Добромир

Светът е явно динамично неравновесен - има посока, в която се движи. В същото време не можем да сме сигурно как е с цялостния Универсум; може би там съществува абсолютно равновесие, тъй като безкрайната сума от всички материални частици, енергии, мисловни импулси и надмисловни преживявания е една и съща... Непроменливостта в повечето духовни учения е синоним на висша реалност; но тя не отрича, а само надхвърля схващането за непрекъснатата променчивост в проявения свят.

Жените по-рядко са герои за момент, но имат повече потенциали за дългосрочни промени, вкл. подпомагане на такива у мъжете. Но вярват ли си жените в това отношение? И дали мъжете все още не робуват на някои навици и комплекси? Много мъже не искат да си признаят, че имат нужда да се променят, въпреки че ясно го усещат в себе си (много е нисък процентът на мъжете, посещаващи по свое решение психолог например...). Жените би трябвало да променят начините, по които се стремят да помогнат на мъжете. Мъжете би следвало да бъдат по-отворени откъм помощ, не е унизително да я получат, където се нуждаят, за да могат после повече и по-балансирано и те да дават...

Не намирам, че жените по принцип превъзхождат в тези неща мъжете. Все едно да се каже, че евреите са по-умни от японците. Необходимо е конкретизиране, тъй като смелите обобщения звучат привлекателно, но не казват на практика нищо. Най-големите мъдреци, пред които се прекланят и жените, са по правило мъже. Разбира се, също така и най-великите злодеи почти без изключение са от мъжки пол. Жените по-често са уравновесени, по-рядко стигат да крайности в плюс или минус. Но и тук има изключения, т.е. хармонизирани мъже и екстремно небалансирани жени, така че... Може би Учителят е искал да каже, че т.нар. "женски" качества на проявената (по същност безполова) душа са дефицитни в нашето време - но те ще следва да се развиват и хармонизират и в двата пола. И тук вече изглежда, че жените като цяло имат по-малко работа в това отношение... но аз например познавам и дами, които - ако изобщо рекат да се променят - имат доста такава работа! Вероятно най-вече повдигането на "жената" вътре в психиката на мъжа би подобрило баланса и оттам - протичането на живота в идващата цивилизация?

Запознат съм с тази гледна точка и е възможно на някакво ниво тя да е вярна. Но ако разгледам практическите й последствия, не виждам как неподготвеният ученик ще следва конструктивно такава доктрина. Може би съчетаването на непривързаност и космична любов да е естествено за свръхсъзнанието, но как недостигналият го ще следва своята духовна практика? Ами че той не може едновременно да иска да напусне света и да излъчва всеотдайна любов към неговите прояви - най-вече към самите хора, в тяхното всекидневно проявление! Освен това "напускането на света", за което толкова често става въпрос в религиозните бумаги, може да се тълкува и по друг начин - промяна на собственото възприятие за света. Тогава същият този свят, който ни изглежда ту махалообразен, ту стъпаловидно възхождащ и низхождащ, може би ще се види от една още по-различна гледна точка? Например, ако развитието е спираловидно, то ще съдържа елементите и на стъпалото, и на махалото... Но ние се отклонихме доста от темата. Все пак, пролича връзката на всекидневните решения с базовия светоглед. Ако възприемаме развитието, ще бъдем по-склонни да даваме и вземаме - с всичките плюсове и рискове от това. Ако за нас еволюция в този свят няма, ще гледаме да се изолираме от него. И също така, макар на пръв поглед да изглежда, че тук няма средно решение, не е ли възможно да има?!

И на мен ми се стори прекалено претенциозен тоя Нийл - дава редица интересин неща, някои от които изглежда са верни, ама се пази от навлизане в детайлите, да не би да го хванат в некомпетентност. А и самото му заглавие "Разговори с Бога" някак си не ме предразполага към пълно доверие - макар че то е нацелено към оня тип хора, които се предразполагат главно от етикета на стоката... Разбира се, хипотезата, че мъжете едностранно са наложили "сатанински ред" на Земята, е несъстоятелна. По-скоро - доколкото имаме основания да използваме този термин в една Вселена, изцяло пронизана от Духа - двата пола са играли по една и съща свирка, нагласяйки ролите си спрямо преобладаващите индивидуални и социални цели на съответните епохи. Ето сега в много страни жените имат равни с мъжете избирателни права... но гласуват и избират почти изключително мъже, нали така? Матриархатът не е бил някакъв рай, макар че - подобно на невинността на бебето - е притежавал някаква първична чистота. Но нали и при обществото, и при човешкия индивид, така или иначе се оказва неизбежно да се премине през какви ли не изпитания?

