Добромир

Съгласен съм с всичко това, с едно уточнение: анорексията е психическо заболяване, което се проявява с отказване от храна и обикновено се среща не при тези, които нарочно гладуват с лечебна или духовна цел, а при психотравмираните млади хора, предимно жени. При нарочно гладуващите по-често опасността е от неправилно захранване, което обаче също крие много опасности. Постепенното намаляване на храната дава възможност да се прецени много по-точно и безрисково индивидуалната годност към ограничено (ако не чисто светлинно) хранене, отколкото пълното гладуване.

Единствено атомарният хлор е вреден и то в много по-големи от тези на флуора дози. Иначе всеки от нас поема по 2-3 грама хлор на ден, а употребяващите много солено - дори до 20-30 грама. Първото е нормално, второто прекалено и вредно, но все пак не смъртоносно. 1000 пъти по-малко количество натриев флуорид в сравнение с натриевия хлорид е вече опасно - 2-3 мг. на ден вече превишават полезните дозировки, а 20-30 мг водят до сериозно отравяне. А атомарният хлор отчасти отлита, отчасти се превръща в практически нетоксични хлориди - чрез преваряване или прибавяне на малко алкалии (сода бикарбонат или по-добре магнезиев окис) към водата за пиене или към ваната. Така че този проблем е разрешим по-лесно, докато даже филтрацията през кани, които задържат повечето тежки метали, не емного ефективна с цел дефлуоризация на водата... Освен това петицията има и един аспект, касаещ правата на човека. Ако някой си има други съображения, породени от твърдения, на които вярва или на съображения - от рода на "американска усмивка" и предполагаем лабораторен надзор върху други качества на водата - той няма право да иска и на другите да вярват в това. Все едно да слагат отвара от месо във водата, защото считат, че човек има нужда от месо, а вегетарианците - да пасат...

Самопознанието, самоусъвършенстването и себелекуването не означават човек да живее в социален вакуум. Всичко е взаимосвързано, всеки въздейства не само върху себе си, но и върху другите с всяко свое познание или заблуждение, с всяко свое действие или намерение. Освен това бих желал да видя поне един Маугли, който не определя светогледа и постъпките си до известна (обикновено доста голяма) степен въз основа на информации или лични примери, получени от други хора. Качеството на тези въздействия е особено важно; ако някой е имал шанса да е под тяхното благотворно въздействие, струва ми се, че следва да поеме определена отговорност и да ги сподели; ако пък не е имал такъв късмет, добре би било да потърси по-подходяща оформяща среда. И трето, макар и отношението към живота на великите личности (вкл. лечители и духовни пастири) да е обагрено в розово от ореола на тяхната слава, предвид историческите данни и имайки предвид човешката природа сигурно не се съмняваме, че са имали и ред слабости, пък болести у тях - с лопати да ги ринеш... Ако те бяха разсъждавали, че най-напред трябва да станат съвършени, та тогава да помагат на другите?!

