Добромир

Ами това е то свободата в рамките на условията на този форум, че човек може да избира как и доколко да се представя. А не забравяме ли, че много повече от регистрираните и активно непишещите са регистрираните и активно непишещите, но доста четящи написаното тук. Те имат това право. Повявяват се обаче толкова рядко, че едва ли някой ще ги търси и ще се интересува изобщо дали са с истинско име или под псевдоним. Още много пъти повече по брой изобщо не се регистрират, но четат... и тяхното ли е прикритост? Има неща за човека, които много трудно се установяват, вкл. неговата действителна откритост. Затова народът ни казва, че човек трябва 1 чувал сол да е изял с някого, тада каже, че отчасти го познава!

Орли, има хора, които са просто стеснителни, което макар и да се счита за подлежащ на терапия психологически симптом, е далеч по-малкото зло, отколкото например човек да играе на откритост, а да има задни мисли - сещаш се, че това е трудно да се установи не само он-лайн, но понякога и в реалната комуникация... Имаше една книжка за това как да се открие, когато човек лъже, но става ясно при това, че същите признаци - характерни фрази, език на тялото и т.н. - могат освен при лъжци да се наблюдават и когато човек просто се стеснява. И обратно, наистина изпечените лъжци могат успешно да минат невредими през повечето тестове за лъжа... След това, нали голяма част от хората с псевдоними тук ти ги познаваш и лично, знаеш им истински данни и т.н. Каква е тогава разликата, ако стават открити за всеки, който се интересува и са под псевдоним само за неинтересуващите се от по-задълбочен контакт с тях? Ами че то има и други, които може и да са с истинско име, но не дават възможност да се комуникира с тях, не идват на офлайн срещи и... Тогава?

Именно, не може да се обича "утре", може само в намеренията си да си кажем, че тогава ще порявим любовта си, но и да стане, пак ще е "днес"!

Има в тях много неща, които не са месо и дават друг вкус, това обяснява едновременно реакциите и детето, и на котката Като малък и с мен много са се мъчили, тъй като съм чакал да ес разсеят и хоп - месцето под масата... Тогва са вдземали точно определени колбаси, в които соята и подправките са толкова преобладаващи, че някак си залъгват вкуса...

Някъде си съм чел една източна легенда. Един велик Учител имал двама главни ученика. Веднъж решил да изпита вярата им, когато последователно го посетили. Дошъл първият, който от много размисли за просветлението си бил въобразил, че е вече узрял за него и е твърде несправедливо да чака още. Учителят му казал: "Ти ще се прераждаш толкова, колкото листа има на ето това дърво". (Мисля, че това беше за Индия, където обикновено се стои под особен вид огромни смокини, които пазят плътна сянка на стотици квадратни метри). Човекът се втрещил: "Та затова ли аз си загубих половината живот! Кой знае какво ме чака през цялото това време, така че стига ми толкоз, изчезвам да си доживявам пропуснатия живот!" Дошъл тогава другият човек, който изобщо не се смятал за достоен да помисли кога ще настъпи неговото просветление. Учителят му повторил същите думи за животите, равни по брой на листата на огромното дърво. Но той не само, че не се обезсърчил, но започнал да танцува от радост, благодарейки на Бога за незаслужено голямата Му милост. И в същия този момент... вторият ученик постигнал Просветлението.

То и без това аз досега не познавам някой, който да е обичал утре!

А интересно, ти какви други обяснения си срещал, освен прераждането, на именно такива случаи? Аз съм чел някакви мъгляви предположеиня за колективното несъзнателно, ама то си е просто едно клише, което нищо не обяснява. Хем има памет за миналото, хем тя е в някакъв общ кюп и само понякога някой вади нещо като на лотария... Не се връзва с удивителната точност и даже изящество на материалните закони - нима в сферата на психиката не би следвало също да има такива причинно-следствени връзки?!

Добре, но ако резултатите са толкова добри, причините тези методи да са относително слабо използвани какви са? Това дори не изисква промяна в цялостния начин на живот (макар че за задържане на добрите резултати ще е добре да я има по-късно и нея). Обикновено като проблеми в популяризацията се изтъкват или трудността на метода за пациенти, които не искат да правят лични усилия към промяна, или пък агресивната реклама на заинтересовани фармацевтични компании, които изтласкват информацията за другите методи от публичното пространство и мозъците на джи-питата... Или тук е третият фактор - повече се плаща за 120 часа Фройдова психоанализа, отколкото за 2 и половина часа интензивен НЛП сеанс?!

