Добромир

Тук има и друг момент - алергията. Установено е, че при 2/3 от случаите синуитите имат алергична генеза, която се влияе от промяна в мястото и начина на живот. При мен като дете основният момент беше склонността ми да прекалявам с млечни и захарни изделия. От ред неща се подобрявах (особено инхацалиите с етерични месла, които имат голяма проникваща способност), но временно. Едва когато направих някои разтоварвания, установих, че когато при захранването не включвам сирена, шоколади и пр. нещата са на 100% добре, докато скоро след като ги включа, нещата се влошават. Сега съм добре, но ако си позволя повече млечни (със захарта на практика съм се разделил отдавна), след няколко дни се получава натрупване, достатъчно, за да започне отделянето на секрети. После установих, че не винаги млечните са проблема при всички хора, но обикновено има натрупвания от храни с които се е прекалявало. Рязкото им ограничаване в съчетание с нещата, за които говори Кристиан, а и редица други, може да даде траен ефект в почти всички случаи. Не съм съгласен, че често трябва да се прибягва до операция, освен ако има деформации като изкривена носово преграда, пречеща за нормалния отток на секретите. Имал съм пациенти с по 5 и повече тежки операции, вкл. от полипи (също честа реакция към хранителин или поленови алергии) и неизменни рецидиви, които все пак лесно се стабилизираха чрез подобни комплексни природни програми, така че...

Бих казал, по-широкообхватната теза за нравствеността, разбирането, че тя има измерения вън от всекидневните причинноследствени връзки. Защото иначе си има и светски хуманизъм...

Неудовлетворителни са само за егото. "Ако човек се почувства удобно с факта на незнанието си, той вече надмогва свое его." (Екхарт Толе)

Винаги ми е било странно как учения, изповядващи върховната безсмъртна същност у човека говорят за изключения от това. Ако истинският човек е Божествената искра, той не би могъл да изчезне, ако ще и милион космически периода да минат. Ако пък под човек разбираме преходните обвивки, надежда в крайна сметка няма за никого, ако под "безсмъртие" разбира запазване на тясната си индивидуалност...

Не подценявам въпроса с Е-тата и колкото се може е добре да ги редуцираме в менюто си. Обаче е илюзия дасе мисли, че вече някъде има напълно чиста храна, цялата Земя е натровена, олово има например и в ледовете на Антарктида. Затова изпъква като осолбено важен въпросът за количеството, което се приема - да не е повече, отколкото е необходимо на организма, защото тъпкането дори с възможно най-екологичната храна пак води освен до директно претоварване и до акумулиране на проникнали и в нея от въдуха и водите токсини. След това, не всички Е-та са толкова опасни, колкото ги дават в някои внушаващи фобия сайтове; всъщност, в недалечното минали някои от тях са били даже повече употребявани в храните, особено консервираните. И накрая, употребата на повече детоксиниращи храни и билкови продукти е също сполучлив отговор на масовата химизация; в по-общ смисъл и всички природосъобразни и духовни меропирятия, засилващи неспецифичната съпротивляемост на организма са стъпки в същата правилна посока...

До определен момент се оказва необходима. "Страданието калява нервната система, за да може тя да издържи на вибрациите на Любовта" (Беинса Дуно).

[

Изглежда че са, подобно на наркоманите, ама какво ги чака... Дали човек би наистина поискал да се върне в детството, изгубвайки всички уроци от този си живот, само и само да се порадва малко на лишеното от познание и отговорност безгрижно щастие - и след това да последват отново всичките изпитания, които вече са били преминати?! Мисля, че не, ако осъзнава това именно, просто би пожалал да придобие една вторична чистота на детското възприятие, но без да се лишава от натрупания "с кръв и пот" опит...

:thumbsup2:

Ах, колко чисто, прозрачно и звънко звучи това детско "морето е тънко"! Като шум в раковина тази дума невинна, уж на смях и уж нежно, казва ясно - на нас, нали - че сме, ах, безнадеждно и ужасно пораснали! Валери Петров

Точно сега като чета отговорите ти изрових от едно старосписание следното стихотворение, което ми идва като отзвук на призива ти да виждаме и по нещо хубаво сред всички затъващи стойности: *** Запитах се - обидена и гневна: от телетата в телчарника, от свинете във свинарника, и от рибите в рибарника, и от змиите в змиярника - човекът по какво се различава? По телешкия си прастар възторг, когато му родхвърлят пост висок? По свинските си лъскави очички, натъпче ли се повече от всички? По рибешката си уста зашита пред онзи, който плюе по звездите? По змийската си гъвкавост, с която с отровно зъбче драска по мечтата? Или по ножа - предпазлив и лек - забит от него в някой друг човек? ...Забравям отговорите. Мълчете! Едно дете пред вас полива цвете. Ася Григорова

