Добромир

Многото захари, особено като десерт, т.е. неправилно комбинирани, водят до газове и други храносмилателни проблеми, вкл. киселини. За презрелите банани склонността да ферментират е още по-подчертана и разбира се количеството не е без значение...

Това тълкувание на ереста вероятно е близо до първоначално заложеното значение в тази дума. Не съм съгласен единствено със словосъчетанието "експлоатиране духовността на хората". Според мен автентичната духовност не може да бъде експлоатирана; на експлоатация подлежи само духовната неориентираност! Когато човек усети макар и малък отблясък от Единството, би ли могъл да се връзва на теории като тази за индулгенциите или инквизицията... Близко до това значение е било влагано в древността. От тогава много думи са придобили доста по-различно звучене и значение...

Да, много важно е смелостта човек да извърши ако енужно и серия от промени във възгледите си!

Духът не избързва, нито изостава. Само духовната хармония гарантира заедност по пътя. И само тя успява да помири дори и коренно различните интереси. Иначе интересите са твърде крехка спойка, та нали и те самите се променят с времето...

Определено... да бъдем по-неопределени!

Методът проба-грешка важи само за конкретни и емпирично доказуеми неща. Ако човек чака такива доказателства за Бога, та чак тогава да Му се отдаде... ще продължи да не намира достатъчно основания во век и веков...

Valentinus! Това е необходимо уточнение, наистина!

Greenspirit, човек не може да подкрепя едновременно всички добри тенденци по света. Може би онези, които се опитват да подкрепят екологията, нямат сили или възможности да подкрепят достатъчно промените в съзнанието на обществото - или обратното?! Това си е нормално, основният проблем е дали има разбиране между различните конструктивно настроени групи. с "който не е с нас, той епротив нас" нещата няма да потръгнат добре. Ето например, аз в момента не мога да ида да живея в гората, но от частичните си опити в тая насока сега събирам информация - по-лесно това се прави в София - за да разработя нови природни продукти, може би и екоторове - именно за да се допринесе за по-добрия живот вкл. в такива селища. Ако се гледа само буквата на факта, че все още живея в столицата, тези селища не би следвало да ми обръщат внимание, но ако има малко по-обхватно осъзнаване, ще разберем, че всички ние сме част от единен организъм и не бива прибързано да се отсъжда кое е за отсичане и кое не е, не мислиш ли?

И то подходящи желаещи! Както вече споменах в предни постинги, хората, които са високо осъзнати, няма да пораждат сериозни търкания помежду си, а това - дори повече от необходимото финансиране - ще предопредели успеха на начинанието. В противен случай, независимо от желанието, новите познания, технологии или дори пари - нещата ще претърпят провал или поне ще скрибуцат, човек ще почне да си задава въпроса дали дори и сред природата си струва да живее до края на живота си с хора, които са неразбрани и т.н. За суровоядството и тежкия физически труд - дори и частичното придвижване от буквалния модел на родовите имения към "редакцията" на Валентин може да елиминира тези проблеми. Даже и в тибетските манастири, никога не е имало устойчиво микрообщество, в което всички да се занимават главно със земеделие, имало си е и лекари, и писатели, и готвачи...

Позволявам си да отбележа, че има разлика между енергийна и хранителна стойност - и бялата захар има висока калорийност, но изключително ниска хранителна стойност, за разлика от плодовете, които съдържат стотици биологично ценни съставки, захарта е почти на 100 процента захароза и ако има още нещо, то е остатъчна химия, използвана при производството й...

Друг преразказан индийски текст... Един цар бил едновременно и светец и при него изпратили едно много изучено в духовните науки момче, да продължи обучението му. То се отнесло с недоверие към светския разкош в палата и се запитало дали царят действително има духовни постижения. В същия момент се разнесли викове за пожар и хората тръгнали да бягат, последвани от огромни пламъци. Момчето се опитало да подражава на самообладавието на царя и останало на място, но когато един огнен език приближил до носените от него ценни книги, той понечил да ги спаси. Тогава царят махнал леко с ръка и целият огън изчезнал. Тогава момчето го признало за Учител. Първото му изпитание било да мине през целия дворец с препълнена кана с вода върху главата, без да разлее нито една капка. То успяло, но на въпроса на царя дали е разгледало двореца, отговорило, че е било концентрирано единствено върху главата си. Царят тогава му наредил да повтори опита си, който траял много по-дълго. Но юношата преодолял и него, като сега изглеждал много по-хармоничен, а не фанатизирано вторачен и запъхтян както преди. Той отговорил на всички въпроси на царя относно двореца. Владетелят го похвалил и в заключение казал: "Така, както ти втория път задържа вниманието си главно върху каната, но въпреки това успя да разгледаш двореца ми, по-голямо е умението на онзи, който освен че държи главно Бога през вътрешния си взор, е способен да функционира пълноценно и във външния свят, създаден от Него!"