Силве, ти не си ни съвсем непозната! Не знам дали всички, но повечето от нас ти симпатизират по своему! Специално за мен например, ти си един човек с много идеализъм и жертвоготовност, който още не е намерил истинската си среда, която да му е адекватна - и от това именно най-много се терзае... Защото усещането за застой не е по-малко изтормозващо, отколкото усещането за разруха, това също го знам от собствени перипетии... Болката от липсата на любов я познаваме също така повечето - и то далеч не само поради неудовлетворения в онлайн общуването... А доколко общуването он- и офлайн би ни помогнало за трансформиране на тази "любовна недостатъчност" в едно здраво и жизнерадостно сърце? Това е според мен твърде относително и зависи най-вече от начина, по който възприемаме уроците от всяко едно общуване, защото тях ги има независимо от неговия вид, продължителност, конкретна форма и даже от това считаме ли го ние за "успешно" или за "провалило се". Да ги възприемем като уроцие първото, но недостатъчно условие. Другото е да не крием, както казваш, раните си, но това също е недостатъчно. Много хора споделят за тях, но чакат само подкрепа отвън... Третото е да сме готови по какъвто и да е начин - чрез болезнената хирургия на Селсал или чрез благото мехлемче на Донка - наистина да се променим. Вътрешната самоотверженост по отношение на нас самите е по-рядко удовлетворявано, но наистина изрично условие, за да се случи промяната. (Лично при мен това се е случвало сравнително рядко, но с трайни последствия в съответните отношения). Иначе, какво правим? Ами чакаме външно условията да се променят или развиваме като компенсация избирателна самоотверженост по отношение на нуждите само на другите... И все пак, аз виждам, че има усвоени уроци - и при това от всекиго. На нас ни се иска да са повече или по-бързо да се усвояват, ама Космосът си има свое мнение по въпроса... Нека да го приемем като по-меродавно!

Това за пъзела ми звучи добре, но то е възможно само за хора и с хора, които желаят да надграждат своята истина и да я съгласуват с истините на другите. Дано да бъдат повече такива хора, поне тук във Форума се надявам, че има досаттъчно... Но други пък далеч нямат такава настройка. Някои търсят потвърждение на вече установените си убеждения, други търсят спора, пак в полза на тези относително "циментирани" свои убеждения, трети са толкова объркани, че се чудят на какво да вярват, а четвърти не търсят никаква истина, а влизат тук за развлечение или утеха... А това означава, че е утопично да се опитваме да съставим някакъв общ пъзел, най-много да го правим само с имащите идентична настройка, а това, ако е възможно, би било висш пилотаж, тъй като едновременно се намесват и другите... Представи си, че на творчески усилен процес по програмиране освен опитни програмисти присъстват и много повече от тях всякакви други хора и те се изказват не по-рядко, а даже и по-често от специалистите? Ако желаят да постигнат резултати, последните или ще трябва уморително да се съобразяват с всякаквите там странични или изобщо смущаващи фактори, изчаквайки, обяснявайки елементарни неща и тн. или - което, предполагам, ще направят - ще отложат градивния съвместен процес за време, когато в обсъждането ще са само те. Ето защо според мен Форумът, колкото и да е ценен в някои отношения, не е оптимален за по-висше надграждане на "пъзела". Далеч по-ползотворно ще бъде, ако се събере екип специално за това и той вече дори и през нета - в друг специален форум или чрез месинджърите - би могъл да придвижи нещата бързо напред. И след като е подредил хипотетично един пъзел, той може вече да го тества и тук в разширения форум, и на много други места. Изобщо, това, което е много добро за попълване на общата култура и отчасти за специализирани информации, за тестване на психологични и педагогически идеи и даже за онлайн психотерапия, не винаги е толкова добро, ако целим повдигане на цялостната парадигма над нивото, на което се намираме понастоящем! (защото това би било върхово постижение, което си изисква съответните условия, за да се реализира)

Прекрасно правиш, Донче, дано срещаш разбиране и у родителите, защото някои наистина тълкуват силата непременно като агресивност и желаят особено момчетата да се възпитават "по мъжки" - вкл. често с насилие. Едно такова дете ще варира между крайната подтиснатост и непримиримата враждебност и много трудно ще намери хармония в собствения си живот и в общуването...

Аз не съдя змията, че "иска" да ме ухапе, но вземам, ако мога, съответните мерки, за да намаля риска от ухапване! В случая споменатата от Иво петиция си е съвсем на мястото - макар и аз да не съм чак 100-ов противник на ваксинациите. Вярно е, че понастоящем родителите сякаш нямат удовлетворяващ ги избор, но от дсруга страна аз не съм много наясно с юридическата страна на въпроса понастоящем. Какво става, ако човек откаже да ваксинира детето си? Глоба? И после? Каква точно наредба би следвало да се промени? Добре би било компетентни люде да дадат малко повече светлина и тук, тъй като виждам, че много майки и бащи са основателно загрижени...

