Добромир

Мили хора, всеки факт - поне за нас - е факт на съзнателното възприемане. По всичко личи, че неосъзнатите възприятия не се регистрират като факти (дали съществуват независимо от възприемащия е вече друг въпрос). Ето например - при животните, малките деца и някои психично болни няма разцепване на възприятието на факти и на въображаеми конструкции (някои твърдят, че това разцепване го няма и при просветлените, но принципът е различен - те са над, а не под равнището на логическия ум). И науката, и религията са длъжни да се съобразяват обаче с вече наличното разцепване при огромното болшинство от възрастните хора. И те се съобразяват, но по различни начини. При науката (в тесен смисъл на думата, т.е. емпирично-логическата) основополагащата аксиома, която се постулира без доказателства, е, че съществува обективна истина и именно тя следва се преследва като критерий, а същевременно не се гласува доверие на интуицията, нито на преживяванията на мистиците. За религията човешкият авторитет е твърде слаб, особено по отношение на висшите истини и затова там се разчита на вярата, подсилвана в добрия случай от една чиста интуиция, а в лошия - от теологически постулати, възприемани на умствено равнище. Но коя интуиция е "чиста"? Тук вече няма сигурен нито научен, нито религиозен критерий. Единствено изглежда оснавателно да се доверим на опита, получаван вследствие следването на изпитани - през вековете, но после и от нас - духовни и здравословни принципи и практики. Фактът, че те подобряват възприятията на човека както в обективен, така и в субективен смисъл, т.е. пречистват функционирането и на логиката, и на интуицията, заедно с разните им други ползи, е достатъчен, за да се практикуват те, без да изпадаме в прекалени умоблъсканици. И без това не може по никакъв начин да се докаже нито от науката, нито от религията, че притежават Крайната Истина: колкото и високо да са стигнали, винаги може да има и Нещо Още По-Високо, което не се вижда от тях. Или както смята и Уителят Беинса според престижния том "Учителят", стр. 147 - "Никога не можем да кажем, че една степен на съзнание е крйната степен на развитието" Напълно съм съгласен, вкл. и защото едни от най-грозните егоистични претенции на и при учените, и при религиозните хора именно се проявяват, когато те претендират за най-правилното представяне на действителността, като че ли са "последната инстанция". А пък стремежът е нещо съвсем друго. Човек може да се стреми към най-високото възможно познание в науките и най-високото възможно духовно откровение (не виждам пречка да го прави и паралелно), но тръгне ли да претендира, че точно той е върхът... Предлагам следователно да вземем това, което смятаме за добро, истиннно и прогресивно отвсякъде, но да оставим и свободно пространство над себе си!

Да, ама това май не го е казал Заратустра!

Може би такъв е реализираният човек, всеобемащ в осъзнаването. Но нима при непостигналите няма все пак нещичко от това, всичките непостигнали "маскари" ли са?

Съжалявам, че повечето ги имам в състава на разни стихосбирки, а не в компютърен формат, той има наистина забележителни попадения и от друга страна е жестоко подценяван от образователната система... Всъщност, отдавна търся и песента по цитираното стихотворение за морето, по детски спомени тя беше много хубава, ама още не съм я открил...

За мен това определение важи за тази дума, ако тя е с малки букви. А Любовта е неизменна (равна на плюс безкрайност) и е винаги споделена с всичко съществуващо. Нашето осъзнаване е това, което може да зърне Любовта, както и да потъне под нивото Й. но и във втория случай Тя си остава същата и ако трябва да я оценяваме, си е еднакво ценна постоянно...