Пълен научен, а не само езотеричен факт е влиянието на психиката върху неврохормоните и изобщо върху телесните реакции и структури. Обратното влияние е налице в различна степен - и колкото сме по-пропускливи за Любовта, толкова повече нашето състояние се определя отвътре; но ако сме до голяма степен непропускливи, не може да се отрече, че външни фактори в същата степен предопределят и психологичната ни настройка, т.е. слабата душа има малко собствено въздействие върху неврохормоните и тогава започват да преобладават телесните сигнали, породени от фоновото състояние на физиологията, от преходни фактори като вид на скоро консумираната храна или на гледаното ТВ предаване... Само че повечето души са наистина слаби - ето защо Учителите препоръчват не само засилване на духа, но и определени "външни" принципи за съблюдаване. В крайна сметка, разбира се, няма вътрешно и външно - неврохормоните са материализирана психична енергия и именно по тази причина е толкова лесно двупосочното влияние между психе и сома (душа и тяло).

За някои хора трябва диктатура, за други - демокрация и едва за осъзнатите - самоуправление! (Тамас-Раджас-Саттва подходи към управлението)

Уви, не мога да се съглася със Станимир. Според мен доброто в този свят е толкова, колкото е злото и няма как да бъде иначе, защото и доброто и злото са двойка полярности, и както няма магнитен монопол, а винаги има дипол, така е и с доброто и злото. Вървят си винаги като дипол. А какво значи това... по- приемащите физиката ще се сетят. А дали има еволюция всъщност е съвсем спорен въпрос (аз даже и не бих спорила, поради очевадността на отговора за мен). Можем ли да говорим за еволюция в състоянието на Сизиф? Доброто просто има по-високи вибрации от злото. Последното следователно се превръща в добро, когато си вдигне вибрациите, което е и еволюцията. Сравнението с магнита според мен е неоснователно, защото, както е казал Лао Дзъ, за природата няма добро и зло, противоположностите по-скоро се допълват, което е видно от символа на Ин и Ян. Но за човешкото съзнание разлика има: природните противоположности си ги има и в доброто - хармонично, както го нарича Станимир - така и в злото (нехармонично), но последното е мъчително по своите резултати, а доброто дава хубави плодове. Това също е относително, но докато сме на това поле, не е разумно да го пренебрегваме. Еволюция съществува, ала тълкуванията на нейната същност и предназначение се различават в различните школи. Ако последното се обезценява, това от човешка гледна точка се приравнява на отсъствие на еволюция. Но дали е така, това не знам и не мисля, че някой може да го знае със сигурност... Сизиф е мит за безмислеността на индивидуалните усилия при определени условия, но да се отрече дори при него някаква висша целесъобразност, означава изобщо да се отрече Организиращия принцип във Вселената - тогава няма смисъл да се казва, че и извънсизифовите усилия биха имали траен смисъл...

Кажи за всеки случай и за цената. Аз съм участвал в доста платени семинари, но най-скъпото досега беше двеста и нещо за 5 дни, а това е май същата цена за 6 часа, поне такава покана получих наскоро... Между другото, най-голяма полза съм имал от безплатно обменените с приятели идеи и техники, на второ място от не много скъпите семинари, а най-"солените" обикновено се оказваха относително безполезни. И това е обяснимо - организаторите на последните мислят много повече за печалбата и евентуално активиращите я повърхностни ефекти, докато другите поне от време на време се сещат и за истинските интереси на участващите!

