Добромир

За вътрешната увереност не мисля, че я има. Напротив, нещо му подсказва, че не е толкова прав, колкото би му се искало да е, затова гледа и сам да си придаде увереност - чрез пресилени декларации и действия в съответната насока...

Може, но ако му го каже искрено, тогава всъщност няма да му е неприятел, а ако го каже неискрено, по-добре да не го казва...

Ниското заплащане е демотивиращ момент за мнозина, но и при тях второстепенно (при много други основно) се намесват много други фактори: унаследени матрици на шаблонен или нетворчески подход, лоши отношения в професионалния кръг, липса на време за много желани хобита и, разбира се, общо слаба енергичност (на която обикновено се дължи и т.нар. мързел), а тя пък е отражене на з0-дравин проблеми и т.н.

Подходът на класическата хомеопатия е много близък до източната медицина, авангардната психология и в по-общ смисъл - до духовните учения. Това е много привлекателно като теория; проблемът е, че далеч не винаги теорията съответства на практиката. Никой от хомеопатичните величия досега не е обяснил защо често пъти някое теоретично най-подходящо лекарство на практика не действа или дава тежки, очевидно не лечебни кризи, докато разни не дотам изпипания предписания действат почти чудотворно... Изглежда има и принципно пациенти, които все си се повлияват добре от хомеопатия и други, при които като се повлече крак в забутваща насока, все не им върви и ако ги попиташ, ще ти кажат, че на собствен гръб са патили и никога повече не биха опитвали хомеопатично лекуване... Ясно си е, че има още много да се усъвършенства тоя метод, преди да стане достатъчно надежден. Е, поне за мен това е напълно ясно. Хомеопатията в моята визия е една незадължителна, допълваща терапия, ефектите от която са реални (не само сугестивни), но често пъти с по-голяма сигурност могат да се постигнат чрез други природни методи. А иначе чисто теоретически на времето и аз се бях запалил много и тъй като в това състояние е лесно отделни случаи да бъдат апроксимирани едва ли не до правило, че вмсичко се лекува по тоя начин... минава време, през което суровите факти разкриват степента, до която човек реално е усвоявал възможностите на определената система и степента, до която само е подхранвал ентусиазма си... Разбира се, всичко това важи за класическите хомеопатични разреждания, които дори в "умерената" скала си са доста високи и с доста нули по-разредени от доказаните активни концентрации даже на ултрамикроелементите. Иначе хомеопатичният принцип в по-общ смисъл се използва при билковите средства и хранителните добавки в доста по-предсказуеми съответствия. Често пъти по-малкото количество, но точно предписано, действа не само по-меко, но в крайна сметка и по-ефективно, тъй като голямото се възприема от организма не рядко "на нож" и той се опитава да го изхвърли, да се защити от него. Показателен е примерът с горчивите билки - в някои ръководства се дава да се пият със супени лъжици, но в моята практика не са редки споделяния от хора, следвали такива предписания и тежките кризи, които последвали, ги отказват едва ли не неспасяемо от фитотерапията. В същото време десетки пъти по-малки дози - самостоятелно или в различни съчетания с негорчиви фитопродукти, неусетно подобряват състоянието им и естествено психологическият резултат накрая е коренно различен също!

