Добромир

Да. Но въпросът има две страни - едната е доколко критерият за истина е верен или замъглен - и явно при практически всичси хора той е замъглен повече или по-малко. Истинността обаче се различава по моето определение от искреността - при втората се касае не до вярност на съждението или реакцията сами по себе си, а до вярно отразяване на моментното мнение или състояние към другите хора, т.е. липса на фалш. Докато истинността изисква изключително високо духовно развитие, искреността е масово достъпна, макар че и тя не е много лесна за въдворяване...

Благородните лъжи са необходимо "зло" в нашия свят. Те, разбира се, са хлъзгава почва, тъй като лесно могат да прерастнат в неблагородни. И все пак другата крайност ми се вижда по-лоша: казването на истини - при това често само предполагаеми истини - по неподходящ начин, в неподходящо време или на неподходящи хора може да е разрушително за не една съдба. То не би било такова, ако истините се посрещаха с храбро и отворено себеотдаване на Реалността/Бога. Но колцина ги посрещат така? Освен това раздаващият правосъдие често стимулира своето его чрез гръмогласното изискване за "истина на всяка цена". Максималното, което можем да направим за изпълнение на принцип като ненасилието в тоя свят, както всеки се е убедил, не е достатъчно, за да го спазваме напълно. Защото тогава ще си мислим, че можем на 100% да спазваме и истинността? Стремежът е едно, а възможностите - други. Нека да се стремим възможно в повече неща да сме истинни и ако последствията се очертават да са справедливи, макар и с известно неудобство, да продължаваме да бъдем искрени - за това съм "да" съвсем определено. Но в случаи, когато явно навреждаме чрез казването на т.нар. "истина" - не бих заложил на теорията, че въпреки това казването е по-доброто - може би на оня свят или в неразгадаемите нишки на кармата - само поради абстрактния принцип. Така че, ако някой е твърде раним и може да се самоубие, ако научи някоя истина, не му я казвам. Вярно е, че сакатият е сакат, но ако му викнеш: "Хей, куц урод такъв!", това няма да има много общо с духовното. Както и други хубави идеали, Истинността е прекрасна като стремеж и реалистично премерена практика, но фанатизмът я превръща и нея в нещо опасно. А нима Бог на всекиго от нас веднага разкрива цялата Истина? Не чака ли той да я постигнем стъпка по стъпка, чрез проби и грешки и в хармония с голям брой изработени душевни качества?

Силата на мисълта е повече от явна, за да се отрича. За светлите мисли - да - в съвременния преобладаващ човешки свят не са чести гости. Но светът изобщо не е циничен според мене, та нима камъните, растенията и животните са в състояние да проявят егоистична пресметливост, лукавство и надменност? А пък разделението между техния и нашия свят прекалено се преувеличава именно от циничните мисли. За това дали живеем по наша воля тук, не знам - и всъщност пак зависи от това дали "воля" се нарича само осъзнатият избор или и неосъзнатото поемане от разни течения на съдбата. Напълно осъзнато едва ли някой ще предпочете сивотата пред светлината, ако наистина знае кое води към едното и кое - към другото. Светлите мисли за мен са изчезващи с усилването си, защото водят до състоянието на надмисловност. Наистина, ако човек се преизпълни с преданост и благодарност към Съществуванието, той Му отдава всичко от себе си, включително и собствените си мисли! Самото интуитивно възприятие, ако е истинско, е по същество надмисловно, ако и с цел предаване на някакво понятие на повечето хора, неспособни да общуват пряко, да се налага после то да бъде превеждано на езика на мисловните понятия... А изпълняването на желания може да служи като инструмент и тест за развитието на умствените сили, но не и като надежден маркер за степента на духовното човешко развитие.