За мен запознаването с Ошо беше полезно като експресно получаване на обща култура по много въпроси - той има способността да синтезира и предава разбираемо неща, за които иначе можеш да се ровиш с десетилетия, докато успееш сам да си ги "наместиш". За т.нар. "втори" негов период - не мога да кажа дали причината е "сатанизиране", психично отклонение или, както смята Виктор, нарочно дезобуславяне от абсолютно всичко. Но той още в първия период казва де факто почти всичко от онова, което преповтаря през втория; просто в първия разгледа нещата от всички възможни ъгли, включвайки и плюс и минус, а сякаш през втория - с който не съм и много добре запознат - остава главно при минуса... За делото и наследството на всеки един известен човек на духа според мен не трябва да се правят прибързани генерални изводи, от рода на "никой нищо хубаво не е постигнал чрез него...". Все пак разцепването на ума между полюсите на божественото и демоничното е най-разпространената "детска болест" на духовността. Не сме длъжни да приемаме всичко от когото и да било (пък и според самия Ошо негови истински последователи са онези, които следват себе си, а не него). Също така и т.нар. факти, в случая оповестени от американските власти, за които Ошо е бил повече от неудобен, следва да се преценяват балансирано. Изключително много психотерапевти в света сега намират за полезни някои от методите му, макар и не точно за крайните духовни цели, а по-скоро за терапевтични такива. Имам, както и много от вас сигурно имат, познати, които са "затънали", следвайки Ошо или по-скоро собствените си представи за тоя "неидентифициран субект". Но се срещат и изключително свестни хора, които вземат по нещичко от него и при това съвсем не се чувстват объркани, нито животът им е покварен; които живеят пълноценно, медитират по своему, творят изкуство, създават трайни добри отношения или живеят целомъдрено в самота... И аз съм склонен да съдя по това, което човек показва чрез делата си и своето всекидневно "излъчване", а не според онова, от кой автор предимно се интересува. Особено когато се касае за многостранен автор като Ошо. То и в Билията - а и в ученията на Учителя Беинса - какво ли не пише; и милиони объркани хора са изваждали това или онова от контекста му и с негова помощ са обосновавали почти всякакво възможно мнение. Доколкото все пак важен педагогически момент е степента на подготвеност на аудиторията, Беинса е възможно най-добър за различните нива от интересуващи се; той дава възможно най-малко поводи за "издънки". От друга страна, виждаме какво става при Библията (поне във варианта, който е достигнал до нас) с всичките му френетични протестантски секти особено; и съответно - с много от т.нар. съвременни последователи на Ошо. Обаче всичко това с относителната стойност на учениета е в крайна сметка въпрос на статистика, а индивидуалната човешка съдба не й е подвластна. И сред най-ужасните сектантски среди е възможно да покълне чисто цвете; и сред най-благообразните общества се случва да виреят бацили...

И аз като цяло съм съгласен с гореказаното. Все пак, дали резултатите от медицината психогогията, а и от духовните исстеми, не се предопределя главно от дуета - ниво на собственото развитие+условия от околната среда? Ако е така, даже и най-възвишените системи няма особено да помогнат на онзи, който не е подготвен за тях, докато някои форми на психотерапия могат да го подемат именно от нивото, където е и да допринесат по нещичко. Те и не претендират за всесъвършенство, която пък претенция е "ножът с две остриета" на повечето духовни системи...

Да, по това всъщност основно се различава хармоничната връзка от онази, изградена върху повърхностно привличане с периоди на страст и ревност и без истинско уважение към партньора, както и от връзките по икономически и други причини.

По-опасно е, когато си мислиш, че знаеш верния път! Защо е необходимо да се свързва недостатъчното знаене на причините и следствията с колебанията при вземането на решение? Когато човек осъзнава недостатъчната си компетентност по отношение на себе си и другите - и въпреки това поема отговорността да действа и да поема последствията - той най-малкото е отворен да се учи. Другите два варианта не ме привличат особено: или би следвало да си внушаване, че знаем всичко и можем да преценим кое в глобален смисъл е най-правилно; или пък да се колебаем, съзнавайки, че не можем да сме сигурни и затова не бихме желали да рискуваме с евентуален погрешен избор - но и забавянето с решението също е избор и тогава... Както казва Максим, интуицията е по-надежден водач; но достъпът до нея е сериозно блокиран даже и за онези, които имат чат-пат по някой и друг верен проблясък. Не бих посъветвал силно колебаещите се просто и само да използват интуицията си, тъй като точно при тях това е най-трудно. Но ако започнат с изчистването на тялото, сетивата и ума по достъпни за тях начини, като едновременно се тренират да различават отначало в дребните и не толкова важни за тях неща - могат постепенно да развият усет и за по-големите. И още веднъж - следването на усета не означава претенция за неговата абсолютна достоверност във всяко едно отношение! То означава - не повече, но и не по-малко - че оставаме верни на вътрешното си аз и подпомагане постигането на цялост на съществото ни, което само по себе си е доста добро постижение!

