Добромир

Поздрави и от мен, мога и от мое име да повторя всичко, което казаха другите... а за синусите ако искаш ми пиши на лични, поне няколко изпробвани безплатни съвета мога да ти дам, за да не гледаш със страх към приближаващата се зима!

Като цяло съм съгласен, но на някои места правилата ми звучат директивно, животът е много по-богат и ситуациите изискват съответно адекватна реакция - предписания, които да важат еднакво за всички случаи, няма или са много малко...

Зависи колко различни... ако са противопоставящи се е едно, но иначе и относително големи различия не са непродолима преграда..

Животът се живее. За някои хора се живее чрез воюване и да отрека напълно целесъобразността на това, означава и аз частично да се противопоставя на Живота, т.е. по някакъв фин начин да започна да воювам. Но съм съгласен, че е по-висше разбирането, според което Животът се възприема по-скоро като допълваща се хармония, отколкото като подчинен на закона на джунглата. Все пак - да припомня Кен Уилбър - есенцията от вековната мъдрост като че ли води към убеждението, че всеки възглед си има място на съответното стъпало, а хармонията идва чрез разбиране на това, т.е. даже нашият възглед да е наистина по-висш от този на много други хора, той не е достатъчно висш, ако не включва и разбирането на целесъобразността на по-низшия възглед на неговото собствено поле. Това би означавало, че сме интегрирали в себе си опитноста от него и се чувстваме цялостни. В противен случай е налице разцепване в светогледа и в крайна сметка се оказваме жертви на онова, против което воюваме - дори и то да е самото воюване!

Само искам да допълня, че понякога границите между доброволно възприето и натрапено са доста размити и съответно следва да се внимава. Например, натрапване ли е, ако предложиш на някой по-добро разрешение на проблема, отколкото той търси? (В моята област, някой си търси, да речем, как да намери билка, прочетена в жълт вестник, че лекува всичко, а аз се опитвам да му разясня, че нещата стоят по друг начин - не само че растителните средства действат индивидуално, но е необходимо да промени начина си на живот и т.н.) Еднократно предложено, това насочване според мен не е натрапване на помощ, тъй като човекът е бил дезинформиран и е добре да му се покаже и друга гледна точка, макар и да не я е искал. Разбира се, ако той категорично отхвърли тази по-широка перспектива, не бива да се настоява повече. Друг пример за обратния случай: доброволно ли е възприета помощта, когато след нея човекът се чувства задължен по един неприятно обвързващ начин? Ако някой познат поиска от немай къде парична помощ и аз му я дам, той често остава с усещането, че е по-непълноценен, не можейки да се издължи и за да го направи по друг начин, се насилва да прави неща, които не би искал... Това е доста често явление, изключения от него правят двете крайни категории - на крайните консуматори, които колкото и да вземат, се чувстват идеално в собствената си кожа и незадължени към никого (и за това на тях не би следвало изобщо да се дава, а помощта да се ограничи до спасяване от животозастрашаващи ситуации); и онези истински приятели, които усещат ответна готовност да помогнат с всичко възможно за тях, дори и в момента да не са в състояние - в този случай няма чувство на задлъжнялост, тъй като има свободен двустранен обмен на даващата и приемащата енергии.

В това съм съгласен и с Роси, и с Донка. Все пак повечето хубави учения досега са страдали от погрешно разбиране, така че е важно да ги има тия уточнения. Иначе дори учението да ти казва от 1 до 10, много хора ще възприемат само няколкото първи цифрици и след като си повярват, че са научили всички числа, ще побързат да основават школи по фанатична аритметика...

Така е, опитът и зрелостта са земи, към които няма прекалено преки пътища!

