Добромир

Да, но това е по-скоро стереотип на реагиране, а не неизбежност! Историята дава много примери, че и на мизерията може да се реагира градивно - с духовно импулсиране или творческо разрешаване на материалните проблеми. Както и че забогатяването при повечето хора разрешавайки едни проблеми, разкрива други, много по-трудно разрешими. А пред тях те капитулират много по-окончателно, отколкто пред материалните липси. Там все има надежди, на тоя му провърняло в службата, на другия в брака, трети спечелил нещо неочаквано бързо - наследство, лотария... Обаче когато се успокоиш, че оцеляването вече не изглежда застрашено, тогава екзистенцията ти се облещва като призрачно огледало... и кого да вземеш за пример, че е успял? Свещениците, психолозите, лекарите, философите - те само си приказват за преодоляване на екзистенциалната криза, но изпитват същите терзанаия в себе си, повече или по-малко осезателно. И все пак, най-голям шанс да преживеят в дълго разбирателство имат именно екзистенциално осъзнатите партньори, независимо от материалното си положение. Иначе всяко едно камъче - ако не е депресийка поради бедността, то ще е капризче поради богатството - ще преобърне колата...

По-голямата реалност предполага реално надмогване на собствените ограничения. Но въображемото им надмогване е много по-лесно и затова - далеч по-често срещано... КИРИЛ ХРИСТОВ *** БИЛ МАЛЪК ТВОЯТ КРЪГ ИЛИ ГОЛЯМ, излез веднъж от него ти, човече, макар за център да те смятат там! Върви и две неща помни най-вече: не знай света по-харно онзи, кой по-много чужди градове пресече. И сетне: чака го, не чака свой, човек започва буден да сънува, че връща се, че върнал се е там. Но трябва най-напред да отпътува.

А докато монадата си се пържи на кладата? ФРАНСОА ВИЙОН СПОР МЕЖДУ ДУШАТА И ТЯЛОТО НА ВИЙОН - Кого дочувам? - Мен. - Ала кажи ми, коя си? - Твоята душа. В печал ме хвърля мъката ти нетърпима, за твоята самотност ми е жал. - Защо? - Нима до днес не си разбрал, че тъй животът ти се пропилява? - Досаждаш ми, макар и да си права! - Мисли за разкаяние и срам! - След време може би ще го направя. - Ще млъкна. - Аз пък ще се справя сам. - Какви амбиции у тебе има? Ти тридесет години си живял... - Така е то: след есен идва зима. - Очаквах да те видя поумнял, а в безразсъдство си затънал цял. - Немирникът немирен си остава. - Учи! - Това не ме задоволява. Изучих всичко - нищо пак не знам! - Пропадаш ти! - Борбата не престава! - Ще млъкна. - Аз пък ще се справя сам. - Отгде е злото ти? - Под власт незрима планети ме държат. Сатурн е сбрал беди за мен. - Познавам двама-трима такива хора - ти си полудял! Спомни си - Соломон, премъдър крал, твърди: "Мъдрецът, който търси слава, пред астрологията устоява." - Не съм съгласен с този крал голям, властта на звездния покров е здрава. - Ще млъкна. - Аз пък ще се справя сам. - В живота влюбен ли си - До забрава. - И все пак... - Е? - Покай се! - Късно става. - Избягвай тази паплач празноглава, отдай се на наука - тя е храм... - Нима? - О, тя помага, утешава... - Друг път. - Не трябва да се закъснява! Ще млъкна. - Аз пък ще се справя сам.

Катарзис? АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ ТРЕВОГА Тя няма смисъл, няма име, но е най-страшна на света – тревогата неумолима, която носи пустота. В очите ти тя като тумор се разпростира и расте. Развикай се със гневни думи или плачи като дете! Разхождай се! Блъсни прозореца! Със ярост нещо разруши! Но не оставяй тази грозна тревога да те удуши. Тя в болка от една обида, във сълзи да се прояви! Огледай се, и ти ще видиш деца и птици, и треви. Те са щастливи, дишат жадно. Материята в тях трепти. Тревогата – по нея само от тях се различаваш ти.