Преди малко взех отношение в темата за обединението, свързано тематично с това тук. Убеден съм, че ако наистина за хората, които правят екоселище, най-важни са общите ценности като здраве, екосъобразност, по-добър старт за потомството и уважаване на ценните зрънца познание и опит, независимо откъде идват - с това начинание ще се случи най-доброто възможно нещо. Фактът, че това почти никога не става, говори само за още силното надмощие на егото - при това в неговата още възгрубичка разновидност. Защо настъпват дрязги? Защото всеки настоява, че следва да строят върху неговата светогледна основа, и то не само върху частта от нея, която е обща за всички, но и върху патентованата само от него си, различаваща се част. Това се случва и в уж тясно приближени в началото групи от хора - защото егото не харесва високостепенната хармония; то гледа да си се отдели в нещо си и не само това, а и да се опита да го наложи на другите. Затова във всички религии има много секти, а и във всяка от тях по доста въпроси всеки си има особено мнение! Успех е възможен, ако се подберат достатъчно осъзнати хора, не задължително от едно духовно направление и дори не задължително стремящи се към духовност, но задължително приемащи на думи и дела основния си акцент върху общочовешките ценности. Когато това стане реалност, напълно съм сигурен, че ще има огромен прогрес в битието на тези селища и качествен напредък при взаимодействието им с градовете. А дотогава всеки следва да си поеме отговорността да преценява правилно или погрешно за себе си. Що се касае до мен, изпитвайки голям стремеж към живота сред Природата, засега все пак преценявам, че ще съм по-полезен тук, в града. Не че се плаша от физическия труд или че се боя от освиркване от обществото; но намирам, че някои научни, терапевтични и популяризаторски начинания ще изостанат, ако не и напълно "потънат" в нереализуемост, ако тръгна по предлагания сега от комуните механизъм. Виж, ако този механизъм еволюира... ще поживеем, ще видим!

Ако е реч за истинско - градивно обединение, обединяват се силните, а не слабите. А егото не е истинска сила, то именно подтиква към разделение - "виждате ли колко съм "силен", който не е с мен, той е против мен..." За ненасилието е ясно по принцип, само че има и фини форми на насилие - и те много често се използват от фанатично настроените агитатори. Преместване на акценти, преиначени сравнения, сплашване от последиците на "непослушанието", измислени или изкривено изтълквани примери в полза на агитацията и т.н. "Зарибяване" на мен не ми звучи да е същото като "ненасилие". "Манджа с грозде" се получава най-често - но не защото всяко обединение води към нея. Просто всеки си смята за важни неговите си дреболии, по които се отличава от другите и... Опитът да се построи единство на такава база се нарича еклектика - опит за смесване на различно акцентирани фрагменти от учения в едно цяло, което не притежава обаче обща основна нишка и затова е нежизнеспособно. Ако обаче в основата се поставят консенсусни положения, т.е. общочовешките ценности като хармонично индивидуално и социално развитие, здраве, образование и т.н., откъде могат да дойдат непреодолимите противоречия? Също както теоретично се учат различни възгледи в университетите и няма особени проблеми; също както се практикуват различни психотерапевтични и духовни техники в един и същ семинар или школа... Проблемите се пораждат всъщност не от самите различия, а от неправилното акцентиране на важните и маловажните моменти в тях.

Алкохол има и в добре узрелите плодове, както и се образува в организма, но е твърде малко. 1 чаена лъжичка (5 мл) концентрат или 1 супена лъжица (15 мл) вино няма да прибави към това кой знае колко (а това са обичайните дози, в които се пият и билковите настойки); но пък класическите "полезни" дози от 40 мл. концентрат или 200 мл вино вече са твърде много според моа кантар; много хора се чувстват добре и с тях, ала съм сигурен, че ще са още по-добре, ако ги заменят с пресен сок или билков чай!

