Добромир

За повечето хора е така без съмнение. Оставям си вратичка - има хора и обстоятелства, при които сравнително дългото отделяне също може да е целесъобразно. както и хора, които са дотолкова незрели като индивидуалности, че и краткото отделяне може да е с деструктивни резултати при тях.

Смелостта винаги се възнаграждава! Рискът е оправдан! Ще се справите!

Отдръпването от социума е въпрос на стадий и индивидуалност. На стадий - защото винаги има някакъв период - в прехода между начинаещ и средно напреднал - когато на човек му е много по-лесно да скъса с щампите и инерционните привички, имплантирани му именно от обществото, като се усамоти. Това не означава непременно отшелничество в пълния смисъл на думата. Но определено означава дълъг (месеци, понякога години) период, през който стремящият се да се занимава д духовно изследване повече, отколкото със светски неща. После вече, ако е наистина поне отчасти стабилно напреднал, би следвало да се справя еднакво добре и в света, и извън него. Наистина, това което се казва в горните постинги и вярно за 99% от "търсещите", но те не са преминали още през първия период, когато се изграждат основите на духовния живот, а те се изграждат най-добре в обществото - дори и то да не е оптимално е за предпочитане в тези фаза - иначе човек просто не може да оползотвори самотата си. Разбира се, голямо значение има и индивидуалността. Ако човек е интровертиран, особено в подразделението на 5-та енеаграма, за него усамотяването е съвсем естествен процес, докато иначе ще е свързано с много проблеми. Но така или иначе това е също важна опитност. не мисля, че е истински духовен нито онзи, който се плаши от самотата, нито другия, който се стряска от "човешките тълпи". Истинската проверка е, когато човек и в двете ситуации може да запази своите чистота, стремеж и самообладание!

То в тоя сайт прочетох, че какаото било много полезно... ама нямам време да му чета и другите публикации... Предпочитам да се опирам на вече обширния опит, който имам и мога да оценявам по моя си скала едно или друго твърдение... Забелязвам, че вероятно поради журналистически нюх, отчитащ, че на хората им харесват едностранчивите - и затова категорични твърдения - не само в книгите и пресата, но вече и в нета такива се множат непрестанно. Категорични препоръки или отрицания... Според мен до истинската (обоснована) категоричност е много по-трудно да се стигне. Тя минава не само през проучване и цитиране на този или онзи източник, а и през продължителни наблюдния, ако това е възможно. В случая до голяма степен е. И едва след това категоричността сетснява обхвата си от общо твърдение до конкретна препоръка. Например: "Академичният диетолог, моето момиче, ти е казал, че е полезно да си похапваш месце сутрин, но въз основа на моя опит ти препоръчвам да го замениш с натурални ядки. Опитай за няколко месеца и после се обади как си!" Или: "Господин бизнесмен, можем да подозираме, че сте алергичен към соя при вашата 0 група, но за да установим това, не я яжте 20 дни и после пак я включете. Ако се подобрите при изключването и пак се влошите при включването, няма да ви занимавам с теории дали товасе дължи на кръвната Ви група или на (пак генетичен!) недостиг на ензими, а ще я изключите, има достатъчнобелтъчни заместители..." И т.н. Практиката преди всичко!

Става въпрос за съдържанието на понятието, не е толкова важно дали правилно е изразено в горните примери с тази или онази дума, а какво се има предвид под нея... Да искаш да си обичан - това е първично ниво на обич, да даваш и да очакваш да получаваш - това е следващо. При най-висшето ниво според мен да обичаш - за тебе това е всичко, независимо дали му отговарят или не с взаимност. При Шекспир или както се цитира той са поразместени тия неща. И още: 1.Мога да бъда самият себе си, когато съм с теб - висше ниво. 3.Караш ме да се чувствам така, както не съм се чувствал преди/наистина странно защо, но е невероятно/. - това може да значи какво ли не... 6.Ти си просто неустоима. - нисше ниво 10.Винаги ми казваш това, което се нуждая да чуя. - или което искам да чуя?! обикновено трябва да мине време, за да разбера, че нещо, което не съм искал да чуя, въпреки това е трябвало да ми бъде казано... 11.Ти си тази, която отключва сърцето ми и държи ключа за него. - низше ниво 13.Изживявам пълноценно всяка секунда от живота си, благодарение на теб. - висше ниво... Мисля, че съм малко по-ясен какво имам предвид.