Истинските причини са доста неясни, дори за посветилите се да ги търсят. Все пак, доколкото поне някои изглеждат неоспорими, съгласен съм, че трябва да бъдат приоритет. Обаче в социален план е факт, че не са. Какво може да направим? 1. Да хармонизираме, доколкото можем, начина си на живот за нас и околните, т.е. в тесен кръг. Това е най-обозримото за повечето хора и не бива да се подценява, макар че "спасяването поединично" трудно ще достигне до необходимия размер, че да повлияе на обществото като цяло. 2. Да се опитаме да повлияем и върху по-широкия план, макар че това изглежда твърде проблематично - защото е свързано с доста силни противодействащи фактори като преобладаваща инерционна парадигма в обществото, други акценти в образованието и в медиите, липсата на консенсус по ключови въпроси като чистота на околната среда, приоритетно финансиране на едни или други области в здравеопазването, връзка между духовност и здраве и т.н. Поради мудността на държавните структури, полезно би било да се предприемат частни и извънправителствени инициативи - в този смисъл е например и идеята за нов вид клиника и за частични консулти по нета. 3. Да работим в междинната зона, което пък се подценява най-силно и според мен несправедливо. Защото, докато споменатите трудни преходи не са факт, какво прави болният, а и здравият, не искащ да се разболее? какво прави той междувременно? Ами или капитулира пред конвенционалното гледище, или попада на уж неконвенционални лечители, които обаче също не се стремят към причинно въздействие, или пък някой го наругава, че сам си е виновен, щом не може до необходимата степен да се вземе в ръце и да "елиминира причините"... От практиката си виждам, че най-резултатният подход при почти всички хора не е максималистичният, защото те не искат или не могат да се променят дотолкова и в резултат се отказват изобщо от всичко. Вместо това, следва да се състави индивидуална програма, която да включва тази част от причинните терапии (душевна и физическа хигиена, хранене, дишане, движение и релакс, качество на обкръжението и т.н.), която е реалистично да се спазва; освен нея се предлагат средства за подобряване, които може да не са пряко свързани с причината, но пък са резултатни и далеч по-безвредни от популярните им медикаментозни, лъчеви, хирургични и т.н. алтернативи. Дори и ако те също са включени, даже и намаляването на страничните им явления с природни средства си е нещо. Иначе ще цитираме теории или някакви единични реални случаи и ще ги сочим като пример и за останалите, обаче... Интересното е, че даже с парадигмата на сегашната конвенционална медицина причинното (каузално, етиологично) лечение не е чужда; само че се тълкува по-различно, например че микробите са основна причина и оттам антибиотичното лечение се счита за причинно. Друг вид терапия е патогенетичната, при която се повлиява не причината, а механизма на протичане на болестта - в редица случаи наистина това е реалната възможност за облекчаване - и тя може да се реализира с по-рискови или по-щадящи средства, конвенционални или неконвенционални. Третия основен тип лечение е симптоматичното - облекчават се признаците, без да се повлияват нито причините, нито механизмите. Резултатите са противоречиви, доколкото дори и от успокояването на симптомите понякога човек се въззема психологически и придобива вяра в оздравяването; от друга страна, замаскирването на сигналните признаци често води до хронифициране и последващо влошаване на болестите. А профилактичната медицина, толкова популярна в древен Китай, сега в официалната пространство се представя от медицинския раздел "хигиена"; тя естествено би следвало да има много по-широки функции в обществото, както и да се изпълни с качествено по-различно съдържание. В идеалния случай хигиената следва да предотвратява повечето болести, причинното лекуване да оправя останалите - и толкова. Но след като са налице множество пробойни в тези първи два фронта, дълго още ще се налага да се прилагат и другите две терапии. Възможно е дори конвенционални способи, прилагани мъдро, да имат смисъл; или обратното, и най-прекрасната по принцип природна или духовна терапия да бъде компрометирана в ръцете на некомпетентни хора. Ако съществува както фундаментално, така и конкретно актуално разбиране на тези въпроси, повечето предпазни и лечебни методи ще си имат своето място.

Предлагам две виртуални срещи на тази тема 2 и 3 януари - кой когато може да влезе - да речем, между 19 и 22 часа?! Хората могат да се срещат и по градове също на живо, но отначало наистина е добре да се извърши "преброяване" на наистина готовите към практически стъпки...

Само когато животът ми се развива в посока, която вътрешно усещам като правилна, тогава и вярата ми се развива съвсем естествено. При връщане към по-стари опитности и вярата търпи застой или упадък, както и да се опитвам да я "съживя". Затова стигам до извода, че вярата и актуалният опит са неразривно свързани.

Алгоритъм ли... възможно е до определена степен програмирането на желанията и резултатите от действията в тяхна посока да са по алгоритъм. Какъв обаче алгоритъм може да се предложи за това, човек да се научи кои желания да преследва?! Това не ми се вярва да стане чрез собствено програмиране, не е зле да се допитаме до Основния Програмист!

