* * *
Ще идва на тласъци като сляпа Луна,
пътуваща в нищото, отблясък от спомен
за ранени крила...
Бяла лозница ще вие снага,
нар безмълвно отронен;
взорът й ромонен шепот,
стичащ се в ручей поломен...
Ще бъде топла в съня ти,
мека уханност, в която потъваш;
бели нозе, след които ще тичаш,
забравен, заминал... без дъх и себе...