От всичко по нещо - има по нещо много вярно във всичките 5-6 предни постинга! За мен основното е да се следва една обща насока за взаимно изясняване и ако може - взаимопомощ. Не е възмогно пълно изглаждане на различията, но някои консенсусни положения - винаги е възможно да последват, ако се общува добронамерено и с по-освободено съзнание. Следващата стъпка е - когато нещото е огледано от различни страни (това все пак е добре да става според мен) и е достигнат частичен консенсус - дали ще пристъпим към уточняване на практическите подходи? По принцип изобщо какво би могло да се направи; и най-вече - точно ние конкретно и сега - с какво може да си помогнем и да допринесем за другите въз основа на тези изводи? Ако вместо да се премине към това, ние се върнем обратно да човъркаме, опровергаваме и редоказваме неща, през които вече сме минали и за които различните страни са били показани остатъчно ясно - това е вече въртене в омагьосан кръг. Не бих участвал в такова нещо, освен за само за малко, колкото да го разбера по-добре и да го посоча, заедно с по-сполучливата му алтернатива. А това за истината и приятелството го е казал Аристотел по повод на учителя си Платон.

Не мога още да формулирам точно защо, но на мен ми се струва, че както в цитата от Шекспир, така и в този тук, се смесват различни видове любов и е малко вероятно един и същ човек в един и същ период от живота си да ги изпитва едновременно...

Масовата причина, поради която не се приема разводът, за мен е "неуважителна", т.е. това е страх от хорското мнение или страх от това как човек ще се справя материално или по отношение на разни ангажименти с децата и дома, ако остане без друг човек край него. това, като се сложи на везните с истинската атмосфера на любов и разбиране, определено не издържа! От друга страна, има хора (но те са малко), които не приемат развода по съвсем други причини - да запазят семейството като свято подобие на духовната хармония в по-висшите планове. Струва ми се обаче, че при тях от друга страна това е сработвало и когато са избирали партньора си и следователно няма и защо да мислят да развод! По отношение на мнението на децата (и репликата на Мона) въпросът разбира се, не е да се питат съседските деца, а само своите собствени. И ако все пак решим да вземем решение, което ги наранява, да знаем предврително тяхната гледна точка и начина, по който изживяват те нещата, така че да им разясним, доколкото можем, причините за нашето различно решение.

Няма единодушие дори сред "правоверните" диетолози по много въпроси, та камо ли между тях и другите... Проблеми, разбира се, има описани и се наблюдават всекидневно, но обяснението е различно - алергии, ензимен дефицит и т.н. Д-р Дадамо е правоспособен лекар, цитира в книгите и сайта си хиляди верифицирани проучвания - сериозни научни публикации в подкрепа на теориите си и освен това, както вече подчертах, самият той не твърди, че е изградил напълно достоверна система. Явно кръвните групи са важни, но не и в огромна степен определящи - това смятам и аз след като на практика - а не само на теория - правя своите наблюдения по този въпрос. Пояснения: 1. Всеки е в правото си да не се интересува от даден въпрос, но когато се изказват категорични мнения по кокретна тема, това поне предполага някакъв най-общ интерес към основните източници за информация по нея. В случая аз не знам по-основен източник от д-р Дадамо, а много хора тук са чели само второстепенни и според мен доста по-съмнителни източници за кръвните групи. 2. Съгласен съм, че следва методите да се съчетават. Аз също съм бил, макар и отдавна, в сферата, където по различни причини можеш да прилагаш "алтернативните" диагностични и терапевтични прийоми само "под сурдинка". Радвам се, че това отдавна вече не е така. Намеци вече има почти навсякъде кой да им прави на хората, които още не се чувстват готови. Моята задача е да работя със започналите да стават готови и да им съставям индивидуални природолечебни програми. И другото - писането. Съгласен съм точно в този смисъл, че пътят на здравето е много по-различен от клиничните пътеки! 3. Малко и по прицелно в темата: аз не забранявам месото на повечето хора, които явно не са готови да премат вегетарианството. Визирам обаче някаква стъпка към него - например избягване на тежките и запържени меса. А ако самият човек е склонен или се колебае между месна и безмесна храна - тогава вече по-определено му давам насоки как вегетарианството може да е здравословно...

