Паулина

Здравейте! Любопитно ми е точно за онази група хора, които "са си просто по-агресивни" - как да реагираме на такива като тях? Те са настроени "анти" към всичко и към всички. Отначало, като че ли водени само от интерес, се вписват сред останалите, а след това пръскат негативизъм и отравят средата, в която са. За другите остава само изненадата от крайния резултат, който не са предвидили. С пожелание за повече слънце през тези дни!

Здравейте, момичета! Начумерените лица (Диляна е точна, както винаги) около мен вече не ми правят впечатление, защото дълбокият копнеж и мен да ме чуят (както казва Надя) започва да става реалност ! Благодаря ви!!! “Десерта” беше супер! Не ми е удобно да слушам т.е. да чета такива “захарни” неща за себе си, но сякаш малко сладост в момента не ми е излишна… Онова за майката е съвсем точно – повече общуване и строгост, по-малко приятелство и съпричастност. Въпреки дистанцията между нас, след загубата й целият свят се срина и продължавах подсъзнателно да я търся и да се съобразявам с нея. Опитвам се с децата си да градя съвсем други отношения, но при липсата на пример в моето възпитание действам по-скоро на сляпо, по усет. Като сравнението, което ми даде Диляна преди време – “вървя като през тъмна гора”. А за еманципацията … не знам. Понякога си мисля, че щеше да е по-добре да бях малко по-самостоятелна, по-еманципирана, за да съм в помощ на “силната си половинка” – на него наистина не му е никак лесно в момента. Това за "лечителя" в мен ... ... Ще потърся книгата на всяка цена, за да съм по-наясно, но все още ме озадачава, както и "обръщането на хастара" при транзита на Уран през Асцедента. С приятелски поздрав

Здравей, Диляна! Да! Попивам всякакви настроения и чувства! Товарят ме с най-различни грижи и проблеми и се опитвам да помогна на целия свят, поне като добър слушател. В същото време околните смятат, че съм безгрижен човек. А това не е така. Много от чуждите проблеми са нищожни в сравнение с моите собствени, но не се чувствам комфортно ако трябва да се оплаквам - за това не го и правя. Предпочитам усмивките и разбирателството! Неща, които все по-трудно срещам, за съжаление… Впрочем, караш ме да се замисля, че наистина повечето хора около мен сякаш не са в съгласие със себе си, не разбират емоционалните си проблеми и са твърде свързани с външния свят. Колкото и да се усмихваш на всички и да им отговаряш с обич и добро – пак не си разбран и пак си наруган. Може би говоря на друг език и за това оставам неразбрана….не знам. Наистина ми се иска в ежедневието помежду ни да има малко повече добрина !!! От баща ми са останали само чудесни детски спомени! А за майката ... чудя се дали е възможно да има връзка с това което казваш за попадането под "нечия власт" или си имала предвид нещо съвсем друго? Не живея в дом с родители (под наем сме) - отдавна ги няма на този свят, а и роднините са ми прекалено малко. Справяме се без тяхната помощ и морална подкрепа. Ако изобщо се справяме... Мислех, че съм загубила диалога с вас, но то взе че стана още по-интересно! Страхотни сте, момичета (и момчета, разбира се) !!! С поздрав

Здравей, Надежда! Де да имах ясновидски възможности... Може би нямаше да имам изобщо тази необходимост да "вадя душата си" в ефир... Но пък иначе как щях да се "запозная" с хора като вас и да имам удоволствието да чета за толкова неща, които ме вълнуват и то по най-различни теми?! Що се отнася до "изгубения рай" - с три неща се чувствах горда, че ги имам - семейството, работата и дома си. Останах само с първото (и то най-ценното наистина!!!). От първия работен ден на 2000 година бях съкратена (може би и след намесата на недоброжелатели) от мястото, където работех безупречно почти 15 години. Настъпиха изключително трудни от финансова страна две години, в резултат на които загубихме и жилището си (тук си права за илюзиите и измамата). От есента на 2002 година (почти веднага след като останахме без прекрасния ни дом) ми се обадиха, че ми предлагат да се върна на работа на същото място. Ето че си върнах едно от "загубените" неща и то сякаш по чудо, но за другото това е невъзможно ... Честно, нямам думи за болката която изпитвам ... Наистина се чувствам като върху подвижни пясъци и не знам за какво да се хвана и накъде да се обърна. Благодаря ти за подадената ръка! Оценявам всеки ред, който ми пишете всички вие, а и то се вижда, че едно по едно нещата се оказват така, както са ги "написали" звездите! С поздрав

