Добромир

20-те въпроса според мен почти изключително разглеждат стратегията и тактиката на бизнеса и материалните предпоставки. Въпросът е доста по-комплексен: 1. Насока на бизнеса - дали и доколко той е действително полезен за хората, вкл. за хората, които го придвижват, а и за околната среда. Дали наистина искате успехът да е на всяка цена или само ако се изключи вариантът "пирова победа". 2. Време - дали е обозримо за реализиране на тази достойна насока. 3. Стратегия и тактика - адекватен бизнес-план, хармонизираш целите и средствата 4. Човешки ресурси - по-тесен кръг от сътрудници, а също и други имащи отношение хора и техните възгледи и способности, доколко може да се разчита, че ще сътрудничат или пречат 5. Материални ресурси - налични пари, недвижими собствености, средства за производство, възможности за кредити и т.н. Ако се обръщаше повече внимание на № 1 и 2 - много по-малко щаха да са разрушителните форми на бизнес за обществото и природата; много щяха да намалеят и случаите от типа на "спечели много пари, но скоро след това почина"... Почти всички хора, организации и ръководства за бизнес твърде много надценяват точките от 3 до 5. Строят безогледно върху всякакви основи. Какво пък...

По-общо казано, не само при тоя пример е така, но и изобщо, когато един закон с по-широка степен на валидност умишлено се стеснява. В някакъв смисъл енергия е всичко, но ако се започне с "Парите са енергия" и после цялото изложение се подчини на внушението, че парите са най-важни - това е наистина оправдание, а може да бъде и манипулация. По същия начин може да се каже, че храната е енергия и да се оправдае преяждането. Но ако се търси хармоничния баланс на енергиите - всяка да е в нужното количество и да притежава нужното качество на чистота и правилно насочена деятелност, за което пише и Кристиан -

Душевна сила, чистота и правилно насочено действие! Което и да се разглежда поотделно като основна предпоставка, има вероятност да бъде разбрано неправилно...

Двойният стандарт на егото!

ДА! затова постнах темата за да открия причината А да попитам колко от вас работят това което е призванието им, печелят и не са в затруднение, финансово? как сте си го извоювали? Как стана при мен: общо взето никога не съм си поставял като цел в живота забогатяването; на младини отдадох хиляди часове - за които никой не ми плащаше нищо - в занимания на теория и практика с нещата, които ме привличаха - четях, разпитвах, правих си микроексперименти... С течение на времето някои от тях (професионално или допълнително) се превърнаха и в източници на приходи. Останалите и сега си остават малко луксозни, т.е. неприходоносни, но това не ме притеснява да им отдавам от време на време по мъничко внимание. Така усещам, че живея пълноценно! Имал съм отделни, за щастие къси отлрязъци, когато съм се концентрирал изключително върху бизнеса, но това са най-нещастните ми моменти от живота. Пропадане на усещането за смисъл и реализация, по-лошо здраве, проблеми с околните... Отгоре на всичкото заедно с повечето приходи нарастваха и разходите и се оказвах "от двата стола на пода"... Затова не вярвам в подкупващо опростенческите теории за първичността на материалния успех и че трябва да се концентрираме първо върху него, а после върху всичко останало. Първото следва да е призванието - духовно и светско в него си хармонират, ако е истинското - а после човек ще трябва да е готов да посрещне разнообразни варианти по отношение на материалното си положение. Понякога са наложителни компромиси - ако човек няма какво да яде или децата му гладуват, ясно е, че временно ще трябва да предприеме нещо. Но, колкото и да му е трудно, едновременно не трябва да прекъсва стремлението си накъдето го тегли душицата... и все ще се намери начин да се доближи до това! Законът за привличането е общовалиден, но човек трябва да намери цялостния си път в живота, а не да се концентрира само върху което и да е от средствата към него - защото и да го привлече, няма да се чувства истински успял. "Неизвестната величина" е дълбоко известна на всекиго, колкото и да не не поддава на математическо моделиране - и тя е известна като душевен импулс!

Когато всичко е хармонично, безспорно е така. Проблемът е, че при повечето видове дисхармония просто няма оптимален подход. Ако на такъв човек му кажеш да си подобри егото, той си мисли, че го поощряваш да стане егоцентрик. Ако пък му кажеш да не се отъждествява с егото, а с нещо по-висше, той си разцепва егото, като част от него се стреми нависоко, а останалата част недоволства... Струва ми се, че истината за егото се разкрива на твърде високи етажи и преди това какво и да си обясняваме...