Според мен - обратното на повечето популярни духовни и психологични книжки - посоката на живота НЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ от мислите на човека. Те само съдействат в това определяне. Отначало е първичният Импулс, после въплътеният импулс за индивидуален живот, после е желанието, което се формира от взаимодействието между този импулс и конкретната житейска обстановка, а самото желание отначало възниква във фина форма без конкретизирана мисъл, последната идва само, за да го опредмети...

Децата е добре да се питат. Не непременно, за да се "слушат", но определено, за да си припомни човек една позабравена от него гледна точка, която следва да се отчита най-малко наравно с останалите съображения при вземането на окончателното решение!

Да искаш страданието да се прекрати или да искаш да си щастлив - това е основно човешко желание. Дали е основно право - смятам, че на това всеки ще си даде отговор с различна смислова отсянка. Материалистите, ако са последователни, трябва да отрекат такова рожденно право на човека. Поне изглежда, че човек природно няма заложено право на щастие, а дали прекратяването на страданията ще е бързо или след време - струва ми се, че ако се ограничим до този си живот си е почти все едно кога ще изчезнеш завинаги, а и другите покрай теб каквото и да ги облекчиш или каквато и трудност да им причиниш в последните си дни... В крайна сметка всимчко изгубва смисъл от гледна точка на атеизма - и тази крайна сметка при това е почти утре - в сравнение с вечността... Повечето от нас мисля вярват или поне допускат с висока степен на вероятност, че не всичко със съзнанието приключва със смъртта. От там и вярата/надеждата/концепцията, че даже и привидно безмислените страдания в агонизиращия стадий могат да имат някакво позитивно значение за по-нататъшната еволюция на душата. Или пък че тяхното значение е по-малко от нарушаващите покоя на съзнанието резултати, а покоят е необходим за оптималното протичане на фазите между преражданията. А пък някои други могат да кажат, че самото желание да си щастлив възпрепятства просветлението, т.е. истинското щастие... Но това всичко това, струва ми се, твърде малко променя конкретния отговор на конкретния въпрос - и аз си мисля, че в последните 15-20 постинга се постигна приближаване на позициите ни в редица важни моменти...

Е, и "дърпането" може понякога да е забавно, но да се вживява човек дотолкова в него, че да тръгне на бой (в различни смисли) - това най-малкото не е здравословно. И нали точно посредством такова вживяване сме си отровили живота масово в днешната състезателно-аргументираща се цивилизация... И няма ли в крайна степен да се окаже, че сме се борили срешу нещо нехармонизирано вътре в самите нас?

Според мен правилното хранене само за добро самочувствие е едно, а правилното хранене като спомагащо оптималното духовно развитие е нещо малко по-друго. Има доста общи принципи, които важат и за двете като например да не се преяжда, човек да се храни в споконо състояние и да дъвче добре, да употребява балансирано допълващи се по състав продукти, за да се получават всички необходими съставки, да яде по възможност пресни и с по-малко химия продукти... Но задоволителното здравно равнище, което е съвсем достатъчно от светска гледна точка, за да си гледа човек задълженията и да му остават сили за развлечения, не е достатъчно за нещо повече. От там вече рано или късно за тоя човек стават актуални въпросите за разностепенното вегетарианство и ограничаването на лютото и горещото (над 60 градуса), за преобладаващото суровоядство, разтоварващите режими и разибра се - на съзнателното отношение към самия процес на хранене...

Да! Мъдрецът е най-малко самотен, когато е сам. Джонатан Суифт

Горните синоними са синоними само на светското понятие за "смирение". В духовен смисъл всички Писания говорят най-напред за смирение пред Бога, а не да се жертват духовните предпоставки от смирение пред неразбиращи хора. Във всички школи поне що годе благоприятната среда се счита за едно от най-важните условия, за да се започне пътят изобщо. Може би светците могат да се развиват и в крайно неблагоприятна обстановка, но аз досега не съм срещнал човек, за който мога да твърдя, че го е направил. Практически при всички хора страданията помагат не в момента да се започне друг живот, а впоследствие, чак когато условията се променят, човек да си "има наум" кой път ще поеме - и дано да е вече различен... Психолозите знаят, че възможностите да се въздейства върху нежелаещи да се променят субекти са ограничени, а също така и опитите на самите тях да се променят, ако биха го пожелали, рядко са успешни в достатъчна степен.Човек според мен трябва да търси повече варианти преди да вземе някакво важно решение с трайни последствия върху живота си и този на близките му същества. По-късно е възможно това да е съвсем трудно, поради това, че и последната енергия, необходима за промяната, може да бъде изсмуквана от неблагоприятните взаимоотношения.