Изглежда наистина сега не ни върви добре тая тема, а и Орли е прав, че старата подобна беше по-хубава и май че нищо не прибавяме тук по същество към вече многостранното обсъждане там... Не че не би могло, но вместо да дебатираме "ляво", "дясно" или "център", далеч по-добре би било да видим как да се постигне хармония, независимо от личното решение. Защото и в трите варианта човек може да бъде балансиран или дисбалансиран; ако се разглеждаха конкретните условия, при които съвместният живот е такъв, при които целомъдрието има шанс да стане истинско, а не подтисническо и т.н. - може би тази трябваше да бъде насоката?!

Поне за нафталина (отравящ кръвта и причиняващ катаракта) знам сигурен заместител - чисто лавандулово масло!

Твърде много емоции изливаш, въз основа само на фрагменти от моя постинг, да не говорим за обшия контекст на всичките ми постинги в подобни на тази теми. Много прибързани заключения... Както и да е. И аз някога на моменти съм си мислел, че като разбера и почувствам нещо Голямо - то вероятно е върхът и че едва ли някой се е досягал до това ми равнище... Ала Животът си знае работата - кой, кога и в какво да поучи. Веднъж ще разтърси от дрямката ограниченият само до сексуалността; следващия път ще поднесе студена водица на фалшиво целомъдрения... Ако внимателно си чела, дори и само от мястото, където си подбирала да ме цитираш, аз твърде уважавам наистина постигналите по-висше осъзнаване, само че твърдя - и животът и наблюденията ми все отново и отново го потвърждават - че тези човеци са още твърде, твърде ниска част от процента. Аз съм виждал евентуално такива само няколко души, може би и по-възвисени от твоята позната - но какво от това? Не мога да апроксимирам въз основа на тях и за останалите. Но наистина, ако бях предвидил, че словосъчетанието "стара мома" щеше толкова кръвно да те обиди, щях да намеря негов заместител. От друга страна, тези епитети едва ли са просто безпочвени, това си е кажи-речи една от народните мъдрости. Но същият този народ почита по съвсем друг начин определени светици, които също уж попадат в тая категория, но има и друго нещо, по-важно - и поради това за тях не се употребява масовото клише... мъдър е наистина, народът! Човек или трябва реално да живее на това ниво - което би проличало дори от неговите постинги - или да преосмисли именно кое от претендираните схващания му са истински присъщи и кои са само философия, плюс, да речем, няколко кратки проблясъчета... Почти всеки ги е имал, но нека да го видим след 20 години... търпението няма да е излишно. Не философията, а животът ме е довел до това заключение. Както и че прекаленото пристрастие към Мъжкото или Женското начало - това е възможен симптом на някакъв подтиснат комплекс, липса на елементарно душевно равновесие, от което нататък евентуално се тръгва по духовния път. А пък и мъдреците, доколкото ги разбираме, твърдят, че Душата е безполова, т.е. да се каже било, че Отецът или че Великата Майка е най-висшето, това е да се възприема реалността много под нивото на Божественото Единство. Но тези пророци твърдят също, че Душата и планини премества, нали така? Обаче това, което всеки е доказал на практика за себе си, остава само то накрая, другото се изпарява с първата зора на изпитанията в живота. Накрая да се извиня и на някой друг/ някоя друга, ако съм го/я обидил с нещо. Много от въпросите, които обсъждаме, са с твърде много плоскости и си е съвсем обичайно, както да се прибърза с изводи въз основа на 1% от нечие мнение, така и именно този 1% да не е в състояние да предотврати съответното недоразумение. Особено ако мнението е балансирано, то често се атакува и от двете страни - но и това е нормално. Приятна вечер на всички!

