Добромир

Най-добре е вътрешният ни свят да е без разделение на светско и духовно, на "горе" и "долу". Тогава проблемът със забавленията няма да съществува, а и изобщо проблеми не се вижда откъде биха могли да възникнат... Обаче почти никой не е реално установен в Неразделението! И какво се получава тогава? Висшите визии на светците за неразделение се тълкуват опорочено като карт бланш за слободия на егото. То не обединява светското и духовното (не съзира духовните светове във физическия, в каквато посока е например постингът на Ради), а принизява второто до първото... Може повечето от нас да намират отшелническия живот за напълно неприемлив, но това не означава да си затваряме очите за огромните вътрешни резултати, които са постигали и постигат значително откъснатите от светското духовни търсачи, а също така усамотено живеещите хора на изкуството и науката. Друг въпрос е, че по този начин човек намалява притока на опитности от тоя свят, особено по отношение общуването с хора, може да развие комплекс за непълноценност в това отношение и едновременно - чувство за превъзходство по отношение на заниманията, в които се е вдълбочил. След като още не можем да видим Пъзела като едно цяло, изглежда неизбежно да го обхождаме част по част. Затова аз не виждам нищо странно в това, че много хора последователно сменят затворения си живот с много по-отворен към света и обратното, по този начин те "обхождат" различните части на Пъзела. Освен това забавлението има нещо общо със самозабравата. И ако това е самозабрава на душевния порив, забавлението е светско, а ако е самозабрава на егото в полза на по-широкото осъзнаване на висшия Аз - забавлението е духовно. Т.е. поне отвън погледнато, тези забавления могат да се описват и като противоположни, макар и с единна основа в цялостното Битие. Това, че духовният човек се забавлява по-добре, е вярно в точно определен смисъл. Това според мен не означава, че той по-често се отдава на светски развлечения, че по-добре се справя с модните танци и бие другите на билярд или покер. Не означава и че има непременно по-силни радостни преживявания - ако те са неуравновесени и последвани от всякакви негативни реакции - вътрешни и от обкръжаващия социум, каква духовност тогава е това? Духовното забавление е повече вътрешно и хармонизирано, устойчиво и на "Осанна", и на "Разпни го". Играта на Бога - Лийла, както я казват индусите - предлага неограничени забавления на всички, но преждевременното замазване на някои съществени различия между различните й форми може вместо напътствие да предложи на душата безпътица...

Може би, но именно един план, който ние не долавяме, за нас е непроявен. Ограничение според мен е по-скоро това да се постулира, че всичко е проявено и няма нищо извън проявеното. Плановете на битието не е задължително да са безбройни, достатъчно е да са безгранични по съдържание вътрешно. Макар че не може строго да ни бъде доказано, древните духовни учения все пак твърдят, че има периодично пълно изчезване на проявлението (съотворението). Такива хипотези издига и съвременната наука. Освен това всяко твърдение е ограничение, наистина. Затова употребявам термина "неизразимост".

Много съм се вдълбавал в какви ли не сложности, но винаги животът ми е поднасял факт след факт, че истински важните неща са наистина прости. Когато те са наред, сложните им слугуват успешно. Но когато не са... Най-големите грешки в живота се правят поради несъобразяване със съвсем елементарни неща - обичайните физически и психологически потребности, обозримата предпазливост към външни вредности, "А, Б"-то при напрегнати взаимоотношения: "Преди да направиш (или кажеш) нещо, брой до 25"... Често пъти хора с неусложнено, но чисто съзнание засрамват многоучените. Ако бих се върнал назад към юношеството, бих учил поне два пъти по-малко, за да ми остане повече енергия за това да бъда в основата си едно по-качествено човешко същество. Нима този акт на нераздробено самоотдаване на вътрешния импулс към подобрение не е било достъпен и в далечното минало, когато усложненията не са били толкова много или толкова явни? Аз уважавам специализираното познание, изключителните умения в тесни области и т.н., но само като едно разгръщане на оставащата си немногогласна Основа. Ако основополагането е сбъркано в основата си, то и последващото разгръщане на развитието ще е дефектно. За което примери има бол, особено в днешно време...