Да. Но преди това човек може да си мисли, че се опознава и променя и това е голям проблем за много хора....

Възможни са какви ли не комбинации! Например, да е безразличен към съдбата на ближния си, но да се вълнува относно отражението на събитията при околните върху своето собствено благополучие или злощастие. А външно може да не е лесно да се напрви разликата или дори самият той да се самозаблуждава относно мотивите си. Или да има неспокойна съвест относно миналото, но да е спокоен по отношение на настоящето...

Разбира се, и в двете посоки може да се открие "слънчице" и би било добре да се открива! Сравняването между хората е грозно, ако се има предвид противопоставянето на вътрешните им същности, кой е стойностен и кой не - в този смисъл е абсурдно да се постулира! Но сравняването е и безусловно необходимо, когато, след като сме признали неповторимата уникалност и стойност на всекиго в рамките на цялата космична Драма, все пак, когато се касае за конкретни неща, разбираме кой за какво по- си го бива, нали? Може един комплексиран преводач, който не го бива да раздава фойерверки с погледа и присъствието си, да работи толкова качествено насаме, така че като си свърши работата, от тая книга да цитират мисли в своя подкрепа и самите фойерверкаджии! Или също така е възможно той да е благоприятстван в своята работа от уютната атмосфера, създавана от някоя лъчиста домашна персона? Но какво значение има в коя посока ще е сега и в коя после взаимодействието - ясно е, че и двата типа имат своята важна роля; а естествено са най-щастливи онези, които могат да съчетаят и двете отношения: Щом твориш или умуваш, по-добре е да си сам; ала трябва да празнуваш своя труд пред кръг голям! Гьоте

Много прозрения идват именно в самота. Слънчевите хора, ако го имат и разбирането на самотата, са разбира се, по-хармонични. Но ако го нямат, те могат да си останат повърхностни и даже да се самозаблуждават относно самата си "слънчевост". Спомням си една моя преподавателка в прогимназията когато си отвори устата, все беше, за да произнесе някакъв островърх майтап, обаче... накрая изпадна в много тежка депресия и сложи край на живота си. Тогава много се изненадах, но после видях, че това в психологията е добре известен факт - хора с депресивна настройка могат дълго време да не я изявяват като отчаяно се стремят да правят щастливи другите, докато един ден... Ако бъда правилно разбран - не съм против слънчевостта, само се питам дали е лесно да се разбере кога тя е истинска, дълбинна, трайна, подкрепяща не само околните, но даваща импулс и смисъл и на самия излъчващ я човек... Иначе е възможно външно сериозният и намираш вътрешна радост човек да е по-задълбочен и в някои отношения по-ползотворен за другите, отколкото компенсиращите ниския си серотонин... Е, в края на краищата май всеки си е на мястото...

Макар че според мен стойността има много измерения (за кого? с какво? до колко?) и например не бих казал, че един добросърдечен, но реагирал на тежки ситуации със затваряне в себе си човек ще е по-малко стойностен като от онзи, който раздава слънчевото си настроение. Например: ако първият работи скромно над нещо много важно за цялото човечество и успее, докато вторият създава настроение на хората около себе си, но само толкова?