Предлагаш нещо, което е на практика невъзможно, освен може би за някои вманиачени богаташи. Всъщност, да има шведска маса с десетки разнообразни неща на всяко ядене може би е добра идея, обаче... Истината в случая е, че детето неизбежно копира повече или по-малко храненето на родителите си, а ако бабите или други участват, те също могат да повлияят. Както - но само донякъде - да се проявят и предразположения от минали животи, за което намеква Станимир. Няма обаче особен смисъл родителите изкуствено да създават много по-различни менюта, отколкото са техните собствени. Каква картинка биха били едни десетилетни вегетарианци, които готвят специално месо за детето си, да не би то да няма избор? Биха ли закоравялите месоядци от време на време се крили от детето си, за да има възможност то през половината дни да вижда само постно? Или - вече вън от темата за вегетарианството, но вътре в темата за здравословното хранене - лесно ли е родителите, които ядат промишлени количества захар, да приучат детето си да яде плодове вместо "бялата отрова"? Затова нивото на хранене, което родителите и другите хора около детето са постигнали средно взето, са най-силният фактор. Ако те са по-напредничави, отколкото средното ниво, не виждам нищо лошо в това да го поддържат и предават и на детето - без насилие, а с личен пример. Защото иначе какво ще стане - да не оказваме влияние върху избора на детето би означавало просто то да поеме преобладаващите течения в обществото. И при това в общия случай никой няма да му осигури на детето равноправие в избора - много по-често ще среща месни храни, рафинирани захари и нишестета, запръжки и т.н., отколкото здравословни и вегетариански храни. Това свобода на избора ли е? Какъв избор предлага, да речем, първото срещнато заведение за бързо хранене? Равноправие би имало, само ако храненето на всички е в основата си природосъобразно и тогава вече някои дребни индивидуални различия ще се донагласят лесно...

:thumbsup2: Да. Не може по принцип за всички хора да се защитава или отхвърля брака. Това означава само, че човек е привързан към някаква ограничена гледна точка, липсва му обширната панорама на живота. Учител, обучаващ само безбрачни индивиди, може да я има тая панорама и да каже, че въпреки неговата мисия, съсредоточена върху последните, той декларира и неоспоримото място под слънцето и на другата визия. По същия начин един психолог, посветен на тайните на взаимоотношенията и брака, ако има тоя панорамен поглед, ще признае, че човек може да е щастлив и проспериращ многостранно и ако е сам - разбира се, при определени условия. Но тук има и още нещо. В миналото "безбрачен" и "водещ асексуален живот" често са се употребявали като синоними, а сега доминира възгледът, че липсата на брак по-скоро предполага наличието на извънбрачна връзка. И от там, излишно много се концентрираме върху различията между съжителството в или извън брака. Ако изборът в случая не е продиктуван от различни външни съображения - материални имущества, социален имидж и т.н., а остава съсредоточен върху естественото на двустранните отношения - не е ли редно да се намират повече прилики, отколкото разлики? не са ли принципно едни и същи причините, поради която една връзка процъфтява или се разпада, независимо от това има ли го подписа на двамата някъде или го няма?!

Това е хубаво, ако стане. Но не само социалните лозунги могат да са въздух под налягане, а и лозунгите за себевъзвисяване. Много хора ги използват като предлог да не се ангажират в полезни социални дейности. Така те нито усъвършенстват себе си, нито допринасят нещо за другите. А в общия план сигурно си има хора за всичко... "Най-великите хора на тоя свят често отминават незнайни... След тях идват активните натури, които вземат наготово идеите им и ги проповядват на света." (Свами Вивекананда). И сега, въпросът е, дали понеже според тая гледна точка проповядващите не са най-великите, дали те би следвало да спрат с проповядването? Огромната част от тях няма вследствие на това да станат най-велики в себеосъзнаването - какво ще правят тогава? И хората не се ли нуждаят от едно просвещаване, макар и "на по-ниско ниво"? Не е ли то предмостие към това, да почнат да разбират и зова на Тишината?! Основателни въпроси, поне според мен...

Да, но това не е малка разлика!

Аз съм я срещал тая максима, изказана по следния начин: "Господи, не те моля да махнеш трудностите от пътя ми, а да ми дадеш силно сърце, за да ги преодолявам и да се уча от тях."

Ето това е много важен критерий, винаги когато някой започне да се смята за напреднал, е добре да види дали издържа на тази проверка - в 99,999% от случаите ще се окаже, че не е постигнал дори основополагащата хармония, камо ли за по-високи претенции...

Любознателността е еволюционен импулс, ако се разбира в този по-широк смисъл. Относно "знаенето", ако то включва в себе си и вкопчване в определено количество знания, съм съгласен. Но не количеството им е определящо, а отношението към тях. Много често свръхинформираността води гениите до прозрения, че нищо съществено не знаят и от там - до духовно разбиране. И обратното, редовен случай е, когато малко знаещият така надценява важността на своите знания, че даже започва да си мисли, че е "хванал Господ за пардесюто"...