Здравей, Кирил! Баща ми почина от рак, когато бях на 7 годинки. Едвам си го спомням, но сега си давам сметка, когато ме питаш, че всъщност много от моя живот е белязан от тази загуба. Даваш ми наистина тема за размисъл или по-скоро нов поглед над нещата. Предполагам, че има нещо в картата, за да ме питаш това? С поздрав

Здравей, Надежда! Очаквам вече с нетърпение този транзит, който би трябвало да е 2007 г.,нали? Дано да е за добро! Дано и да имаме все още този контакт, за да мога да разкажа за промяната, каквато и да е тя! А що се отнася до астрологията, да, любопитно ми е, отваряла съм някоя и друга книжка, но по-запалена съм (за сега) по номерологията. Съвсем, съвсем първи стъпки… Смяташ ли, че би могло да се каже още нещо за VІІ дом и за Х дом – за партньора и за работата или темата по картата ми вече е изчерпана? С поздрав и най-прекрасни чувства - !!!

Здравейте всички! Благодаря за проявения интерес! Първо ще се обърна към Румен. Искам само да вмъкна, че съм родила двама сина, като и двамата са се появили на този свят с Цезарово сечение и никой от тях не е с Асцедент Овен. Излиза, че няма правило в това отношение. Здравей, Диляна! Всичко написано до тук ми е изключително ценно и интересно. Благодаря и на теб и на Надя!!! Сега разбирам, защо винаги сякаш съм очаквала нещо да се случи, нещо да променя, нещо да постигна, да открия нещо по-различно, а в същото време съм все едно пред стена и нямам силата и знанието да я разруша. И ето пак неудовлетвореността - като затворен кръг. Обикновено обвинявам себе си, че не правя още и още, за да намеря изход. В същото време пък недоумявам какво още бих могла да направя и дали е по силите ми. Искрено се надявам, в такъв случай, в това си прераждане да си помогна и поне малко да “дръпна” напред. Това, между другото, е нещо много любопитно за мен (миналите прераждания) и с радост приемам тази информация. Разбира се в момента ме вълнува настоящето ми. Вярно е, че се люшкам от оптимизъм до песимизъм, но май все по-често започнах да виждам празната половина на чашата, а не пълната. Обяснявам си го с натрупаните огорчения от роднини, приятели, финансовите проблеми, изобщо от провирането ми в “тъмната гора”. Наистина преживявам многократно стъпките си (миналите и не само тях), но пак се спъвам, въпреки горчивия опит и болката! Виж за това пък имам оптимизъм – да стана! Изглежда наистина ще уча още много! Знаеш ли, когато ме поучават го смятам като изключително лично посегателство и грубо вмешателство в личния ми живот, а ти казваш, че е едно от нещата които трябва да допусна. Ето нещо, над което ще помисля сериозно! Като малка имах достъп до едно пиано и по слух си свирех известни мелодии, което учудваше по-запознати, но нищо повече. Да рисувам не умея, но харесвам по-особената музика и по-различните картини, по-абстрактните неща в пластиката и в изкуството изобщо. Не обичам наготово “смляната” информация – елементарен рефрен или картина като снимка. За съжаление не мога да си позволя да притежавам каквото и да е от безбройните неща, на които някога и някъде съм се възхищавала. Станах многословна, а исках само да уточня, че по човешки се вълнувам от това, което ми предстои – още удари или малко помощ от звездите, още загуби или придобивки… С поздрав