В ревността има една част любов и 99 части самолюбие. Франсоа дьо Ларошфуко Вярност - Вяра-Носи (взаимното доверие се самоподдържа при липса на подозрения) ; Ревност - Ре-Внос (повторен внос на его в уж любовните, т.е. неегоистични отношения)

До известна степен беше така, но с масовизацията на комерсиалния подход и това качество май избледнява. Щом могат да се организират духовни семинари вече не за по няколко десетки, а за по няколкостотин лева за два-три дни и те да са добре посещавани... Всъщност, от друга страна, ако не намесиш парите, българинът ще ти каже (или поне ще си го помисли), че духовността е хубаво нещо, ама като няма финансов стимул, нищо няма да се придвижи - и наистина обикновено начинанията, които не са обзързани с даване или очакване на финанси, като цяло не вървят у нас. Често пъти именно интересуващите се от т.нар. духовност най-много копнеят за материални блага, особено ако не са успели да ги придобият с обикновените средства - и затова толкова се търсят и онези книги, които обещават забогатяване чрез методи от оня свят...

Зависи как се поставят нещата, а за съжаление в подобни системи много дистрибутори ги поставят манипулативно -в смисъл "само ние ще ти помогнем". Този вид добавки са хубави за хора, които имат много пари и желаят донякъде с това да компенсират неангажираността си със здравословен начин на живот. Ще им помогнат, но само донякъде. А иначе с много по-малко средства, но със значително повече отделено време може да се приложи правилно хранене, соколечение, българско билколечение, домашна физиотерапия и разбира се - много форми на автопсихорегулация. Ефектът ще е далеч по-голям.

Всъщност "приемането на негативната емоция като нещо нормално" може да се разбира и именно като нейното правилно интерпретиране - като "сигнална лампичка". Ако вместо това се счита, че всички емоции са равностойни, ще се загуби наистина този ценен урок. Може би надрасналите изобщо отъждествяването с емоции ще видят, че на квантово или дълбоко духовно равнище те се състоят от едни и същи духовни същности на различно вибрационно ниво. Но който не може реално да защитава със съответни действия и себеусещане такова становище в живота си, той просто си философства или се стреми да оправдае чрез определени теоретични схеми собственото си нежелание да усвои еволюционния потенциал на емоциите.

Хаотичната, агресивна и твърде шумна музика определено въздейства разрушително (ако не вярвате на духовните учители, вижте данните на проф. Емото). Друг е въпросът, че понякога и разрушението на старите модели може да принесе някаква полза - но само ако се съпровожда от паралелно изграждане на нови, по-адекватни душевни структури. Свободата на човек да избира музиката, която слуша, е факт в днешно време; но нали е същото с храненето, дишането и т.н., чак до видовете духовни практики?! Това е само едната страна на въпроса, другата е за конкретните налични данни, касаещи едно или друго въздействие на всеки един от тези фактори върху здравето и душевната добра форма. Правилното тълкуване на временната приповдигнатост е от решаващо значение - важна е не толкова тя, а дълготрайното въздействие на съответния фактор - в случая "тежката" музика: дали ни оставя в състояние на високовибрационна хармония или по-скоро обратното?!

А нравствеността тогава какво е според твоето определение?

:thumbsup2:

А според мен способностите на ясновидеца са само един щрих в ситуацията. Защото и вярното предсказание може да навреди при определени нагласи на реципиента, както и невярното - да му помогне!