Цинизмът на мисълта - поне докато не е просветлена - е, че разделя Съществуванието на измислени от нея категории и после започва да претендира за непогрешимост. Растенията и животните са под нивото на мисълта, но не бих ги окачествил като същества на сенките. Мисълта не е първична в Битието, защото тя се явява само там, където няма пряко възприятие, т.е. тогава съществото се опитва да го замести с ментални процеси. Ако човек си даде труда да проучи фактите от еволюцията на съзнанието, признавани не само от всички истински мистици, но и от все повече учени, ясно се вижда, че съзнанието се движи от спонтанна подмисловност, през хаотична мисловност, към просветлена надмисловност. Парадоксално е само на пръв поглед!

И според мен мислите не се създават от мозъка, но именно това кои мисли ще се привлекат - зависи от желанията. Т.е. желанието предхожда мисълта, макар че тя на свой ред може да го активизира или подави. Първичността на желанията проличава при малките деца, където мисленето не е още развито - те все пак имат, и то доста силни желания, нали? А и възрастните в моменти на екстремни емоции или пред бързо възникнали опасности действат, без да мислят, т.е. нямайки време, за да привлекат мисли, които да коментират техните желания, те инстинктивно напр. отскачат, когато на пътя им изпълзи змия или да речем се притискат до любимия човек (често реагират с такава инстинктивна прегръдка, дори когато спят дълбоко и после нищо не си спомнят!). А и в приказките, и в свидетелствата на истинските "чудеса", желанията се изпълняват, още преди човек да си ги е помислил, което още веднъж показва какъв е редът. Всичко се разклонява от една първична жажда за живот, която е предмисловна. По-нататък следва "мисленето" с образи, особено характерно за примитивните култури, малките деца и хората на изкуството, но съществуващо в различна степен и у всеки съвременен човек. И най-отгоре се наслагват вербализираните мисли. Те така са ни омотали в мрежите си, че често пъти по инерция считаме, че те именно са първични спрямо желанията - но това не е така. При медитацията и висшите състояния на съзнанието, от друга страна, се преминава към надмисловност. Мисълта следователно остава по средата, или, както се изразява Екхарт Толе, "надмощието на мисълта е само преходен период от еволюцията на съзнанието".

Парадоксът е израз на допълващи се противоположности, които поради ограничеността на нашите възприятия и изразни средства се възприема като невероятен. Същото е, когато се говори за отхвърляне на егото и че егото всъщност не съществува. Нали уж не може да се отхвърли нещо, което го няма?! Но в действителност, ако има развитие на по-висшето съзнание, всичко се съвместява така, че е вярно в определен смисъл! Тогава не е важно през каква ограничена пролука си се измъкнал към Светлината, а самият факт, че си го направил! Някой се е борил с егото, докато разбере, че се бори с призрак - и е прогледнал. Друг е използвал разумно егото си като инструмент - и е видял, че има по-висш Разум, който е над егото. Трети е отъждествил егото си с Духа - но обожавайки го, то се е стопило, за да излезе наяве Реалността, от която е вземало назаем своята същност. Въпросът май е в това човек да може да е съвършено предан - в каквото и да е! Казват, че Миларепа имал фалшив учител, но вярвал безусловно в него. Когато оня му казал: "Скочи в пропастта!", той веднага скочил и не пострадал; когато му казал да изнесе някакви вещи от вилнеещ пожар, отново се върнал, без да си опърли и веждите; после ходил и по вода. Това вече дошло твърде много за наставническото его и оня решил, че действително е велик. Опитал се да ходи по водата, но, разбира се, потънал...

Според мен: 1. Обичайният термин за "влюбен", не съответства на безусловната любов; а от друга страна - защо да заменяме хубавия термин с някакъв друг, просто ще трябва да се поясни, че е влюбен безусловно - или условно. 2. Отнема и двете свободи, ако е условно влюбен; съхранява ги, ако е безусловно влюбен. 3. Да, ако любовта и след периода на влюбването се установи трайно като безусловна. 4. Другият оказва винаги влияние, но реагираме различно. Ако сме условно влюбени, се разочароваме скоро след очарованието; терзаем се от ревност, безкрайни "изяснявания" на отношенията и при провал - съжаляваме или отмъщаваме. Ако сме безусловно влюбени - не помрачаваме радостта си чрез подозрения, а от трудностите се учим и израстваме още повече...