Днес свърших доста работи... и имах пациентка от Братството, която ме доведе до някои размисли. Цял живот служила на хора, които под знамето на Учителя злоупотребявали с нея и с други хора... Много болка и разочарование... Все давала, давала... Още веднъж се утвърдих в убеждението си, че ако нещо - пари, вещи, време, енергия - решиш да го даряваш, преди това много ясно трябва да си сигурен, че наистина нищо не очакваш срещу това. Иначе ентусиазмът да помагаш се превръща в огорчение и недоверие към другите. Хрумна ми, че може би това е една от функциите на парите и бартерните отношения - да служат като буфери, когато не сме готови за свободен обмен на неща и енергии без сметки и задни мисли. Така човек се успокоява, че нещата са изчислени справедливо (макар че това е много спорен въпрос) - и е дал, и е взел и може да спи спокойно. Ако само дава или само взема, нещо в него се бунтува... То май че имаше и тук някаква тема за равновесието даване/вземане, ама сега нямам време да я търся. Лека нощ.

Така си е. Но преди всичко, всеки следва да се поогледа: дали желанията му са негови собствени или са му ги втълпили по многото начини, по които се опитват да го направят околните или медиите. Натискът е по посока на това хората да смятат парите за най-важното нещо в живота и или да работят по много за някой си, или сами да се напъват да направят от нищо нещо. Огледайте се - колцина са успели в забогатяването без някаква предварителна "мая" и без да правят съмнителни компромиси в името на "главната цел"? И колко пък вече от тях са действително щастливи и реално помагат по най-добрия възможен начин на другите?! Не става, разбира се, въпрос за нормалните средства за живот или за малко над тях. 1000 лева на месец или 5 бона спестени не са богатство, а необходимост за повечето семейства при сегашните цени на всекидневните потребности. Но ако - без да е по наследство или като естествен резултат от печеливша дейност, в която има и призвание - някой се посвети на печалбарството като самоцел, под мотото :"Целта оправдава средствата"... Съвсем просто е: човекът има някои основни необходимости, които могат да се задоволят и с по-малко пари. Заради последните, да се жертват по-важни неща като здраве, спокоен сън, верни приятели и духовно вътрешно търсене - просто не си струва!

И аз. Но опитът ме е научил, че трябва самите хора да я поискат тази помощ, а не някой посредник вместо тях. Той може само да ги информира.

Привличането на пари е като привличането на всяко друго нещо, но дали винаги целта оправдава средствата?! Максимализмът според мен почти винаги е израз на едонстранчивост, а тя не се родее с духовната хармония. Ако трябва, както днес е на мода, да печелиш на всяка цена, този максимализъм по общите закони за концентриране на енергията може да те направи възможно най-богат човек, но ще страдат другите страни на съществото ти, а (в зависимост от средствата) могат да пострадат и други хора. Затова, обратното на повечето препоръки в популярните книжки, за мен правилното управляване и на парите и на всеки друг основен ресурс следва да предшества привличането им в сериозни количества.

Ами какви реакции да има, който държи повече на искрицата Божия, ще приеме нормално всички различия в по-несъществените обвивки; който пък си държи повече на тях... на сърдит Петко му остава празна торбицата!

Или, както ксазва още народът, това, което човек сам си направ, никоюй друг не може да му го направи! Все пак, има едно твърде високо условие - човек наистина да следва Пътя, иначе къде сам, къде други, използвайки, че си е оставил пролуки в стремежа... създават проблеми и проблемчета и надеждата, че в крайна сметка всичко е за добро не винаги е достатъчна за утеха и възземане...

"Жените знаят тайната"... но имат нужда от мъже?! Жените избират мъже да ги ръководят, включително и като Духовни Учители... Вероятно единствено емоционалното отражение на Духа е средно взето по-достъпно за жените, не и самият Дух. Менталното е по-достъпно за повечето мъже. А иначе... гола водица сме, братлета и сестрички, гола водица...

Винаги ли само готино?! А не понякога безнадеждно?! Блазе ти...

...ДУХОВНО НЕВЕЖЕСТВО?

Дано го осъзнаят, но досега като общо правило не го осъзнават, инаме не биха пордължили по тоя начин! Съгласен съм, че това е най-доброто решение и комай единственото, при което може да мине преходът без сериозни социални катаклизми... Но какъв е действеният начин, ако изобщо е възможен това да се случи - не знам. Едва ли само чрез молитви за тях... Може би е необходимо все пак някакво лоби, хора от технити кръгове, които да са същевременно навътре в по-истинските стойности...