Да. Осъзнаването на леко поосъзнатите е само на проблясъци, какво да говорим тогава за другите?! Да не забравяме обаче, че хората са най-често силно неравномерно развити. Човек може да е силно осъзнат в някои отношения и силно неосъзнат в други. Даже да може да се справи с някои банални провали във всекидневието, човекът с духовни, научни или естетически стремления често пъти не се справя, тъй като не отделя нужното внимание... В същото време друг човек до него на много пъти по-ниско общо ниво на съзнанието, който обаче денонощно мисли и действа в посока, която желае - именно за тези тривиални нещица - в някакъв смисъл важни и в друг не толкова важни... но ето защо успява! Защо например най-бързо успява на материално равнище съдружният бизнес, когато нито един от съдружниците не се занимава с нищо възвишено? Ами концентрират наличната си енергия на едно място. По подобен начин и в отношенията често надделява не страната с по-висок потенциал, а по-целенасочената! А иначе аз нямам някакъв дълбок опит в смисъл да са ме манипулирали жени, но го виждам много често, разбирам мъжката уязвимост и знам, че принципно съм й подвластен... Да пази Господ, мъжът в България е комплексиран, но не само защото трудно печели парите си...

Мъжът може да бъде автономен насилник при твърде неуверени и незрели жени, виждащи в него строг баща или даже законен господар. Но ако жената е зряла и владее на ниво и без това природно по-хармонизираните си енергии, наистина тя ще определи в по-голяма степен развоя на отношенията. Най-напред, такава жена не би се обвързала с мъж-насилник или скоро би го отритнала. А иначе би могла от свестния мъж да създаде или нещо още по-добро, или да го разруши в огромна степен... Както всяка сила, и тази си има двете възможни отправления!

Много често мъжете тръгват да насилничат или да пият, едва след като дълго време жените им са се отнасяли към тях по деструктивни начини, които не са толкова видими и са практически неподсъдими! Емоционално изнудване - без грубо насилие, но водещо все към желанията на жената, което принуждава мъжа да подтиска своите, докато не изригнат под формата на гняв... Студенина, когато мъжът има нужда от нежност, и капризни изблици, когато има нужда от спокойствие... Леки подигравчици, които звучат съвсем приемливо, но на някакво дълбочинно ниво мъжът усеща, че е намерено и нацелено някакво негово слабо място... Цивилизацията не е дорасла да се справи даже с грубото и очевадно насилие от страна на мъжете, но все някога трябва да стигне и до неговото реципрочно съответствие!

Петна се получават не само на тила, но и на дланите и др. места - това е вегетативна дистония, но преувеличаването на този белег не е основателно. Понякога може един малък елемент да се раздуе умело с бизнес цели, докато много други важни неща да останат в сянка...

Теримнологията е много различна и изисква време, за да се ориентира човек кой като казва нещо какво има предвид. Някои казват, че човешкият ум е върхът на айсберга, а Съзнанието е всесъществуващото... Ако умът е проява на Съэнанието, тази терминология ми пасва повече, а като синоним на Съзнанието според тази схема Духът като че ли си идва по на мястото. Иначе, както казваше и цитатът на Таня от Кейси, само "съзнателната" част на ума е обособена, подсъзнателната и свръхсъзнателните му допирателни имат мъгляви и относителни граници с Океана на Съзнанието във всичко. Мъничкият проявен разум или делничната обичайна будност обаче явно си има свои важни функции, свързани с кристализирането на Духа в подходящи форми. Големите Учители никога не са ругали разума, вкл. не са го противопоставяли на сърцето, а са държали всяко нещо да си знае мястото. Ограниченият разум, стига да не се самозабравя и да осъзнава добре собствената си ограниченост, е много полезен. Особено ако сърцето все още не е развито и представлява попуподсъзнателна имитация на действителната духовна интуиция...

Не съм ползвал методиката на Кастанеда, нито някакви други специални а сънищата, но осъзнати такива съм имал при особени случаи и поне при мен усещане за самота изобщо няма, както и изобщо резки емоции. Не знам дали това е характеристика на самия тип сънища или само при мен така става, но даже в периоди на значителна емоционална неуравновесеност, вкл. в деня преди сънуването, сънят може да е тревожен, само ако е обикновен. Иначе има някакво усещане за кристалност, което сякаш абсорбира възможните крайности по отношение на мислене и чувства. А същевременно яснотата им е повишена, но не и за сметка на баланса. Понякога има осъзнаване, че това е сън и съответно спомените за извършеното в будното състояние се запазват. В други случаи няма такива спомени и въпреки това сънят е "прозрачен", тъй като има други особености: повишена съзнателност, "премереност" и подреденост на посланията, някак си меко осветяване на обектите, както и едно особено "превключване" - когато те свършват, се потъва в някаква кадифена тъмнина, когато няма възприятие нито на от света на сънищата, нито от физическия свят и после постепенно тези от последния се появяват. Имал ли е някой някакви подобни усещания или ще се окаже, че уникалността в детайлите е не по-малко застъпена от общите моменти?