Няма нужда да ходим толкова назад в историята - има много примери край нас, при които хора изнемогват, когато правят това, което най-много желаят и обратното, замогват се, когато си продадат душицата за някоя доходна работа... Не мисля, че че трябва именно доходите да се разглеждат като критерий, че човек работи според призванието си. А споменатата максима е вярна само в смисъл, че човек би дал по-добър продукт, ако работи каквото му харесва - но не и че този продукт в нашето общество ще получи най-висока финансова оценка. Ако този продукт е например картина, която той не е в състояние да пласира - финансовият резултат няма да е добър (макар че ако човек е много напреднал в духовната си реализация, може да се чувства богат и единствено с това, че си е на мястото, т.е. и без да е финансово задоволен). И обратното, може да работи каквото не му харесва и да дава относително по-лош продукт, но да попадне в нишата на някое голямо търсене - резултатът ще бъде финансово по-благоприятен. Мисля, че зрелостта изисква от нас да не се прехласваме прекалено по буквалното тълкуване на духовни закони, за разгърнатата реализация на които нашият свят все още не е още готов (или са готови само единици в него). Склонен съм да приема за вярно по принцип например, че ако намериш Божието царство, всичко останало ще се уреди. Но факт е, че като правило не сме го намерили - и затова не всичко се урежда на практика. Реалността ни налага често да правим избори - като например дали да предпочетем по-истинското призвание или по-доброто заплащане. Лично аз не съм недоволен от призванието си и имам едни неголеми, но умерени за нашите условия доходи, това ме устройва и няма защо да правя компромиси с призванието си, когато друго, недопадащо ми нещо се явява с оферта за по-високи доходи. Но наблюдавам доста хора, при които изпитанието си е истинска драма, защото те изобщо не биха могли да се изхранват с това, което е най-близко до душата им и тогава... Ама то нали в крайна сметка и призванието, и финансовото положение си имат кармични предпоставки и от минали животи, така че хайде да не опростяваме прекалено нещата!

Полза за развитието - казано е директно. И е важно втакива моменти да се назовават нещата с истинските им имена, както и по-специално да се мисли за обозримата полза или вреда от едно или друго деяние или умствена настройка. Защото иначе в такъв момент човек изпитва моменти на фалшиво безпристрастие към света, даже понякога му е все едно дали ще си навреди... Но е трудно да се помогне отвън, освен със съвет или ако човек е действително близък и е близко до нас, би могъл да ни помогне и с личен пример.

Ако следим за непосредствените външни резултати от помагането, неизбежно ще се усъмним в неговата целесъобразност. Но ако даваме като пълноводна река, от която черпят за напояване, т.е. без оглед на това какво ще се случи с дареното, такива проблеми няма да възникнат. По-важните въпроси тогава са други два - дали наистина сме "пълноводни", притежаваме ли необходимия ресурс за самовъзобновяване, без което няма да можем и да даваме; и второ, дали не си въобразяваме, че напояваме едва ли не цялата Земя! Въпреки тези сериозни забележки, настройката за даване, както подчертават и всички големи Учители, е за предпочитане пред свиването на ресурсите само за себе си. Последното може да помогне в периоди на криза или на екстремно бърз духовен растеж; но вън от тези (обикновено кратки) периоди отдръпването на даряващите пориви е за сметка на втвърдяването на егоистичната черупка. Защото ние не знаем за всички последствия от даряването даже във външен план, а какво остава като стойност за "промиване на утайките" на собствената ни душа! Та нали и самото себеотдаване в духовен смисъл е именно даряване - и то на всичко, което "малият" човек притежава!

Аз съм имал доста такива драматизми с близки хора... Това, което отначало е трудно, но впоследствие помага, е човек да отпусне въжетата на емоцията, но да е много, много бдителен вътрешно. Ако има импулс емоциите да се изрязават по-бурно, нека това да става предимно в самота. Изключително важно е човек да си даде време за това, тъй като ако удави мъката си в работохолизъм или постоянни социални контакти, ще остане доста голяма част от болката да потъне в подсъзнанието, където тя служи като суровина за пораждане на комплекси и болести. Второ, добре е макар за кратко да се смени обстановката, известно време след инцидента околните вещи имат свойството да провокират зацикляне в емоционалните спомени. Вън от емоционалната агония, същите тези спомени са съвършено безобидни. Все едно дребни файлове на компютъра от по няколко килобайта. Но кагота към тях са прикачени цели филми от продължаваща емоционална ангажираност, това са вече гигабайтове и компютърът се претоварва... И трето, да се използва моментът на кризата за превключване към други цели и ценности в живота. Моментът е особено подходящ, тъй като не се налага да се борим с интерцията на дълго продължилата привичност - тя е разбита от самия инцидент и това е времето, както се изразява Вл. Леви, "да вземем ресто от съдбата", т.е. да извлечем определена полза за своето развитие даже и от нещастието!

Лека нощ... с един въпрос за "ясно сънуващите": каква ще е свещената геометрия, позволяваща да се сложи черта между илюзията и реалността? Или и тази черта ще е илюзия, т.е. вместо една реалност в различни нива ние сме си представили и пропаст между две крайности?