Кой знае?! "С каквото мярка съдите, с такава и ще ви отсъдят"...

Стихията се успокоява сама, ако имаме правилно отношение към нея. Това обаче не е лесно при преобладаващата ни степен на осъзнатост; още по-трудно е да запазим душевно състояние, при което стихията да не възниква - или респективно, да не ни влияе още от самото начало, така че да няма нужда после да я успокояваме. Но повечето хора се молят за лек житейски път, а не за силно сърце, което да устоява на изпитанията.... Едно е дали проблемите са илюзия (доста спекулативен въпрос...); друго е кой има право да каже, че са илюзия. Според мен - само онзи, който и в най-тежки или екстремни ситуации продължава да излъчва спокойствие и вътрешно щастие, както и любов към всичко съществуващо. Дано да съществува такъв човек днес на планетата; засега само се надявам, че го има, чувам слухове от много места, но поне където е било възможно да се проверят, фактите като че ли говорят друго за съответните набедени величия...

Въпрос е на цялостна концепция; антибиотиците с редки изключения изобщоне са добър избор при обичайните инфекции на дихателните пътища... Добре е да съм запознат с повече подробности не само във връзка със сегашното състояние, но и на общото ти здраве и ако желаеш мога на лични да взема отношение...

Вътрешните рани кървят вътрешно... Но често един и същ мехлем помага и за открита рана, и за дълбок гнойник; за втория обаче е необходимо повече време...

Здравей, Никола! Благодаря ти, че отвори тая тема и може би фактът, че не уточни още в началото каква ти е точно идеята, е също от полза - видяха се по-разнообразни мнения относно леченията - физически и душевни, оф- и онлайн... Дано да има някаква полза от тях; аз лично бих приветствал всяка една голряма или малка инициатива, която може да се приложи скоро на практика. може и да не е проличало за всеки, но аз не съм тук за разтуха, а защото се надявам, че можем да си бъдем взаимно полезни. Убеден съм, че можем, друг е въпросът, че за това е необходимо именно този вид мотивация да е на преден план. Не се получава с хора, които са тук само заради чата и разнообразието от впечатления. Не се получава и когато очакваме всички да ни адмирират и да се съгласят да реализират някоя идея точно така, както я виждаме самите ние. Но редица надявам се полезни начинания сме успявали с някои сътрудници и приятели да придвижим донякъде, като се съгласим само в най-принципните положения и решим и да работим, не само да си говорим за тях. Подробностите винаги са се нагласяли от само себе си, когато сме успявали в тази най-базисна настройка; когатоне сме успявали, нищо по-нататък не е прогресирало по-далече от хубавите идеи и приказки. Както от тук, така и от темата за семейството и вероятно от другаде - виждам, че малко си поразочарован от участниците тук; въпросът ми е - имал ли си други очаквания?! Аз признавам, отначало ги имах в повече, но след като за много месеци активно участие получих само 5-6 писма на лични, касаещи евентуално обдсъждане на конкретни практически стъпки... Наистина, колкото и да е свръхчовешко, най-добре е да нямаме предварителни очаквания, тогава няма и да се разочароваме. А и да си даваме сметка, че личният опит, колкото и в нашите си очи да е убедителен, не е вездесъщ; че казаното от другите може би по-скоро допълва, а не конфронтира нашата собствена позиция. По конкретния въпрос - не случайно тематиката тук на много пъти се отклоняваше от същността - явно е, че даже и да има колективен ресурс за придвижване на дело в тази посока, той е далеч от узряване. (Може пък да са посети някои семенца?!) Аз засега искам да изкажа благодарност на всички участвали, както и за техния принос извън тази тема и също извън нет-пространството, независимо дали този принос е главно в областите за лекуване приоритетно на тяло, ум или душа...

Аз познавам дори практикуващи със световен успех екстремни спортове пълни вегетарианци. Разбира се, при тях и организмът си им е устроен особено, добре е хората, които нямат толкова ъпгрейтвана организация по природа, да се съветват със специалист и изобщо да подхождат по-внимателон и постепенно към въпросите, свързани с кардинални промени в намчина им на хранене и живот...

fasting

Животът е твърде кратък за да се ненавиждаме, а сърцата ни са твърде скъпи, за да ги разбиваме (из принципите на амишите).