Добромир

Според мен - не си достатъчно устойчива! Спри, това точно сега не е за теб.. но както ти си решиш. Въз основа на ред подобни случаи при мен и разни познати и пациенти - за себе си оставам уверен, че поне при повечето хора (и определено при тези, които реагират така на определени техники) е да не ги правят, докато не се стабилизират. Правилно хранене, умерени, но хармонизирани по вид физически упражнения, самомасажи, хигиена, лекуване на налични заболявания, хармонизиране на отношенията с околните, намиране на светското призвание... Скучно ли ти става? Опитай, може пък и в това да намериш нещо интересно!

Днес бях на мястото, което се поддържа в Негово име - нищо специално "християнско" не ми подвя... Усещаше се само универсалното, мирът и сигурността на духовното убежище, "пристигането вкъщи"...

Възможно е тези предложения да бъдат оптимални за някои хора, но отново има много индивидуални моменти. Аз познавам много добре чувстващи се и продуктивни в работата хора, които закусват именно към 10 и пропускат обяда, вечерайки рано - това също би могло да е добър вариант за някои. Важно е наистина да има време храната да се смеле, но нали това зависи и от количеството? На времето познавах един бивш партизанин, който ядеше само веднъж, започвайки от 10-10,30 - малко наглед човече с шкембенце, което пред очите ми пое над 3 кг. храна и отделно около 2 литра течности за час и нещо време! Ето това нещо определено е вредно (при него се проявяваше с високо кръвно и др. проблеми), а иначе дзен е дна от системите, която определено намалява нуждата от храна.

Просто интернет... Той наистина разкрива някаква част от нашата реалност; и все пак, поне при мен (без изключение досега) представата, която съм си оформил за някого, се променя значително, ако успеем и да се видим...

Разбира се, това в крайна сметка е интернет, не бива да търсим под вола теле. Най-ярката самоличност се разкрива чрез качеството на живота ни, което не е достатъчно ясно, дори на самите нас и околните ни във всекидневието! Какво да говорим за нета; въпреки че относително взето, тук аз обръщам най-голямо внимание на качеството на постингите - и то ако човекът е активен участник. Иначе всичо е вятър и мъгла... Каква гаранция имам (особено ако не съм се срещал на живо със съответния субект), че някой наистина дава истинското си име, а не дава нечие друго? Или за снимката, дори да е точната, доколко тя може да ми говори повече от споделените и отстоявани мнения по ред важни въпроси?! Психолозите обяснимо (под влияние на изчетената литуратура и някои клинични случаи) са склонни да откриват комплекси къде ли не. Понякога в това сме изкушени и ние, лекарите. Но реалността е по-богата; със сигурност има и хора, които именно чрез афиширане на името си искат да преодолеят някакъв си дълбок комплекс за малоценност. Но в повечето случаи и с прякото си име, и с псевдонима, хората просто участват. Може би чрез псевдонима някои искат да изявят една по-друга реална своя вътрешна вибрация - вижте новите имена на посветените в разни пътища, както и при хората на изкуството! Всеки си има стил и нека има свободата да си го изрази както поиска - щом с това не нарушава определени човешки норми. Какво печели излезлият с псевдоним - определено не това, което "печели" този, който вече истински лъже, с цел някаква неправомерна облага, нали така?

Всъщност, почти всички се дразнят от опита на партньора им "да ги вкара в пътя"; и при положение, че това продължава дълго, едва ли има благоприятен вариант за развой на съжителството. Ако обаче човек е високо съзнателен, той дори и тогава има друг вариант, освен да се махне, т.е. да осмисли още по-кристално своята собствена реалност и съответно - да я промени или, ако продължава да му се вижда на място, да я отстоява... И тогава най-вероятно ще напусне именно другият - освен ако и той не порасне до много по-високо ниво на осъзнаване!

Може би си напреднал медитатор? Познавам хора, които се хранят веднъж дневно (но пият достатъчно течности или изяждат по някой плод през другото време) и се чувстват добре. Но в повечето случаи се налага да лекуват именно хора, които се хранят само веднъж дневно.. е, разликата е, че това еобикновено вечерта, когато преяждат. Само на обяд определено емного по-добре, но за хора с бърза обмяна, преуморяващи се и т.н. - категорично е недостатъчно. Дори могат да поемат нуожните им съставки наведнъж, пак е по-добре същото това количество да бъде разпределено на 2-3 приема. Говоря от опит.