По този начин и според мен се случват щастливите съжителства; разбира се, тук под "Бог" се подразбира фантасмагоричното очакване за съответствие на реалността с някаква наша представа. Както самата Донка отбелязваше на други места, ако Животът е наш Бог, няма да става такова пораждащо куп нещастия разцепване на душевното ни битие на реалност и представа. Тогава любимият (-ата) ни ще бъде за нас божествен (-а) по един по-особен начин, т.е. без да е "идеален (-на)". Или, казано с други думи, всеки ден ще откриваме с ново възхищение, по какви прекрасни, макар и "несъвършени" начини той/тя проявява от себе си частица от съвършенството на Живота като цяло... Сполучливото съжителство е всъщност вътрешен, привидно парадоксален брак едновременно и в двамата - брак между Свободата и Любовта. Те, ако са истински, вървят винаги заедно: Любовта съхранява и преумножава Свободата, а Свободата е пробен камък за Любовта...

На всеки, който го смила добре, сусамът може да се препоръча както за енергия, така и за изграждане на кости, стави и мускулатура, а също при язваджии е може би най-доброто семе. На някои обаче им става тежко от повечко сусам - той е Кафа (Капха) продукт. В тези случаи препоръчвам по-малки количества, както и комбиниране със сурови плодове или зеленчуци, вместо с мед. Много енергиен е и в съчетание с покълнал слънчоглед или накиснати и после обелени бадеми или кайсиеви ядки.

Аз винаги искам много допълнителна информация, но тъй като да повечето хора тук вероятно тя няма да е от полза - нужни са доста знания за взаимовръзките между отделните оплаквания - прецени си дали да ги даваш тук тези данни или да ми пишеш на лични. В повечето случаи дископатията, ако не да се излекува анатомично, може да се стабилизира и да няма, респ. рядко да има оплаквания.

* * * ВСЕКИ СИ ИМА ПЕТА АХИЛЕСОВА. В нея го точно релефът боде. Май че наистина трябват ни стресове, за да си кажем: "Сега, накъде?" Нямат покой завистливи професори. Нежната длан виртуозът щади. Само в турне са смешниците весели и наркоманите – шоу-звезди. Лош компаньон компенсира с каратето. Не е пророкът на себе си вожд. Храбър моряк няма страх от пиратите, ала се стряска в кошмар посред нощ. Йоги, крале на изкуствата бойни, славни експерти за всякаква вещ! В саморазвоя ви има пробойни... Бог да ви пази от световъртеж!

Много вярно, вкопчването в модели от типа: нито с него/нея, нито без..., и то заради някаква фикс-идея или комплекс разрушава толкова често живота на много хора едновременно!

Трябва да можем да харесваме хората, даже и когато те ни демострират, че не ни харесват. но товае въпрос на дълбинно осъзнаване за непреходната стойност на всяко човешко същество, включително и нашето собствено, независимо от променливите външни обстоятелства и повърхностните оценки...

Млад ли е брат ти, има ли други болести? Не е задължително това да е чак смъртоносно, ако организмът му общо е здрав, може да оцелее даже без много тежки последствия... При всички случаи, ако прескочи трапа, ще му трябва много внимателно възстановяване и това е нещото, в което бих могъл да помогна повече... Успех на молитвите и аз съм с вас! (Баща ми се казваше Любен...)