1. Споделяй себе си и поощрявай автентичната самоизява у възпитавания, вместо да се правиш на каквото не си и да манипулираш другия да бъде каквото не е. ................... Нека всеки напише по още едно и ще станат много повече от 10!

Струва ми се, че ако всеки върши добре своята работа, като включително е достатъчно внимателен при взаимоотношенията с околните, силно ще намалее необходимостта от голям брой психотерапевти. Учителят Беинса е казал, че най-големият враг на човека е мързелът, понеже не иска да се учи. По този начин Той свързва външната дейност с осъзнаването, едното без другото е едностранчиво в тоя свят. Работата с осъзнаване - включително вътрешната, в тишина - създава градивна и хармонична атмосфера, в която болестите и поводите за междуличностни конфликти избледняват като лунния сърп след изгрева на слънцето. Но както мързелът в буквалния смисъл на думата, така и трескавата, но ниско съзнателна активност причиняват неизчислимо множество беди в персонален и социален мащаб... Изкушавам се да обобщя, че основата на психопрофилактиката би трябвало да бъде - макар че едва ли скоро ще стане - именно конструктивизирането на начина на живот на всеки един от нас. Иначе нарастващия брой специалисти ще стои в горчив унисон с увеличаващата се необходимост от тях, а повечето телефони на доверието само ще ни напомнят колко е дефицитно това качество във всекидневните ни общения...

А аз не мога с по-малко от две - действителност+неизразимост. Защото според всички обичайни хорски стандарти неизявеното е недействително; но и учените, и мистиците знаят, че без неизявеното така наречената действителност би била съвсем невъзможна...

Всъщност ензимната недостатъчност е една от най-честите причини за летаргията. Суровите храни са богати на ензими, но само ако са в активирано състояние - плод, зеленчук, покълнало семе. Ядките, ако не са предварително накиснати, имат "спящи", латентни ензими и сами по себе си също могат да доведат до летаргия, ако се ядат по много и то без суров плод или зеленчук едновременно. А ако преди готвената храна на обяд се яде достатъчно сурова, това поне при повечето хора е достатъчно, за да се избегне отнемането на енергия. Но разбира се, във всички случаи ще имаме този проблем при преяждане - дори и само със сурови храни!

Да. Но защо ли е така? Може би хората по правило се боят да бъдат истински? Неистинското чувстно за вина води до фалшиво покояние, фалшиво опрощение и никаква съществена промяна в душевната ориентация в крайна сметка. Какво е автентичното чувство за неадекватност (не е задължително да бъде комплекс за вина, може да е усет за отклоняване от хармонията поради естествени еволюционни причини)? То пронизва като с кинжал досегашните стереотипи на мислене и поведение. Това не може да не доведе до скорошна промяна в живота. Какво е автентичното покаяние? То се подрежда в една права с автентичното опрощение. Ако по тъмно си паднал в шахта, няма втори път да се движиш без внимание за местоположението й. Вината, която не води до трансформация и прошката, която води до повтаряне на грешката, не биха могли да са дълбочинни. Човек на моменти може да осъзнава някои по-висши неща, но без да е подготвен да ги живее. Ето защо има толкова много "вярващи", затънали в ситуацията, която обрисува Диана. А не знам и ние доколко сме по-различни. Защото не е достатъчно човек да не злоупотребява с религията и да не е отявлен лицемер. Той може донякъде да си е искрен в духовните си стремления, но пак да има значителен разрив между неговия "върхов" светоглед, проблясъци от който получава в определени моменти, и всекидневния му начин на живот, който е все пак по-важният пробен камък според Учителите. Ето там си проличава калко много сме още назад в осъзнаването!

Според мен покаянието, ако е истинско, отзнаменува края на живота във вина. Престават безплодните, убиващи жизнената енергия, мисловни превъртания на спомените и гледането под лупа на реалните и предполагемите последствия от "прегрешението". И закълнява новият Живот, който просто не може да не бъде различен от предишния. А пък ако покаянието не е истинско, чувството на вина остава, а новият живот не се появява...

