването!
-
Според мен покаянието, ако е истинско, отзнаменува края на живота във вина. Престават безплодните, убиващи жизнената енергия, мисловни превъртания на спомените и гледането под лупа на реалните и предполагемите последствия от "прегрешението". И закълнява новият Живот, който просто не може да не бъде различен от предишния. А пък ако покаянието не е истинско, чувството на вина остава, а новият живот не се появява...
-
Никой не може да си го представи, самата представа се разгръща във времето. Самото чакане на края на времето е времеви процес. Човек често пъти иска да се държи на нивото на някое свое моментно прозрение, ала успява ли?
-
Може би, ако човек наистина желаеше края на времето, той щеше да му тури точката поне в собственото си битие? Това обаче почти никога не става, защото от кутията на Пандора наред с всичките бичове, което ни носи времето, около тях пърха с утешителните си криле и Надеждата, а кой желае да се откаже от нея. Надеждата дава сили за живот вътре във времето, но и пречи да се премине отвъд. А на практика ние чакаме не времето, когато ще свърши времето, а времето, когато се надяваме да ни се свърши бремето...
-
Познавам хора, които не са вегетарианци, но не ядат например пилешко месо, защото са работили в съвременна фабрика - машина за печелене на пари чрез смразяващи технологии за отглеждане и клане на птици...
-
Ако земята и небето са слети само в мислите ни, значи не са слети. Любовта притежава сила, каквато мислите само си мечтаят да я притежават.
-
Високата температура - враг или приятел?
Добромир replied to Орлин Баев's topic in Здравословни проблеми. Симптоми и лечение
Гърчът идва, ако не се вземат навреме мерки, но ако се свали навреме свръхтемпературата, откъде ще дойде той? Мен даже и след като съм получавал температурни гърчове са ме заравяли направо в снега и гърчът е преминавал. Това са разбира се крайни мерки, но както е било тогава, родителите ми са учителствували в отдалечено село в Родопите и като не са познавали други подходящи средства, и това е вършело работа. Иначе още преди да се стигне до 40 градуса се компресират ходилата, ръцете и челото. Ако се пият много течности и не се яде друго освен подходящи пресни сокове, обикновено температурата спада за часове и няма нужда от общи увивания. -
А дали ще се пробудим благодарение на ужасяващата мощ на кошмарите или от невероятността на божествените сънища? От една страна, ние тук май се учим повече зорноволно или както e казал Чжун Дзъ, "малкият страх води до предпазливост, големият - до просветление". От друга страна, голямото щастие предизвиква макар и временно проглеждано през булото на илюзиите, човек е готов дори да изчезне, за да се осъществи Единственото...
-
Високата температура - враг или приятел?
Добромир replied to Орлин Баев's topic in Здравословни проблеми. Симптоми и лечение
Аналгинът е забранен изобщо за уптреба в много страни - дава тежки алергии, уврежда кръвта и бъбреците. Като бях на стаж едно верме в детското отделение свръхповишени температури се съпротивляваха даже да комбинации от лекарства, докато старите докторки не започваха безвредните физикални увивания на цялото тяло с чаршафи, напоени със студена вода и последващо сухо топло увиване... -
В Желен за съборстващите правихме много вкусни, не особено скъпи и същевременно полезни ястия. Например, многокомпонентна салата, включваща и пресни артикули от градината и околната природа - коприва, глухарче, киселец или зелени джанки (вместо оцети или лимон!), свежи листа от мента, здравец, копър, чубрица, босилек... С разни кълнове, особено бързо става и е вкусен слънчогледът. Който иска да вари кълновете също става, княкои неща се губят, но пак особено при бобовите е по-вкусно и лесно смилаемо, отколкото ако не се накисват предварително семената. Покълналият грах или нахут много добре върви с овесени ядки и всевъзможни зеленчуци, както и комбинирани билкови подправки, вкл. леко люти. Друго - оказа се истински специалитет булгурът с праз, както и кашата от овес и просо със стафиди или фурми и една подправка, която използвам ефективно за сладките ястия - съдържа канела, карамфил, кориандър, майоран, връхчета от смърч и още десетина разни други билчици. От фурмите могат дасе направят и бонбони, които са много сладки и без добавена захар - по време на интервюто от Националното радио ми хрумна да ги нарека "енергийни бонбони" - с ядките от кайсия, покълналия слънчоглед, един специален екозеленчуков екстракт и подправката за сладки ястия и на вкус също бяха вълшебни... Жалко, че в София нямам нито досаттъчно време, нито достатъчно вдъхновение, за да експериментирам по-често, току-виж съм измислил цяла кухня "вкусно+полезно"...