Но Макс, нали това са различни реалности, макар и свързани: 1. Общата ти чувствителност - по-точно способност към възприемане и различаване на проявите - поради която установяваш какви са фактите. 2. Конкретно насочените ти чувства, които включват съответни интерпретации на фактите. 3. Твоето решение как да се отнасяш с тези чувства - тук се намесват разумът и волята. Разбирането, че тези елементи са относително съмостойни, макар че се смесват обичайно в ума, може и да помогне...

Де го егото? Можем да си представяме, че и един дъб смята себе си за отправна точка на другите движения, но това е една екстраполация на нашите склонности да си представяме по този начин нещата. Най-вероятно дъбът все още е "погълнат" от движенията на безкрайната вселена, така че не чувства себе си като нещо отделно, още по-малко като нещо централно. Оформянате на егото повишава степента на съзнателност, но я ограничава по обхват. Това неизбежно резултира в един или друг вид его-съзнание. А после? Може да считаме - или че егото еволюира, дори до степен на космично себеосъзнаване, или че именно последното води до "изчезване" на егото... Но какво значение има кое от двете обяснения е по-релевантно? Не е ли по-полезно да изследваме вълшебните прояви на Духа в Природата - включително във вътрешната ни природа?! Тогава от мрака на Предсътворението, през микросъзнанието на дъба, през осъзнаването на човека, към свръхосъзнаването на Космоса - всичко ще е източник на вдъхновение (позволявам си да переразирам - блажени са творящите, защото тяхно е Царството...)

Добре, но Дао е също така и път на естествеността. Не можеш да накараш хората да избират една или друга "храна" - нека има обилие от мнения и постановки, а всеки да си решава според собственото си разбиране. Според Дао чак до една доста рядко достигана степен на трансформация, подтискането на секса не води до духовен напредък, а до извращаването на първичния творчески импулс. И тогава вместо в страст енергията може да избие в гняв или да деформира по друг начин характера (не е случайно наблюдението, че старите моми често са твърде особени...). Или да се появи болест, включително тумор; вярно е, че някои образувания се благоприятстват от злоупотребите, но не по-малко възникват от подтискане. Ако не само има съзнателен стремеж към чист живот, но и подсъзнанието е чисто, човек би следвало въпреки продължителното целомъдрие да е напълно спокоен и същевременно щастлив - но много ли са такива хора сега?! Другото е "пинг-понг" - страстта потъва от съзнателното в несъзнателното и понякога изплува (в същинската си форма или деформирана, под друга маска). Изглежда за определен, доста дълъг период, духовно стремящият се следва да опита последователно и двете - да се пробва и в целомъдрието, и в партньорството - и то без да си въобразява, че едното е по принцип "по-правилно" от другото. Всъщност, проваляйки се до голяма степен и в двете, може би накрая човекът ще се Отдаде?! И тогава вече не той ще решава дали да е сам или... Каквото дойде, ще е от полза за Пътя му!

http://www.grazhdani.eu/peticija.php - ако желаете, подкрепете петицията на тези будни българи!

Всеки може да претендира, че се интересува от каквото ли не или даже да претендира, че е напреднал в същата посока. Но нека се вгледа в живота си докъде е стигнал и дали животът му има същият трансформиращ ефект върху другите, какъвто е бил животът на истинските Учители! Тези два критерия ще го поставят на мястото му - и ако не може да върши големите дела на Любовта, поне ще се учи да върши малките неща с все по-голяма любов... Колко е вярно, че всички сме в една и съща лодка - и с плахите си надеждици, и със смехотворните си претенции, и с горчивите си разочарования... И единствено едното усещане за Сбъдване, което ни преследва кога по-явно, кога по-завоалирано, е нашият критерий за Висшето... Дали е достатъчен? И религията, и науката продължават да изживяват детските си години. Но нека да им се радваме и каквито все още са.

Нямал съм още време да понауча повече за теорията на системите, но ми се струва че, правилно разбрана, би могла да е полазна и за много практически изводи, дейности и препоръки!