Никой не може да си го представи, самата представа се разгръща във времето. Самото чакане на края на времето е времеви процес. Човек често пъти иска да се държи на нивото на някое свое моментно прозрение, ала успява ли?

Може би, ако човек наистина желаеше края на времето, той щеше да му тури точката поне в собственото си битие? Това обаче почти никога не става, защото от кутията на Пандора наред с всичките бичове, което ни носи времето, около тях пърха с утешителните си криле и Надеждата, а кой желае да се откаже от нея. Надеждата дава сили за живот вътре във времето, но и пречи да се премине отвъд. А на практика ние чакаме не времето, когато ще свърши времето, а времето, когато се надяваме да ни се свърши бремето...

Познавам хора, които не са вегетарианци, но не ядат например пилешко месо, защото са работили в съвременна фабрика - машина за печелене на пари чрез смразяващи технологии за отглеждане и клане на птици...

Ако земята и небето са слети само в мислите ни, значи не са слети. Любовта притежава сила, каквато мислите само си мечтаят да я притежават.

Гърчът идва, ако не се вземат навреме мерки, но ако се свали навреме свръхтемпературата, откъде ще дойде той? Мен даже и след като съм получавал температурни гърчове са ме заравяли направо в снега и гърчът е преминавал. Това са разбира се крайни мерки, но както е било тогава, родителите ми са учителствували в отдалечено село в Родопите и като не са познавали други подходящи средства, и това е вършело работа. Иначе още преди да се стигне до 40 градуса се компресират ходилата, ръцете и челото. Ако се пият много течности и не се яде друго освен подходящи пресни сокове, обикновено температурата спада за часове и няма нужда от общи увивания.

А дали ще се пробудим благодарение на ужасяващата мощ на кошмарите или от невероятността на божествените сънища? От една страна, ние тук май се учим повече зорноволно или както e казал Чжун Дзъ, "малкият страх води до предпазливост, големият - до просветление". От друга страна, голямото щастие предизвиква макар и временно проглеждано през булото на илюзиите, човек е готов дори да изчезне, за да се осъществи Единственото...

Аналгинът е забранен изобщо за уптреба в много страни - дава тежки алергии, уврежда кръвта и бъбреците. Като бях на стаж едно верме в детското отделение свръхповишени температури се съпротивляваха даже да комбинации от лекарства, докато старите докторки не започваха безвредните физикални увивания на цялото тяло с чаршафи, напоени със студена вода и последващо сухо топло увиване...

В Желен за съборстващите правихме много вкусни, не особено скъпи и същевременно полезни ястия. Например, многокомпонентна салата, включваща и пресни артикули от градината и околната природа - коприва, глухарче, киселец или зелени джанки (вместо оцети или лимон!), свежи листа от мента, здравец, копър, чубрица, босилек... С разни кълнове, особено бързо става и е вкусен слънчогледът. Който иска да вари кълновете също става, княкои неща се губят, но пак особено при бобовите е по-вкусно и лесно смилаемо, отколкото ако не се накисват предварително семената. Покълналият грах или нахут много добре върви с овесени ядки и всевъзможни зеленчуци, както и комбинирани билкови подправки, вкл. леко люти. Друго - оказа се истински специалитет булгурът с праз, както и кашата от овес и просо със стафиди или фурми и една подправка, която използвам ефективно за сладките ястия - съдържа канела, карамфил, кориандър, майоран, връхчета от смърч и още десетина разни други билчици. От фурмите могат дасе направят и бонбони, които са много сладки и без добавена захар - по време на интервюто от Националното радио ми хрумна да ги нарека "енергийни бонбони" - с ядките от кайсия, покълналия слънчоглед, един специален екозеленчуков екстракт и подправката за сладки ястия и на вкус също бяха вълшебни... Жалко, че в София нямам нито досаттъчно време, нито достатъчно вдъхновение, за да експериментирам по-често, току-виж съм измислил цяла кухня "вкусно+полезно"...