Така, необходимо е реалистично и уравновесено схващане по въпроса. Защото да не станем като ония по масовите американски филми, които, искайки да помогнат на някого или съжалявайки за нещо хубаво, което са загубили, стават толкова безогледни в използването на средствата към това, че оставят грамади от трупове зад себе си - излиза, че за да възстановят някаква относително дребна несправедливост, те разрушават живота на стотици хора и техните семейства... Но и други, много по-благоприятни откъм резултати опити да се помогне, също не са лишени от сериозни минуси - най-вече поради незнанието какво всъщност означава истинската помощ. Така че, нека внимателно пренецяваме в кои области нашата компетентност позволява да помагаме оптимално и после - дали човекът реално го желае. В някои изключителни случаи можем малко да понарушим дори и тия принципи - действайки по интуиция и до известна степен - на риск - но тук вече няма голяма полза от шаблонни съвети... Дано да бъдем по-чисти проводници на Голямата Целесъобразност, иначе май каквито и добри намерения да имаме, не можем да прогнозираме съотношението полза/недостатък при определено хуманитарно действие... Това обаче не означава, че самото стремление да се помогне следва да с задушава, а вместо това човек да се превърне в студен пресметливец на фактори и резултати. Дори и да бъркат в преценките си, отзивчивите хора имат нещо много ценно, неегоистично в себе си, което просто следва да се вкара в по-адекватни канали. А хората без развито такова усещане - да дадат нещо от себе си, да подобрят нещо отвън - колкото и да смятат ползите и вредите, даже и да избират понякога по-правилният от гледна точка на разума път - все нещо няма да им достига...

Не съм имал, но са ми споделяли, че се е оказвало свързано със страха от някаква загуба или с подозрения. При разсейването им са изчезвали и сънищата със змии.

В допълнение - дългите релаксации, също и продължителният сън може да са необходими, ако човекът вече е в състояние на остра или хронична преумора. Има много фактори в съвременния живот, които ограничават възстановителната сила на съня. И също така - много фактори, които ни ръчкат да се преуморяваме. Все по-рядко сънливостта е симптом на мързел, все по-често е неразпознат сигнал за почивка. Енергията наистина зависи от много фактори - храненето е особено важен такъв... И вече при постигнат добър енергиен баланс - наистина кратки почивки са достатъчни, а също така може естествено да се съкратят часовете на нощния сън.

Доматите имат много витамини и минерали, но не са универсални за всички, има и непоносимости. Но желязото е масово разпространено в растителните храни, подправки и билки - всичко, което е зелено, червеното цвекло, смокините, малините, ядките, цветният прашец... То е много малко единствено в масовите растително-млечни храни, такива, каквито ги има в Макдоналдс, например! При фалшивото разнообразие от мляко, бяло брашно, олио, захар, сол и няколко подправки могат да ти създадат илюзията за богата гама от ястия. А колко на брой растения всъщност участват - само силно окастрената пшеница и жестоко рафинираният слънчоглед. Истинското разнообразие е много важно при захранването. както казва Вл. Леви - разнообразието е стратегия, а еднообразието - тактика. Както детето се захранва постепенно, но с течение на времето в менюто му се включват доста неща, така в съкратен вид следва да протече и захранването, особено след продължително разтоварване. От малко на брой плодове и зеленчуци - постепенно към повече такива, плюс малко видове, а и по количаство, от концентрираните храни, после включване на още и от тях и т.н. И много важно е да се спазва умереност в двигателния режим. Както обездвижването, така и преумората намаляват ефективните самоочистващи и възстановителни сили на организма!

Човекът е снабден с бастун, наречен "идолопоклонство". Но защо пък в даден момент и да не захвърли бастуна? Ако се научи да ходи...

Съгласен съм, с едно изключение: думата "напрегнатост" не отразява според мен достатъчно точно състоянието на хармонично преливане на изобилна съзнателна енергия. Напрегнати сме в състояние на его-амбиция. При сътрудничеството, характерно за висшия Аз, енергията тече плавно и без напрежение, независимо от това колко е много или колко бързо протича. Макар че сигурно това най-добре го усещат майсторите по бойните изкуства!

