Добромир
Участници-
Общо Съдържание
1722 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Добромир last won the day on Април 30 2023
Добромир had the most liked content!
Добромир's Achievements
Newbie (1/14)
61
Репутация в Портала
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема: Открито обръщение към готовите
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема: Захранване след лечебен глад
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема: За медицината и универсалният закон на Д-р Георги Станков
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема: Имаме медицина,но нямаме здраве?!
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема: За Жените, Мъжете и Пътя им
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема: Къде е границата на търпението?
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема: Къде е границата на търпението?
-
Иво reacted to мнение в тема: Формули и утвърждения. Как се ползват?
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема: Какво променя хората?
-
АлександърТ.А. reacted to мнение в тема: България. Ще я бъде ли?
-
Човек изглежда някъде много дълбоко иска точно това, което е хармонично с Божията воля; проблемът е, че обикновено то е засенчено с не един пласт от егоистични желания... И е едва ли е възможно тези пластове да се смъкнат отведнъж. Ако отпадне например, желанието да се върши зло заради самото зло (при хората, които усещат от това удоволствие), ще се открие пластът, при който правим добро само на себе си, а към другите сме преобладаващо безразлични. След това може да дойде пластът, при който правим добро, но без да отчитаме същинските нужди на хората, после - като донякъде ги отчитаме, но си мислим, че доброто идва от нас, а не откъдето идва... И така, докато стигнем евентуално до хармонизирането с Едната воля - след което може да изглежда че правим това или онова, повече за себе си или за другите, но каквото и да е, то ще притежава вече съвсем друго качество!
-
Мисля, че емоциите на привързаност към кафявото блокче надделяват при много от пишещите! На младини много обичах шоколад и доста си навредих. После разбрах, че всичките му плюсове са безмислени, защото спокойно могат да се заменят с други неща, които да подобряват нивото на неврохормоните, да дават калории (а това далеч не винаги е плюс!), да съдържат антиоксиданти и т.н. Така позитивните му аспекти се получават, без негативните, а те не касаят само многото рафинирана захар, втвърдени мазнини и възбуждащи алкалоиди, а и пристрастяването - не мога да приема за нормално човек да се разтреперва, щом като види шоколад... Но вярно е, че много неща зависят и от дозите, и от индивидуалните реакции... Относително е, но то всичко е относително. Ние според мене трябва да гледаме преобладаващото - а то се научава от препатилите, не от мощните реклами и псевдонаучни публикации, финансирани от производителите! Т.е. ако имате специални противопоказания, включително ако сте наистово пристрастени, добре е да избягвате това изкушение, заместители бол... Ако сте добре със здравето и не сте пристрастени - понякога, по малко...
-
Ами то защо според теб в толкова много религии се вярва във вечен рай или ад, именно поради простотата; но блазнеща е тая идея, само ако си сигурен, че си определен за рая! Определено обаче в новото време тези същите религии губят от популярността си - защото сега човек и да не си го признава, придобива все по-научно мислене. След като в природата не може ограничена причина да дава безконечен резултат, изглежда силно невероятно това да е така в духовните светове - за няколко десетилетия грехове - вечни мъки или за също толкова кратко време добродетелен живот - вечно блаженство... А то иначе и прераждането не дава само по себе си отговор за крайния смисъл на живота; та нали именно спасението от него (а не раят) се счита от автентичните езотерични школи за "целта на пътуването"?!
-
А защо не си представиш душевното равновесие, като хармонична сплав от всички качества присъщи на човека ? Според мен, обичайното умствено равновесие е толкова по-устойчиво, колкото споманатата сплав е по-крепка и в хармонични съотношения. Но и Хриско е прав, - когато се касае за духовна устойчивост (истинска - много рядка и трудна за постигане) тя не би следвало да зависи дори и от качествата на личността!
-
Проблемът при всички терапии и търговии с тях е не толкова, че човек може да даде пари за нещо не толкова полезно или че някой може да забогатее от това. Основният проблем е или би следвало да е дали въпреки това целебно-предпазният комплекс ще е оптимален. Нямам нищо против ако някой настоява да постигне оптималния баланс чредз скъпи добавки, масажи и други грижи, за които той не е проблем да даде пари. Но винаги търся вариант и за онзи, който няма парите, но може да ги замени - понякога изненадващо успешно - с интелигентни собствени усилия за правилно хранене, нескъпи добавки, упражнения и домашни процедури.