Поздрави на всички тук! Сега се върнах от 9-дневния събор в Желен. От над 80-те участници успях да разпозная 6-ма от Форума, в т.ч. Wonderful и Максим. Въпреки отделни организационни несъвършенства и разминавания в разбиранията на някои хора - нещо неизбежно при по-мащабните събития - мероприятието беше освежаващо и ползотворно. То беше отразено и в няколко медии, вкл. Националното радио. Най-окуражаващият факт несъмнено бе високият процент млади хора - над две трети бяха на възраст под или около 30 г. От разговорите и практическото им включване в модулите по екоземеделие и природна медицина стана ясно, че идващото поколение осъзнава важността на тези теми, но с някои изключения среща трудности в цялостното си посвещаване в съответните житейски посоки. Намерих потвърждение на оформилото ми се вече становище, че не е достатъчно отделни хора да се отделят сред природата, необходимо е да се работи върху свързващите звена между тях и градовете. Срещнах хора с много ценни познания за живота в планината, отглеждането на култури без химия и тяхната употреба като храна и лекарство. Но повечето живееха относително изолиран живот, без особени шансове да споделят нашироко тези свои знания и умения. Имаше хубави екозеленчуци, а някои си поръчваха от съседи впечатляващо козе мляко. Но как ще пристигнат до София тези продукти - след като повечето софиянци няма да отидат до източниците им - и то все повече не защото не са информирани за плюсовете им, а защото са здраво впримчени от трудни, често изобщо незаобиколяеми проблеми? Отново липсва свързващо звено. Да не говорим за цялостната парадигма на новото, която дори в скициран вид не е видяла бял свят... Ето върху тези неща, въпреки многото си други заетости, бих желал да поработя в скоро време. Мисля, че те са уважителни причини за по-рядкото ми появяване във Форума...

Така е в 99,99% от случаите, защото много хора искат да се усамотяват по погрешни причини. Биха желали да избягат от неприятностите на светски живот много по-силно, отколкото да се посветят на духовен живот, преодолявайки неговите още по-големи трудности. Все пак има и хора, които - не завинаги, но за различно дълги периоди - могат да се усамотяват ползотворно, наистина използвайки времето и спокойствието за духовен напредък. Също както да дсе възставониш в условията на големия град от тежка болест може да е трудно, а това да стане след няколко седмична почивка сред природата, също така и преминаването към по-високи вибрации може да се улесни. Но вече пък задържането на постиженията и сред масовото общество е много важен тест за тяхната вкорененост.

Повечето хора нямат време да сравняват препаратите на различните фирми, а и за специалистите отнема време, за да отсеят фактите от агресивната реклама. Макар и с определени разлики в действието, среброто принципно си действа... но не мога да се съглася, че във всякакви дози е абсолютно безвредно. Иначе нямаше да съществува специално име на болестта от отравяне със сребро - аргироза. Тя наистина се развива само след продължително предозиране, но все пак показва, че има някакво кумулиране с течение на времето. Аз препоръчвам сребърната вода да се ползва дозирано и при необходимост, т.е. за по няколко дни или седмици, и после при нужда да се поднови след прекъсване от 10 или повече дни. Не мисля, че да се пие неограничено по количество и с години е гарантирано безопасно. В организма има фини взаимодействия между микроелементите и при усилен внос на едни други намаляват. Това, дори и без да се стига до директна токсичност, следва принципно да се има предвид. В случая селенът и среброто взаимно се допълват и много сребро без селен води до едностранчивост.

Всяко същество има в себе си две родителски начала, но представлява нещо повече от техния сбор. И същевременно е по-малко и от едно, тъй като де факто разполага само с едно илюзорно его, а в дълбочина е само необособена вълна от океана на Цялото Съществуване.

Препоръчвам индивидуално съобразени комплексни природни методи. Отсъствам от 6 до 16 този месец.

Съществото.