Въпросите не се свеждат само до това кога е неоходима защита и кои защити са за предпочитане. Основното според мен са дълбоките мотиви за отбраняване на личностната енергийна цялост. Дали това е здравословна настройка, основа за един пълноценен в материално и духовно отношение живот? Или е форма на денонощна фобия, от която не произлиза нищо конструктивно? Или може би - кристализация на най-крайния егоцентризъм, при който човек иска да се отдели от света, но не защото го е надживял, а просто защото не иска неприятности за себе си? И по ирония на съдбата, става все по-нещастен, с колкото повече стени се самоизолира от протичане на емисиите на Битието през себе си? И как да тълкуваме от гледна точка на енергийната защита самопожертвувателната любов не само към ближните, но и към "грешниците", която, ака не се лъжа, е в основата на всяка социално ориентирана духовност? (А дори и великите отшелници изглежда не са били асоциално ориентирани, те са били посещавани и са помагали на много и всякакви хора). Познавам няколко последователи, които взеха прекалено насериозно модерните внушения на най-радикалните протестантски и източни секти или на някои прясно прославили се окултисти за т.нар. енергийна независимост. Ами, не ми се вижда конструктивна промяната в техния живот...

Човек не може да бъде енергийно независим и ако случайно успее да стане до максимална степен - подозирам, че ще започне да тъпче на едно място в еволюцията си, вместо да се развива! Независимост до една разумна степен е необходима, но не и като самоцел, а за да разполага човек с повече енергия именно за добротворство. Едно от малкото сигурни неща е, че без да се премине през пълната школа на Доброто, не може да се отиде отвъд доброто и злото. Това го знам първо от живота и второ, от големите Учители на човечеството. Г-н Верещагин и госпожица Ирина не ги познавам подробно и не бих ги коментирал...

Поне според моя опит, ако някой наистина е уверен в метода, който практикува, той не се дразни от хората, които не го признават или имат "особено мнение". Иначе бизаприличал на "вярващите", които се чудят как себе си да убедят, за да повярват, и често се правят на "по-големи католици от папата". Хипнозата си има плюсове и минуси както всички отдавна практикувани методи - и са напразни както опитите да бъде напълно отречена, така и напъните да й се придаде по-голямо значение от полагащото й се. А досега не съм чул някой едновременно да казва, че нещо едновременно е и опасно, и неефективно. Например онези, които отричат хомеопатията, те казват, че от нея няма нито полза, нито вреда - просто защото не действа. Едва след признанието, че хипнозата действа - което безспорно е вярно - идват тълкуванията дали и кога това действие е полезно или евентуално неподходящо... Психодрамата по принцип си работи и без същинска хипноза, макар че както и при много други терапии внушението и самовнушението явно имат своя значителен дял при възникването на желателни и понякога - на нежелателни резултати.

Имам 3 въпроса: 1. Дали може човек да има проблеми и без тези петна, защото ми се струва, че може, и то големи психични и здравни проблеми? Значи "петното" не е сигурен диагностичен признак за степента на стреса. 2. Достъпно ли е за масовия българин лечението на г-н Захариев, тъй като са ми споменавали за сериозни суми, вкл. една съвсем малка книжка от него струвала 40 и повече лева?! 3. Дали добре известните ни природолечебни, психотерапевтични и духовни методи не си остават по-ефикасни и безопасни методи, отколкото едно неидентифицирано биоенергийно въздействие?

Ето това пък е наистина различен и интересен ъгъл! Въпреки че като цяло това да помогнеш на себе си, преди да си в състояние да помагаш на другите, е вярно, но обобщено така, не означава почти нищо. Необходимо е да се преценява спрямо отделните хора, специфичните ситуации и за каква именно помощ иде реч. Ако иде реч незнаещият медицина да лекува, невежият в техниката да оправя компютри или неиздигнатият духовно да посвещава във висши истини - разбира се, че човек трябва да научи първо себе си. Но ако в някои нещица вече се е доказал като конструктивен - нужно ли е да чака да стане съвършен във всичко, за да помага? Както помежду си отделните хора, така и относно по-широки слоеве от обществото - може да се служи непрекъснато чрез това, което вече можем: "И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье; богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът, а той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен дал си бе животът!" Иван Вазов Колко много са видовете помощ и жертви в името на ближния, наистина!