Нямам достатъчно конкретни наблюдения относно споменатия тест. За баланса съм - във всички случаи, а той поне в 90% от случаите може да се постигне и без скъпо струващи процедури. Но е необходимо много будно внимание и голямо търпение, докато човек разбере кои неща наистина му са полезни, а не само временно го стимулират. "От всичко по малко" е един компромисен вариант, по-добър от сега преоблазаващото прекалено и безразборно хранене - но не и оптимален. Има храни, добавки и битови "хранителни" стимуланти, които спокойно могат да бъдат изключени, тъй като ползите от тях са минимални и предимно илюзорни, а вредите - значителни. Това, че за някои тези вреди са по-явни, отколкото при други, не означава, че само първите следва да ги избягват - макар че в живота обикновено става точно така...

Който не знае, че е в кошмар, не му е дошло времето и - макар че нищо важно не му е ясно - всичко при него е ясно. Който не е в кошмар, на него много - или всичко?! - от важното му е ясно; и отново всичко при него е ясно. (И двете категории не са от търсещите и едва ли ще срещнем такива тук.) Но който е в кошмар, обаче си мисли, че се е събудил или напредващо се събужда от него - ето това сме ние, проблемните!

И аз го обичам! И копривената супа, и печените картофки! Но винаги се чувствам по-добре, ако каквато и да била готвена храна е само прибавка, а не преобладаващо ядене. Ако се случи да е, изпадам в летаргия. 60-80% прясна сурова храна ме поддържа високоактивен, оптимално емоционално разположен и с ясен ум. А пресните смокини - жалко, че вече отминават - са просто върхът; много малко са другите храни, които, подобно на тях, са достатъчни без каквито и да било добавки. За разлика от другите плодове, те имат и немалко белтъци и незаменими масти - благодарение на семената - а и са толкова вкусни, че човек не е особено изкушен да наваксва с много други храни!

Има както до голяма степен общи, а също и твърде тясно индивидуални принципи. Частичната истина, че всичко е индивидуално, е полезна тогава, когато стимулира към задълбочено практическо търсене на индивидуалната специфика и съобразяване с нея. В противен случай твърдението "всичко е индивидуално" може да бъде форма на оправдание за избягване на каквато и да било промяна в собствения начин на живот. Така абсолютизиран, този принцип може и да навреди. Например, някой може да каже, че понеже всичко е индивидуално, той, за разлика от други, може да си пие без последствия по 2 литра алкохолен концентрат на ден; или че, ако на други хора гневът натоварва кръвта с отрови, то при него, обратното, способства за изчистване на черния дроб?!

Моите наблюдения сочат нещо по-друго. Съгласен съм, че - отделно взето като фактор - по-чистото хранене трудно може да бъде прокламирано като основно средство "да направи човека по-светъл и духовен"; обаче то има важно спомагателно значение именно в този смисъл. Цялостните системи - като тези на Учителя Беинса, автентичните йога и даоски системи и т.н. - винаги са слагали храненето в базовите принципи, макар и без да го абсолютизират. Но откъде тогава идва объркването, поради най-разнообразните случаи в живота? Просто хората са на много различни нива и е немислимо да се сравняват въз основа на отделен показател хоризонтално, т.е. един с друг. Но сравнение за ефективността на дадено нещо може да се проследи вертикално - в живота на един и същи човек, след дълготрайна целенасочена промяна в начина му на живот, от който храненето е несъмнено важно звено. По-правилното хранене не може да направи нискоразвития тип в обозримо време високоразвит, но все пак е в състояние да направи еволюцията му по-успешна в неговите скромни мащаби. Също така, дори и грубите грешки в диетата не могат бързо да смъкнат човек с развити възприятия до някое прекалено ниско ниво; обаче те така или иначе ще му пречат да върви хармонично още по-нататък - докато ако промени това, той може да забележи как естествените му склонности към нови нива на духовност се реализират все по-плавно... Ала изобщо тук теоретичните дебати не са много резултатни; хубавото е, че всеки има възможността да експериментира за себе си - и едва после да прави по-основателни изводи за това кое и как се отразява върху самочувствието и развитието на човека!