Странно защо, но - дотогава, докато няма причини да искам непосредствена среща със съответния човек - на мен винаги ми е било все едно дали в нета някой е под псевдоним или не. Също както ми е все едно дали едно хубаво или не съвсем стихотворение е написано от Вазов (истинско име) или Яворов (псевдоним) - гледам доколко ми харесват самите стихове. Жул също е права, че не е задължително - макар че е възможно - да съществуват психологичните комплекси, изброени от Орли, за да си сложи човек псевдоним. Възможно е да има разнообразни, вкл. "уважителни", а и съвсем прозаични причини, които не е нужно да се оповестяват на всеослушание - освен поради свободното решение за това на всеки отделен човек. Както обаче и Орли самоопределя активността си в тая тема: чрез идеализма си, напиращ да допринесе нещо за бъдещ по-автентичен реализъм, той по-скоро ни поднася една своя пожелавана визия, отколкото да има персонално нещо против хората с псевдоними. Ето например, и аз съм един от тях, а ние сме, кажи-речи - безоблачни приятели!

Има, но тук нещата са още в началото. Тъй като активно се интересувам от въпроса, имам познати в Асеновград, Подбалкана, Благоевград и Свогенско, които правят сериозни крачки в тази посока, макар и да нямат засега обилна продукция. Щом все повече хора посвещават на това живота си, ще се получи. Жалко е, че не получават особена помощ - финансова, експертна и морална. Някои имат все пак и малка подкрепа от чужбина, а и кандидатстват вече за европроекти, когато се подкрепени от местната власт или поне от няколко кмета на съответните села. Това е случаят с екоинициативата "Тринога" в с. Желен, домакин на 9-дневния международен екосъбор през юли.

Да. Ако е наистина сериозно хранително разстройство, трудно ще се мине без компетентна терапия. Но това, което казваш за теб, а и което в някаква степен може би почти всеки от нас е имал на пристъпи, не е булимия. И съответно, както и при теб е станало, по-лесно се регулира главно чрез промяна на психологичния механизъм, чрез който човек се стреми към нещо духовно или каквото и да е там... Но според мен има значение и самия начин на хранене. Неотдавна група изследователи са публикували резултат от мащабно проучване кои храни карат човека да преяжда... ами на първо място е излязла бялата захар! Тя води до бързо засищане и след час-два - до зверски апетит. Това се дължи на резките промени в инсулиновите нива, които сега сериозно се обсъждат като тясно свързани с много нервнопсихични болестни симптоми. Същите калории, приети чрез плод, зеленчук или зърнена каша, съвсем не водят до такъв ребаунд. А за духовните наставници... нека не прибързваме с изводите какво са давали и какво не като яснота и точни техники. Навсякъде по света през цялата история, с изключение донякъде на последните 100-ина години, Учителите са пазели системите си само за малък брой избрани от тях чрез продължителни изпитания ученици. Дори все още далеч непълните данни за основните духовни школи, които се разкриват сега, изумяват не само със своята смислова дълбочина, но и със скрупулозната детайлизация на практическите си принципи и техническите си прийоми. Дали разработилите тези методи не са знаели и как да ги използват оптимално? Едва ли, по-скоро тук има нещо друго. Колкото и да не ни се харесва това, изглежда на човек действително му е необходимо здраво да се поблъска и полута сам и с "помощта" на заблуждаващи или с нисък процент на истинност житейски светофари, за да стане достоин за по-висшата истина. Казано по друг начин, колкото и да е мижава свободата на малката човешка воля, тя се уважава от Космоса. Чак когато човек не само интелектуално, а издъно разбере нейната ограниченост и непредсказуемостта на резултатите при действия, ръководени от нея, чак тогава настъпва склонност към по-висше отдаване. После следват изпитанията, които в днешно време не е нужно да ти се дават от конкретен учител, защото животът ти ги сервира предостатъчно... И може би, ако преодолеем и тях достойно, тогава да ни се даде и адекватното познание. Та нали то е необходимо за истински вървящите по Пътя? А отговаряме ли досега на тоя критерий?

:thumbsup:

Аз също знам за такива интересности, макар че в интерес на истината има и обратни случаи. Може би детето си изисква за изграждането си нещо, с което то е свикнало в минали животи и това някак си да влияе върху предпочитания на майката? То не само вегетарианче би избрало вегетарианка-майка, но може по различни причини и месоядче да я предпочете... И тогава само по време на бременносттка майката има желание за месо или поне риба. Дали трябва да го удовлетворява, това е сложен въпрос. От едно времзе се знае, че бременните нищо не бива да си отказват, ама сега нещата са по-сложни, тъй като инстинктите са попритъпени, а и заедо с всяко нещо, от което жената може да извлече нещо полезно, тя ще поеме и доста вредни примеси. Пък и може именно тя да обърне енергийното изграждане на бившето месоядче, ако се откаже да задоволява импулсите за месна храна по време на бременността? Това разбира се, са само мои предположения, аз също продължавам да търся по-сигурни ориентири по тези въпроси...

