Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Milena

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Milena

  1. Milena

    Om Mani Padme Hum

    ...за всички, които извират с Любовта в сърчицата си; които усещат хармонията на цветовете и формите и знаят, че ...всичко е Едно http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU
  2. и събирам световете в ръцете си по тъничките струйки нежност светлоносни се сбъдват мечтите до залеза приспиван от флейтите по нептуновосините стъпчици на феите помилвали съня ни с устните медени в онази градина, където японските чаени рози цъфтяха и рисуваха с ухание крилете ни ~ в очакване на изгрева стаени Обич моя, през тънкото було на сетивното летим до необятните звездни полета изпъстрени с макове~дихания небесни до кристалночистия извор на светлото притихнало в молитвата на сърчицето ни да е доброто в този свят изгряващият избор...
  3. Milena

    Вода съм

    вода съм и шепна сребърните плитки на лунни магнолии затрептяли в сънна омая разцъфтяли земя съм и ухая на вишни тръпчиви попили от сладостта на земята сокове пили и благостта на недрата огън съм и светлосин е пламъкът на мисълта, диамантена роса по крилете на феникса ~ полетял след на тленното жарта етер в бденията и изгрева на зората; целуната от Слънцето се тихо разлиства душата...
  4. Milena

    ...

    и знам, че мога шепнейки стъпките да стигна отвъд по този нетленен и посипан с цветове от рози път върху крилете на фениксови птици, след молитва в храма на сърцето и цветни стъклописи и само едно неживяно тук ще оставя ~ пулса на копнежа ни по онази друга красота, която и след хиляди слънца не се забравя...
  5. Блещука чудо в изгрева на зората, чуден е и дъхът на мирта в небесата попили златно от звездичките по шала, загърнал Вселената чудо е да се любят дъгите в пулса на сърчицето ни ~ плуващо в песента на вълните, животворност и пируети в кехлибарения елей по ресниците, с които те галя; обич в храма на Любовта с мислите си в синьо паля...
  6. слънчева усмивка и топлото в мен идващи с мисълта за Теб мънички прашинки светлина танцуващи безчет ронят по клавишите бадемов цвят и красота и ако Господи, някога отново в онзи златен град, където пеят дъги, се завърна нека живяното тук да остане ~ на утрото, на соления вкус на вълните и халите то да пристане там в роса на лотус бял да се превърна...
  7. Milena

    ...

    http://www.youtube.com/watch?v=VzZlKca-uRI
  8. заедно можем да рисуваме Слънца потопили палитра в копнежите ни по онази, друга красота в душите ни ~ разцъфтяли, нежни цветя несетили дъхавия аромат на вятъра, а само пламтящите тайнства на причастие-огън; в тази мекота на клепките и цветна тишина отвън, извираща в молитвата и пулса на две сърца без сън...
  9. Milena

    ...

    Когато Венера отново своя ход обърне ще пием грозде от вините на лозата ще вкусваме топлата пита на утрото в магичния пристан на устните изгряла да зреят и наливат житата ни взели от Слънцето жълто и блясък ще любим небето с ресници ... до пясък.
  10. ухае на върби заплакали за пръв път, в унеса от люляци луна, бели бисери реди и твоето име понякога e с тях когато след възторга на слънчево опиянение и космични ветрове тихичко поседнеш до душата, помилваш я и целунеш онова видение, което в непреходното Слънцето съзря...
  11. ...Т. Шарден е бил със Слънчев знак ~ Телец ; казват, че хората, родени под този знак са не твърде "езотерични" - в смисъл, ориентирани повече към материята... но мисля, че всъщност способността да усещаш, чувстваш и осезаваш енергията на чувствата и Природата /както при теб Безкрайна/ е дар от Бога...
  12. Milena

    Прометеево

    "Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня." Теяр дьо Шарден
  13. Самодива по лунните нощи тихо вълшебства твори, всяко цвете с устни целува и по босите й стъпки росата вали та кога зората засвети и Слънчевия дъх с цветни пръстчета усети люляково да танцуват камбани в езерата и очите й - самодиви ириси сини... В мистичен звън на рубинено сърце пулсира огненият химн на небесата; сред медена градина на влюбени орхидеи самодивата остави свои сребърни крилата с тетива на лавандулово дихание девата прости се с кентаврите размятали гриви, рисуващи причастие да зрее в утробата й слънчевият плод на Любовта... отпила вечността...
  14. Milena

    ...