Да, ще се прояви по аналогичен начин като качество на енергията - например който се храни агресивно, той ще е агресивен и в секса, а ако се захване с духовни техники, ще е настъпателен и по отношение на тях и т.н. Но освен качество има и количество, което в случая се визира от Макс. Докато нямаме непосредствен достъп до Безкрайния резервоар, ясно е, че силиците ни са ограничени. Наистина е трудно човек едновременно например да работи тежък физически труд, да има максимална умствена работоспособност, да твори голямо изкуство, да води активен сексуален живот и да медитира задълбочено. Дори и хората с огромен енергиен потенциал могат да постигнат не едновременно, а последователно интензивност в тези области, ако изобщо се случат талантливи във всичките. А хората, по-едностранчиво надарени или с твърде малък енергиен потенциал? На тях практически - волю-неволю - им се налага да избират едно-две основни неща за дълъг период от време, когато другите дела ще бъдат редуцирани до минимум... При жените едното си върви през зцялата им фертилна възраст - това е възпроизводствният цикъл. При мъжете неговият аналог е по-малко задължителен да се разходва. Ето това - за сетен път - обяснява недоумението главно на женската аудитория как така мъжете считат, че сексът често може да пречи на други неща в живота. Но същевременно също така при мъжете, когато се въздържат, без да са овладяли трансформацията, енергията екзплозивно се "нагромоздява" и често води до напрежение, войнственост, фанатизъм и т.н. - които съвсем не са полезни за духовния растеж. Отново ключът е хармония и индивидуална преценка. При жените често и без специални настройки или техники равновесието се случва - т.е. те не се изтощават толкова дори от интензивна интимност много години последователно, нито пък се взривяват прекалено от дългите асексуални паузи. но това е само относително така, да не забравяме, че и двата вида хормони, а също двата вида психологическа настройка съществуват в различни пропорции и у мъжете, и у жените! Значи казаното за едните важи в по-слаба степен и за другите.

Ако човек е безстрастен като стена, той не би могъл да се развива (тъмнина=тамас по източната терминология). Страстта дава импулс за развитие, но води и до затъвания, разочарования.... Нямаме друг избор, освен да ги признаем страстите (раджас) за необходими, поне за повечето хора на това ниво на земна еволюция. Низшите страсти (тамас-раджас) причиняват много беди, но страданията от тях ни водят до висшите или "чисти" страсти (раджас-саттва). От там може да се погледне и към безстрастното блаженство (на чистата сатва, която е именно интелигентно спокойствие и хармонично блаженство, а не безразличие и затъпяване) и - дай Боже! - към недуалистичното осъществяване (отвъд качествата). Но нека не екстраполираме прекалено висшите теории към всекидневните си преживявания. Както го показват красноречиво и поетите, сегашното ни битие е амалгама от инертност и страсти на определени нива, плюс моменти на отрезвяващи, по-чисти стремежи и евентуално - кратки проблясъци за Нещото отвъд всичките тях... ВАЛЕРИ ПЕТРОВ СБОГУВАНЕ С МОРЕТО Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да спре, вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда се, дълго се вий на различни въздушни етажи. Сбогом мое море! Дойде време и ний да събираме вече багажи. А пък колко обичам те:нейде встрани, не летовищно- диво и степно, мое синьо море от детинските дни до задъхване великолепно: със чаршафа опънат, с дома от камъш, със заритите в пясъка котви, със варела ръждясал, със младия мъж, който риба на спиртника готви, и с момичето русо, което лежи или иде във весела блуза и вода във кесийка от найлон държи като жива, прозрачна медуза. Сбогом, мое море! Не е весел тоз час. Даже просто ми иде да плача. Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз- аз съм само зад тях минувача! Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море! Дни, години- какво ни остава? Както твоята пяна във шепата мре чезнат зависти, страсти и слава. И защо са ни те? Своя земен живот ний тъй бързо хабим в суетене. Дъх на сол, водорасли, черупки и йод, влей от свойто спокойствие в мене! Стига този ламтеж! Не съм вече момче и в часовника вечен на Хронос твоя пясък, море, все по- бързо тече от добрия във лошия конус. А пред тебе какво е животът ни? Миг. Тъкмо почнал, и ей го, изтече. И не сбогом е туй, а панически вик и какво, че познат е той вече, че безброй преди мен в своя път един ден са изплаквали винаги тая своя жажда и скръб през простора зелен, виолетов и син до безкрая! Ти, което си люлка на всеки живот, на сновенето наше нестройно, дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под, върху който да стъпя спокойно! Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял! Дай ми мъдрост и трезвост, и верност! Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял като хвърлен на плажа ти термос! Укрепи ме, море, укроти ме, море, над пространство и време разлято! На въздушни етажи кръжи, без да спре, вече първото щърково ято и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов се дочува на кораби воя... Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов! Сбогом, вечност, жадувана моя!

