Добромир

Прилага се в Белгия и другаде с успех при наркомани, където алтернативите наистина не са много. За масово практикуване и аз си мисля, че би следвало да се внимава, когато се препоръчва. Специално при мен имаше драматични изживявания и в крайна сметка изглежда излязох в плюс, с много по-висока енергия и осъзнаване. Но при други не беше така, а имаше и такива, които постигаха хубави състояния, но се пристрастяваха към тях, което също може да не е на добро... Тук в България също така хората веднага се хвърлят на по-драстичните методи, без да са подходили постепенно с тези без противопоказания. Определено тези, които никога не бяха правили йога, паневритмия или поне активен спорт не се чувстваха комфортно и в крайна степен резултатът беше съмнителен. Организмът трябва да е привикнал към повишените кислородни нива, за да отпусне хватката, в която държи душата и да се постигнат съответни психоцелебни итрансперсонални резултати!

На мен ми се струва малко недоизпипана тая психоконцепция... Поне би следвало да се разграничи ясно от интро- и екстровертността, тук ми се струва даже, че е нещо обратното на тях. Например, мъжете са повече екстроверти, но по-често с вътрешен локус на контрол, не са така релаксирани... Макар че и релаксът всъщност става при абстрахиране от или (за предпочитане, но много по-трудно) надхвърляне на концепцията за контрола. Иначе еднакво невротични, само че по отношение на различни неща, могат да бъдат и външно, и вътрешно локализираните. Едните ще се терзаят от битката си с външните обстоятелства, а другите - от демоните вътре в себе си, от безсилието да променят нещата... В духовността има нещо като себеотдаване - поради усещане на Висшата Опора, способност да се посрещат устойчиво и с мъдрост всички обрати в живота, независимо дали си мислим, че се дължат повече на наши собствени или на "външни" причини.

Отново искам да заостря вниманието на всички разтоварващи се, че редовният начин на хранене е пробният камък за здравословното отношение както към разтоварването, така и към храненето. Правилното разтоварване е един тласък за по-бързо изчистване на фона на едно постоянно умерено и балансиранохранене. неправилният подход към разтоварването включва или редуване на гладуване с преяждане, или общо непълноценно хранене, което е другата неадекватна крайност. Ако човек почива на чист въздух сред природата или главно си стои вкъщи и медитира тихо, зареждайки се с космична енергия, той може да мине с много по-малко хранене. но повечето от нас нямат такъв начин на живот. Прекомерните физически и умствени усилия, стресовете, замърсената околна среда и обеднелите откъм някои хранителени вещества продукти изискват по-различна констелация от нутриенти. Много хора като наблюдавам се ентусиазират от положителните ефекти на първите си разтоварвания, но с всяко следващо те намаляват, а се усилват негативите. Това показва, че организмът не се е възстановил по всички показатели след първите пъти, а те бързат да ги повтарят. При други пък, колкото и да им е ясно как трябва да се захранват на теория, те изобщо не издържат на вълчия си глад и вместо да използват факта, че организмът след разтоварване по-добре усвоява и може да мине с по-малко храна, те още повече си папкат, отколкото преди... Установено е, че многократното бързо отслабване и напълняване уврежда трайно черния дроб и бъбреците, което става ясно едва по-късно. Много от пациентите на дебелариумите не са издъно готови за тези оздравителни курсове и са жив пример на току-що казаното разрушително поведение. А ако човек е готов, той не е нужно и често или продължително да се разтоварва. Когато съм бил не на буквално разтоварване, но на силно редуцирано по количество разнообразно хранене, като че ли точно тогава съм бил най-добре във всяко отношение, и то без изкушения да се люшкам от крайност в крайност... Та човек е добре да опита от различни системи на диети и разтоварване, за да тества индивидуалната си реактивност към тях; но в крайна сметка всекидневното му отношение към храненето си остава най-важното!

Освен обаче общия принцип, че "всичко е според зависи", са необходими и доста конкретни познания. Това днес е много по-важно, отколкото в миналото, когато традиционният начин на хранене, ако не идеален е бил общо взето съобразен с физиологията на организма, нямало е един милион отрови, по-малко са били психоимпулсите към нездраво хранително поведение и т.н.