Талантът не винаги става явен с рождението или първите години от живота. Той наистина се развива, но може и без целенасочени усилия, а чрез разблокиране на минали опитности от други животи, или вследствие на катастрофи, които отварят (може би преждевременно) някои центрове... Почти всички демонстриращи масово лечителни и други паранормални сили се провалят, така е - особено при днешната комерсиализация - но за това са предупреждавали още древните Учители - Хермес, Буда, Патанджали... Може би има и случаи, когато демонстрирането на такива сили не е злоупотреба, но от това, което и аз виждам в живота, излиза, че обикновено е! А за онези, които изобщо нямат нито талант, нито са работили над каквито и да са лечителски умения, нямат и минимума медицински знания освен това и пак претендират да лекуват най-тежките болести срещу астрономични хонорари... там вече си остава въпрос на различаване. Човек в нужда е съгласен на какви ли не отчаяни постъпки, но е по-добре да не прибързва, за да избере най-доброто, което може да направи с разполагаемите средства, време, сили и хора, на които може да разчита...

Но Бог не е само на определено място или съответно е навсякъде, при този случай едва ли може да има релевантни примери... Всички пътища определено са ОТ Бога и, доколкото всичко в крайна сметка зависси от Него, защо да не са и КЪМ...

Полезни вещества има буквално във всичко, важното е да се приемат от оптималните източници - тогава и ефектът е най-добър, и противопоказанията са сведени до минимум. Значи това са качествените храни, неотровните билки и (в неголеми дози) някои минерални продукти. При всичко друго съотношението полза/вреда е доста плаващо, т.е. зависи от дозата, конкретния организъм и т.н.

Усетете отзвук от гения и светостта на Великия Руми! В понеделник 14,30-17,30 ч., в Аулата на СУ, с интересни гости от Изтока!

Дано да са прогледнали дотам, откъдето всички са красиви! Красотата и грозотата са относителни понятия; разглеждането на света с обожествяващи очи ги прави излишни; а иначе все пак си имат някакво място... Така, ако смятаме че има - макар и в относителен смисъл - правилни и неправилни постъпки, то вече е трудно да излезем и от дуализма на грозно-красиво. Нали се казва, че като награда за добри светски дела често се дава красота в следващото прераждане, което е твърде съмнително дали е точно награда - но все пак се употребява този термин. И ако човек запази вътрешната си красота, придобита по-рано, тя ще си хармонира с външната, иначе контрастът само ще задълбочава провала му... А ако е с грозна външност, но е взел необходимите уроци, контрастът само ще подчертава първенстващата роля на вътрешната красота!

В старите томове от 30-те години на миналия век Димков дава много повече за общите принципи на природолечението, отколкото в окастрения първи том на новото време... Заслужава си, ако някой желае да се заеме с това, да се вдигне в нета именно това издание...

С една изключително важна забележка - не става въпрос само за лично желание дали да си от тоя или оня кръг. Ако човек няма необходимите качества, никой, най-малко самият той ще има някаква полза от приобщаването му към вътрешния кръг. Далеч по-добре тогава ще е (и това е днес според мен случая при над 99,999% от хората) да се учи по-плътно в материалната действителност, отколкото да си въобразява, че е над нея. Той самият много лесно може да провери, ако е искрен, докъде е стигнал - наистина ли за него в тоя свят здраве и болест, успех и провал, щастие и нещастие са едно и също нещо?! Ако да, да кандидатства за вътрешния кръг, ако ли не... Щом като съответният човек няма необходимите качества, той може както да бъде сам, така и с партньор. В първия случай има повече лична свобода да избира заниманията си, във втория - повече възможности за съвместни опитности на това поле. Нито едно от двете не е погрешно или по-низше; всъщност, опасността от възгордяване е много по-голяма в първия случай, защото по-малко ще са случките в живота, които ще му доказват, че няма още нужното ниво. Определено съм съгласен, че при наличие на силни многостранни предпоставки ще трябва да има доста дълги периоди на относително откъсване от света, за да се напредне вътрешно; това в преобладаващия брой случаи е по-лесно да стане, ако човек е без партньор, макар че при определени условия може дори още по-добре да се получи и с такъв (но специален!). От друга страна, липсата на споменатите редки (вътрешно вече изградени) условия е преголямо изпитание за самотния последовател - значително по-голямо, отколкото съвместния живот с подходящ партньор. Катерещият пътя самостоятелно трябва или да докаже (не на другите, а на себе си и Бога), че реално и експресно се доъпгрейтва до достатъчно за вътрешния кръг равнище, или всичко друго е самозаблуда, ако не и саморазрушение...