Това наистина съм аз!!! Здравейте! Така добре сте ме описали, че направо се познах! Само няма да коментирам за външния вид, за да не повлияя на някой, който би се включил. Разбирам, че е много важно къде се намирам - в София - и общо взето през живота си не съм я напускала за дълъг период от време. Дългото писане ми харесва и може мнооого да ми пишете... Наистина съм заинтригувана от всичко което се случва и се чувствам по-обогатена от тези контакти! Странно е, че сте уловили дори нуждата ми от подкрепа в момента. Толкова ли ми личи? През годините загубих по един или друг начин много роднини и приятели и подобен род отношения поддържам единствено в семейството си - съпруг и деца (ето и за това сте прави!). А що се отнася до "изтриването" (Марс в Лъв) - за нищо на света!!! Засмях се за снимането във филм, защото това ме накара да си спомня една отдавна забравена детска мечта - исках да ставам говорителка по телевизията. Заинтригува ме комбинацията на двата върха в Стрелец. Откривам невероятно близки неща, касаещи мястото където работя. Основна спънка за удовлетворяващ ме професионален растеж е образованието, за което смятам че май ми е късно. Бих могла и аз доста да попиша, отговаряйки на всичко казано по-горе, но не знам дали ви е необходимо. Във всеки случай посоката ви е не само вярна - тя просто си е тази !!! Та ако трябва да отговарям на някакви въпроси - готова съм! С поздрав

Здравейте! Шегата си я бива! Ето на това казвам "нагледен пример"! Започвам най-напред с това, че наистина се грижих за болната си майка, която почина преди 10 години. От тогава насам започнаха и грижите от всякакво естество, особено финансово. Вече, за съжаление, не ми остана никаква "обезпеченост" - разделих се с всичко, което имах. Като че ли забелязвам и някаква цикличност, особено на по-сериозните сътресения (да кажем през 4 г.). Дали пък някоя планета не се движи в такъв момент? Здравето за сега не ми създава проблеми, но...знае ли човек... Всеки си има слабо място. Бих се радвала, ако знам за моето, разбира се! А и след гореспоменатата тревожност в Шести дом съм още по-любопитна. Все пак май мислите ми са по-ангажирани със здравето на съпруга (1998 г.) и децата, отколкото със собственото ми и това сигурно e да кажем от ... АС-Риби (извинете ме, опитвам се да вляза в тон) Очевидно е, че и материалното ме вълнува, защото наистина положението е много неприятно (то пък за кого ли е приятно, но това е друга тема). Невероятно е почти да си постигнал "своя Рай" и да ти се изплъзне от ръцете по един, бих казала, наивен начин (2002 г.). Впрочем не зная дали е редно да навлизам в повече подробности, защото става прекалено лично. Задавам си много въпроси, но когато трябва да ги систематизирам нещата се размиват и става философски монолог. А и всичко е свързано с невидима нишка. Зависи сигурно и от картата на партньора, зависи от средата в която живея и работя, зависи от безброй неща. Разбира се най-вече от мен самата!!! С поздрав

От всички Вас сякаш получих глътка от онзи "въздух", който иначе липсва в астрологичната ми карта. Благодаря! От друга страна си мисля, че май повечето неща са откъм добрата им светлина, а аз съм готова да чуя и нещо по-различно. Сами виждате от казаното до тук, че приемам всякакви житейски уроци и не задържам в себе си лоши чувства...

Здравей! Минавам и аз на "ти". Успя да ме заинтригуваш още повече. Особено за онзи обем от информация, който е останал скрит. Очаквам с нетърпение още нещичко от теб или от някой друг, който би ме "поразнищил". Странно е, но ми харесва!

P.S. А какво наистина може да предизвика съвпада на Хирон и Уран на АС ???

Благодаря за хубавите думи! Наистина ли всичко това "извадихте" от моя хороскоп? Сякаш ми "извадихте" душата, за да я погледна отстрани. Почти 100% е вярно! Казвам почти, защото това с професията само сякаш не съвпада (съжалявам за залаганията). Сигурно за това и работата, която съм упражнявала до сега не ми е най-любимото занимание, но пък се старая и там да съм добра. Свързана е с голяма по обем документация и си е скука общо взето. Наистина осъзнавам, че трябваше да постигна много повече в професионалния си живот, но все не ми достига смелост когато става дума за мен. Или може би амбиция... За това пък личният ми живот е нещо прекрасно! Имам чудесен съпруг и деца! Но останалото е само разочарование. Не зная дали звездите нашепват и за непрестанните драматични сътресения, които ни поднася животът, но както разбирам те също така ми помагат и да ги преодолея и да запазя себе си. Много неща в този свят ме учудват, за много неща търся отговори и за това се опитвам да намеря онова "нещо мое лично", с което да се занимавам, което да ми дава отговори на разни въпроси и да ме кара да се чувствам комфортно в нашето време. Още го търся.....