По-рано правих едното от двете и винаги се получаваше или дисхармония от подтискането или изтощение след екстаза. Сега от време на време успявам да направя нещо трето - да "прогледна" през тази вълна - ефектът е неописуем и като върхово преживяване, и като хармония впоследствие. Но това изисква много енергия и високо осъзнаване, далеч не винаги успявам...

Сега все повече сексуалната разкрепостеност се възприема като освободеност на съзнанието. Но при някои хора това може да е вторично избиване на по-дълбоки психокомплекси. Мой приятел участва в чужбинско семинарче за подобно разкрепостяване (без да се стига до масов секс) и ми каза, че действително подтиснатите извлекли полза, докато ония, които били и без това твърде отворени, взели да преиграват и да демонстрират "освободеността" си... По същия начин в Средновековието, формирало разни псевдомонаси и монахини и също Тартюфовци, освен подтискане и лицемерие в тази сфера паралелно си е имало и чисти подбуди - на хора, които просто не са искали да профанизират тези отношения, т.е. които не че не са били откровени, но не са имали вътрешен подтик да ги споделят широко. Въпрос и на темперамент, както отбеляза Мона, но също така и на степен на духовно развитие, на вътрешна цялост, на съобразяване със социалния контекст, което не винаги е белег на зависимост от него и т.н.

Да, но нали точно затова те успяват даже при най-върли изптания да поддържат вътрешна духовно хармония, докато всички други на тяхно място - а и при по-леки изпитания - биха се сгромолясали? Докато пиленцето не е пробило черупката, се нуждае от защитена среда... Въпреки че и тогава вътрешният фактор надделява - ами ако го домързи да започне пробиването на черупката?! Много е лесно истинското творческо и градивно равновесие да се сбърка както с инертността и примиренчеството, така и с празнооборотната външна активност в много направления. Те могат да изглеждат външно уравновесяващи се, но равновесието е вътрешно, душевно състояние преди всичко!

Според мен идеята е да правим каквото ни е по силите в правилната според нас насока - и за себе си, и за другите. И в същото време, да не претендираме, че сме направили кой знае какво, защото... знае ли се кое за какво е? Ако спрем да правим, спираме да се учим - поради липса на опреснявани опитности. Но ако правим и претендираме, тогава пак спираме да се учим - този пък поради изкривяване на индивидуалния ни поглед върху нещата.

Как да е доволен човек от себе си - това е едно. Развитието предполага преосмисляне на старите модели и неизбежно в някои отношения ще ставаме недоволни от себе си. Как да е в мир със себе си човек - това е друго. Тук може би помага по-широкото схващане за живота. Взаимната обусловеност на нещата води до последствия, над които ние нямаме еднолично власт. Не бива да се терзаем от вини - именно по тази причина. Същевременно това, което зависи или поне изглежда, че зависи от нас, следва да е направено прецизно, тъй като недоволството от себе си, освен поради погрешни претенции за влияние върху света, често възниква и поради непоследователност в собствените дела. Ако човек, без да е импулсивен, внимателно прецени възможностите, консултира се при нужда със сведущи хора и накрая стигне до извод относно някаква насока в живота или нещо по-дребно какво ще прави, следва да даде повече от себе си, отколкото обикновено сме свикнали да даваме. Така при успех ще има заслужено висока самооценка, а даже при неуспех ще е научил повече, отколкото ако е стоял настрана и умозрително си е представял възможните варианти... Разбира се, действеността тук може да означава най-различни неща, вкл. изчистеност от външна активност, ако се касае за практикуване на тихи медитации.