    покрай гроба си минах - видях го да зее... тленното стихнах и взор към Слънцето обърнах, дето грее... чудна светлина танцува на Земята, дъх след дъх се рони в небесата; елей се стича по облаците ветроносни житно зърно да зрее в полята ниви с избуяли слънчогледи и всеки е мъничка врата към тайното място в тази, тъй цветна и бяла душа....
  15. "Когато се събуди. В моя стих. Олекналата ти душа. По вятъра…" ...красиво е
  16. ....казват, че летенето е като зазоряване ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">
  17. Вера е съвсем обикновена - сутрин обува найлонови чорапи с цвят на карамел и нови обувки с малки метални катарамки, които приятно почукват, когато върви. Има бадемови очи и пухкава долна устна, която се нацупва, когато се натъжи. Вера обича понякога да похапва сладкиш, гледайки комедии; денят й е с работно време от осем до пет. Една сутрин, една от тези, в които отиваше към работа, Вера съвсем случайно откри, че светът се променя, когато го наблюдаваш... Вървеше леко в прохладната утрин, наслаждавайки се на мекия звън на катарамите, проследявайки с поглед розовата ивица на изгрева, който всеобемаше хоризонта срещу нея. Видя как светликът се събужда в цялото си великолепие, на фона на града, който се протягаше за поредния работен ден. И докато Вера стъпваше сред сините метличини, диворастящи край асфалта по пътя, тя съзря тихия пулс на росата. Поспря за миг сред зеленото на тревата, учудена как Слънцето с милувка нанизва бисерни перли и изведнъж разбра, че цветята на малката Ида наистина могат да танцуват, също тъй както сините метличини до нозете й. Помисли си и дори, че може да вдъхне меката светлина, чак до връхчетата на пръстите си и да приласкае с къдрица слънчевия лъч, който лудуваше в клоните на близката върба... * да можеш да виждаш чудесата, които се случват всеки ден около нас е като да вдъхваш уханието на рози от градината на Бог
  18. а сериозно ...мислиш ли, че поезията (творчеството) всъщност може да е трансформирана/преобразувана енергия или самата тя е източник на такава?
  19. и да пее Душата звънчета в Небето разлюляла тъй както чучулига е напролет запяла арфа със струни от свила време от ново разлива и четирилистна детелина след стъпките ми боси пониква
  20. и много отвъд думите и телата се разлиства роза в тишината Слънцето пои я с нектара на роса от цветни мисли звездиците й пеят песни и галактическите вихри са сребърен вълшебен прах донесли и много отвъд, след грохота на гейзери в недрата просветва аурата на Земята и бели птици сплитат огнените нишки с маха на крилата устни целуват цигулки в сърчицата...
  21. ...звучи много Плутоново ...казват, че т.нар. плутонианци /в смисъл хора, със силно влияние на Плутон в нат. карта/ са и много добри психолози и терапевти; защото разбират добре какво всъщност означава ~трансформацията и необходимостта, здравословната необходимост от нея...
  22. Да, родена съм под щастлива звезда! (в радикса Венера е в знака на Телец и VІІ-ми дом, в съвпад с Юпитер и Слънцето...) ...колкото до астро~формулировката: много ми харесва "идеята", че всяка натална карта е мандала, пулсираща в настоящото превъплъщение... както и израза, че "сборът от характеристиките й е равен на нула"; т.е. изявата на набора от потенциали, заложени в нея е и въпрос на посока/мисъл и стремеж/и...
  23. по слънчевите стъпки в тишината на утрото идва босонога Земята розово ухание й носят децата; синьото й е милувка, озарила лицата и Те търся във всяко дихание на пеперудената нежност, в благослова и опалово познание...
×
×
  • Добави...