Така е, разбира се, необходими са значителни промени, независимо дали целим постигане на здравословно вегетарианско или здравословно смесено хранене. Индивидуалните поносимости и непоносимости, както вече проличава и в тоя форум, са също нещо много съществено. Добре е човек да се интересува от разни информации и теории, а още по-добре е внимателно да поопита от това и онова, за да може да говори и от собствен опит. А ако има и наблюдения над доста хора, което се случи при мен във връзка с професията ми, но много интересуващи се са го постигали и по друг начин - тогава ще бъдем най-обосновани в изводите си. Защото не винаги това, към което сме привикнали е най-добро за нас и не винаги това, на което се мръщим, ни вреди. Става ясно след известно време. По-ясно е, ако съответният продукт го изключим поне за 3 седмици и после пак по малко го включваме. Ако се подобрим през това време и бързо се влошим при включването, много е възможно да реагираме зле на него, независимо дали е от животински или растителен произход. Наистина непонасящ преобладаващото вегетарианство (с включване на малко млечни и пчелни продукти, бирена май и т.н.) беше май само един от хората, които наблюдавах и бях сгурен, че прави нещата уж възможно най-добре и пак се влошаваше. Другите правеха твърде сериозни грешки при балансирането на растителните храни и поне онези, които ги отстраниха, много бързо се подобриха всячески. Дори и най-върли месоядци за броени седмици се преустройваха идеално! От друга страна, аз не поставям на първо място вегетарианството като признак за стойността на един човек. Същият този опит ме е научил, че често пъти хора без силен уклон към диети (хранещи се по-скоро умерено, отколкото специално - веганско, разделно, зоново и т.н.) се оказват прекрасни същества с много дарби и добро отношене към другите. Това не означава, че ако променят още нещо в плюс, ще е излишно. Както обаче не означава и че вегетарианците и суровоядците, които се опитват едва ли не само с това да се усъвършенстват многопланово, ще имат кой знае какви успехи.

Теории има много, но като човек поживее повечко и с будно внимание ( ) оглежда практическите резултати от едно или друго важно решение за живота - каквото без съмнение е и начинът на хранене - стига до някои изводи, на които според мен може повече да се вярва. Теориите могат да послужат отчасти за обяснение на тези изводи. В случая, моите изводи са, че като всяка храна и всъщност като всяко нещо на тоя свят, и месото като храна си има както слаби, така и силни страни. Въпросът е, в каква зона попадат едните и в каква - другите. Не мога да твърдя, че човек би оцелял през ледниковата епоха изобщо без месна храна. Днес обаче даже в северните страни има добри вегетариански алтернативи. Също така месото има безспорни тонизиращи свойства за хората, които го усвояват добре; но е вярно и че има доста вегетариански храни, например кълнове, които също те карат да пращиш от енергия, при това без да миришеш ( ). Освен това моментното тозиниране не е толкова важно, това го правят и кофеиновите продукти, важно е в крайна сметка дали се постига хармония между различните органи и системи, а също и между физика и психика - това по мои наблюдения е по-достижимо при чисто или силно преобладаващо вегетарианско хранене, отколкото при официално приетото у нас "балансирано смесено хранене (при него всъщност има излишеци на протеин, наситени мазнини, захар, сол и др., и недостиг на плод, зеленчук, натурални ядки и семена). Да си здрав и бодър вегетарианец не включва да си похапваш по половин килограм мед, което би довело до рязко нарушаване във въглехидратната обмяна, а да осъществяваш един разумен баланс между различни растителни източници. Почти същите резултати като пълното вегетарианство може да се постигне и с 80-90% растителна храна, при условие че останалата, която е животинска, е качествена, а не например запържена, колбасирана и т.н. А за влиянието на месото върху духовнто осъзнаване, нещата стоят според мен така. То по принцип влияе задържащо върху духовното развитие, но далеч не е единственият фактор. Затова не е правомерно да се сравнява някой високо духовно развит индивид, който по различни причини все още яде месо, с някой слабо развит, който не яде...

Да. Макар че според моята терминология не егото се превръща в Аз, а фокусът на съзнанието се премества от егото към Аза - тогава всичко е ОК, но също и обратно към егото - тогава могат и да възникнат проблеми, егото да си помисли, че то е причината и за проблясъка от страна на Аза.