-
Поздрави на всички тук! Сега се върнах от 9-дневния събор в Желен. От над 80-те участници успях да разпозная 6-ма от Форума, в т.ч. Wonderful и Максим. Въпреки отделни организационни несъвършенства и разминавания в разбиранията на някои хора - нещо неизбежно при по-мащабните събития - мероприятието беше освежаващо и ползотворно. То беше отразено и в няколко медии, вкл. Националното радио. Най-окуражаващият факт несъмнено бе високият процент млади хора - над две трети бяха на възраст под или около 30 г. От разговорите и практическото им включване в модулите по екоземеделие и природна медицина стана ясно, че идващото поколение осъзнава важността на тези теми, но с някои изключения среща трудности в цялостното си посвещаване в съответните житейски посоки. Намерих потвърждение на оформилото ми се вече становище, че не е достатъчно отделни хора да се отделят сред природата, необходимо е да се работи върху свързващите звена между тях и градовете. Срещнах хора с много ценни познания за живота в планината, отглеждането на култури без химия и тяхната употреба като храна и лекарство. Но повечето живееха относително изолиран живот, без особени шансове да споделят нашироко тези свои знания и умения. Имаше хубави екозеленчуци, а някои си поръчваха от съседи впечатляващо козе мляко. Но как ще пристигнат до София тези продукти - след като повечето софиянци няма да отидат до източниците им - и то все повече не защото не са информирани за плюсовете им, а защото са здраво впримчени от трудни, често изобщо незаобиколяеми проблеми? Отново липсва свързващо звено. Да не говорим за цялостната парадигма на новото, която дори в скициран вид не е видяла бял свят... Ето върху тези неща, въпреки многото си други заетости, бих желал да поработя в скоро време. Мисля, че те са уважителни причини за по-рядкото ми появяване във Форума...
-
Така е в 99,99% от случаите, защото много хора искат да се усамотяват по погрешни причини. Биха желали да избягат от неприятностите на светски живот много по-силно, отколкото да се посветят на духовен живот, преодолявайки неговите още по-големи трудности. Все пак има и хора, които - не завинаги, но за различно дълги периоди - могат да се усамотяват ползотворно, наистина използвайки времето и спокойствието за духовен напредък. Също както да дсе възставониш в условията на големия град от тежка болест може да е трудно, а това да стане след няколко седмична почивка сред природата, също така и преминаването към по-високи вибрации може да се улесни. Но вече пък задържането на постиженията и сред масовото общество е много важен тест за тяхната вкорененост.
-
Среброто - лечебни свойства
Добромир replied to Добромир's topic in Лечебни методи. Алтернативна медицина
Повечето хора нямат време да сравняват препаратите на различните фирми, а и за специалистите отнема време, за да отсеят фактите от агресивната реклама. Макар и с определени разлики в действието, среброто принципно си действа... но не мога да се съглася, че във всякакви дози е абсолютно безвредно. Иначе нямаше да съществува специално име на болестта от отравяне със сребро - аргироза. Тя наистина се развива само след продължително предозиране, но все пак показва, че има някакво кумулиране с течение на времето. Аз препоръчвам сребърната вода да се ползва дозирано и при необходимост, т.е. за по няколко дни или седмици, и после при нужда да се поднови след прекъсване от 10 или повече дни. Не мисля, че да се пие неограничено по количество и с години е гарантирано безопасно. В организма има фини взаимодействия между микроелементите и при усилен внос на едни други намаляват. Това, дори и без да се стига до директна токсичност, следва принципно да се има предвид. В случая селенът и среброто взаимно се допълват и много сребро без селен води до едностранчивост. -
Всяко същество има в себе си две родителски начала, но представлява нещо повече от техния сбор. И същевременно е по-малко и от едно, тъй като де факто разполага само с едно илюзорно его, а в дълбочина е само необособена вълна от океана на Цялото Съществуване.
-
Хиперхидрозата - знаете ли лек за нея?
Добромир replied to Приятел's topic in Здравословни проблеми. Симптоми и лечение
Препоръчвам индивидуално съобразени комплексни природни методи. Отсъствам от 6 до 16 този месец.