Selsal, всеки от нас разкрива тук по нещо от себе си, ти също не правиш изключение. Така форумът е по-пъстър и - надявам се - по-ползотворен поне за някои от нас... Трудно е да гадаем кой каква част от своите тъмни и светли страни е разкрил. Но едва или това е и най-важното. Само че е добре всички да се съобразяваме и с особеностите на общуването тук. Някои от тях са дадени - по съвършен или не толкова съвършен начин - от модераторите още при влизането ни тук и те целят постигане на по-хармонична атмосфера. Защото може би и ти и аз и още няколко души не ни пречи да общуваме и в нехармонична такава, извличайки съответни поуки. Но други хора могат да виреят добре, т.е. да се отпуснат и да споделят само в обстановка на значителна хармония - независимо дали е тук или в някоя офлайн среда. И сега: независимо дали нарушавайки първични правила на Форума или заобикаляйки ги еквилибристично без формалното им нарушаване, ако ние дадем шанс само на "оцеляващите в битки", това няма ли да е доста несправедливо към останалите. А те, не само според статистиката в този сайт, са мнозинство... Разбира се, аз не мисля, че ти имаш време и енергия да правиш същите "набези" и в много други теми, освен в тая. Но ако би го направил - ти или някой друг - това много скоро ще откаже от Форума доста хора... И не защото те са инертни недораслеци или защото спорът няма никакво място във Форума. А защото ти изглежда не искаш да признаеш, че всяко нещо трябва да си знае мястото. Какво ще стане, ако например в организма щитовидната жлеза доминира многократно над другите жлези с вътрешна секреция? Ако си виждал базедовик с ония ми ти страшно опулени очи, ще можеш да си представиш какво ще стане. А Учителите ползват всичко за целите на развитието на своите ученици и на обществото, но ние не можем да се мерим с тях, затова се налага да установим една постижима за нас хармония. И ако не можем да построим по-хубава сграда на мястото на разрушената, да се усетим овреме какво означава в действителност импулсът да я разрушим... Иначе определено ти ми се струва, че при малко по-значимо уравновесяване би запълвал една празнина в този форум, защото повечето от гледните ти точки са много директни и често сочат към действителни проблеми или развенчават недостоверни претенции. Това обаче не означава, че другите действени подходи са за подценяване.

При погълнатост от някаква идея, както и при малко хранене и чист въздух човек се нуждае от по-малко сън. но това идва естествено. Насилственото ограничаване на съня, вкл. при някои духовни практики, не е добра идея, поне за повечето хора. Даже ако това помогне да се развият определени способности, те нямат да бъдат в баланс с общото развитие. Сънят е изключително важен за постигане на здравословен баланс и ако малко часове така или иначе се оказват индивидуално недостатъчни, човек следва да се примири, че на този етап ще "губи" повече часове от живота си в сън. Недоспалият човек прави повече грешки и е изложен на опасности, той не може да върши добре и най-елементарни дейности, какво остава да развива духовната будност?!

Безспорно, както постигането на градивно равновесие във висока стапен, така и различаването му от фалшивата инертност е трудно. Не мога да кажа, че винаги ми се отдава, но на младини ми се отдаваше категорично в по-малка степен. Не съм склонен да надценявам ролята на книгите, които съм чел, нито на техниките, които съм правил (при това не особено усърдно, нито с постоянстване). Изглежда някои неща по-скоро си идват с опита в живота, вкл. не подценявам ролята на материалните опитности за духовния живот.

Някои го предпочитат горещо? Така е, да - а и изживяванията при физическата близост е нормално да се различават у отделните хора. Но по-скоро мисля, че ние имахме предвид нещо друго. За него е казано повече в темите за пристрастяването. Накратко - пламенна или не, човешката любов може да се ограничи до нещо фрагментарно, да го напомпа с цялата си жажда за осъществяване, да постави всичко в зависимост от това и неизбежно ще се появи агресивност срещу всички реални или мними пречки - та тогава следват и проблемите... Дори при много дълбоко изживяване на интимността човек може и да не е пристрастен към секса, както и обратното. Има и филми - по-често обаче детски, под формата на приказки - които много добре поставят темата за единството във възприятието на човека, което води до истинска любов и в противовес - алчното пристрастяване към трохите удоволствие - обикновено от неподходящ източник и често без взаимност - което всъщност оставя интригата на повествованието свежа. Но пък сапунките...