Не разбирам на какво основание изключваш духовния опит от "опита"?! И защо си мислиш, че който се опира на някакъв свой опит е вцепенен от него и не може повече да се развива. За теб всяко развитие може да значи пълно отрицание на всичко предшестващо, но за повечето хора освен откритост към новото съществува и уважение към приемствеността - и тогава все нещо от опита си остава полезно. Може би ти ще демонстрираш същинското уважение и разбирателство? След като тълкуваш каквото съм казал по един наистина оригинален начин, какъвто едва ли ще хрумне на някого да си го измисли? Казвам аз, че има важни и по-важни неща и разбира се, че е най-добре човек да се изявява и на двете места, но ако не може, и на едното става - за предпочитане в основната си житейска дейност. А изведнъж излиза, че проповядвам огледална етика - който говори добре, върши зле... Когато съм съгласен, няма значение кой го е казал, аз съм съгласен! Но все пак това според мен е половината истина по въпроса. Освен пасивната хармоничност на мъртвото, която наистина е под нивото на твоята полемика, съществува и хармоничната активност на живото, която май че е над нивото на същата тая полемика, в която точно пък ти се окопаваш... Може би някога някъде се е постигало позитивно въздействие и със стил, подобен на твоя. Поне аз си мисля обаче, че това е било двуостро оръжие в ръцете на светци и мъдреци, които са знаели какво и как да посторят на мястото на разрушеното. В противен случай оригиналността няма никакви шансове да е духовно просветляваща, а смелостта в спора се превръща в заяждане и очевадна липса на уважение... Може би по това, че тях ги е изобличавал Христос, а тук ни изобличаваш ти?! Ами тези намеци, които ти се отправят от много страни не са случайни. Създава се въпрос, както се изразяваш и ти в подобни случаи. Значи или тук сме една сбирщина от лицемерни парцали без вътрешни стойности, та повечето ги тълкуваме така "превратно" твоите постинги; тогава обаче не виждам защо си губиш времето с нас... ...Или пък все в нещичко сме прави, така че можеш да последваш също и собствените си отдавна декларирани напъни, че спориш, за да се променяш... И искам да ти кажа, че аз съм видял тук без да декларират същото, много хора постепенно го правят, докато промяната на твоя стил някак си съвсем не мога да я видя... Но може би не мога само аз, а за другите да съществува надежда, да те разберат най-накрая и да се променят - дори вместо теб? Не ми обръщай тогава внимание...

И ти ли отказа шоколада? А иначе, вече сме казали доста неща за разликата между спокойствието и равнодушието - в отделна тема... И определено равновесието го свързвам с възможността за динамичен баланс, по-висша способност, отколкото "мятането в крайности", което се възприема като естествено и наистина е такова, но до известен етап. Преходното неравновесие е част от равновесието. Постоянното неравновесие е вече дисбаланс...

Всъщност, много школи на будизма приемат някакъв висш Аз или поне заемат неутрално положение - и "има" и "няма" са неточности според тях. Но дали Върховното ще бъде кръстено "нещо" или "нищо" не е съществено, доколкото то е непознаваемо за интелекта. Има обаче значение за духовните практики - по-лесно е да се вглъбиш вПразнотата, ако смяташ, че "азът" е илюзия. От друга страна е по-лесно да медтираш върху вселенското разширяване на съзнанието, ако вяравш в Атман. Хипнозата според мен е на ниво далече под тези термини и висши техники. но след като малко хора истински ги разбират и практикуват, налага се да се търсят по-достъпни заместители...

Аз пък попаднах на стихотворение от Мара Белчева: Родих се да живея в бури - но ей - животът ясноок ръка на устните ми тури: "Чуй, тихий извор е дълбок!" ми каза той - и ме погледна. И в погледа му аз видях, във бистрината му победна, затихнали - и плач, и смях. Явно много хора трябва да преживеят и двете положения, като изглежда все пак, че второто - ако е истинско, т.е. хармония, а не инертност - е именно следващият, вътрешен стадий на вече осмислената външно ментална динамика...

Така е, Мона. Но как да бъдем оптимисти тогава конкретно за това, виждайки колко си е трудновато... А май че и тук - с гаргаропостингирането не си помогаме особено точно за това?!

Аз съм преди всичко за опитно установените индикации и контраиндикации. Ако твоят метод е показал, че изключва вторите, толкова по-добре. Но как да попадне тогава човек на такива като теб, а не на шарлатани, които няма да му кажат, че резултатът зависи от неговото подсъзнание, а ще настояват, че се дължи на тяхната собствена свръхестествена сила - и които прилагат може би не толкова безопасни като принципи и техника похвати?!

Лека вечер и от мене - и го пожелавам на всички - не лицемерно!