Всичко зависи от това какъв начин на живот води човек, както и в какво състояние на здраве или болест се намира. Ако няма тежки сърдечни, чернодробни и други болести, изискващи пълно спиране на кофеина и алкохола и ако същият човек не е под силен всекидневен стрес и не се стреми да стане фин медитатор, няма смисъл да се подтиква към нещо повече, отколкото той самият за момента изисква от себе си. Докато иначе - макар и в различна индивидуално степен - ефектът ще е влошаване на здравето, утежняване вредите на стреса и разбалансирване на духовната му практика. Всичко това не е задължително да е явно и да настъпва скоро, тъй като има и много други фактори, които оказват влияние; възможно е някой под тяхно въздействие да е по-добре, отколкото друг, който е пълен въздържател, но в други отношения е по-зле... Но аз си мисля, че това, което е лесно да се спазва, не бива да се игнорира като съображение, защото като стигнем до наистина трудните неща, ще ни бъде още по-трудно и т.н.

А според мене - той може да върши работи бързо, но вътрешно не бърза за никъде. И - поне в стандартния смисъл - не си е фиксирал точно "къде" и "как", а е съгласен с реалността, която (и когато) се изяви. Ако вместо това той има твърде пристрастно фиксирана цел, то при разминаване между нея и реалността (което е неизбежно), ще си поизгуби доста от търпението, струва ми се...

Пристигащ...

Според мене, ако атеистът не е фанатик, той ще заеме наистина научна позиция по въпроса за Бог, т.е. че науката не може нито да докаже, нито да отхвърли съществуването Му. От там той не би следвало да се дразни от мирогледа и поведението на вярващия човек до себе си. Все едно, че се хвърля монета и никой не знае дали се е паднало ези или тура. Единият предполага едното и е вярващ, другият предполага другото и е атеист, всеки уважава избора на другия. Разбира се, такива атеисти са рядкост, даже още по-голяма рядкост, отколкото широко скроените вярващи. За една такава двойка ставаше въпрос в един филм - сега не мога са си спомня името му - отпреди 10-ина години, където се събраха една астрономка-атеистка и един свещеник с разни преживяни откровения; накрая наистина се промениха, особено тя, след една нейна опитност; но ако не са били толерантни и опитващи се да се разберат и преди това, те нямаше да дочакат заедно момента на промяната! Освен това, поне моите наблюдения сочат, че обикновено имащите твърде различни вери в Бога намират по-трудно общ език, отколкото някой с по-широко поставена вяра би намерил с някой широко скроен атеист. Ето, ако единият е адвентист или свидетел на Йехова, а другият следва Карлос Кастанеда, то единствено при много слаба отдаденост на собствените им доктрини биха могли да си живеят мирно и тихо. Иначе първият ще смята вторият за попаднал под сатанинско влияние, а вторият - че първият е обусловен от втълпени му илюзии... Докато ако вземем един дзен последовател, партниращ си с философ-материалист, сроден по възгледи с Ръсел - според мен това съчетание може да е много устойчиво, защото и двамата считат, че по най-висшите въпроси интелектът не може да даде достоверни отговори. Разликата е само, че единият опитва друг подход, а вторият не ги опитва. По отношение на останалите житейски въпроси няма да има поне мирогледни пречки и ако няма също и характерови...

Да. Но и самите мисли, че не сме наред са проява на дисхармонията - от друга страна в ред случаи без тях не бихме обърнали внимание какво не ни е наред... Значи става нещо като това да се извади с един трън другият трън и после да се хвърлят и двата. Явната дисхармония да се използва като инструмент за активизиране на възстановяващите тялото и душата сили и методи, но без да продължаваме да се фиксираме върху негативното... Да станем част от решението, а не част от проблема, както също уместно го казват...

Повече течности, богата на витамини и минерали - особево магнезий и В6 - диета, хармонизиращи упражнения. Има и билки без кофеин, които регулират кървоносните съдове - глог, розмарин, гинко... Лесните начини в днешно време за съжаление рядко са правилни, а в случая освен това не се касае само за мимолетен и външен проблем - като например дали да намажеш някоя раничка с билков крем или само със зехтин - макар и в различен срок ще зарастне и в двата случая. Но не, тук става въпрос за ранен признак на един сериозен спад в общите приспособителни възможности. Вместо да се заглушават тези сигнали, добре е да им се обръща внимание, защото не е нормално нито, мъж, нито, жена, дете или който и да е, да не се чувства добре без кофеин или друг стимулатор!