А дотогава, трябва да знаем, че генетичните предразположения не означават да не правим нищо по тях, а точно обратното, да вземаме адекватни мерки. В случая обаче е много важно да се види индивидуалният тип, има ли конкретни алергии, обменни и хормонални нарушения, да се определени характера на стресовете и т.н. Мисля, че комплексно лечение ще може поне отчасти да стабилизира положението, може да ми се обадиш на лични до 2-3 дни или след 16-ти, защото в промеждутъка няма да съм он... Успех!

Любовта към себе си, ако е автентична, не пречи да се вършат малки неща с голяма Любов. Самолюбието се опитва да върши големи неща с малка любов, обаче... http://sirius1-bg.net/sirius/dict8/10buda290607.html

:thumbsup2: Мисля, че има нелоши, макари за съжаление съвсем не изчерпателни опити да се прехвърли такъв мост; разбираш, че задачката е твърде многопластова... Ще посоча 5 доста добри според мен, макар и фрагментарни опита да се популяризират основни мистични идеи и принципи, без да се изпада в изпростяване или груби дезинформиращи внушения: 1. Учителят - основна книга за Беинса Дуно. 2. Рене Бютлер - Мистиката на света. 3. Екхарт Толе - Силата на Настоящето. 4. Кен Уилбър - Кратка история на всичко. 5. Трима посветени - Кибалион. Всички споменати автори са или наши съвременници или са живели през миналия век, а това много помага, когато се касае за поднасяне на езотеричното знание на ясен съвременен език. Смятам, че това е някакъв доста малък и все пак добър минимум, отправна точка към много и различни възможни пътища... Може би е добре да се постигне консенсус върху важността фундаментални книги като тези например, които не са много на брой, но да се проучат от всички интересуващи се от проблематиката. И после - да бъдат обсъждани нашироко, това най-малкото ще доведе до по-добро разбиране между всички, които започват да разискват духовните въпроси...

А защо дори и големите ясновидци понякога грубо грешат, това определено го знам, че е така? Не са ъвв форма или някои неща се променят въпреки правилно уловените тенденции, т.е. от по-високо равнище, до което виждащия няма достъп? Или пък проблемът е в тълкуването... спомням си една диагностичка без медицинско образование, която виждаше алегорични образи - много верни, но не винаги схващаше за какво сатва въпрос. Когато опитахме заедно да тълкуваме това, което вижда, успеваемостта удари тавана... например, тя вижда ябълка и не знае с какво да я свърже, аз се сещам за ябълката на бедрената кост и хоп! - оказва се, че пациентката има коксартроза... Други пък виждат съвсем 1:1, но и там има грешки. Какво ли става например, когато съответният орган на етерно ниво е в състояние, различно от това на физическото ниво? И пак, имах пациент, на който много добра ясновидка му беше определели точно всичко, с изключение на това, че не забелязала, че е с един бъбрек, той бил опериран, но тя продължавала да вижда егерния му образ и казала, че само е болен, но си е на мястото... В други случаи, например при диагностика от разстояние се прихваща игформация от друг човек - близък или съсед на легло. Но има и случаи, които не може да се обясни с това грешката, а просто ясновидецът си бърка съвсем очи в очи... Има доста неясноти тука.

Това са едновременно верни неща, които си противоречат само привидно. Ако човек е вегетарианец по дух, но поради някаква причина яде месо, това означава само, че в този пункт той има още какво да подобрява. И определено няма да се озвери, ако премине на балансирано вегетарианство От друга страна, озвереният вегетарианец може би все още не е вегетарианец по дух, което не означава, че трябва да прояжда месо - така той би се озверил още повече...

Това, което описваш след диагнозата, се нарича прогноза! В медицината, както и в метеорологията, тя е доста неопределена и статистически не много надеждна, макар и да се основава на "обективни факти". Доколкото аз съм чувал за предсказанията на Ванга, а и на други, тя или "познава" неща, за които сякаш няма предпоставките, които един лекар или един метеоролог има; или изобщо не познава, т.е. "бърка"... А средните положения между сбъдване и несбъдване като че би не са толкова характерни за ясновидците, по.скоро за научните прогнози.

Не става така, имам предвид пресни натурални сокове!

Ако разбираме "обективност" като абсолютно понятие, ние никога не бихме могли да бъдем такива - все едно да изпаднем в безсъзнание и така да имаме някакъв вън от субекта ни опит. Може би е по-точно да говорим за хигиена на интерсубективните отношения, да умеем донякъде да се поставяме на мястото на друг и да усещаме какво той възприема в рамките на неговата собствена субективна ограниченост? Поне за общуването такъв вид разбиране е по-важно от "обективното". В области като духовност, психология и изкуство ще продължаваме да имаме ценности, които не само е трудно, а може би и невъзможно (или "кощунствено"?) да бъдат обективизирани. Разбира се, колкото по-материални са взаимоотношенията, свързани да кажем с банален бит или бизнес, толкова по-голямо значение ще придобиват "обективните оценки" - не в смисъл, че са абслютно обективни, а защото са по-консенсусни за широк кръг от хора. Има материални потребности, които по принципно еднакъв начин важат за болшинството хора, независимо от иначе големите разлики в интелект, емоции и духовни възприятия...