Това е основният критерий - всеки как се справя - и то не само със сексуалните си импулси, но и с другите области на живота! Какво ще го ползва някой теорията за пълното духовно преобразуване на секса, ако той просто се побърква от въздържане? Ами не може човекът. Или какъв смисъл има да се "вкарва някой в леглото" на човек, който отдавна, напълно успешно, спокойно и реализирано в много други направления си живее перфектно и сам? Особено ако допринася стабилно и за прогреса на другите, защото някога си спомням бях прочел максимата: ако човек се отказва от интимност и семейство, той може да се реализира само ако е влюбен в нещо по-велико и приема цялото човечество като едно по-голямо братство, за което да допринася... Нито сексът, нито асексуалността за благо или проклятие сами по себе си. Важно е какъв е животът ни благодарение, поради или въпреки тях!

Това е така установено статистически, тъй като при огромното болшинство от хората не съществува трети вариант - или е налице разкрепостено поведение, или табу. Но макар и не многобройните изключения в духовността, науката, изкуството, спорта и други области показват, че когато човек не подтиска и не свръхизразходва, а преобразува сексуалната енергия, може да постигне още по-голяма креативност и адаптивност. Но и в трите случая има огромно значение и контекстът, в който се изразяват фактите на изразяване, подтискане или трансформация. Защото има обстоятелства, когато дори и подтискането е за предпочитане - ако едновременно човек не може да трансформира, но и не е уместно (поради социални или здравословни проблеми) да води полов живот. Впрочем, вредата от подтискането може да се намали до минимум чрез ограничено по обем и чисто по състав хранене и чрез активно включване в различни увлекателни дейности. От друга страна, който е сексуално активен, само защото така се чувства по-разкрепостен, може да си докара, а и да докара на другите, много разнообразни проблеми, ако не включва и ред други важни съображения при избора си на връзка. На трето място, макар и трансформирането да осигурява изобилна енергия за творчески или лидерски прояви, сама по себе си тази енергия може да е насочена в повече или по-малко конструктивни направления или дори да се използва деструктивно. Зависи от дълбочинната мотивация. Ако тя е адекватна, човек може да извлече еволюцонна опитност при всеки от споменатите три начина на живот. Ако не е - и трите механизма ще резултират в индивидуални и социални банкрути... За повечето хора всъщност е най-добре да преминат през различни фази на опита си, вкл. по отношение на сексуалната енергия. И същевременно да се пазят от крайностите - и за да не се превръща умереността в злоупотреба, лекото подтискане в деформиращо и хармоничната трансформация в ураган от хаотична енергия. Това на практика става чрез смяна на периодите на усамотение и общуванер а при целящите трансформиране - чрез прецизен баланс между вътрешни практики, социални ангажименти и поддържащи здравната база на организма мероприятия.

Бих добавил, че дори и вярата може да се разглежда като един по-дълбок вид възприятие!

Мисълта е творческа сила, но Бог еи нещо повече, т.е. източникът на тази и на всички други сили, а и самостойност сам по себе си. Психолозите на позитивното мислене спират до мисълта и нейните възможности; мистиците продължават до самите корени.

Но имам и уточнение: не може всеки само като му хрумне и да прояви такава вяра. Колкото и да вярва първокласникът, че ще направи научно откритие, това все още няма да стане, а вярата ще му помогне да се развива по-удачно в рамките на собственото си ниво, ен.вентуално някога и до откривателство. Разбира се, повечето професори също не правят истински открития, въпреки че много от тях имат знанието като предпоставка - може би защото не си вярват и не се посвещават на това... Но и тази отдаденост, дори да ги има предпоставките, сякаш е включена в някакво по-общо призвание. Най-добре си е все пак за това призвание да се молим, да бъдем правилно насочени, за да не пропилеем силата на мисълта си в преследване на нереализирани или даже реализирани, но оказали се вън от истинското ни призвание работи...

Възстановяването след раждане е по-бързо при разтоварващи режими, но ако майката не кърми! Със сигурност всяко разтоварване намалява кърмата (с изключение донякъде на еднодневното, но и то е добре да бъде на плод+зеленчук+малко ядки или кълнове и евентуално някои естествени хранителни добавки от рода на бирена мая или цветен прашец). Ограничаването на солта също не е много полезно в тоя период, освен ако майката и преди това е била свикнала на безсолна храна и организмът й се е приспособил да икономисва важните за задържането на кърмата натриеви йони. Далеч по-безопасни са разтоварващите режимипо време на самата бременност, отколкото - ако искаме достатъчно кърма - през следващия период. Най-добре е обаче и храненето, и целият начинна живмот да се изчистят няколко години още преди забременяването.