Свещеническата каста или класа от всички времена и народи е била, с редки изключения, на не много високо духовно ниво. Затова си е служила с набързо замаскирано зад всевисши лозунги его, за да оцелее и пребъдва в лесен живот. Отделни монаси са били аскети с известни постижения, което не означава, че са станали святи - пак с редки изключения, те само са засилвали още повече това фино его и са послужили като знаме за останалите свещеници, които за разлика от тях не са си усложнявали много живота, а са жънали плодовете на хорската вяра. А сред обикновените хора винаги е имало и много по-духовни, отколкото средната маса от свещениците. И те са били (и са) по-духовни, не защото тълкуват по-добре Писанията, а защото - дори и без да са значимо запознати с тях - имат точен вътрешен усет за отношението си към нещата и съответно го следват. По-рядко например се среща любовта към животните у свещениците, отколкото у т.нар. обикновени "грешници". Естествено, в случая специално с християнството, във формата, в която преобладава днес, свещениците ще защитават липсата на душа у животните, тъй като ако кажат, че я има, следват доста неудобни за тях въпроси - няма ли начин и тази душа, ограничена в тялото на животното, да се спаси (възвиси, еволюира), а не само човешката; какво става с месоядството и жертвените агнета и т.н.

Третият метод ми изглежда доста дзенско-висшодаоистко-махамудродзогченско приключение! Т.е. само на пръв поглед е лесно, всъщност интелектът само мисли, че го е разбрал тоя път. А за подтискането и отдаването, асоциирани обикновено с йога и тантра, вече съм споделял нещо, което не е обичайно подчертавано в текстовете, но аз съм се убедил, че е много важно: докато човек не е постигнал вътрешна цялост, всяко подтискане на екакъвто и да е импулс е отдаване на друг импулс, както и всяко отдаване става едновременно с подтискане на друга част от съществото. Ето къде е относителността на разликата между йога и тантра. Разбира се, в своите висши форми те не насърчават подтискането, а преобразуването на вътрешните импулси; все пак, преди да се стигнат тези нива, струва ми се, че човек не е пробуден за тази алтернатива и ще не ще, избирателно подтиска едни импулси и се отдава на други. От там е разработевн и целият етичен кодекс във връзка с духовността; всъщност, ако човек е цялостен, той не би имал нужда от указания какво да прави и да не прави. Но докато не е, желанието "да обичаш и тъмнината", според израза на Ники, няма да бъде разбрано правилно, а затова и ще даде инволюционни резултати при опит за прилагането му. Спомням си за обучението на суфите - отначало ги карат да се самоунижават, да работят най-смрадни работи и т.н. и чак като се поизчисти егото следват фана и бака - нивата на единение с Бог. така е, разбира се, и с всички автентични и прагматично издържани духовни системи.

Това е доста по-различно от класиката в психоанализата, но е интересно...

Съгласен съм с почти всичко, цитирано от Бина, с две забележки: 1. Индивидуална поносимост - някой си понасят доста големи количества и се смеят на другите, които се пазят от чесъна, но онези, които си патят от него, нека да решават за себе си; обикновено рядката употреба по малко (при нужда - инфекции главно) не вреди, но иначе... 2. Стигам постепенно до извода (никъде не съм го чел, но наблюдавам), че както злоупотребяващите с чесън са предимно мъже, така и главно при тях се срещат странични явления, особено замъгляване на ума и сексуална свръхвъзбудимост. Доста жени просто недоумяват как на тях може да им се слуми това от този действително полезен за тялото зеленчук - но пък те по начало са по-умерени, а и явно при тях са по-малко таргетните (чувствителни) към хормонална суперстимулация рецептори - и те си остават уравновесени...

Може, но по един ограничен, бих казал, отрицателен начин - като има ниска различителна способност за душевното страдание. Така и поемащите опиати не усещат това страдание... до едно време. При тях то идва с преминаване действието на наркотика. При ниската различителна способност - до среща с вече по-интензивно, осезаемо и от тях страдание.

