Силвия СД и Венцислав_, благодаря за това, че споделихте стиховете
Във връзка с поставеността за личното пространство - и това, което осъзнаваме като Себе:
Из-живявате ли Болката?
Бихте ли "се разголили" за нея?
Ако приемем, че тя е пада, а върхът е насладата /удоволствието/,
бихте ли се оставили /танцували/ в Ритъма им ?
или ще "се борите" да изпитвате единствено и само удоволствие?
.........................................................
И... Болката "отразена" в 4-те равнища на съзнание по К. Уилбър:
- унитарно съзнание – всичко се преживява като цялост без граници;
- тотален организъм – очертава се граница между Аза и външния свят;
- Его равнище – прокарва се граница в нас самите между егото и тялото;
- персонално равнище – възниква вътрешно различие между “персоната” и “сянката” (по К.-Г. Юнг) ?
* един цитат от "Без граници":
"...Улиците бяха мои, храмът беше мой, хората бяха мои. Небето беше мое, така също и слънцето, луната и звездите, и аз бях единствения свидетел и любуващ се. Нямаше свидливост, нито връзки, нито разделения; всички качества и разделения бяха мои; всички съкровища и притежателите им - също. И цялата моя корумпирана суетност и мръсни пътища по този свят сега отучих, и станах малко дете, което влезе в царството на Бог."