Ако има равномерно реклами и за наистина най-полезните и същевременно безвредни средства и методи, колкото и за насилено набутваните, последните ще изчезнат по закона за търсенето и предлагането за броени месеци от пазара! Но това не е така и в резултат се получава нещо като тест за интелигентност - дали без съществени реклами да си ползваш наистина доброто, или да се подведеш по рекламите? Е, има и изключения, когато наистина хубави неща стигат до масово оповестяване, както и да се предупреждава масово за наистина нежелателни работи; кофеиновите продукти обаче са чист образец за силата на рекламата спрямо неоптимални (най-меко казано| за организма продукти, докато в същото време се подценяват например билковите чайове и екстракти без кофеин, свежите сокове от плодове и зеленчуци, кълновете и т.н. Въпросът за изнежването е твърде разтеглив. Ние вече сме подложени на толкова вредни въздействия, че едва ли премахването на 1-2% от тях би ни "изнежило"... А иначе е вярно, че не бива да се приплашваме до смърт от различните вредности, което обаче не означава да бъдем безразборно податливи към тях! Ето, ако някой от дъжд на вятър, в компания, или когато наистина иска да свърши повече работа, пие кафе или яде шоколад е едно, а когато счита, че без тях не може и постоянно вдига количествата, е съвсем друго. Но поне за мен е по-лесно когато смятам, че нещо не е подходящо за мен, да го изключа съвсем или почти - 99-100%, отколкото да го приемам веднъж седмично. Още повече, че никак не се чувствам добре от него, не съм от флегматиците, на които поне външно не личи да им влияе толкова силно... Нали, ако човек например е свръхчувствителен към черния пипер и получава болки в стохама и бъбреците винаги, когато го яде, въпросът не е в това, че може да се изнежи, а че може вредните ефекти да се сумират?! Следователно, вместо да робува на теорията за изнежването и така да продължава да се влошава, той би следвало да гледа състоянието на тялото и ума си! В крайна сметка, човек лесно си измисля самооправдания, но в крайна сметка лъже сам себе си, добре все пак е да се пусне от тоя омагьосан кръг, много по-приятно се живее без заробващи зависимости, с каквито и гланцове да ги покриваме самите ние или да ни ги представят по ТВ-то!

Според мене повечето хора, които си мислят, че ще направят нещо или че нищо няма да променят, ще постъпят другояче, ако наистина повярват в тази перспектива. Именно от източника, на когото повярват, ще зависи и какво ще направят. Има много случаи, когато, вярвайки на някой лекар, хората в последните - или предполагаемо последните - дни от живота си правят много по-различни неща, отколкото би следвало според техните декларирани преди това мирогледни подтици. Както и обратното - ако не лекарят, а някой, който представлява духовен авторитет даде такава прогноза и човек й повярва, ще последват може би действия или бездействия, във висша степен странни от гледна точка на обичайно предполагаемото... Аз по-скоро не бих повярвал на такава изчертано точна прогноза, откъдето и да иде тя, но ще съм й благодарен, че ми напомня да организирам приоритетите си в живота - все пак, рано или късно, и това пророчество ще се сбъдне...

Гаденето е често ранен признак за нещо общо нарушено в организма - както са и другите очистителни реакции, когато се активизират - кихане, кашляне, хрема, разстройство, често уриниране, кожни обриви... Те могат да се дължат на заболяване или претоварване на съответните органи, но могат и да алармират за отдалечени по топика процеси... Изобщо, необхподимо е внимание към този признак не само като идващ от стомаха!

И "живият" контакт и нетът са все преноси, но от различен вид. Не смятам, че нетът е "мъртъв" откъм инфо за съответния човек, просто е редно да се зачитат и разликите в двата вида общуване. Например, ако професорът или съдията е с твърде обусловено държане, когато е на работното си място, то в други ситуации може да се почерпи инфо за друга част от неговата същност, която по време на официалните му прояви си остава трудно достъпна. Нали казват, че една торба сол трябва да изядеш с някого, за да го опознаеш, а ако е привърженик на слабо солената диета, тогава пък съвсем...

Да, особено в този сезон. Но ако не си правила строги режими, по-добре е да ги пробваш след 15 февруари. Сега ще свърши работа и по-леката плодово-зеленчукова храна - но зависи разбира се и какви са целите ти при това разтоварване.