Тоя сенатор само изразява едно общо - често преобладаващо в подсъзнанието даже на т.нар. "вярващи" хора - схващане, че Господ е отговорен за всеки техен проблем. Тъй като това в известен смисъл е вярно, лесно е да се абсолютизира този смисъл. Точно това са направили през Ренесанса - някои от най-будните умове - считайки, че ако е така, по-добре да не съществува Бог или Той да бъде отъждествен с материалната природа. Същото мислят сега голяма част от интелектуалците, а и много други. Даже и много от нас, макар на думи желаещи да се занимават с духовни практики, но без да ги правят сериозно и редовно, вероятно имаме гняв към Бога и пожелателен атеизъм в подсъзнанията си.

Предлагам да изпълнявате самостоятелно евтин природолечебен комплекс, в който няма пресилване - лреко раздвижване, самомасаж, правилно хранене и природни продукти. Много важно е да е укрепи общото състояние. Ако се интересувате, пишете ми на лични

То петна и на други места се появяват по тялото, напр. при вегетативна дистония дланите стават на петна. Освен това си мисля, че "откривателят" на това явление го употребява с твърде прозрачни и не особено духовни цели...

Доколкото си спомням, тази история е станала не с Лао Дзъ, а с Джуан Дзъ. Европейските читатели са я разбрали доста превратноу а разни философи и писатели я цитират съвършено неуместно, вкл. като виц...

По-добре от нашето истинско "Аз"... но нали от тази точка започват и същинските трудности...

Макар и рядко, съм имал такива сънища; освен пордължаването на сценария в друг сън, случвало ми се е в самия сън да предчувствам какво ще последва и то е ставало, т.е. нещо като интуиция за по-нататъшния развой на самия сън.

Според мен 12 часа са твърде много, даже ако се отчетат индивидуалните различия, според които някои се нуждаят от повече от средното... Добре е да се изследва на какво се дължи това - преумора, неправилно хранене, забавена обмяна, депресия?

Плодолечението не е вредно, ако се провежда правилон, вкл. захранването. Но със сигурност твърдя, въз основа на стотици случаи, че все по-често по-добри са резултатите от други видове разтоварвания. Проверката е лесна - след като мине поне месец от сегашното ти плодолечение направи и това, което аз ти препоръчах...

Специално при Вас е по-добре да използвате зеленчукови сокове, подходящи билкови продукти и сребърна вода. Може да включите и пресни, немногосладки плодове. Много сладките плодове и особено медът подхранват гъбичките.

Добре е човек да чете внимателно и да не прибързва с обобщенията. И Пътят, и Любовта означават наистина доста различни неща за всеки пишещ или само четящ този форум. Като казва: "търсете си по вашия път, аз по моя" - човек следва и да го усеща вътрешно, като някакъв вид равнопоставеност пред реалността, за която е твърде незряло отделният човек да има абсолютнипретенции за собственост. А ако усеща нещата така, той не би могъл заедно с това изречение да напише , че всички други са "откачалки"... Аз не отделям Пътя, Любовта и Живота. Не претендирам, че моите виждания са най-правилни от Божествена гледна точка. По-скоро допускам, че нивото на всеки от нас и характеристиката на жизнените му обстоятелства са причина за особеностите на неговия светоглед - с всичките му плюсове и минуси. Но именно тези плюсове и минуси са нещо относително и от всяка една гледна точка те също изглеждат различни. И най-вече, много е трудно да се съди за вътрешния свят на човека само по неговата съпричастност към едно или друго учение. Особено ако това е Учителят Беинса, който има изключително разнообразно наследство. Виждам тук как всеки е привлечен повече към една, отколкото към друга негова част - и това също е нормално. Проблемите възникват, единствено когато някой - независимо дали фанатизиран последовател или войнстващ атеист - застане в позата на единствено прав и осъждащ всички останали като неправи. Знам, че както в живота, така и във Форума, такива хора също ги има. Но фактите са такива, че там, където те преобладават, рядко се случва нещо конструктивно, а по-често се хабят много време и психоенергия, за да се обясняват неща, които всеки един достатъчно зрял дух би следвало да счита за подразбиращи се...