Така де. И все пак - не виждам какъв му е проблемът на самото абстрактно мислене, тук според мен иде реч за вкопчването в него като основна ценност и критерий за абсолютна истина. Това, разбира се, е егоистично не по-малко, ако не и повече, отколкото вкопчването в конкретните плоскости, с които оперира умът. Но пък не инструментът е основно виновен за некоректното боравене с него, нали? Абстрактното мислене много лесно може да бъде "опровергано", съдейки за него само от позициите на конкретното мислене, което не признава други реалности, освен достъпните нему; и обратното е също вярно. Но ако ги вземем като взаимно допълващи се опции; и при това ги хармонизираме с другите важни човешки модуси, като чувства, воля и интуиция, еволюционният им потенциал (включително на абстрактното мислене) ще е в състояние да се прояви. И - дано!

Казано е така с хипербола - защото повечето хора механично пренасят формата върху съдържанието и смисъла и, доколкото е възможно, да им се напомни, че има и по-различни случаи. А иначе, разбира се, че много често грозотата е многопланова... и само в самия Извор на съществото би могло да се долови сиянието и даже величието на същото това същество, което иаче се проявява така несъвършено...

Да, но, Хама, не ти ли се струва всъщност, че тая мъдрост не учи съвсем на безкористие, а по-скоро да се очаква отложена във времето отплата?!

И още - красотата, както и всяко друго нещо на света ни е дадено, за да се учим. Тя е стимул и разочарование; последното, ако не ни сломи, се превръща в нов стимул за откриване на по-автентично съдържание зад привидната форма и по-възвишен смисъл зад очевидното съдържание. Учителят Беинса е казал, че Природата следва да се изучава по форма, съдържание и смисъл - и на мен ми се струва, че всяко от тях има своята красота. Номерът е, че красотите - по вид, степен и индивидуално сродство - често се разминават, така че красивата опаковка често крие не дотам красиво съдържание; от друга страна то може да крие един по-красив смисъл и т.н. И изобщо, интересно нещо е животът!

Нужна е поне до известна степен независимост от променливите капризи на планетните орбити!

Трябва да е имало сериозни основания повечето духовни учения да говорят само за други измерения, а не за извънземни материални цивилизации от това измерение?!

То при изключителни случаи имесо може, дали в екстремни времена ще е по-добре да се жертва животът на това тяло-храм - едва ли. Но в обичайните случаи - каквито при мен са били дори годините в казармата - бил съм 2 г. и 3 мес. едно време - няма наложителност да се яде и риба. Ако разбира се, човек желае да е вегетарианец, иначе и вегетерианската и смесената храна може да е здравословна при определени условия. Дали говориш за отказването им от здравен или духовен аспект? Нещата са много различни, от духовен аспект поне млякото не е нарушение на принципа за ненавреждане, а за яйцата, въпреки различните мнения, все пак е по-малкото зло в сравнение с типичон месните храни. От звравна гледна точка въпросът опира, както казваш до качество, но също и до количество. Особено след пубертета по принцип прогресивно пада способността да се оползотворява ценното от животинските продукти и да се изхвърлят отпадъците им, това важи и за млякото и яйцата, не само за месото. А при специфични алергии може да се наложи да се ограничат или спрат някои от тези храни и от детската възраст.Другата алтернатива е да се правят много видове други природолечения и да се закалява организмът, така че да почне да се справя по-добре със споменатите преработки и елиминации. Или остава третият вариант - да се тъпче с лекарства или никак да не се лекува, а просто да си боледува. Кой както си го избере да бъде...

Да. Но ставаше въпрос за антимотивацията в случая, тя също може да е продиктувана от това, в смисъл че човек би желал някоя работа при условие, че му остава време и за друго, иначе и най-желаната професия се превръща в еднострончиво "блъскане" и рано или късно демотивира...

Има данни, че в пъти по-добре действа магнезиева ксол, вместо обикновена, в определени форми магнезият минава и през кожата и действа широкоспектърно полезно, докато натрият, както е известно, не е полезен в големи дози...

А много по-отдавна, когато бях още дете, на опаковките на захарта пишеше: "Захарта укрепва здравето, захарта дава сила!" Е, тогава хората не купуваха толкова от нея и искаха да ги накарат да купуват....