Аз съм кръвна група АВ. Това от преди колко години съществува, откъде е известно? Преди 900 години кой е правил изследвания на кръвната група на хората? Въпрос на представа и собствено тълкуване! Д-р Дадамо, който заедно с баща си от 50 г. изследва всячески кръвните групи, казва, че АБ е най-еволюиралата група, цитира мнение (но той не може да го потвърди, разбира се), че Исус е бил носител на АБ... Във всеки случай за разлика от някои японски и западни автори, които още преди половин век са издавали сензационни книжки за това какъв е характерът на всяка от групите, Дадамо едва напосрледък публикува резултати от свои дългогодишни изследвания и за психологичните съответствия (по-рано е вярвал повече на диагностично-диетичните съответствия). Та според него няма точно очертан характерологичен профил на всички хора от една и съща група, но значително по-често О-лите са лидери и екстроверти, А - изпълнители и интроверти, В - гъвкави посредници, АБ - не абсолютни консуматори, както се предположи по-горе, а тъкмо обратното - с цялостен поглед върху нуждите на хората (Исус?)... Д-р Дадамо не е фанатик, той широко признава, че изследванията му са стигнали само донякъде и че човек не бива да се фанатизира с конкретиката при неговите препоръки. Както вече споменах, и аз съм забелязал не само интересни съвпадения, но и категорични разминавания при диагностиката и препоръките. Но от друга страна, с коя система това е различно?

Мога да добавя: 1. Ако някой не се изявява, като например е отшелник, това не означава, че е смирен вътрешно, както и обратното. 2. Selsal, не е нужно да доказваш, че хармоничното его си остава его, мисля, че всички тук сме наясно по този въпрос. Така е. Но за мен е ясно и че именно с хармонично его може по-удачно да се тръгне по духовния път. Учителят Беинса е казал: "Природата глупавите забавлява, умните учи, а на мъдрите разкрива своите тайни". Това е същото като източните гуни: отначало е тъмнина-тамас, после възбуда-раджас, за да се стигне до чистота и хармония-сатва. А последното в известен смисъл е друго начало, тъй като преди това човек просто не може да разбере правилно духовното като перспектива, а само разбрал го е възможно и да тръгне истински. 3. В тясна връзка с това, много хора объркват хармоничното, но във висша степен дееспособно спокойствие-сатва с обикновената инертност-тамас. А различаването е важно, именно за да се определи кой метод на развитие е за предпочитане. Ако човек например има само възприятие на шахматната дъска с нейните фигурки, но все още нищо не "вдява", можем да сравним отношението му към тази игра като "тамас". Той не я разбира, най-много да тръгне да се замеря с фигурките й. В този стадий може да е полезно той да бъде стреснат, даже и честолюбието му да бъде наранено; и за да докаже (егоистично!) способностите си да се заеме да учи (егоизмът, предизвикателството и конфронтацията тук са полезни - човекът чрез тях преминава към по-висшия стадий на раджас). И ето че той е научил правилата и част от "хватките", изпада в екстаз от забелязаните красиви възможности, ядосва се на недоглежданията си и т.н. А ако успее да навлезе действително в дълбочина, това е вече друго ниво: той не е безразличен, но е спокоен от усещането си за овладяване на предмета; същевременно е с даже по-бърза мисъл, отколкото в средния период (мигновена оценка на позицията при запазване на самообладание, откриване красота не само в бурните атаки, но и в тихите защити и "скучните" окончания...). Нивото му съдържа предните и ги надвишава с нещо ново. Така е и тук - ако сред участниците във форума има повече инертност, методът на Selsal ще е по-необходим; но ако има повече преход от нападателност към хармония - ясно... Много харесвам и отношението на Владимир Леви по този въпрос: "Спокойствието се различава от равнодушието така, както детинството от старостта, както съня от смъртта, както светлината от тъмнината. Спокойствието представлява висше равновесие на всички чувства, равнодушието - тяхната липса. Спокойствието представлява вяра, равнодушето - безверие. Плюс безкрайност и минус безкрайност...Удивително е колко много са тези, които не разбират това. Страхуват се от спокойствието, като го считат за равнодушие. Може би поради това, че на тревожното дъно на душата у тези хора има черни камъчета от действително равнодушие и те се опасяват, че в прозрачността на спокойствието тези камъчета ще станат видими... Страхът е напразен: именно съвършеното спокойствие може да разтвори тези шлакове на живота... В Покоя се съдържа грамадна деятелна енергия, енергията на Живота..."

И да, и не. Външно е така, но вътрешно с духовното напредване човек все повече усеща едно неподвижно ядро на осъзнаване, независимо от непрекъснатите външни промени. Ако не го е усетил обаче, не може да му се обясни...