Мислех си за една друга важна тема - "Опасностите по пътя", когато реших, че може би най-важният модул във връзка с тяхното предотвратяване и преодоляване е именно уравновесеното развитие. То не е приоритет само на стремящите се към духовност. Всеки човек се чувства като окастрен в живота си, ако не съчетава адекватни прояви в четирите основни области - физически нужди, нравствено съзнание, умствено разбиране и естетическо възприятие. Едностранчивостта може би също има своята роля при създаването на гении, а страданията, предизвикани от нея, могат да подтикнат и към духовни занимания. Практиката обаче показва, че ако не в началото, то по-късно, дисбалансът следва да бъде изгладен, в противен случай вместо вдъхновяваща духовност се получават озадачаващи (меко казано) деформации... Хармонията си остава важна, макар и често трудно достижима предпоставка за цялостен успех - и на стремящите се към него в светски дух, и на търсещите духовни светове... А какво мислите вие по тези въпроси? Може ли дисбалансиран в основата на живота си човек да бъде истински духовен? Кой баланс е истински, т.е. позволяващ по-нататъшния прогрес при минимизиране на рисковете, и кой е фалшив, т.е. представлява само декорите на застоя в развитието? Какви промени настъпват в задоволяването на телесните нужди, чувството за справедливост, жаждата за знания и естетическите възможности и възприятия, когато човек се развива духовно? Те претопяват ли се в една единствена нужда, която изпитва душата, или пък се издигат на по-високо равнище, като остава необходимостта да бъдат хармонизирани?

Псевдоинтуицията винаги е манипулация - на себе си, понякога и на другите. Истинската интуиция е винаги помощ за всички.

Имаш данните според мен - и то не само по отношение на общи интереси и интелектуална основа. Не всички психолози имат дълбочина на състраданието. То може и да не се съчетава лесно с класическия "професионализъм", но затова пък го виждам като неразделен елемент на едно истинско призвание в тази наука, която е и изкуство. Така че, както се казва, дерзай!

Сексът като отдушник - заместител на цялостната реализация в живота? Да, това е много често. Но след "изпускането на парата" човек отново се изправя пред същите проблеми, нали така? Чисто физическата страст може отначало да се изживява по-силно с някой, с когото човек не е изградил духовна близост. Това е така, защото се чувства свободен от ангажименти да се съобразява с друго освен със страстта и може по-добре да се отпусне. Но после по правило следва нехармонично душевно състояние (отегчение или пък трескаво пристрастяване с неспособност за концентрация в нещо по-различно). И това не е осмислящо живота състояние, особено ако човек има развити и други потребности от общуване, освен елементарните. Ако обаче душевното сродство преобладава и човек не се страхува от отговорността да изгради връзка, хармонична на много нива, при успех в това цялостно хармонизиране и интимността ще бъде по-удовлетворяваща, макар и по-плавна; не толкова трескава, но далеч по-одухотворена. Това, което го дават по филмите - че любовта е помитаща всичко пред себе си страст, че остротата на сексуалното преживяване е основно мерило за силата на любовта - е твърде евтина манипулация. Често и самите артисти и режисьори разбират това, но продължават да пласират онова, което се продава най-сполучливо.

Това е и упражнение в автогенния тренинг - "раждане отново".

И ако младите оставаха в България, тя вече да е коренно различна! Обаче...

Човешкото съзнание: не се изменя по качество или същност, но променя своя обхват - по различни начини при различните хора.

В случая съм съгласен и с двете ти мнения.

Така е, вярата няма цена, а доверието си има. Налага се да боравим и с двете категории. Трудно е обаче да ги прилагаме наистина в живота си - всяко на точното му място. Истинската Вяра, както и Любовта, "претърпяват всичко", както е казано в Писанието. И то не с разочарование, горчивина или пораженческо примирение, а със сила и вдъхновение! Не сме им много по ранга, ми се струва, на тези най-висши качества или ако имаме проблясъци, сме изкушени за вземем мухата за слон! Доверието е вид компромис, то се налага да се проявява или да не се проявява, когато нямаме достатъчно Вяра и Любов. И да, то е относително, погрешимо, променливо, може да се печели и губи... Но е реален факт в живота ни, все пак.

Будизмът и даоизмът в техните ранни форми до известна степен подкопават авторитетите на свещениците. Но повечето хора не могат да живеят без такива авторитети. Ето защо скоро след Буда и Лао Дзъ съответните религии се изпълват с пантеони на божества - както при индуистите - и колкото и различия да има теоретични между източните доктрини, за болшинството техни последователи пътищата им плътно си заприличват на практика...

Все още търся Човека, който не подчинява, при това постоянно, своите действия на предварителните си представи за света, за хората и за самия себе си... Май че не съм го намерил, но може и да имам още временце... пожелайте ми успех!