Имах предвид не теоретични детайли, а детайли по отношение на общите и индивидуални принципи и методи, които биха направили една система уникална и най-вече - практически оползотворяема във висока степен. Сравни с: йога, дао, тибетски будизъм, антопософия и разбира се - учението на Беинса. Нима "разговарящият с Бога" е дал нещо повече, що се касае до практическата част - указания за правилен материален и духовен живот?! Прегледал съм тези книжки, не твърдя, че всичко съм чел задълбочено, но те биха били полезни според мен повече като увод към по-сериозните системи. И то - ако човек е предварително подготвен, за да не залита в някои пасажи, позволяващи различно, често подвеждащо тълкуване... Това естествено си е мое мнение, но мисля, че и други непредубедени изследователи биха могли да стигнат до нещо подобно като извод...

Но всъщност, при тях не самата математика откъсната от всякакъв контекст е спомагала за развитието на тези добродетели, а цялостната система, в която тази дисциплина е било сполучливо вписана!

Наистина са в сила тези два фактора, за които говори Диана. Бих предложил обаче още три - а сигурно има и още, сложните явления са многофакторни: 1. За една и съща по обем и качество работа се плаща различно в различните страни и даже в една и съща страна - например наши специалисти в чужбина на някои место и за по-добра работа от тази на местните жители им плащат, доколкото ми е известно, по-малко. 2. Качеството не един продукт се измерва не само с неговата продаваемост на пазара, докато финансовите му резултати зависят основно от това. така че е възможно неща, които не са качествени - например при храните и някои лекарства дори направо вредни - да носят големи печалби и обратното, някои здравословни методи или върхови произведения на изкуството, които обаче се оценяват от малко хора, да не дават висок финансов резултат. 3. Хората харчат много различно; всъщност ако на човек му се вдигне 10 пъти стандарта, така че да получава, но и да харчи много повече, това ми прилича повече на машина, засилена на празни обороти - и поради специфичните условия и манталитета, за който говорихме, у нас мнозина са именно на този хал. В случая се питам, не е ли по-добре човек да харчи по-малко време и енергия и да се задоволява с по-малко? Защото по-добрите доходи са оптимален вариант, само ако не се налага заради тях човек да се износва и стресира до пълна безмислица, ако въпреки тях той не е претоварен и му остават време и сили за много други имащи стойност неща - не непременно финансова стойност...

Но все пак почти всички духовни учения не са толкова толерантно насторени към егото, каква ли е причината за това?! Може би, защото самото его е нетолерантно настроено към всичко, което не му изнася?!

Включително решимостта да избереш не най-доходната професия! Ето защо, както вече го казах, адекватността на мотото е само относителна. Не може да се откъсва една частица от успеха и да се слага като основен критерий за това, че човек е успял в живота. Много хора тук казаха, че ако имат много пари ще следват по-отблизо призванието си. Аз не мисля така. Поне повечето от "успялите" в този смисъл хора май се отдалечават от призванието си, тъй като, когато човек не е дорасъл до това да употреби оптимално по-големите възможности на богатството, в него надделяват определени неконструктивни изкушения...

Често явление е да се разговаря на сън със самия починал... това може и да е илюзорно, но лично имам опитности, при които не само разговорите са били по същество и съответстващи на реалните ситуации, изменили се откакто починалия си е заминал, но и да се дават верни насоки за бъдещето. И най-малкото в тези редки случаи изглежда има основание да се прави извода за продължаващи кармични взаимодействия. И в тях по правило не става въпрос за вини, а за пропуснати да се наваксат уроци. Благодарност и смирение лъха от тези контакти - в по-голяма степен, отколкото съответния човек е бил способен да ги изрази приживе!

Плодовете, богати на пектин, зеленчуците и пълнозърнестите храни, богати на различни фибри,натуралните ядки и растителни масла, антиоксидантните и пречистващите различните органи билки... Все пак трябва да има и съобразяване с индивидуалните предразположения и изявени болести.