Естествено е, че помощта, която произтича от осъзнатата любов е далеч по-качествена, нещо повече - тя определено се възприема много по-добре от човека, на когото помагаме. Опитите за "помагане" в противен случай най-често повече вредят, тъй като липсата на осъзнаване води до там, че да не знаем кое е наистина добрината. Имаше например хора, които когато бях юноша проливаха реки от сълзи, желаейки да ми направят доброто да ме предпазят от туберкулоза и други страшни болести, като... ме накарат да проям месо, скоро след като го бях отказал... Неосъзнатата любов, например на малкото дете към майката, може да е много приятна, но каква конструктивна подкрепа може да предложи тя? Единствено ако вече осъзнаващият любовта възрастен изтълкува този порив като сигнал за пречистване на собствената си природа - но това също си идва от него, не може да има растеж от среща на две неосъзнатости. (Разбира се, остава и уточнението, че абсолютно неосъзнаване изглежда няма никъде по света, а дори и малката и неориентирана любов носи своето малко огънче от осъзнаване, което също може малко да поосвети или постопли битието ни!) В един друг смисъл, неосъзнатостта престъпва природните закони, най-важен от които е този на Любовта. Както при всички природни закони, дали от неосъзнаване или нарочно ще нарушиш закона - последствията са точно определени... Основната смислова тежест на мисълта на Учителя според мен следва да се търси в плоскостта на актуалната мотивация: става въпрос не толкова за последствията, които жънем поради липса на непосилни за нас висини в осъзнаването; по-скоро иде реч за раздвояването, на което често сме предмет - дали да поемем по път, който бихме следвали с повече любов, макар и с по-малко други облаги; или пък ще предпочетем друг, по-примамлив в ред отношения път, за който обаче можем много добре и в момента да усетим, че не бихме го следвали с любов. Тази максима именно тогава може да ни помогне да поемем по правилната пътека!

Здравей, kaibakor! В днешно време силно се толерират неавтентичните литературни източници и съответните сайтове. Затова балансираното и здравословно духовно развитие е изключително голяма рядкост. Съветвам те дълго време - преди изобщо да помисляш за медитация и ОИТ - да изграждаш тъй често пренебрегваните основи: широк и стабилен духовен светоглед, осъзнато отношение към себе си и другите, подготовка на тялото чрез правилно хранене, движение, самомасажи, сън и релаксация, бани, билки и други природни лекуващи способи. Едва тогава ще можеш истински да медитираш без никакви странични явления. Иначе, дори и да направиш някакъв пробив към трансперсоналното, той ще носи белезите на ред деформации и в крайна сметка няма да е за твое добро, нито за доброто на другите хора.

Има един естествен баланс на развитието, а изкривяването на възприятието и произтичащо от това - на поведението - е резултат от отклонения в този баланс. Но еталоните за осъществен баланс днес са толкова редки, че човек е изкушен да смята преобладаващите изкривявания като "норма" - и тогава не само влошените спрямо нея, но и по-благоприятните случаи ще се разглеждат като отклонения, ако приемаме за еталон тази масовизирана норма!

Разбира се, особено като знаем, че всеки си е пристрастен към нещо неподходящо от тоя голям свят, даже е лицемерие да се прави на вода ненапита и да смята само пристрасятванията на другите за пороци! Но именно свободата на избираш за себе си се различава от слободията по това именно - да се съобразяваме със свободиня избор и на другите.

Така си е, но пък и наистина адът би бил главно за непушачите в тоя случай. Скоро бях в Нощния Хоризонт, само моята водеща не пушеше сред колектив от 5-6 човека и просто си беше прибавила много, много безсилно недоволстване към отравянето от пасивното пушене. Скоро след това един таксаджия окъдя и самия мен... Единствено ако се научим да спазваме ограниченията, които вече на хартия са в сила и у нас, ще може да се създаде по-справедлива ситуация. Аз не съдя за човека като цяло по един единствен факт, па било той и пушенето; ала пушачите следва да се съобразяват с интересите на непушачите. Това е все едно, ако се готви за двама души, единият от който е на безсолна диета, а другият яде доста сол. По-справедливо е да се готви безсолно, защото вторият може да си добави сол, докато първият не може да си обезсоли манджата, нали?