Иска ни се да знаем всички малки и големи цикли - от циклите на ултраелементарните частици, чак до най-обхватните космически цикли. Но може би е по-полезно да не търсим недоказуеми теории, а да усетим сливането - с любимия човек, с природата, с интуитивното си възприятие за Бога... Тогава и най-малките цикли ще придобият космическа значимост, поне за нас: Колко години без шум са сближавали двата маршрута? Колко причини в света са създавали тази минута! - Нежният сблъсък на влюбени атоми. Вик на вселени. Още преди да започне съдбата ми - ти си до мене. (Георги Константинов) Дали това усещане съответства на такава космическа реалност като тази за "сродните души"? Възможно е, но дори и да не е точно така... по-добре е да развиваме сетивата си за Сродството в сегашния ни живот, отколкото да изчисляваме колко хиляди години би следвало да Го очакваме!

То и много други термини, ако ги погледнеш откъм по-преките им значения, са твърде не на място... В действителност, този термин е възникнал от наблюденията, че много хора след простудяване се разболяват, а че не самата простуда причинява "настинката" - това и до днес мнозина не знаят. Все пак има и вярно зърно в тая работа с простудяването и то е, че незакалените организми се предразполагат към болести, когато са на студено, поради това, че именно тогава се дава излаз на съществуващите и от преди задръствания в тялото...

Несъмнено.

Много често - да. Но ако обобщим, че означава, че всеки, който говори за общото благо, е шарлатанин. Не мисля. Нали и Спасителят го е правил, ако е смятал, че само фалшиви имитации ще го последват и няма да има нито едно истинско зрънце след себе си, защо тогава е "повлякъл крак"?!

Безспорно в много случаи Писанията имат предвид "онзи свят" именно в смисъл на друго измерение, в което ще се живее "после". Но и всички подчертават, че това е относително - не само защото напреднали духовно същества евентуално посещават тези светове, но и в смисъла на Донка - те не са пространствено "другаде", а само са с различна вибрационна честота. По отношение на практическите изводи - всичко зависи от отправната точка. Ако възприемаме света повече като училище - подходът на Донка ми се вижда напълно конструктивен; ако ни изглежда повече като мъчилище - следва стремежът към напускане на тоя свят. Колкото и да изглеждат диаметрално несъвместими, и двата стремежа намират обилна подкрепа в почти всички духовни школи, само че в различен контекст. Обикновено на човек му е по-лесно да наблегне върху едното, противопоставяйки се на другото, т.е. да бъде обезличаващо иманентен или върло трансцендентен - защото е лесно да се каже, но трудно да се следва препоръка от типа на "бъдете в света, но не от него"...

Така е, Хама; но просто трябва са има по-друга йерархия на ценностите, отколкото се опитват да ни формират масовите внушения. Може би някои са претръпнали и смятат, че си са наред, като правят само неща, които им носят максимално пари и не обръщат внимание на нищо друго. Считам обаче, че бих се превърнал във вкаменелост, ако ги последвам. Тук няма голямо значение дали човек работи за малко или за много пари - ако те са оправдание да не придвижва други области в развитието си... Срещат се и много заможни хора, за които парите не са на преден план, както и обратното. Както навсякъде, крайностите са най-трудните: не може да се твърди, че на човек ще му е лесно, ако е съвсем беден да се развива многостранно, по-лесно ще му е да се депресира, да завижда и евентуално да стане престъпник на дребно; също така обаче изкушенията пред най-богатите са често неустоими, защото са им достъпни всичките - от дребните извращения в личния живот до егоцентрично и същевременно неграмотно въздействие върху световната икономика и политика. Последното обяснява защо при наличието на милиони милионери и хиляди милиардери в света нещата са все още толкова проблематични... "Златната среда" също не е гаранция за хармония в ценностите и живота изобщо, но поне създава една от предпоставките. Средната класа е (или би трябвало да е) по-малко подложена както на изкушенията на бедността, така и на тези на богатството. Макар че в България за средна класа е доста относително да се говори...