А аз виждам нещата така: когато човек няма дори и толкова осъзнатост, за да види, че дървените окови са окови, той ги въздига в култ. По-нататък разбира, че са, но бива привлечен от железните, а накрая - от златните. Отвъд тях също има развитие, тъй като Бог е не само иманентен (проявяващ се в творението), а и трансцендентен (надвишаващ го). Обаче който не е преодолял дървените и железните окови, ако вземе да развива философии, че и златните окови са препятствия, този човек не ми се вижда да е на прав път. Прескачането на стадии в осъзнаването, освен че е трудно, ако е преждавременно, може да доведе до объркване! Това е всъщност една от основните причини за огромните разногласия относно погрешните и правилните пътища в живота. Ако малък брой общочовешки, консенсусни принципи се поставят в основата и от там нататък вече нещата да се преценяват индивидуално, според достигнатото ниво на осъзнаване, разновидността на собствената проява ("темперамент" в по-широк смисъл на думата), собственият набор от изразни средства и т.н. - само тогава можем да се доближим до истинско разбиране според мен.

"Всичко тленно е една прича" (Гьоте) "Всичко нетленно е една притча" (Ницше)

Е, още май ни е рано да превръщаме водата във вино... Разредената сол се поема по-леко, но в крайна сметка, ако в салатата остане същото количество, колкото и преди разреждането... Но различаването на добродушния хумор от иронията не е лесно, защото едно нещо може да е казано с отношение на добронамерен хумор, а да се изтълкува като ирония! Това даже се случва много често, вкл. в този форум. И то не означава, че непременно не са будни или разбиращи тълкувателите. Може и изразяващият се да има недосъобразен с другите речник. Дължим си това изясняване... така че пак всичко опира до търпението и непредубедеността.

Но ако се стремим към уповаване на Божественото със задната цел да ни се изпълнят желанията, това упование няма да е истинското!

Колко добре би било, ако е така... Ама май че остават семенца от тия навици (на изток се казват "самскари"), така че каквото не сме превъзмогнали през живота си едва ли ни се опрощава само поради факта, че сме умрели! Да бъдем, проечее, по-съзнатилни (което ще рече - преодоляващи) още докато сме живи тук и сега... Сигурно Исус е Синът Человечески, споделеното страдание на Бога за човечеството, докато Христос е син Божий - и в него няма съмнения и страдания? Весели празници!

Весели празници на всички!

Да, това са принципните пътища, но първият е повърхностен, а вторият - мъчен...

Според мен съзнанието се проявява на разни нива, като твърде условно сме си казали, че има предего, его и следего, но това всичкото е всъщност част от един и същи спектър на съзнанието, последователни процеси на неговото еволюционно пробуждане. Поддържайки условносттта на разделянето, има стадии, когато егото още не е изкристализирано, когато то е налице и когато го "няма", но това не е смърт в буквален смисъл, просто както като свириш има ниски, средни и високи гами, така преминаваш от его-изразяване към по-висш израз на духа в теб. И другото гледище - че егото е "илюзия", не противоречи на казаното, но това на практика може да се разбере, едва след като се изпитат по-висши състояния на съзнанието. Дали егото умира при смъртта - може би само временно преминава в непроявена форма. Откъде иначе се формира през следващия живот? Щом човек не е надраснал изразяването на душевния си импулс чрез егото, при смъртта това се запазва в скрит вид като кармично семе, а после се изгражда на етапи през следващото детство.

Предполагам, мненията тук ще се различават много. Авторитетите в различните области на живота също не са единодушни, а поетите изразяват полярните си позиции например така: АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ ВСЕЛЕНА На Тамара Несъразмерен и безкраен, пламтящ, избухващ, вкочанен, светът със скрит копнеж мечтае да бъде с някой споделен. А аз едно сърце смутено няма с кого да споделя. Ти си далеч, не си при мене и зъзне цялата земя. И от друга страна: РАЙНЕР МАРИЯ РИЛКЕ *** Свещена моя самота, богата, чиста в утринта, като градина с рози свежи. О, самота свещена, ти Дръж здраво златните врати – отвъд са буйните копнежи. А при вас как е?

Играчът топката търкаля върху зелената трева. По неговата воля само тя се премята презглава. И никой не ни пита: Колко? Защо? Къде? И докога? Едничка истината знае безоблачната синева. (33-та от рубаите на Омар Хайям във великолепния превод на Йордан Милев!)