-
Оставам с впечатлението, че прекалено много закони означават твърде малко разбиране. Някой май иска да постави рекорд на Гинес по Основни Вселенски Закони?! Това теоретически е възможно, но от това, което знаем и ако наистина говорим за Основни Закони, не изглежда основателно да са много. Всъщност както основните материални закони са малко, макар и да се проявяват различно в различните обекти и системи. Седемте принципа на херметизма например имат свои съответствия и в духовния, и в материалния свят. Е, все от тях може да се разцепи на много подзакони, но ако това поражда само объркване - няма смисъл. Ако има смисъл - то е, след някакво овладяване на основните закони, останалите - които автоматично обаче стават второстепенни, подчитени и все по-силно условни - да се изграждат, като се изясняват конкретно според обсега си на действие. Ако някой намери материал, където именно това да е направено убедително -
-
Не мисля, че големите древни лечители - в Индия, Китай, по нашите земи ит.н. са лекували винаги палиативно, нито пък че хомеопатите сега лекуват принципно причината. Повечето билки имат състав, подобен на храните и подправките, следователно няма смисъл в забраняването им по времето на хомеопатичното лечение. А твърде силните или в огромни дози наистина действат подобно на лекарствата и могат и да навредят, но това е вярно дори и при храните и подправките. Съвременната медицина има нужда от едно по-широко и задълбочено разбиране за природата на здравето и болестта, при което различните методи ще намерят всеки своето място. Досега, според мен, никоя школа поотделно не въздейства кой знае колко върху истинските причини, макар че някои го твърдят, и резултатите са налице - т.е. това са твърде скромни резултати, ако имаме предвид масите, а не отделни, цитирани с рекламна цел случаи на възстановяване от тежки болести.
-
Да бъдеш добър и компромисен
Добромир replied to veselataeti's topic in Още за човешките взаимоотношения
Въпрос на его, според мен... Който иска всичко да контролира, да става все на неговото, ще сметне за недопустим компромис съгласуването с всичко, което му противоречи за каквото и да било! От друга страна, който няма особени светски претенции, лесно може да направи компромиси за външни неща, с които той не се усеща срастнал. Но ако се касае за компромиси с духовното му естество, там вече е въпрос на мъдрост как да не се допускат и как това да се представи като постъпка пред неразбиращите... -
Дотук май се смята, че е задължително ако и двамата смятат нещо за добро и доброволно единия го дава на другия, то наистина да е добро изобщо?! Е, не съм толкова сигурен. Например, ако една майка много глези детето с шоколадчета, тя си мисли, че е добро, то доброволно ги приема и също мисли, че са добро, но се разболява и лекарят открива алергия към шоколада. Е? Явно най-напред преценката трябва да се прецизира при нужда с помощта на по-осъзнат по отношение на проблематиката човек и тогава да се правят другите изводи!
-
Според тази терминология, да, общо взето. Но повечето хора разбират друго под тая дума... А за фантазията - защо да я няма в духовния свят?! Отричаш ли творческото пресътворяване - отначало е идея и така или иначе фантазия в ума (фантазията е образ на идеята) и после тя се материализира?!
-
Има и друг вариант - вместо или да се каже, че му остават 6 месеца (което при това може и да не е вярно!), или да го излъжем, че няма тежка болест. То е да признаем болестта, но да отхвърлим прогнозата. "Много хора са опровергавали професорските прогнози, защо не и ти?!"
-
Идеализмът в това си значение не е в такава степен противоположност на реализма, както е в другото си значение, при съпоставянето на материализъм и идеализъм. Идеалистът вярва във възможността за конструктивно развитие, макар и не винаги да е голям оптимист. Някои виждат колко е трудно всичко мечтано, но просто не могат да изневерят на себе си и затова мечтаят - а някои и действат. Реалистът от своя страна не е готов да пожертва нещо от себе си сега, за да види едно по-добро утре. Дори и времето, отделено за мечтаене, му се струва напразно загубено време. Определено двете крайности не са за препоръчване. Човек без творческо въображение едва ли може да направи много не само за другите, но и за себе си. Но и "дървените философи" не са допринесли кой знае колко за когото и да било. Според моя опит обаче е много трудно равновесието да се постигне, ако работят съвместно тези крайни категории. По-добре е всеки да балансира себе си, така че да прояви позитивното и от двете страни на медала.