Интересно!

Ей, по полека... има и други начини да си вдигнеш ендорфините, например алпинизъм! Знам, че ти доставя удоволствие както намирането (или съчиняването) на слаби места в чуждите мнения, така и "посрещането с отворена гръд" на техните различия. Но защо ли това ми прилича повече на спорт, отколкото на искрен стремеж да се постигне нещо смислено? Не отричам, че много хора по подобни мотиви споделят - за разтуха, а не поради такъв стремеж. Но колкото и да се различавате, май че в това си приличате - форумът се превръща в някаква болезнена компенсация за непълната житейска реализация в някои други сфери... (Не си го предполагам само, познавам сравниелно добре няколко такива хора, свръхактивни в няколко други форуми, а напоследък и в тоя...) За мене тази тема е почти изчерпана, може би някои не усещат многото вече смислови повторения, но ако те продължат да се наслагват, това рискува да отегчи много други от участниците и читателите. А иначе темата си беше доста ползотворна -поне за хората, които я четат с устойчиво внимание и без предразсъдъци. За тях предполагам, че точно ти вече им илюстрира най-очебийно слабите страни на спора! Наистина не те разбирам за каква промяна говориш. Ако си забелязал, много от привържениците на споделянето промениха гледната си точка, без да обезличават собствената. Тяхното битие е пъстроцветно, а не чернобяло. При теб изглежда "промяна" означава сгъстяване на черните краски в "отговор" на проникналите в повече цветни? Съществува и фалш - привидно добър, умъртвяващ, както казваш, духовността. Проблемът ти е, че ти го виждаш тоя фалш навсякъде, убеден си, че е той насреща ти, дори когато не е, а не виждаш истинското добро - съживяващото...

Живеенето или временното прибиваване в чужбина обогатява личността, но едва ли допринася само по себе си за духовиня напредък. Сещам се за Лао Дзъ: "Седейки у дома си, човекът на Дао опознава Поднебесната. Колкото повече се пътува, толкова по-малко се опознава". Това може да не звучи съвременно, но в някакъв смисъл е вярно - особено при масовите варианти за екскурзии, където се пръскат маса пари, а нямат някаква стойност, различна от баналните развлечения. Бих пътувал, ако това може да допринесе за професионалното ми и духовно израстване пряко, например намиране на висш и импониращ ми център за проучване и подпомагане на съвременната духовна еволюция - когато бих останал може би там и после също рядко бих пътувал. Или да допринесе това пътуване нещо косвено - свети места, културни забележителности, научни форуми, но тогава естествено ще се върна. Освен това, при мен съществуват проблеми, които обичайно екскурзиантите не забелязват: например този с храненето, с чисия въздух (често отсъстващ в транспортинте средства), с отделянето на спокойно време за различни практики, което често е затруднено, когато се живее "на колела" и т.н. Затова не съм за пътуването или емиграцията просто по принцип.

Лекарствата купират само острата инфекция. Ако искаш да се оправиш трайно - което е напълно възможно и имам като примери десетки такива пациенти - освен многото течности провеждай редовно сокови терапии - сега лятото са най-полезни вишните, дините, червените боровинки и крушите, а от зеленчуците - краставиците, морковите, магданозът и тиквичките. Най-добре е това да са чисто сокови дни - 1 до 3, всеки месец, като по-нататък се променя асортиментът на плодовете и зеленчуците според сезона. Може да се пият и билкови чаеве - бреза, гръмотрън, камшик, репей, изсипливче, енчец, зайча сянка и т.н., но не и хлорирана вода. Полезни са и билковите бани, сребърната вода вътрешно и външно. Също и хомеопатия, но за нея се изискват много повече данни, защото се назначава индивидуално. За да не се повтори проблемът след неговото стабилизиране, добре е да се спазва горе-долу природосъобразна диета, особено по отношение избягването на много сол, захар, пържено и прекалено пикантно, алкохол и т.н. Също да се внимава какви са половите контакти, при жените тоя вид цистити са много чести, поради анатомичните особености. Използването на природните фактори на планина или море - което индивидуално се понася по-добре - ранно слънце, водни и въздушни бани, ходене с боси крака, също е много важно.

Освен да мутираме към друг вид кислородна обмяна!!!